Определение по дело №606/2019 на Районен съд - Луковит

Номер на акта: 260019
Дата: 22 ноември 2022 г.
Съдия: Владислава Александрова Цариградска
Дело: 20194320100606
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№_____

град Луковит, 22 ноември 2022 г.

 

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в закрито съдебно заседание, в състав:

                      

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА ЦАРИГРАДСКА

                                                   

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 606 по описа за 2019 г. на РС – Луковит, и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството по делото е спряно с Определение от 02.06.2020 г. на основание чл. 23 от Статута на Съда на Европейския съюз, вр. чл. 631, ал. 1 ГПК поради отправени от настоящия съд преюдициални въпроси до СЕС.

С Решение на СЕС от 24.02.2022 г. по преюдициално дело С-262/2020 г. е даден следният  отговор на поставените въпроси:

1)      Член 8 и член 12, буква а) от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива работници трябва да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на полагания от тях нощен труд.

2)      Членове 20 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, включително за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел.

Решаването на преюдициалните въпроси от СЕС налага настоящото производство да бъде възобновено и да продължи неговото разглеждане, като бъдат съобразени насоките, които СЕС е дал на запитващата юрисдикция, в какъвто смисъл е постъпила и молба от процесуалния преставител на ищеца.

В § 51 от решението, СЕС, мотивирайки първия преюдициален отговор, подчертава, че когато определят необходимото равнище на защита на здравето и безопасността на работниците, които полагат нощен труд, държавите членки трябва да следят да е гарантирано спазването на принципите на защитата на безопасността и здравето на работниците. Поради това те трябва да следят в полза на полагащите нощен труд работници да има други мерки за защита под формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на този вид труд, подчертана и в Директива 2003/88, а съответно и да се съобрази естеството на нощния труд.

При мотивиране на втория преюдициален отговор, в § 71 – 72 СЕС е дал насочващи пояснения за допълнителните проверки, които националният съд следва да извърши, а именно: да определи каква категория работници ползва общия правен режим по член 140 от Кодекса на труда и каква друга категория е изключена от обхвата му. Ще трябва по-нататък да се провери дали националният законодател е решил да изключи тази втора категория предвид в частност обективните характеристики на функциите, които изпълняват работниците от нея.

Последното е продиктувано от обстоятелството, че с отправяне на запитването настоящият съд е анализирал абстрактно категориите работници от публичния и частния сектор, без да представи на СЕС конкретни данни за работници от частния сектор, които се намират в сходно положение на пожарникарите и полицаите, и без да ги е сравнил  специфично и конкретно, включително по отношение на приложимите за всяка от тези категории условия във връзка с нощния труд.

Едва след такъв анализ може да бъде отговорено конкретно на въпроса дали различното третиране, е обосновано, т.е. дали се основава на обективен и разумен критерий. Различното третиране трябва да е свързано с допустима от закона цел и да е съразмерно (пропорционално) на тази цел.

В съответствие с тези насоки, настоящият съд прие, че в предмета на делото следва да бъдат включени и въпросите, поставени от СЕС, чиито отговори ще предопределят крайните и решаващи изводи на националния съд, като указа на страните да изразят становище и да посочат доказателства за това: 1.            Какъв е пакетът от защитни мерки (напр. формата на продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни придобивки), които компенсират особената тежест на нощния труд, полаган от ищеца? 2.            Кои работници от частния сектор имат сходни функции, като тези на полицаите и пожарникарите, и каква защита на нощния труд ползват същите? 3. Какви съображения, наред с икономическите, са мотивирали промяната в нормативната уредба относно отчитането на нощния труд, полаган от държавните служители в МВР.

След връчване на определението на всяка от страните, ищецът В.В. е  депозирал молба, с която заявява, че оттегля исковете си срещу ответника ГД „ППЗН“ и иска производството по делото да бъде прекратено.

Съгласно чл. 232 ГПК след първото съдебно заседание, което в случая у било проведено, оттегляне на иска се допуска само след съгласие на ответника. В предоставения на ответника срок за изразяване на становище, е постъпило изявление от главен юрисконсулт С. Н., представляваща Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, в което заявява, че дава съгласие за оттеглянето.

При това положение и поради десезиране на съда, оттеглянето следва да бъде прието и производството по делото следва да се прекрати, поради което съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

           

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр.д. №606/2019 г. по описа на Районен съд Луковит, поради оттегляне на исковете с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. чл. 179, ал. 1 ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен нощен труд и чл. 86 ЗЗД за лихвата за забава, предявени от В.Н.В. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, със съгласието на ответника.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му пред Окръжен съд – Ловеч.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните, а след влизането му в сила – и на регистратурата на Съда на Европейския съюз.

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………………….