Решение по дело №352/2021 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 173
Дата: 2 декември 2021 г.
Съдия: Магдалена Кръстева Недева
Дело: 20213001000352
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Варна, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова

Магдалена Кр. Недева
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско
дело № 20213001000352 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба от „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Искър, бул. „Х.фор Колумб“ № 43 против решение
№ 260014/22.02.2021г. на Окръжен съд Търговище, постановено по т.д. №
8/2020г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на А.С. О.
обезщетение за неимуществени вреди от претърпяно ПТП на 18.07.2019г. за
горницата над 32 000 до пълния присъден размер от 150 000лв; на Х. ОСМ. Н.
– за горницата над 24 000лв до пълния присъден размер от 80 000лв и на Н.
ОСМ. Н. – за горницата над 5 000лв до пълния присъден размер от 15 000лв.
Въззивникът счита решението в обжалваните части за неправилно и
незаконосъобразно, поради прекомерно завишени базови размери на
обезщетенията и отхвърленото възражение за съпричиняване от страна на
ищците А.Е. и Х.Н.. Излага подробни аргументи за това. Моли решението в
атакуваните части да бъде отменено.
Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да я
1
остави без уважение, като потвърди решението в обжалваните части.
Постъпила е и насрещна въззивна жалба от А.С. О. – лично и като
законен представител на Н. ОСМ. Н. и Х. ОСМ. Н. против същото решение,
но в неговата отхвърлителна част. Изложени са доводи за уважени искове за
обезщетение за неимуществените вреди в занижен размер, който не
съответства на реално претърпените морални болки и страдания и е в
противоречие с принципа на справедливост, както и в несъответствие с
установената съдебна практика в подобни случаи. Направено е искане
решението в обжалваните части да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което присъдените обезщетения бъдат завишени, както следва : за
А.Е. – с още 50 000лв и за Х.Н. – с още 100 000лв.
Въззиваемата по жалбата страна е изразила становище за нейната
неоснователност.
Към делото е приобщен и социален доклад от Агенция за социално
подпомагане – Дирекция „Социално подпомагане“ – П. с отразена
информация от социалното й проучване и заключение, че полаганите за
децата Н. и Х. Н. грижи са подходящи за възрастта и нуждите им и че
осигуряването на средства за бъдещото им образование, необходимо за по-
доброто им социално представяне и за задоволяване на потребностите им, ще
окаже благоприятно отражение върху тяхното развитие.
Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, в предметни
предели, очертани с двете жалби, прие за установено следното :
Предявените искове са с правно основание чл.432 КЗ.
Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че процесното
ПТП е настъпило на 18.07.2019 г. на път Ш-202, км. 51+050, общ. Опака, при
управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с per. №Т ХХХХ ТТ с водач Шемсие
А. Б., за което има сключена застраховка “Гражданска отговорност”
BG/07/119000227221/ 12.01.2019 г. със срок на валидност една година,
считано от 25.02.2019 г. до до 24.02.2020 г. с ответното дружество ЗД
„Евроинс“ АД, гр. София. Отговорността на извършителя е установена с
одобрено от съда споразумение по чл.381 и сл НПК по НОХД № 242/2019г.
на Поповския РС.
Получените в резултат на произшествието травматични увреждания у
ищците, както и претърпените в резултат на тях морални болки и страдания
2
също са безспорно установени от приложените по делото писмени
доказателства, заключението на СМЕ и свидетелските показания:
Така установено по делото се явява, че и щцата А. е получила счупване
на тялото на втори шиен прешлен на гръбначния стълб с леко стеснение на
гръбначно-мозъчния канал, причинило й, според медицинския експерт,
трайно затруднение на движенето на врата със среден срок за възстановяване
около 12-18 месеца; счупване на пубисната кост на таза двустранно,
причинило трайно затрудняване движението на двата долни крайника със
среден срок за възстановяване около 3-4 месеца; счупване на ставната ямка на
лявата тазобедрена става, причинило трайно затрудняване движението на
левия долен крайник със среден срок за възстановяване около 6-8 месеца и
счупване на сакралната кост на гръбначния стълб, причинило трайно
затрудняване движението на снагата със среден срок за възстановяване около
3,5 – 4 месеца. На 24.07.2019г. е приложено оперативно лечение по
отношение на счупването на тялото на втори шиен прешлен – поставяне на
метална остеосинтеза между тилната кост на черепа и трети и четвърти
шийни прешлени за стабилизация за втори шиен прешлен. Извършена е и
втора операция на 10.03.2020г. за отстраняване на металната остеосинтеза.
Според медицинската експертиза след възстановяване счупванията на костите
за продължителен период от време ще остане болеви синдром при студено и
влажно време и при тежък физически труда. Една година пострадалата е била
със „закован врат“, който с помощта на медикаменти и рехабилитация е бил
раздвижен. Изживяла е силно стресово разстройство, уплаха и дълго време е
мислила за катастрофата с ужас. Към момента на прегледа още не е можела да
движи врата си, възстановяването ще е бавно, към 18 месеца общо или още
шест месеца след експертизата. При евентуално усложняване
възстановяването ще се забави с още пет-шест месеца. Според в.лице ищцата
има едно от най-опасните счупвания на прешлен - втори шиен прешлен с
леко стеснение на гръбначно мозъчния канал. Ако беше се приплъзнал
прешлена и засегнал гръбначния мозък щеше да има парализа на ръце, на
крака, но при нея се е разминало това много тежко усложнение.
Според свидетелката М. А. много се оплаквала от главата, не можела да
я върти. В къщи нищо не можела да прави, не можела да мете, децата й
помагали за всичко. Първите шест месеца имала проблеми със съня си, все я
3
било страх, че нещо ще се случи. Била с катетър, не можела да става.
Според свидетеля Билялов в началото постоянно плачела, тревожела се
за себе си и за децата. Седем-осем месеца я гледали свекърва й и мъжа й,
защото била неподвижна на легло. Нямало кой да готви и да чисти. Преди
инцидента работела като шивачка, сега не може да работи, защото я боляла
главата и не можела да я движи. Шест-седем месеца се движела с помагала.
Започнала да ходи на физиотерапия всеки ден. Изобщо не искала да види
кола. Макар че имала книжка, вече не можела да кара кола, защото я е страх.
Дори мъжа си молела да кара бавно. За нея се грижела майка й, а Бедрие се
грижела за децата й – карала ги на училище и ги връщала. Според свидетеля и
до ден днешен ищцата плаче и е с болки, споделя, че се събужда нощно
време, има нещо в психиката й.
Ищцата Х. е получила счупване на дясната ключица, което е
причинило трайно затрудняване движението на дясната ръка със среден срок
за възстановяване около 1,5 – 2 месеца; счупване на 5-ти и 6-ти гръдни
прешлени на гръбначния стълб, без засягане на гръбначния мозък, причинило
трайно затрудняване движението на снагата със среден срок за
възстановяване около 6-8 месеца; счупване на лявата бедрена кост в горната й
трета, затруднило движението на левия крайник със среден срок за
възстановяване около 8-10 месеца. Проведеното лечение е закрито наместване
на счупването на лявата бедрена кост с поставяне на скелетна екстензия и
постелен режим по отношение на счупените прешлени. Всички получени
увреждания са й причинили продължителни болки и страдания. След
възстановяването им за продължителен период от време ще останат болки
при влажно и студено време и при по-тежък физически труд. При прегледа на
02.09.2020г. в.лице е установило, че има поставен ластичен корсет на гръдния
кош за стабилизиране на гръбначния стълб за коригиране на леко
изкривяване, който се носи до две години след произшествието. Според
свидетелските показания дълго време се е придвижвала с помощта на
патерици. При прегледа от съдебния експерт Х. е възстановена, движи се
свободно без помощно средство, има оплакване за болки в гръбначния стълб,
ключицата е възстановена
Според свид. М. Х. все още се оплаква от болки в крака. Събуждала се
през нощта, сънувала кошмари, не искала да се качва в колата, все още се
4
страхува, моли баща си да кара бавно. Не искала да излиза с патериците да се
раздвижи от страх, никъде не искала да излиза.
Ищцата Н. е получила оток и кръвонасядане в теменната област на
главата и мозъчно сътресение от по-леките степени от порядъка на
зашеметяване, което й е причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В резултат на него за 3-4 месеца след произшествието са
останали симптоми от страна на централната нервна система – упорито
главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, нарушения на съня,
раздразнителност и др., които след редовно медикаментозно третиране би
трябвало да отзвучат за около четири месеца. Според в.лице възможно е и да
няма такива симптоми, а е възможно и да отзвучат по –рано.
Според свид. М. Н. сега няма оплаквания. Три месеца и нещо все се
оплаквала, че не може да диша, трудно диша, на слънце не можеше да стои,
страдала от главоболие два-три месеца.
Спорните между страните въпроси касаят размерите на присъдените
обезщетения и основателността на релевиравоното от застрахователя
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка съдът
съобрази следното :
По размера на обезщетенията :
Според установената съдебна практика съобразно критерия за
справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, при определяне на обезщетението
за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно
съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези
обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане
и състоянието на пострадалия; начинът на извършване на увреждането; видът
и начинът на провежданото лечение, неговата продължителност; болките и
страданията, претърпени, както при причиняване на увреждането, така и при
провеждане на лечението през всичките му етапи; отстраними ли са травмите
или има остатъчни явления; периода на загуба на двигателна способност;
психическата травма, както при причиняване на увреждането, така и
впоследствие; възрастта на увредения; налице ли е намалена
трудоспособност, степен на възстановяване, прогноза на отшумяване на
уврежданията и др. Наред с тези обстоятелства при определяне размера на
обезщетението следва да бъде взета предвид и икономическата конюнктура в
5
страната към момента на увреждането / в този смисъл е Решение № 25 от
17.03.2010 г. на ВКС по т. д. № 211/2009 г./.
Съобразно фактическата установеност по делото и горните критерии
съдът съобразява по отношение на всяка една от ищците възрастта им, видът,
характерът и тежестта на получените травматични увреждания,
продължителността на лечението, степента на възстановяване към настоящия
момент и остатъчните явления, за които свидетелства медицинският експерт.
Следва да бъдат съобразени преживените от тях болки, страхове и
притеснения, както и икономическата конюнктура в страната към момента
на ПТП / решение № 95/2009г. на ВКС по т.д. № 355/2009г. на ВКС, първо
т.о ./ - минимална РЗ от 560лв и лимит на отговорността на застрахователя по
застраховка ГО от 10 000 000лв. Въз основа на горното съдът определя размер
на обезщетението за ищцата А. – 70 000лв, за ищцата Х. – 60 000лв и за
ищцата Н. – 15 000лв, които се присъждат ведно със законната лихва от
25.07.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

По възражението за съпричиняване :
Съгласно задължителната съдебна практика и формираната по реда на
чл.290 и сл. ГПК казуална практика на касационната инстанция,
обективирани съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на
ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известните на
настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г.
на ІІ т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на ІІ т.о.; № 165 от
26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008
г. на ІІ т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на ІІ т.о.; № 58 от
29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№
35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на ІV г.о. и мн.др., които
изцяло се споделят, за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да
бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и
настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения -
обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да
води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат,
т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде
6
направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на
самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт,
изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на
вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2
от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на
увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ.
въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и
ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка
причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.
В процесния случай застрахователят е релевирал възражение за
съпричиняване, изразяващо се в непоставяне на предпазен колан.
Според депозираното писмено заключение на КСМАТЕ пострадалата
Н. е била с правилно поставен предпазен колан, докато пострадалите Х. и А.
са били без поставен предпазен колан при процесното ПТП, в противен
случай получените от тях телесни увреждания биха били по –леки. В съдебно
заседание обаче в.лице д-р Г. уточнява, че счупване на ключицата Х. би
получила може би и при поставен предпазен колан, а „най-вероятно“ А.
„нямаше да се лашне напред с такава сила и да се избегнат тези счупвания“.
При поставен колан ограничен се явява само торса, а крайниците биха могли
да достигнат до интериорни части от автомобила, до друго тяло и да
пострадат, като счупването на срамната кост също може да се получи от
натиск на ставата в таза, което може да е причинено от натиск върху целия
крак, който да резонира в ставата. Движението на главата не е ограничено от
колана, тоест „камшичен удар” може да настъпи както с правилно поставен
предпазен колан, така и без него. Въз основа на така депозираното
заключение съдът намира, че не е доказан по безспорен и категоричен начин
приносът на пострадалите А. и Х. за настъпването на вредоносния резултат,
поради което възражението за съпричиняване се явява като краен извод
неоснователно.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция ответникът следва
да заплати на адв. Петя К. от САК, процесуален представител на ищците
разноски по делото в размер на 5 461,70рв с ДДС за всяка инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА и чл.7, ал.2 т.4 от
Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, съобразно
7
уважената част на исковите претенции, или общо 10 923,40лв., т.е. – още
1 091,40лв, както и държавна такса в полза на бюджета на съдебната система
в размер на 9 064,25лв.
Водим от горното, съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260014/22.02.2021г. на Окръжен съд
Търговище, постановено по т.д. № 8/2020г. в частта, в която „Застрахователно
дружество Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Х.фор Колумб“ 43, представлявано от Д. С. Д.-
прокурист, Р. Г. Б., П. В. А., Й. Ц. Ц. и Е. С.. И. е осъдено ДА ЗАПЛАТИ
застрахователно обезщетение за претърпени неимушествени вреди от ПТП,
настъпило на 18.07.2019 г. на път Ш-202, км. 51+050, общ. Опака, при
управление на л.а. „Фолксваген Голф“ с per. № Т ХХХХ ТТ, с водач Шемсие
А. Билялова, за което има сключена застраховка “Гражданска отговорност”,
з.п. BG/07/119000227221/ 12.01.2019 г. със срок на валидност една година,
считано от 25.02.2019 г. до до 24.02.2020 г. със ЗД „Евроинс“ АД, гр. София
както следва :
- на А.С. О., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Х. Б.“ № 25 горницата над
32 000лв до 70 000лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
25.07.2019г. до окончателното им изплащане, на основание чл.493, ал.1, т.5 от
КЗ във вр. с чл. 429, ал.2 т.2 от КЗ;
- на Х. ОСМ. Н., ЕГН **********, със същия адрес горницата над 24 000лв до
60 000 лв, ведно със законната лихва, считано от 25.07.2019г. до
окончателното им изплащане, на основание чл.493, ал.1, т.5 от КЗ във вр. с
чл. 429, ал.2 т.2 от КЗ ;
- на Н. ОСМ. Н., ЕГН **********, със същия адрес горницата над 5 000лв до
15 000лв, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019г. до
окончателното им изплащане, на основание чл. 493, ал.1, т.5 от КЗ във вр. с
чл. 429, ал.2, т.2 от КЗ,
както и в частта, в която „Застрахователно дружество Евроинс“ АД,
ЕИК *********, гр.София , осъдено ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Окръжен
8
съд- Търговище, държавна такса в размер на 9 064,25лв., както и 186 лв
разноски за заключение на вещото лице, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОТМЕНЯ решението в останалата обжалвана част, като вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТХВЪРЛЯ иска на А.С. О., ЕГН **********, с адрес: гр.П., ул.“Х. Б.“
№ 25 срещу „ЗК „Евроинс“ АД, гр. София за заплащане на застрахователно
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на
ПТП, осъществено на 18.07.2019 г. ЗА ГОРНИЦАТА над 70 000лв до
присъдените 150 000лв, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2019г.
до окончателното им изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на Х. ОСМ. Н., ЕГН ********** с адрес: гр.П., ул.“Х.
Б.“ № 25 срещу „ЗК „Евроинс“ АД, гр. София за заплащане на
застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в
резултат на ПТП, осъществено на 18.07.2019 г. ЗА ГОРНИЦАТА над
60 000лв до присъдените 80 000лв, ведно със законната лихва, считано от
15.05.2019г. до окончателното им изплащане.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.


Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9