Р Е Ш
Е Н И Е
№ 359 / 30.06.2020 година, гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На двадесет и втори юни през две
хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 3767 по описа за 2019 година, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 т.2 от ГПК,
вр. чл.79 ал.1 и чл.86 ал.1 от ЗЗД, от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Сакар” №
2, представлявано от управителя Т. Р. М.; против М.Д.М. с ЕГН ********** ***.
Ищецът твърди, че на 26.07.2019 г. е депозирал против ответника заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата от 330 лв.
главница, представляваща стойност на незаплатени доставени услуги, изразяващи
се във водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други дейности за
периода 31.10.2016 г. – 07.06.2019 г., и сумата от 46,22 лв. обезщетение за
забава от 01.12.2016 г. до 23.07.2019 г., със законната лихва върху главницата
до окончателното й изплащане и направените по делото разноски за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение. Искането му било изцяло уважено по
образуваното ч.гр.дело № 2209/2019 г. на ХРС, като издадена била заповед за
изпълнение срещу длъжника. Съдът счел, че налице са предпоставките по чл.415
ал.1 т.2 от ГПК, предвид на което в законоустановения срок ищецът предявявал
настоящия си иск за установяване съществуването на вземането си против
ответника, като собственик на водоснабден имот, находящ се на адреса му. В това
си качество и по партида № 213060 ответникът бил потребител на ВиК-услуги, по
смисъла на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
/Наредбата/. Такива потребители, на основание чл.3 ал.1 от Наредбата, били
собствениците и лицата, на които е учредено право на строеж или право на
ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един
поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение. Ответникът бил
потребител на ВиК- услуги за битови нужди, на основание Наредбата, като продажбата
им се осъществявала от ищеца при публично известни ОУ за предоставяне на ВиК-
услуги на потребителите, одобрени от КЕВР и влезли в сила един месец след
публикуването им в един местен и един централен ежедневник, без да е необходимо
приемането им от потребителите – чл.8 от Наредбата и чл.6 ал.1 т.5 от ЗРВКУ.
Процесната претенция на ищеца произтичала от съществуващо между страните
облигационно правоотношение, въз основа на посочените ОУ. По силата им, ищецът
предоставил на ответника услуги, изразяващи се във водоснабдяване, канализация,
пречистване на водите и други дейности за посочените имот, партида и период.
Въпреки, че ищецът изпълнил точно своите задължения, ответникът не му заплатил
изцяло и в срок стойността на предоставените му услуги, за които ищецът в
посочения период им издал ежемесечни 32 броя фактури, на обща стойност от 330
лв. за главница и 46,22 лв. за обезщетение за забава, всичко общо – 376,22 лв.,
изцяло неизплатено. Фактурите били съставени в съответствие с нормативните
изисквания. Предвид настъпването на падежа на всяко задължение, вземанията на
ищеца против ответника били ликвидни и изскуеми, като ответникът не ги погасил
в уговорения срок, заради което начислено му било и обезщетение за забава.
Предвид изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответникът му дължи гореописаните суми за главница и
обезщетение за забава, ведно със законната лихва върху главницата от подаване
на заявлението до окончателното й изплащане; като ответникът бъде осъден да му
заплати направените по делото разноски. Това си искане ищецът поддържа в
допълнителни писмени становища по делото, като иска и постановяване на
неприсъствено решение.
Ответникът не представя отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК в законоустановения
едномесечен срок; не се явява и не изпраща свой пълномощник в открито съдебно
заседание.
Предвид изложеното процесуално поведение и становищата на страните в
настоящия процес, съдът намира, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, предвид следните съображения:
Ответникът не представи в срок отговор на
исковата молба и не се яви в първото и единствено открито съдебно заседание по
делото, нито изпрати свой пълномощник, не направи и искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие. В допълнителна писмена молба по
делото, ищецът направи искане за постановяване на неприсъствено решение по реда
на чл.238 ал.1 от ГПК. Ето защо, налице са положителните процесуални
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение. Налице са и общите
законово установени предпоставки за постановяване на такова решение по чл.239
ал.1 от ГПК, а именно - на страните са указани последиците от неспазването
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът
вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявеният иск се уважи изцяло, без решението
да се мотивира по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. №
4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски
на ищеца в заповедното и в настоящото производство следва да се реши с
настоящия съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр.
чл.80 от ГПК. Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца деловодни разноски в общ размер на 510 лв., включващи
разноски за заповедното производство от 25 лв. за държавна такса и 50 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, както и за настоящото производство от 75 лв. за
държавна такса и 360 лв. за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така и
на основание чл.239 ал.2, вр. ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Д.М. с ЕГН ********** ***; ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, ул. „Сакар” № 2, представлявано от
управителя Т.Р. М.;
сумите, както следва: 330 лв. главница и 46,22 лв.
обезщетение за забава за периода 01.12.2016 г. – 23.07.2019 г.; представляващи
неизпълнени парични задължения за плащане на цената на услуги по
водоснабдяване, канализация, пречистване на водите и други ВиК-услуги за
периода 31.10.2016 г. – 07.06.2019 г., които кредиторът е предоставил за имот
на длъжника на горепосочения му адрес, за който е била открита партида с номер 213060,
за което са били издадени фактури в същия период; ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението 26.07.2019 г. до окончателното изплащане;
за които суми е издадена заповед № 1087
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.410 от ГПК от 31.07.2019
г. по ч.гр.дело № 2209/ 2019 г. на ХРС.
ОСЪЖДА М.Д.М. с
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД с ЕИК
********* деловодни разноски за заповедното и за настоящото производства в общ
размер от 510 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните, като на ищеца – на електронната поща на адвоката му.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл.240 ал.1 от ГПК.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.