ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 320
13.04.2017г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в закрито съдебно заседание на 13.04. 2017г. като
разгледа докладваното от съдията Д. Ковачев гражданско дело № 872 по
описа за 2015г., за да се произнесе
взе предвид следното :
Производството е по чл. 248 ГПК. Депозирана е молба от
Б.Е. чрез пълномощника му адв. Д. Д. за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските, с която Б.Е. е
осъден да заплати на адвокат Д.М. възнаграждение в размер на 1880,00 лева за
оказана от нея безплатна правна помощ по делото на ищеца Ю.И..
Изложени са аргументи, че няма реално плащане на
хонорар от И. на адв. М. съобразно ТР 6/2012г. на
ОСГТК на ВКС, че не ясно въз основа на какъв материален интерес е определен
присъдения хонорар, и не е доказана конкретна хипотеза на чл. 38 от Закона за
адвокатурата. Евентуално се сочи, че се дължи хонорар само върху една втора от
цената на иска доколкото адвокат М. е също така ищец по делото и е защитавала и
свой личен интерес по него. Иска се да се измени решението като се остави без
уважение искането на М. за присъждане на хонорар за защита на другия ищец И.,
евентуално хонорара да се намали съобразно частите на съищците.
Постъпил е отговор на молбата от адв.
М. с която се прави възражение за просрочване на искането по чл. 248 ГПК и се
оспорват доводите на Б.Е..
ПОС намира, че молбата е допустима като подадена по
пощата в срока за обжалване на решението, видно както от запазения пощенски плик, така и от
нарочното отбелязване от служител на регистратура на ПОС.
По същество
молбата е частично основателна.
Аргументите за пълна недължимост
на адвокатски хонорар са неоснователни. Съобразно задължителната за съдилищата
практика на ВКС, обективирана в Определение
515/02.10.2015г. по ч.т.д. 2340/2015г. на ВКС, I Т.О., постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК,
за присъждане на адвокатски хонорар по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата е достатъчно правна помощ по делото да е осъществена без данни за
договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл. 36, ал. 2
ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и
липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за
разноски, съобразно правилата на чл. 78 ГПК. В случая тези
предпоставки са налице. От намиращият се на л. 44 от делото договор за правна
помощ изрично се установява, че е уговорено безплатно процесуално
представителство. По делото няма данни, които да сочат на друга уговорка между
Ю.И. и Д.М.. Следователно съобразно изхода на делото на Д.М. се дължи
адвокатско възнаграждение за осъщественото представителство на Ю.И.. Трайната
практика на ВКС приема, че не е необходимо да се доказва наличието на
конкретната хипотеза на чл. 38 ЗА (посоченото по-горе определение на ВКС, както
и Определение № 135 от 17.09.2016 г. на ВКС по гр. д.
№ 1235/2016 г., II г. о и др.)
Присъдения хонорар е определен съобразно материалния
интерес от делото, който в случая (предвид облигационния характер на иска е
стойността на процесния договор 45000,00-цената на
имота според нотариалният акт) лева. Хонорара е определен съобразно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1 /09.07.2004г. на Висш
адвокатски съвет в редакцията преди изменението с ДВ бр. 84/2016г. съобразно датата
на договора за правна помощ.
Основателно е обаче искането за изменение чрез
намаляване на половина на присъдения хонорар.
По делото няма твърдения и данни какво е съотношението,
в което двамата ищци твърдят, че са закупили имота по договора – каква част
всеки закупува, при което следва да се приеме, че те участват в сделката в
равни части и следователно ищцата М., която като адвокат е осъществила
представителство на И. има право на хонорар само за представителството на И.
съответно на неговия личен интерес от предмета на делото, а именно една втора
част.
ПОС не споделя аргументите на адв.
М. относно броя на исковете и дължимостта на хонорар
за всеки иск.
В случая кумулативното предявяване на двата иска е
задължително (каквато е задължителната практика на ВКС, посочена от ПОС още в
определението от 17.03.2016г.) и не следва за всеки иск да се определя отделен
хонорар, а съобразно общият интерес. Отделно към датата на подписване на
договора за правна помощ не е съществувала разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
посочената Наредба на висшия адвокатски съвет, която предвижда заплащане на
хонорар отделно за всеки иск.
Водим от
гореизложеното ПОС
ОПРЕДЕЛИ:
На основание чл. 248 от ГПК ИЗМЕНЯ Решение 43/15.02.2017г. по гр.д. 872/2015г. в частта за разноските, с която Б.Д.Е.
с ЕГН ********** е осъден да заплати на Д.С.М. с ЕГН ********** адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство на Ю.М.И. при условията на чл.
38, ал. 2 от закона за адвокатурата КАТО
ОТМЕНЯ решението за разликата над
сумата от 940,00 лева до присъдения размер от 1880,00 лева.
Оставя без
уважение молбата на Б.Е. в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: