№ 31
гр. Плевен, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430102803 по описа за 2022 година
Искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.
150, ал.1, в чл. 153, ал.1 от ЗЕ, вр.чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“ ЕИК ***, против Д. В.
В., с която се твърди, че ответникът е собственик/ползвател на топлоснабден
имот- апартамент, на адрес гр. Плевен, ул. ***, №***, с аб.№***. Твърди се,
че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди, по смисъла на
чл.153, ал.1 от ЗЕ, и е ползвал предоставената му ТЕ, като не е погасил
задълженията си. Твърди се, че на основание чл. 150 от ЗЕ, продажбата на ТЕ
се извършва по публично оповестени Общи условия, които имат силата на
договор, без да е необходими изрично писмено приемане. Твърди се, че
Общите условия са публикувани във в-к „***”, от дата ***г и във в-к „***“,
бр. ***/13.12.2007г. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди
се, че абонатите са длъжни да заплащат потребената от тях ТЕ, в 30- дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като при неизпълнение
държат лихва за забава. Твърди се, че от страна на ищеца, ежемесечно са
издавани фактури, задължението по които не е плащано от ответника. Твърди
се, че задължението на ответника, за процесния период, по пера е следното:
сума за отопление с ИРУ, в размер на 0,00лв., сума за отопление без ИРУ, в
1
размер на 220,85лв, сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация в размер
198,69лв., сума за БГВ, в размер на 0,00лв., услуга дялово разпределение в
размер на 9,55лв, корекции – 0лв.; посочено е, че в имота има монтирани 0 бр.
водомери за БГВ и 0 бр. ИРУ; има монтирана щранг- лира в банята. Твърди
се, че до завеждане на ИМ, от страна на ответника няма плащания за
потребената ТЕ. Моли съда, на основание чл. 150, ал.1, вр. чл. 153, ал.1 от ЗЕ,
вр. чл.79, ал.1 и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД, да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответникът дължи сумата от 429,09лв.- главница,
съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода 01.02.2019-31.12.2021г
и сумата от 55,81лв.- лихва за забава, за периода 02.04.2019-01.02.2022г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане.
Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, от страна на ответника, Д.
В. В., чрез назначеният от съда особен представител, не оспорва
фактическите твърдения на ищеца, изложени в ИМ. Прави се възражение за
изтекла погасителна давност, спрямо част от претенцията, като се посочва, че
е приложима кратката, тригодишна давност.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните
по делото доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно по делото се установява, че въз основа на заявление по
чл.410 от ГПК, е издадена заповед за изпълнение №388/08.02.2022г., по ч.
гр.д.№666/2022г. по описа на ПлРС, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК. В указаният едномесечен срок е предявен настоящия
установителен иск.
По делото се установява, съобразно представеният с ИМ нотариален акт
за дарение недвижим имот, че отв. Д. В. В., е собственик на процесния имот,
на адрес гр. Плевен, ул. ***, №***. Безспорно се установява също, че за
процесния имот е открита партида за плащане на отопление и топла вода, с
аб. №***.
По делото се установява също и факта на сключване на договор от
20.08.2013г, между етажна собственост на адрес гр. Плевен, ул. ***, №*** и
***“***, за доставка и монтаж на индивидуални разпределители
/апартаментни топломери/ и за ежемесечно отчитане на потребената ТЕ.
2
По делото се установява също, видно от представената справка,
изготвена от ищеца за потребената ТЕ, че за имота е потребена ТЕ, като е
начислена общо за периода главница, в размер на 429,09лв., от която:
отопление с ИРУ, в размер на 0лв., суми за отопление без ИРУ- 220,85лв.,
сума за ТЕ, отдадена от сградна инсталация- 198,69лв. и сума за БГВ- 0лв;
сума за дялово разпределение- 9,55лв. Посочено е в справката, че ТЕ,
отдадена от сградна инсталация, е изчислена върху действителния обем на
жилището- 87,37куб.м.; отбелязано е, че в имота има 0 бр. водомери и 0 бр.
уреди.; има монтирана щранг- лира в банята. По делото са представени и
издадените фактури- в заверени копия, за процесният период.
По делото се установява също и факта на публично оповестяване на
общите условия, чрез публикуването им във в-к ”***” и във в-к „***“.
По делото, от страна на ответника, съобразно на разпределената
доказателствена тежест, няма представени доказателства за плащане на
претендираните суми.
При така установено от фактическа страна, съдът намира за установено
от правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна собственост,
присъединени към абонатна станция, или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на ТЕ, длъжни са да монтират средства за дялово
разпределение по смисъла на чл.140, ал.1, т.2 от ЗЕ- индивидуални
разпределители, съответстващи на действащите в страната стандарти, или
индивидуални топломери, и да заплащат цена за ТЕ, при условията и реда,
определени по наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. В случая облигационната връзка
между страните е възникнала въз основа на самият Закон за енергетиката, с
оглед на нормата на чл.150, ал.1 от ЗЕ, съобразно която, продажбата на ТЕ за
битови нужди, се осъществява по публично оповестени Общи условия, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Както бе
посочено по- горе, по делото безспорно се установи публичното оповестяване
на Общите условия, чрез тяхното публикуване. Съдът приема за установен и
факта, че отв. В. има качеството на собственик на имота, въз основа на
приетите и посочени по- горе писмени доказателства. Съобразно ТР
№2/25.05.2017г. на ОСГК на ВКС, доставката на топлинна енергия в сгради-
3
етажна собственост, е колективна услуга, която ползва всички собственици на
обекти в такава сграда и че не е необходимо подписване на индивидуален
писмен договор с доставчика на топлинна енергия, за да възникне между тях
облигационна връзка. Съобразно цитираното ТР, отношенията, възникващи
при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните
разпоредби на Закона за защита на потребителите. Съобразно нормата на
чл.145 от ЗЕ, ползвателя на ТЕ, за имот в сграда- етажна собственост,
присъединена към една абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, дължи плащане и на ТЕ, отдадена от сградната инсталация, която
се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на
отделните имоти /чл.145, ал.3 от ЗЕ/. Съобразно нормата на §1.т.1 от ДР на
ЗЕ, „Абонатна станция“ е уредба, чрез която се осъществява подаване,
измерване, преобразуване и регулиране на параметрите на топлинната
енергия от топлопреносната мрежа към клиентите. Съдът приема, съобразно
събраните и обсъдени по- горе писмени доказателства, че до имота на
ответника е налице реално доставяне на ТЕ, за процесния период, която
правилно е отчитана от страна на ищеца. Съобразно чл.31, ал.1 от Общите
условия, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат месечните си дължими
суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят, като при
неизпълнение се дължи обезщетение, в размер на законната лихва, считано от
деня на забавата до деня на постъпване на дължимата сума. Както бе
посочено по- горе, от страна на ответника няма представени доказателства
плащане на претендираните суми.
С оглед на установената от съда основателност на предявеният иск,
следва да бъде разгледано приетото за съвместно разглеждане възражение за
изтекла погасителна давност. В случая се касае до периодични плащания,
поради което на основание чл. 111, б. „в” от ЗЗД, е приложима кратката
тригодишна давност. Доколкото, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, искът за
установяване съществуването на вземането се счита предявен от датата на
заявлението по чл. 410 от ГПК-в случая 08.02.2022г., то към тази дата,
давността следва да се счита прекъсната. Съобразно нормата на чл. 114 от
ЗЗД, давността започва да тече от изискуемостта на вземането. В случая,
изискуемостта на задължението за м. 02.2019г. /01.01-28.02.2019г/ е
4
настъпила на 01.04.2019г., на основание цитираният по- горе чл.31, ал.1 от
Общите условия, съобразно който, клиентите на ТЕ, са длъжни да заплащат
месечните си дължими суми, в 30 дневен срок от изтичане на периода, за
който се отнасят, респ. считано от тази дата е започнала да тече и
погасителната давност. С оглед изложеното, съдът намира, че за процесния
период, давността не е изтекла и претендираните с ИМ суми се дължат.
На основание гореизложеното, съдът намира, че предявеният
установителен иск е изцяло основателен, ответникът Д. В. В., като собственик
на топлоснабден имот, дължи плащане на потребената от него ТЕ, поради
което, следва да бъде признато за установено спрямо него, че дължи сумата
от 429,09лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за периода
01.02.2019-31.12.2021г и сумата от 55,81лв.- лихва за забава, за периода
02.04.2019-01.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК- 08.02.2022г., до
окончателното й изплащане, за които суми има издадена заповед за
изпълнение №388/08.02.2022г., по ч. гр.д.№666/2022г. по описа на ПлРС.
С оглед изхода на делото, следва ответникът да понесе сторените от
ищеца разноски, съобразно представеният списък по чл. 80 от ГПК- в размер
на 355лв.- в настоящето производство и в размер на 75лв.- в заповедното
производство.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД, ЧЕ Д. В. В.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, ул. ***, №***, ет.
4, ДЪЛЖИ НА „***– ПЛЕВЕН” ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Плевен, ***, №***, представлявано от *** В.- изп. директор,
сумата от 429,09лв.- главница, съставляваща потребена и незаплатена ТЕ, за
периода 01.02.2019-31.12.2021г. и сумата от 55,81лв.- лихва за забава, за
периода 02.04.2019-01.02.2022г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК-
08.02.2022г., до окончателното й изплащане, за които суми има издадена
заповед за изпълнение №388/08.02.2022г., по ч. гр.д.№666/2022г. по описа на
5
ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК, Д. В. В., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. Плевен, ул. ***, №***, ет. 4, ДА
ЗАПЛАТИ НА “***- ПЛЕВЕН” ***, гр. Плевен, ЕИК ***, представлявано от
*** В., със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ул.”***”, №***,
сумата от 355лв разноски по настоящето исково производство и сумата от
75лв.-разноски- по ч. гр.д. №666/2022г. на ПлРС.
Решението може да обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен срок
от съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6