№ 14778
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20221110145801 по описа за 2022 година
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 вр. ЗЗД вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, чрез адв. Д., извежда съдебно
предявените субективни права при твърденията, че на 03.04.2021 г. в гр. С., при движение
по ул. „Коньовица“ и в близост до ул. „Чавдарица“, пред 3-та градска болница, било
реализирано пътнотранспортно произшествие, при което на лек автомобил „Ситроен С6“, с
рег. № НОМЕР, управляван от Г. Х. Д., били причинени щети (увредени предни леви гума и
джанта), в резултат на попадането му в дупка на пътното платно, необозначена като
препятствие и необезопасена по съответния ред. Поддържа, че към датата на събитието л.а.
„Ситроен С6“, с рег. № НОМЕР бил застрахован по застраховка „Каско+“ в „ДЗИ – ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, със застрахователна полица № ************, със срок на
валидност от 14.04.2020 г. до 13.04.2021 г. В съответствие с установените като вид и степен
щети и на базата на опис, експертиза и оценка било определено застрахователно
обезщетение на увреденото МПС в размер на 126,84 лв., която сума била изплатена на
собственика на увреденото МПС с преводно нареждане от 09.04.2021 г. Поддържа, че на
основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът придобил право на регрес срещу Столична община за
сумата от 141,84 лв., от които 126,84 лв. изплатено застрахователно обезщетение и 15 лв.
ликвидационни разноски по процесната щета, като до ответника била изпратена регресна
покана, но с писмо от 14.07.2021 г. последният отказал плащане по предявената претенция.
Ето защо моли съда да уважи предявения иск за сумата от 141,84 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2022 г. до окончателното изплащане
на задължението. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Столична община, чрез юрк. П., е подал отговор на
исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер, като поддържа, че
не ставало ясно по категоричен начин, че причина за процесното ПТП била
несигнализирана и необезопасена дупка на пътното платно, като липсвала схема и
визуализация на разположението на твърдяната неравност на пътя, поради което оспорва
наличието на причинно - следствена връзка между твърдяното събитие и повредата върху
процесното МПС. Видно било, че застрахователното обезщетение било изплатено в
1
нарушение на застрахователния договор, тъй като били налице нарушения на Общите
условия, неразделна част от същия, в частност – т.9.6.1 от раздел 9. От друга страна счита,
че размерът на платеното обезщетение бил недоказан. Твърди, че водачът на процесното
МПС допринесъл за настъпване на пътнотранспортното произшествие, като не съобразил
поведението си с конкретната пътна обстановка. Поддържа, че ответникът не бездействал, а
изпълнявал задълженията си по текущо поддържане на пътя в съответствие с нормативната
уредба. Ето защо моли съда да отхвърли предявения иск. В условията на евентуалност моли
съда да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от фактическа страна следното:
От представената по делото Застрахователна полица № ************, се установява,
че ищецът е застраховател по застраховка „Каско+“ на МПС „Ситроен“, модел „С6“ с рег. №
НОМЕР, със срок на застраховката от 14.04.2020 г. до 13.04.2021 г.
От представените по делото писмени доказателства, в това число - уведомление за
щета, опис – заключение по щета, калкулация по претенция, ликвидационен акт и платежно
нареждане за кредитен превод, се установява, че на 03.04.2021 г., около 18:00 ч., в гр. С.,
водачът Г. Х. Д. управлявал лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С6“, с рег. № НОМЕР,
като се движел по ул. „Коньовица“ и в близост до кръстовището с ул. „Чавдарица“
превозното средство преминало попаднало в необезопасена и необозначена дупка на
пътното платно с големина около 50 см и дълбочина около 20 см, вследствие на което били
причинени щети на процесното МПС – увредени предна лява гума и джанта.
На 08.04.2021г. от Г. Х. Д. било подадено до ищеца уведомление за настъпилото
застрахователно събитие, вследствие на което била образувана образуваната щета под №
44012132109658.
От представеното Опис-заключение се установява, че застрахователят е приел щетата
за обезщетяване. По изготвените калкулация по претенция и ликвидационен акт е прието да
се изплати на собственика на увреденото МПС сумата в размер на 126,84 лв.
От платежно нареждане за кредитен превод от 09.04.2021 г. се установява, че на
собственика на процесното МПС била платена сумата в размер на 126,84 лв.
От представените общи условия на ищеца по застраховка „Каско+“ се установява, че
покритието включва покрити рискове, причинени от „ПТП“ – събитие, възникнало в
процеса на движение на пътното превозно средство и предизвикало щети на пътното
превозно средство, какъвто е и настоящият случай.
Разпитаният пред настоящия съдебен състав свидетел Г. Х. Д. категорично
потвърждава, че с процесния автомобил е претърпял ПТП – попаднал в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което спукал гума.
От заключението на вещото лице по допуснатата САТЕ, което съдът кредитира като
обективно и компетентно, се установява, че всички увреждания по л.а. марка „Ситроен“,
модел „С6“, с рег. № НОМЕР, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка
причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие, като необходимата
стойност за възстановяване на щетите по лекия автомобил е в размер на 302,16 лв. към
датата на ПТП.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя
2
за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди
по чл. 49 ЗЗД.
Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования
застрахователното обезщетение във връзка с настъпването на покрит застрахователен риск и
за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу възложителя на причинителя на
вредата.
Настоящият съдебен състав, при съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, приема, че ищецът е доказал и спорните обстоятелства по делото, а именно
механизма на ПТП, както и вредите и размера на същите, до който размер има право на
регрес спрямо ответника.
От представената по делото Застрахователна полица се установява наличие на
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено
застраховане.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, гласните
доказателства чрез разпита на свидетеля Г. Х. Д., които следва да бъдат ценени като ясни,
последователни, убедителни и кореспондиращи с останалите доказателства по делото, както
и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническа експертиза, което при
преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране, настоящият съдебен състав
приема за установено, че процесното произшествие е настъпило на посочените по – горе
дата и място, като причина за настъпване на същото е необозначена и необезопасена дупка
на пътното платно. От допуснатата и приета САТЕ се установява също размерът на вредите
– 302,16 лв., както и причинно-следствената връзка. Следователно и с оглед принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес, дължимото обезщетение е в претендирания
от ищеца размер от 126,84 лв. и 15 лв. ликвидационни разходи или общо 141,84 лв.
Въпросният пътен участник е собственост на Столична община съгласно § 7, ал. 1, т. 4
ЗМСМА вр. с чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОбС. Общината съгласно чл.11, ал.1 ЗОбС следва да я
управлява с грижата на добър стопанин, като е налице обективна възможност за
обезопасяване на улицата. Така и съгласно разпоредбата на чл. 31 ЗП, ремонтът и
поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините, а чл.167 ал.1 ЗДвП
вменява задължение за поддръжка на пътя в изправно състояние, съответно да се
сигнализират незабавно препятствията по него. Поради което, наличието на дупка
(неравност) на пътното платно, явяваща се причина за ПТП, е резултат от бездействие на
длъжностни лица, на които Общината е възложила изпълнението на очертаните по-горе
задължение, поради което Общината отговаря спрямо увреденото лице на основание чл. 49
ЗЗД.
Възражението на процесуалния представител на Столична община за съпричиняване е
недоказано, като не са искани и събирани доказателства в тази насока, а доказателствата
тежест да го установи при пълно и главно доказване се носи от ответника. Поради
изложеното възражението за съпричиняване е недоказано по делото и при прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест,
съдът достига до правния извод, че липсва съпричиняване на вредоносния резултат.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че предявеният иск е изцяло основателен
и доказан, поради което следва да бъде уважен.
По разноските:
При този изход от спора с правна възможност да претендира разноски разполага
ищецът, който е поискал присъждането им и е представил списък по чл.80 ГПК, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
3
му бъдат присъдени: 50 лв. за държавна такса, 350 лв. депозит за САТЕ, 50 лв. депозит за
свидетел, както и 168 лв. за адвокатско възнаграждение, т.е. общо 618 лв. Релевираното от
ответника в отговора на исковата молба възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно,
тъй като присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение е под минималния размер.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. С., ул. М. № 33, представлявана от кмета
Й.ка А.Ф. да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД , ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № 89Б, на основание чл. 410,
ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 141,84 лв. (с вкл. 15 лв. ликвидационни
разноски), представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Каско+“ на МПС по застрахователна полица № ************, за вредите,
причинени от настъпило на 03.04.2021г. в гр. С. пътно-транспортно произшествие, при
което водачът на лек автомобил марка „Ситроен“, модел „С6“, с рег. № НОМЕР, при
движение по ул. „Коньовица“ в близост до кръстовището с ул. „Чавдарица“ попаднал в
необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което били
причинени щети на процесното МПС – увредени предна лява гума и джанта, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 25.08.2022
г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр. С., ул. М. № 33, представлявана от кмета
Й.ка А.Ф. да заплати на „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД , ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район „Т.“, бул. „В.“ № 89Б, на основание чл. 78, ал.
1 ГПК, сумата от 618 лв., представляваща сторените разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4