Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260676/ 18,05,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на осемнадесети януари 2021 г., в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА
при
участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА
разгледа
докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2514/2020 г. и прие
следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от П.К. К. с ЕГН **********; против решение
№ 260127/24,08,2020 г., постановено по гр. д. 20174/2019 г. на РС Пловдив, 9
гр. състав. Решението се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност
поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при
постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От
въззивния съд са иска да го отмени и вместо това да уважи предявения
отрицателен установителен иск. Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
Ответникът
по жалбата „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК ****; изразява
становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното
решение. Претендира за присъждане на направените за въззивното производство
разноски.
След
преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на
страните, съдът приема следното:
Производството
е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от П.К.
К. с ЕГН **********; против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК ****.
От съда се иска да признае за установено по отношение на ответното дружество,
че ищецът не му дължи сумата от 7 993, 24 лв. – едностранно начислена при
корекция на сметка за неизмерено количество електрическа енергия за периода от
19.10.2019 г. до 28.11.2019 г. за имот с ИТН ****, представляващ новострояща се
сграда в гр. ****, за която сума е издадена фактура № **********/03.12.2019 г.
С
обжалваното решение РС е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че с
процесната фактура ответното дружество е начислило спорното задължение при
наличие на основание за това, като е извършило едностранна корекция на сметката
на ищеца по реда и при спазване условията на чл. 56 ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ
бр. 25/30,04,2019 г.).
Настоящата
инстанция не споделя този извод, по следните съображения:
Безспорно
между страните е, че ищецът е краен клиент – потребител на електрическа енергия
за обект (с посочен по-горе ИТН), присъединен към електроразпределителната
мрежа на ниво ниско напрежение. Ответното дружество е лицензирано да
осъществява дейността по „разпределение на електрическа енергия“ на обособена
територия, в границите на която се намира и обектът на потребление на ищеца.
Снабдяването с електрическа енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и
процесния, се извършва от друг субект – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
Безспорно
също е, че ответното дружество е начислило процесната сума като дължима – с
посочената по-горе фактура, вследствие едностранна корекция на сметка за
неизмерено количество електрическа енергия, извършена на основание и по реда на
ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.).
Спорът пред
настоящата инстанция се съсредоточава върху правния въпрос дали е налице
основание цената за доставено и неотчетено количество електрическа енергия да
се начислява посредством корекция на сметка като дължима в полза на ответното
дружество, лицензирано за извършване разпределяне, а не снабдяване с
електрическа енергия.
Обществените
отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ,
пренос, разпределение на електрическа енергия и търговията с електрическа
енергия се уреждат от Закон за енергетиката и приети въз основа на същия
подзаконови нормативни актове – Наредби и Правила.
Дейностите
по разпределение на електрическа енергия и експлоатация на елктроразпределителните мрежи (извършвано от операторите–собственици на мрежите), и по продажба на електрическа енергия (извършвано от крайния снабдител,
търговеца на електрическа енергия или доставчика от последна инстанция) са услуги от обществен интерес (чл. 88, ал. 2 и чл. 94а ал. 2 ЗЕ), осъществявани от лица, на които е издаден нарочен
лиценз за това. Преносът
и продажбата на електрическа енергия се осъществяват по силата на различни
договори при публично известни общи условия (чл. 98а ал. 1 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ),
по които страни са различни субекти, и следва да се прави разграничение между
цена за пренос и цена за продажба (доставка) на електрическа енергия.
"Корекцията
на сметка" не е самостоятелно основание за вземане, а представлява начин
за парично остойностяване на отделено количество електрическа енергия, когато
то е било доставено, но не е могло да бъде измерено, в хипотезите, изрично
посочени в р-л ІХ от ПИКЕЕ.
Според чл.
56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.), операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и
справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация
за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната
мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към
обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната
мрежа дължимата сума, определена от същият този оператор.
От друга
страна, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ ясно посочва в полза на кои
правни субекти е възможно да се извършва корекция на сметката по правилата на
чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ (наречени за краткост ПИКЕЕ). Това са крайният
снабдител (б. „а“) или клиентът (б. „б“).
Следователно
налице е нормативно противоречие относно това кой субект има право да извърши
корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена
или неправилно измерена електрическа енергия. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2
от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.) предвижда, че това е операторът на
електроснабдителната мрежа, а чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ – крайният
снабдител.
Съгласно чл.
15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между правилник и нормативен акт от
по-висока степен, правораздавателният орган прилага акта от по-висока степен. Поради
това и като се приложи правилото на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ следва да се
приеме, че ответникът не разполага с основание да извърши процесната корекция
на сметка, поради което спорната сума не му се дължи. На това основание – липса
на материално-правна легитимация на ответника да претендира процесната сума –
предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за основателен.
Като е достигнал до противоположен правен извод, РС е постановил незаконосъобразно
решение, което следва да бъде отменено и вместо това –да се признае за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника спорното вземане.
На жалбоподателя следва да се присъдят сторените за производството
разноски, които се констатираха в размер на 1117,33 лв. – за
първоинстанционното производство, и 958,67 лв. – за въззивното.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
260127/24,08,2020 г., постановено по гр. д. 20174/2019 г. на РС Пловдив, 9 гр.
състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.К. К. с ЕГН **********;
не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК ****; сумата от
7 993,24 лв. – едностранно начислена корекция на сметка за неизмерено
количество електрическа енергия за периода от 19.10.2019 г. до 28.11.2019 г. за
имот с ИТН ****, представляващ новострояща се сграда в гр. ****, за която сума
е издадена фактура № **********/03.12.2019 г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК ****; да заплати на П.К. К. с ЕГН **********;
сумата от 1117,33 лв. (хиляда сто и
седемнадесет лева и тридесет и три ст.), представляваща разноски за
производството пред РС, както и сумата
от 958,67 лв. (деветстотин петдесет и осем лева и шестдесет и седем ст.),
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението
подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните,
при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: