Решение по дело №733/2022 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 890
Дата: 17 май 2022 г.
Съдия: Владимир Стоянов Вълчев
Дело: 20227180700733
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

№ 890/17.5.2022г.                                         

град Пловдив, 17.05.2022 година                         

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, XXIII състав, в публично съдебно  заседание на дванадесети април през две хиляди и двадесет и първа година в състав:

              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ  

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

при секретар Таня Костадинова и участието на прокурор Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 462 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Производството е образувано по касационна жалба на дружество „Рай транс 11“ ЕООД с ЕИК201759625, седалище гр.Пловдив, подадена чрез управителя Х. Д. С. срещу Решение № 291 от 07.02.2022 г. постановено по АНД № 20215330207378/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 26 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление №594619-F607022 от 19.08.2021г., издадено от заместник – директор на ТД на НАП -Пловдив за 3 броя нарушения на чл.124 ал.5 от Закона за данък добавена стойност на основание чл.182 ал.2, вр. ал.1 ЗДДС са му наложени 3 броя административни наказания „имуществена санкция“, общо в размер на 2250.00 лева.

В жалбата и в представено писмено становище се сочи, че решението е неправилно, като се развиват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на всички наведени с жалбата възражения и се настоява за отмяната му и отмяна на наказателното постановление. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба – ТД наНАП – Пловдив, с писмен отговор чрез пълномощника юрк.Пеева взима становище по неоснователност на касационната жалба и счита, че съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. Претендира разноски.

Контролиращата страна чрез участвалия представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва становище за неоснователност на така подадената касационна жалба и счита, че първоинстанционният съдебен акт като законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.

Касационният състав, като разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, следователно е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият състав установи, че с оспореното, издадено от заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив НП № 594619-F607022 от 19.08.2021г. е прието, че касационният жалбоподател в качеството му на регистрирано по ЗДДС лице и на получател по фактури за доставка, издадени от „Преса 2012“ЕООД, по които е ползван данъчен кредит, не е отразило в дневника за покупките си издадени кредитни известия в законоустановения за това срок от 10.05.2020г. до 14.05.2020година за данъчен период м.04.2020година, което е довело до определяне на декларирания от лицето резултат ДДС за внасяне за съответния данъчен период в по- нисък размер. В тази връзка за нарушения по чл. 124, ал. 5 от ЗДДС  за кредитно известие № **********/06.04.2020г. на осн. чл. 182, ал.2, вр. ал.1 ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на 250 лева, за кредитно известие № **********/23.04.2020 г. на осн. чл. 182, ал. 2 вр.  ал. 1 от ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на 1000 /хиляда/ лева и за кредитно известие № *********/28.04.2020г. на осн. чл. 182, ал. 2 вр.  ал. 1 ЗДДС  е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева. За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на районния съд е приел, че от една страна по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на "Рай Транс 11“ ЕООД на вменените му нарушения на ЗДДС, а от друга, че наложеното му наказания съответстват на осъществената от него противоправна дейност, както и че не са налице допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административнонаказващия орган.

Така постановеното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от съдебната инстанция, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на установената съдебна практика. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите доказателства относно механизма на извършване на нарушението, което е довело до законосъобразно изпълнение на административно – производствените правила. Безспорно са налице обективните предпоставки да се счита, че на посоченото място и време касационният жалбоподател е извършил неправомерно бездействие, свързано с неотразяване за посочения период в дневника за покупките на посочените кредитни известия, което е довело до намаляване на декларирания от него резултат в по- малък размер. Налице е неправомерно и съставомерно негово поведение, с което е нарушил изискванията на чл.124 ал.5 ЗДДС. Изяснено е неговото неправомерно поведение, още повече и поради основанията по чл.72 ал.2 т.2, вр ал.1 ЗДДС, съгласно която норма регистрирано лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, само когато посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя мотивите на първоинстанционния съд, като няма смисъл същите да бъдат преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните изводи на  районния съд, се споделят и от настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.

Наведените в касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във  връзка с възраженията на касатора, поддържани пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че те са същите, направени и пред първоинстанционният съд, на които той е дал  законосъборазен отговор. Ето защо възраженията са неоснователни и не са съответни на събраните в производството доказателства. По всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи относно незаконосъобразността на НП, като е формирал правилно вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

С оглед този изход на спора, разноски се дължат на ответника, който  е направил своевременно искане за присъждането им, и съобразно с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН , вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ОД на МВР Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. 

Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 291 от 07.02.2022 г. постановено по АНД № 20215330207378/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, 26 н.с..

ОСЪЖДА Рай транс 11 ЕООД ЕИК**** гр.Пловдив да заплати на Национална агенция по приходите разноски в размер на 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението  е  окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.                                       

                     2.