Р Е Ш Е Н И Е № 260009
09.02.2021г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СРЕДЕЦ, IІ граждански състав, след проведено открито съдебно заседание на четиринадесети януари през две
хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
Районен съдия:
Сирануш Артинян
При участието на
секретаря Маринка Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян
гр.дело № 790 по описа на съда за 2019 година, по описа на Районен съд –
Средец, за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4, представлявано от
инж.Г.Й.Т, чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д.З, против М.Г.Г., роден на ***г.,
гражданин на Република Полша, с адрес: село Лозенец, община Царево, област
Бургас, ***.
Ищецът твърди, че М.Г.Г. е клиент на дружеството по силата на валидно възникнало и
съществуващо правоотношение с предмет доставка на В и К услуги по отношение на
следния водоснабден обект – апартамент в сграда в режим на етажна собственост с
идентификатор 44094.502.2.1.7 и административен адрес: село Лозенец, ***, със
заведена партида в базата данни с аб.№ 739228. Счита, че ответникът притежава
качеството потребител на ВиК услуги от момента на придобиване на правото на
собственост върху водоснабдения обект, съобразно чл.3, ал.1 от Наредба №
4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Излага, че съобразно
разпоредбата на чл.8 от Наредба № 4 предоставянето на ВиК услугите се
извършвало съобразно Общи условия, одобрени от КЕВЕР, които били публично
известни. Релевира, че в съответствие с чл.23, ал.4, изр. трето от Общите
условия и разпоредбата на чл.32, ал.4, предл. второ от Наредба № 4, за процесния
период отчитането на водомера на абоната се осъществявало по електронен път,
посредством използване на мобилно устройство, като водомерът бил разположен в
коридора на апартамента, поради което клиентът или обитаващите имота лица имали
задължението да осигурят достъп до водомера. Ищецът излага, че начинът на
електронно отчитане на потребителя се удостоверявал от заверено копие от
справка – извлечение, в която били отразени състоянията на измервателното
устройство, начина му на отчитане, както и съответния режим на работа на
електронното устройство. Сочи, че съобразно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ било
допустимо за сезонните обекти да бъдат отчитани от ВиК оператор два пъти
годишно. След всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок били
издавани за процесния период данъчни фактури, в чийто реквизити фигурирали
отчетените водни количества, отчетения период, за който всяка фактура се
издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора
услуги – вода, канал и пречистване, като за процесното вземане били издадени
следните фактури: фактура № **********/25.07.2017г. за сумата от 9,20 лева,
фактура № **********/25.08.2017г. за сумата от 30,84 лева, фактура №
**********/26.09.2017г. за сумата от 21,64 лева, фактура № **********/25.07.2018г.
за сумата от 13,48 лева, фактура № **********/27.08.2018г. за сумата от 41,15
лева, фактура № **********/25.09.2018г. за сумата от 15,83 лева, фактура №
**********/25.07.2019г. за сумата от 28,33 лева и фактура №
**********/26.08.2019г. за сумата от 41,92 лева. Ответникът следвало да
заплаща, но не е заплатила своевременно задълженията по издадените фактури в 30
– дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, което имало за последица
неговото изпадане в забава и на основание чл.86 от ЗЗД потребителят дължал
обезщетение в размер на законната лихва върху сумите предмет на издадените
фактури от датата на падежа на вземанията до датата на подаване на исковата
молба, като заявената претенция е за следния период: от 26.08.2017г. до
16.12.2019г. в размер на 24,35 лева, както и лихва от подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението. Отправя искане да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 202,39 лева – задължение по издадени фактури в периода от
25.07.2017г. до 26.08.2019г., с отчетен период от 14.01.2017г. до 19.08.2019г.,
сумата от 24,35 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху
главниците, дължимо за периода от 26.08.2017г. до 16.12.2019г., както и законна
лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане
на задължението. Претендира разноски.
Ответникът не е намерен на посочения от ищеца
адрес, поради което след процедура по връчване на книжата по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК съдът му е назначил особен представител на основание чл.47, ал.6 от ГПК.
Препис от исковата молба и
приложенията са редовно връчени на особения представител адв.Й.Ж., която е
депозирал писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК. Заявява, че искът е допустим и основателен. Излага, че от представените
доказателства било видно, че ответникът бил собственик на апартамент № 7,
находящ се в село Лозенец, ул.“*** и следователно бил потребител на ВиК услуги.
Сочи, че през процесния период Г. потребявал вода и услуги от ищеца, които не
бил заплатил в определения срок. Признава иска в претендирания размер.
При проведеното
открито съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт К.Б., който
отправя искане за уважаване на исковата претенция.
В съдебно заседание
особения представител адв.Й.Ж. отправя
иска за постановяване на решение при признание на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, съдът намира следното:
Предявени са обективно и кумулативно съединени осъдителни искове с
правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира, че са налице всички предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл. 237 от ГПК, основано на признанието на
исковете от особения представител на ответника.
По делото е установено, че между ищеца и ответника
е било налице облигационно правоотношение по повод доставени и получени от М.Г.Г. ВиК услуги. Съгласно Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи потребители на ВиК услугите са:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от
които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които
е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните
обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към
едно водопроводно отклонение/ чл. 3, ал. 1 от Наредбата/. Видно от
представената Справка по лице от Служба по вписванията , както и представеният
Нотариален акт за покупко – продажба № 156, том III, рег.№ 3434, дело №
456/2016г. ответникът е собственик на
водоснабдения имот, находящ се в община Царево, село Лозенец, ***, с идентификатор 44094.502.2.1.7. В доказателствената съвкупност е приобщено и Заявление
вх.№ 3-14-163/2016г. за проучване на нов абонат/за откриване на партида от
ответника до ВиК оператора, видно от което отправя искане да бъде извършено
проучване за откриване на партида на процесния водоснабден имот. Предвид това се установява, че ответникът е
собственик на водоснабдения имот и същият се явява потребител на ВиК
услуги по смисъла на въпросната Наредба, като това обстоятелство не се оспорва
в настоящото производство.
За периода 14.01.2017г. до 19.08.2019г. дружеството
е извършило водоподаване до имота собственост на ответника, за което е била
начислена сумата от общо 202,39 лева, за която са издадени следните фактури: фактура №
**********/25.07.2017г. за сумата от 9,20 лева, фактура №
**********/25.08.2017г. за сумата от 30,84 лева, фактура №
**********/26.09.2017г. за сумата от 21,64 лева, фактура №
**********/25.07.2018г. за сумата от 13,48 лева, фактура №
**********/27.08.2018г. за сумата от 41,15 лева, фактура №
**********/25.09.2018г. за сумата от 15,83 лева, фактура № **********/25.07.2019г.
за сумата от 28,33 лева и фактура № **********/26.08.2019г. за сумата от 41,92
лева. Според чл. 30 от Наредбата
„Изразходваната вода се отчита по водомера на водопроводното отклонение, а за
сгради - етажна собственост - по общия водомер на водопроводното отклонение.
Изразходваното количество вода се разпределя между потребителите в сграда -
етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им водомери по
реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в общите
части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.” По
делото е представена справка на отчет с мобилно устройство за водомера с процесния абонатен № 739228, видно от която
са отчетени потребени ВиК услуги – 67 куб.метра по индивидуалния водомер и 9,8
куб.метра от разпределение, като общо потребената вода е 76,8 куб.метра. Инкасаторът е правил реални отчети, след снемане на показания от
водомера по данни лично възприети от него, за който няма данни да е неизправен.
Също така съобразно чл.11, ал.5 от Наредба № 4/2004г. вменява в задължение на
потребителите доставката, монтажът, проверката и ремонтът на индивидуалните
водомери. В тази връзка поддържането на изправно измервателно устройство за
потребените количества вода в имота е задължение на ответника. При отчитането
на показанията на водомера са спазени ОУ на дружеството, доколкото отчитането е
ставало по електронен път с мобилно устройство. По делото не са ангажирани доказателства претендираните суми да са били
заплатени, което ведно с изложеното до тук прави претенцията на ищеца
основателна и доказана. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ на оператора,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране, като такова не е
постъпило. В ОУ на оператора също така е изрично посочено, че върху дължимата
сума се начислява обезщетение в размер на законната лихва по реда на чл. 86 от ЗЗД, считано от първия ден след настъпването на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметката на ВиК оператора/ чл. 44 от ОУ/. Предвид това е
основателна и претенцията за обезщетение
за забавено плащане в общ размер на 24,35 лева, дължима за периода от
26.08.2017г. до 16.12.2019г. Тъй като плащане на претендираните суми за
ВиК услуги не се установи в настоящото производство, е дължимо и претендираното
обезщетение за забава за исковия период, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда на 19.12.2019г. до окончателното погасяване на
задължението.
Във връзка изложеното настоящият състав намира, че
така признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, че
ответникът, представляван от назначения му особен представител, е легитимиран
да се разпорежда със същото, както и че признанието е извършено с одобрението
на съда, поради което са налице предпоставките на горецитираната разпоредба и
настоящото решение се постановява при признание на предявените
искове.
Въпреки наличието на признание на иска, ответникът
с поведението си, като не е заплатил дължимите суми в определения срок, е дал
повод за завеждане на делото, поради което дължи на ищеца направените разноски
и следва да бъде осъден да ги заплати. Предвид това на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищцовата страна се
следват деловодните разноски за настоящото производство, възлизащи на
100.00лева за заплатената държавна такса, сумата от 160.00лева за назначения
особен представител, както и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение,
определено по чл.78, ал.8 от ГПК вр. с чл.37 от ЗПр.П и чл.25, ал.1 от Наредба
за заплащане на правната помощ или всичко в общ размер от 360.00лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, чл. 236 и чл. 237 от ГПК,
Районен съд – Средец
Р ЕШ И:
ОСЪЖДА М.Г.Г., роден на ***г.,
гражданин на Република Полша, с адрес: село Лозенец, община Царево, област
Бургас, ***, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, ДА ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. “Победа”, ул.“Генерал
Владимир Вазов” № 3, представлявано от инж. Г.Т., чрез пълномощника юрисконсулт
К.Б. следните суми: 202,39 лева
/двеста и два лева и тридесет и девет стотинки/, представляваща задължение ВиК
услуги за доставена, отведена и пречистена вода в имот с адрес: село Лозенец, община
Царево, област Бургас, ул.“***, абонатен
номер 739228, за която са издадени фактури за периода от 25.07.2017г. до 26.08.2019г.,
с отчетен период по фактури от 14.01.2017г. – 19.08.2019г., ведно със законна
лихва върху неизплатената главница за периода от датата на завеждане на
исковата молба – 19.12.2019г. до окончателното ѝ изплащане, 24,35 лева /двадесет и четири лева и
тридесет и пет стотинки/ - обезщетение за забавено плащане върху главницата за периода от 26.08.2017г. до 16.12.2019г.,
както и 360.00 лева /триста и шейсет
лева/, представляваща сторените разноски в настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Бургас, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия:_________