№ 231
гр. София, 05.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000500915 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание но 10.02.25г. /с участието на секретаря Паскова/ въззивно
гражданско дело № 915/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-13 състав от 19.12.23г. по г.д. № 596/20г. е увжен иск по чл. 153 от
ЗОНПИ /приложено е и правилото на чл. 151 от ЗОНПИ/ на КОНПИ против И. Б..
Решението на СГС се обжалва от И. Б. /в осъдителните части/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС и САС/.
Жалбата е основателна: първоинстанционното решение следва да бъде отменено /в
обжалваните осъдителни части/ предвид следнте съображения:
Първоинстанционният съдия е описал надлежно процесната фактическа обстановка
/очертраваща правната рамка на процесния правен спор/ като е изброил и събраните в процеса
доказателства. Настоящият съдебен състав препраща към тази /описателна/ част от решението на
СГС /доколкото - същата не е спорна във въззивното производство/.
По съществото на процесния правен спор:
От една страна:
Възражения относно допуснати от първоинстанционен съд процесуални нарушения
могат да имат стойност /във въззивно производство/ единствено, ако се съотнасят към
постановката по чл. 266, ал. 3 от ГПК /т.е. – ако са съпроводени с искане за събиране на
допълнителни – нови докаатества пред втората съдебна инстанция/. Такива искания не са заявени
пред настоящия съдебен състав /нито във въззивнат жалба, нито в проведеното съдебно заседание
на 10.02.25г./. С оглед това: възраженията на жалбоподателя в горната насока – не могат да
обосноват /сами по себе си/ ревизиране на атакуваното решение.
Наличието на осъдителен съдебен акт /на наказателен съд/ по отношение на ответника е
обстоятелство – ирелевантно за настоящото производство /предвид изричните редакции на редица
1
текстове от сега действащия закон: чл. 5, ал. 2 и ал. 3 от ЗОНПИ, чл. 108, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от
ЗОНПИ, чл. 153, ал. 5 и ал. 6 от ЗОНПИ/. Този факт имаше правна стойност при действието на
предишните законови редакции /съгласно и оформилата се по приложението им съдебна практика/..
Правните норми за давността са императивни по своето естество и поради това -
същите не могат да бъдат ползвани по аналогия /тези норми са приложими само в изрично
предвидените от съответния закон случаи и не могат да бъдат съотнасяни към правоотношения,
които се регламентират от други закони/. Именно такава е и настоящата хипотеза. Освен това:
моментите /с които ДОПК и ЗОНПИ/ свързват началото на давността са принципно различни /и
поради това постановките по ДОПК не могат да бъдат съобразени в настоящия казус/.
Допуснатото от първоинстанционния съдия изменение /увеличение/ на исковете се
явява процесуално допустимо /като постановено в съответствие с правилото на чл. 214 от ГПК/. В
тази насока е и съдебната практика /редица съдебни актове на първоинстанционни съдилища,
постановени след изменение на иска са разгледани и решени надлежно по същество в рамките на
следващ инстанционен съдебен контрол/.
Предвид изложеното: възраженията на жалбоподателя в горните насоки следва да се
окачествят като – неоснователни.
От друга страна обаче:
Съдържнието на събраните по делто доказателства /писмени и експертни – преценени в
съвкупност; в това число и подробните обяснения на вещото лице Ц. В. от съдебното заседание на
02.03.23г./ удостоверяват, че:
Ответникът действително /реално – фактически/ е получил паричен заем /по писмен
договор/ от „Е. Г. Русе“ ЕООД в размер на 150 000 лева /процесната сума е била и декларинана
данъчно, и осчетоводена от дружеството/. При наличие на такива доказателства /договор за заем;
данъчно деклариране и счетоводно запискване/ всички – създадени /обективирани фактически/
далеч преди започване на процесната проверка - не може да се обоснове надлежен извод за
фиктивно сключена заемна сделка и за липтса на реална парична престация по това
правоотношение /каквито съображения са изложени от първоинстанционния съдия/.
Същата експертиза /в това число и обясненията на вещото лице от посоченото съдебно
заседание/ констатира, че – ответникът е получил и дивиденти от „Рин Груп“ ООД в размер на
сумата общо 74 400 лева, платена на части /което обстоятелство също е било осчетоводено от
фирмата/. Вещото лице констатира и /в същата връзка/, че посоченото дружество е имало
декларирана печалба, която имено впоследствие е била разпределена между съдружниците.
Ооформените в горната връзка документи /писмени доказателства/ отново предхождат –
образуването на процесното санкционно производство пред КОНПИ.
Предвид изложеното – горните две суми следва /доколкото вещото лице окаческтвява
същите като – реално платени – получени; в тази насока именно са конкретните обяснения на
експерта от съдебното заседание на 02.03.23г./ да бъдат съобразени и приобщени към доходите на
ответника /за изследвнания период/. Именно това е направено от икономическата експертиза:
същата, съобразявайки в изчисленията си посочените две суми /заедно и с останалите такива,
конретно посочени в заключението/ е обосновала приходи на ответника /през изследвания период/
в размер на общо 240 790, 17 лева. Последната сума /съотнесена от вещто лице към установените
разходи на И. Б. за исковия период в размер на общо 207 209, 77 лева/ е обосновала краен извод за
нетни доходи /по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ/ в размер на общо 33 580, 4 лева.
Този нетен доход следва да бъде съотнесен към установената от експерта стойност на
имуществото на И. Б. /придобито през изследвания период/ в размер на общо 202 591, 81 лева. В
последната обща сума обаче са включени /в противоречие с постановките по ТР № 4 от 23г. на
ВКС/ преминали през патримониума на ответника /във връзка с кредитни правоотношения, в които
е участвал И. Б. и във връзка с платен адвокатски хонорар/ парични потоци – средства /конкретно
посочени от експерта като размери и сборувани в общата сума от 202 591, 81 лева/, които суми
обаче не са налични към момента. Ако тези суми /21 004, 87 лева, 19 871, 95 лева и 800 лева/ бъдат
изключени /с оглед постановките по посоченото ТР на ВКС/ от посочената обща сума /в размер на
202 591, 81 лева/ се получава разлика /след съотнасяне на стойността на придобитото имущество
2
към посоченият нетен дход/, която вече е по-малка от 169 011, 41 лева /посочена от експерта/, а
именно: получава се разлика по-малка от 150 000 лева /по смисъла на парт. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/.
Това обстоятелство пряпатства възможността както за уважаване на иска по по чл. 153 от ЗОНПИ,
така и за приложение на правилото на чл. 151 от ЗОНПИ.
В допълнение:
Вещото лице констатира /съобразно и обясненията на експерта от съдебното заседание
на 02.03.23г./, че в патримониума на ответника е било налично /към началото на изследвания
период/ и първично салдо в размер на 9 500 лева. Прибавянето и на тази сума /към псочената по-
горе такава от общо 240 790, 17 лева/ би обосновало извод за още по-малко несъответстиве /по
смисъла на парт. 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ/.
С оглед изложенто: атакуванто решение следва да бъде отменено /в осъдителните
части/ и исковете на КОНПИ следвада бъдат – отхвърлени.
Предвид изхода на спора пред САС: в полза на ответника следва да бъдат присъдени
/при условията на чл. 78, ал. 3 от ГПК/ съдебни разноски - за производството и пред двете съдебни
инстанции.
Съдът,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ /в осъдителните части/ решение на СГС 1-13 състав от 19.12.23г. по г.д. №
596/20г.
ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 153 от ЗОНПИ /и искането по чл. 151 от ЗОНПИ/ на
КОНПИ против И. И. Б. ЕГН ********** /за отнемане в полза на Държавата на 100 дружественти
дяла от капитала на „Рин Ойл“ ЕООД; за осъждане на ответника да плати в полза на Държавата
общо 141 450 лева – сбор от паричната равностойност на 5 бр. МПС-ва; за осъждане на ответника
да плати в полза на Държавата 100 лева – равностойност на отчуждени дружествени дялове от
капитала на „Рин Груп“ ООД и 100 лева - равностойност на отчуждени дружествени дялове от
капитала на“Рин Форест“ ООД.
ОСЪЖДА КОНПИ да плати на И. И. Б. 5 000 лева /съдебни разноски за производството
пред СГС/ и 2 835 лева /съдебни разноски за производството пред САС/.
В частта, с която част от исковете на КОНПИ са отхвърлени – първоинстанционното
решение е влязло в сила /като необжалвано от ищеца/.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3