№ 1049
гр. София, 10.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Галина Ташева
Стойчо Попов
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20221100500559 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 28.09.2021г., гр.д. 32161/19г., СРС, 49 с-в отхвърля
предявените от „А.Т.“ ЕООД срещу ВЛ. Ц. ИВ. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1
от ЗЗД, чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за признаване за
установено в отношенията между страните, че ВЛ. Ц. ИВ. дължи на „А.Т.“
ЕООД сумата от 1 196.30 лева – главница по договор № 775092 от 07.12.2016
г. за кредит, 64.68 лева - договорна лихва за периода от 21.02.2017 г. до
20.05.2017 г., 135.49 лева -лихва за забава през периода от 02.04.2017 г. до
16.02.2018 г., 62.54 лева - административни разноски и 112.55 лева –
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „А.Т.“ ЕООД.
Счита, че със съдебния доклад не му е разпределена правилно
доказателствената тежест за обстоятелства, обсъдени в решението. В свое
удостоверение, кредитодателя заявява, че няма претенции към ответника,
като потребител, поради изплащане на задълженията по кредита от ищеца,
1
като поръчител. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с
което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете ВЛ. Ц. ИВ. не изразява
становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема
следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.143,
ал.1 ЗЗД.
С договор за потребителски кредит № 775092 от 07.12.2016 г., трето за
спора лице „Кредисимо“ АД се задължава да предостави на ответника ВЛ. Ц.
ИВ. кредит от 1 059.75 лв., срещу задължение за връщане. Усвояването на
кредита е безспорно и се установява чрез разписка на Easy Pay от 07.12.2016
г.
Съобразно договор за поръчителство от 07.12.2016 г., по реда на чл.138,
ал.1 ЗЗД, ищецът „А.Т.“ ЕООД поема задължение за поръчителство към
„Кредисимо“ АД, кредитор на ответника, да отговаря за изпълнение на
2
неговото задължение.
По силата на чл.141 ЗЗД страните по делото стават солидарни длъжници
на кредитора.
Разпоредбата на чл.143, ал.1 ЗЗД предвижда рагресни права на
поръчителя срещу длъжник, чието задължение поръчителят изпълнява при
предвидени в закона предпоставки - поръчителят да е изпълнил изискуемо
задължение по договора за поръчителство, съгласно вътрешните отношения
между поръчителя и длъжника да има вземане от длъжника за изпълненото
негово задължение и поръчителят да е уведомил длъжника за изпълнението.
Неуведомяването на длъжника не поражда права за длъжника против
поръчителя и не погасява регресното право на поръчителя, освен ако
длъжникът междувременно не е изпълнил своето задължение – чл.143, ал.2,
изр.1 ЗЗД, но прави противопоставими на поръчителя възраженията, които
длъжникът има срещу удовлетворения кредитор - чл.143, ал.2, изр.2 ЗЗД.
В случая е налице изключението на изр.1 от чл.143, ал.2 ЗЗД предвид
извършените частични плащания от ответника в полза на кредитора с
разписка № 05000532029744 от 21.01.2017 г. за сумата 459.68 лв. и разписка
№ 05000560913001 от 01.04.2017 г. за сумата 200 лв.
Тези платежни документи, опровергават съдържанието на
удостоверение от 01.03.2018г. на кредитора, че след изпълнението на
задължението за плащане от поръчителя, вече нямал финансови претенции
към потребителя. Едностранното изявление на кредитора, обективирано в
удостоверението, не съдържа информация за датите на плащания и
съответните размери, нито е подкрепено с конкретни платежни документи.
Удостоверението не следва да се кредитира и като създадено за нуждите на
процеса, а именно един ден преди подаване в съда на заявлението по чл.410
ГПК от 02.03.2018г.
Даже и хипотетично, да имаше плащания от ищеца, каквито не се
доказват с категоричност, не е възможна преценка доколко те предхождат или
следват плащанията на ответника. Не са представени доказателства за
уведомяване на главния длъжник и потребител от поръчителя за извършване
на твърдените от последния плащания, като се има предвид, че само когато
предхождат тези на главния длъжник, остава отговорноста му към
поръчителя.
3
Противно на оплакванията в жалбата, със съдебния доклад по чл.140
ГПК изрично за ищеца е разпределена доказателствената тежест относно
заплащане на задълженията по кредита. При липса на проведено успешно
доказване в тази насока, исковете по чл.422, ал.1 ГПК за признаване на
регресните права по чл.143, ал.1 ЗЗД за възстановяване на платени главница,
договорна и мораторна лихва, административни разноски и възнаграждение
по договор за поръчителство, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК
следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не претендира и не
установява реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 28.09.2021г., гр.д. 32161/19г., СРС, 49 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5