№ 19
гр. Кюстендил, 16.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Е.я Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Любка Евг. Николова
като разгледа докладваното от Ваня Др. Богоева Въззивно гражданско дело
№ 20221500500010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба с вх. №
276790/24.11.2021 г. от А. К. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Кюстендил, кв.
„***“ бл. 95, вх. А, ет. 6, ап. 13, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Г. Д.
от АК – Кюстендил, със съдебен адрес: гр. Кюстендил, бул. „***“ № 2, ет. 5, ст. 6, насочена
против решение № 260466 от 03.11.2021 г., постановено от РС – Кюстендил по гр.д. №
2123/2019 г. по описа на същия съд.
С обжалвания първоинстанционен акт РС – Кюстендил е развалил на основание чл.
87, ал. 3 от ЗЗД сключения между В. В. Л. и А. К. В. договор за покупко-продажба на
недвижим имот срещу парична сума и задължение за гледане и издръжка във формата на
НА № 34, т. 9, рег. № 4236/1997 г. на нотариус при КРС до размер на ½ ид. част от
недвижимия имот, прехвърлен от В. В. Л., представляващ право на строеж по отношение на
държавен парцел VІІ, пл. № 289, кв. 52 по плана на с. Раждавица, ведно с построената
масивна двуетажна жилищна сграда и масивна селскостопанска постройка при съседи:
улица, парцели ХІІ, ХІ, Х, VІІІ , VІ, и е осъдил А. К. В. да заплати на В. В. Л. разноски по
водене на делото в размер 395 лева.
Въззивницата обжалва изцяло така постановеното първоинстанционно решение с
доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност, необоснованост, постановено
при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на
1
материалния закон. Твърди, че обжалваното решение е немотивирано, респективно
необосновано и счита, че при постановяването му съдът е допуснал съществени нарушения
на чл. 235, чл. 236, и чл. 7, ал. 1 от ГПК, като не е обсъдил в съвкупност всички представени
и събрани по делото писмени и гласни доказателства и е нарушил логическите правила при
интерпретиране на фактите. Възразява срещу изводите на съда, с които е уважил предявения
иск, че от датата на получаване на препис от и.м., съобразно договореното от страните,
ответницата изпаднала в забава като по делото не се били ангажирали никакви
доказателства, че от този момент е започнала да изпълнява задълженията си, както и, че
ищецът е възрастна жена с влошено здравословно състояние, което изисквало ежедневни
грижи. Твърди, че ищцата била неправомерно освободена от заплащане на държавни такси
и разноски, тъй като същата освен българска пенсия получавала и пенсия от Италия, а
ответницата била лишена от надлежно право на защита, като била призована на адрес в
страната, независимо, че пребивавала в чужбина и й бил назначен особен представител по
делото.
Излага становище, че ищцата не е успяла да докаже нито едно от обстоятелствата,
които е следвало да докаже съобразно разпределената от съда доказателствена тежест в
доклада по делото, като се позовава на свидетелските показания по делото на св. Г., св. В.,
св. Л.. Твърди, че съдът неправилно не бил коментирал в мотивите си ССЕ, която
установявала, че ищцата получава пенсия над средната и за процесния период нямало данни
за закупувани от нея лекарства. Подчертава, че по делото не се доказвало влошеното
здравословно състояние на ищцата с оглед липса на СМЕ. Твърди, че районният съд бил
приложил неправилно материалния закон. Сочи, че представеният по делото нотариален акт
бил непълен и от него не можело да се направи извод за действителната воля на страните,
същият бил фиктивна сделка, прикриваща дарение.
Иска се отмяна на първоинстанционното решение изцяло и постановяване на
решение, с което предявеният иск бъде отхвърлен. Претендират се разноски за двете
инстанция.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна В. В.
Л. чрез пълномощника й адв. Е. Й. от АК - Кюстендил. С отговора се изразява становище за
неоснователност на подадената въззивна жалба и се възразява срещу твърденията в нея, а
първоинстанционното решение се приема за правилно и законосъобразно. Твърди се, че
наведените във въззивната жалба доводи са изложени от неучастваща в процеса страна –
адв. Д., и счита, че на въззивницата следва да бъде указано от съда да потвърди извършените
от адв. Д. процесуални действия, в противен случай жалбата следвало да се върне.
Излага подробни съображения в подкрепа на основателността на предявения иск,
позовава се на свидетелските показания, представените от ищцата писмени документи и
изготвената по делото ССЕ. Подчертава, че получаваните от ищцата средства от Италия
били за минал период от време, за което били представени съответните доказателства.
Възразява като голословни и неподкрепени с доказателства на твърденията за непълнота на
нотариалния акт. Счита, че съдът неправилно и незаконосъобразно бил разпределил
2
доказателствената тежест като в тежест на ищеца е възложил доказването на неизпълнение
на договора. Излага подробен анализ на практика на ВКС относно развалянето поради
неизпълнение на договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка.
Възразява срещу претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от
ответницата поради липса на надлежни доказателства за заплащането им, респективно липса
на надлежни пълномощни по делото, същевременно прави възражение за прекомерност на
същите.
Иска се оставяне на въззивната жалба без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение. Претендират се разноските за въззивната инстанция.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства /във въззивното производство нови доказателства не са събирани/, на
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:
РС-Кюстендил е бил сезиран с иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за
разваляне, поради неизпълнение за 1/2 ид.ч., на сключен между ищцата В. В. Л. и
ответницата А. К. В. договор, обективиран в Нотариален акт № 34, том 9, рег.№4236/1997 г.,
по силата на който ищцата и нейния съпруг К.А. Л. прехвърлили на ответницата – тяхна
дъщеря, недвижим имот: право на строеж по отношение на държавен парцел VII, пл.№ 289,
кв.52 по плана на с. Раждавица, ведно с построената масивна двуетажна жилищна сграда и
масивна селскостопанска постройка при съседи: улица, парцели XII, XI, X, VIII, VI срещу
сумата от 57 540 лева и задължение за гледане на своите родители при писмено поискване,
както и да осигури на баба си Н.И.Г. учреденото от продавачите право на ползване върху
стая в жилищната сграда и дворното място.
Ищцата е поддържала твърдения, че след сключването на сделката почувствала
отчуждение от страна на ответницата, последната започнала и да се държи грубо с нея. Не
получавала помощ и подкрепа от ответницата в тежките моменти, когато се нуждаела от
помощ, ежедневни грижи и издръжка. Всички финансови разходи за храна, лекарства,
сметки се покривали от нейната пенсия.
Ответникът в първоинстанционното производство е възразил срещу
основателността на предявения иск, твърдейки че и към момента се грижи за ищцата –
когато се прибирала от Великобритания, ремонтирала имота на ищцата, помагала й да
заплаща консумативите. Искът е оспорен и доколкото не било налице писмено поискване на
издръжка и гледане. Ответницата е заявила и виждане, че е придобила имота по давност.
От приетите пред районния съд доказателства е установен фактът на сключване на
процесния договор със страни и предмет, съответни на посочените в исковата молба.
От разпитаните свидетели е установено, че първоначално ищцата и ответницата са
3
били в добри отношения, впоследствие обаче последните се влошили. Ищцата от около три
години живеела във Великобритания, като за последен път се прибирала през 2019 г. за
около 10-15 дни.
От назначената съдебно – счетоводна експертиза е установено, че ищцата получава
пенсия за осигурителен стаж и възраст в България в размер на 181.87 лева, а в Италия,
където работила, придобила право на пенсия в размер на 207.98 евро.
Към момента ответницата живее в къща – собственост на нейния съпруг К. Л., като
последният заплащал всички сметки и консумативи, свързани с ползването на имота. Л., в
качеството си на свидетел заявява, че дъщеря му изпълнява договора според възможностите
си, винаги когато се прибира от Великобритания дава пари за нужните ремонти и текущи
разходи.
При така установените факти Районен съд - Кюстендил е намерил иска за допустим
и основателен и е развалил за претендираната 1/2 ид.ч. процесния договор, като е осъдил
ответника да заплати на ищцата сторените разноски. Съдът е мотивирал решението си с
довода, че от датата на получаване на препис от исковата молба ответницата е била
надлежно уведомена за нуждата на ищцата от издръжка и грижи и доколкото по делото не
са ангажирани доказателства за изпълнение на задължението към момента, в който
последната е изпаднала в забава, то предявеният иск е приет за основателен.
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази изложеното, намира от правна страна
следното:
При служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното
решение е валидно и допустимо.
По правилността:
Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната
жалба, респ. насрещната въззивна жалба като служебно правомощие има да провери
спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното
правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на
закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои
фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на
страните.
Според съда, решението на районния съд е неправилно. Съображенията за този
извод се заключват в следното:
Принципно правилни са разсъжденията на първостепенния съд за правните
характеристики на процесния договор, както и за дължимите престации на страните по този
вид договори – по принцип и с оглед поетите конкретни задължения.
4
Районният съд обаче е формирал своите решаващи изводи без да извърши
задълбочен анализ на доказателствата по делото и при неправилно приложение на
материалния закон.
Правото по чл. 87, ал. 3 ЗЗД представлява възможност на кредитора по едно
двустранно договорно правоотношение да прекрати едностранно възникналата
облигационна връзка поради неизпълнение от насрещната страна на поетите от нея
задължения по договора. За договорите, чиито правни последици включват прехвърляне на
вещни права върху недвижим имот е предвидено посоченото потестативно право да се
упражнява по съдебен ред, като правните последици на развалянето настъпват с влизане в
сила на съдебното решение, с което от една страна се установява съществуването на самото
право, а от друга то бива принудително осъществено, като договорната връзка се счита
развалена. За да възникне правото по чл. 87 ЗЗД е необходимо да са налице следните
обстоятелства: да е сключен договор, пораждащ двустранно облигационно отношение, да е
налице неизпълнение на задълженията на едната страна, поради причина за която тя
отговаря, както и неизпълнението да не е незначително с оглед интереса на кредитора.
Несъмнено е установено, че между ищцата и нейния съпруг от една страна, и
ответницата от друга, е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане, по силата на който едната страна, прехвърлител, се
задължава да прехвърли правото на собственост върху имота и да предаде фактическата
власт върху него, а другата страна, приобретател, се задължава да издържа и гледа
прехвърлителя докато е жив. Следва да се отбележи, че този вид договор не е уреден
законодателно, той се сключва въз основа на общия принцип на договорната свобода,
прогласен в чл. 9 ЗЗД. Когато с него се прехвърля недвижим имот, договорът трябва да се
сключи в нотариална форма, която в процесния случай е спазена. Този договор е
двустранен, възмезден, консенсуален, алеаторен - престацията на приобретателя не е
установена по обем, тъй като задължението за издръжка и гледане е срочно, но срокът е
относително неопределен, доколкото страните са сключили договор с оглед на едно
събитие, което ще настъпи неминуемо, но неизвестно кога - смъртта на прехвърлителя.
Поради това към момента на сключване на договора не може да бъде определен и интересът
на страните от сключването му. Задължението за издръжка и гледане има за предмет една
продължителна престация - то се изпълнява до смъртта на прехвърлителя, поради което не
може изпълнението да се дели на периоди, а следва да е постоянно и непрекъснато.
Алеаторният договор е такъв, при който кредиторът срещу прехвърляне право на
собственост върху недвижим имот получава като насрещна престация грижи и издръжка. За
да е налице точно изпълнение на същия от страна на длъжника той следва да предоставя
ежедневно и непрекъснато грижи и издръжка в натура на кредитора в обем да бъдат
задоволени нуждите му от място за живеене, храна, отопление, осветление, медицинско
обслужване, лекарства и други ежедневни нужди.
За да бъде развален договорът необходимо е задължението, от чието неизпълнение се
извежда правото да бъде развален договорът, да не е погасено, било чрез изпълнение, било
5
чрез друг способ за погасяване на облигационни права с непаричен характер.
Основният спорен въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е дали е възможно
престацията на приобретателя да се е трансформирала от престация в натура в имуществена
престация, или т.нар „заместваща престация“.
В този смисъл е Решение № 5899/23.09.1996 г. по гр. д. № 67/96 г., ВС, ІІ г. о.,
съгласно което при отказ на прехвърлителя да приеме престация в натура, приобретателят се
счита за изправна страна по договора, когато е предоставил парично изпълнение в пълен
размер. В същия смисъл е и Решение № 1222/30.12.2008 г. по гр. д. № 5292/2007 г., ВКС, ІІ
г. о., съгласно което при неоказано съдействие от страна на кредитора, длъжникът би бил
изправна страна, само ако е предоставил изпълнение на задълженията си в паричната им
равностойност, както и Решение № 1232/12.11.2008 г. по гр. д. № 5159/2007 г., ВКС, V г. о.,
според което в случай, че кредиторът не оказва съдействие или не приема изпълнение
длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация
на задължението си.
В своята последователна съдебна практика ВКС на РБ приема, че съдържанието на
правата и задълженията на страните по договорите за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане се определя по съгласие на договарящите, при уредената
в ЗЗД свобода, ограничена от повелителните норми на закона и добрите нрави, като
спецификата на задължението за гледане следва от постигнатото между страните съгласие, с
оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и битови нужди на прехвърлителя и
възможностите му да се справя сам, а издръжката, ако не е уговорено нещо различно, се
дължи винаги в пълния й обем и независимо дали продавачът по алеаторния договор има
собствени средства за издръжка или не. Приема се, че длъжникът не може да натрапи на
кредитора грижи, които той не е готов да приеме, нито да му наложи начин на живот, който
няма желание да води, независимо дали последният би бил по-добър в социално-битов план.
Следователно - изпълнението на задължението за гледане и издръжка, когато не е детайлно
уговорено, се определя от действителните нужди на кредитора. В този смисъл са именно
сочените от жалбоподателя - решение № 863 от 22.12.2010г. на ВКС по гр.д.№1534/2009г.,
IV г.о., ГК и решение №494 от 16.11.2011г. на ВКС по гр.д.№642/2011г., IV г.о., ГК.
От показанията на свидетелите Й. Г. и К. Л. се установява, че ответницата А. В.
неоднократно е помагала финансово на ищцата В., а когато се прибирала в България
ответницата отивала в имота в с. Раждавица да помага в домакинските задължения.
По делото категорично не се установи от какви финансови средства се нуждае
ищцата, но съпоставяйки размера на получаваните от последната пенсии, същият е около
средния размер за страната и както експерта по назначената съдебно – счетоводна
експертиза установява, е достатъчен да покрие основни екзистенционални нужди на лицето
от битово естество, като се има предвид и изложеното по-горе относно това, че последната
не разходвала средства за заплащане на ежемесечните задължения за консумирана
електроенергия, вода и др. . Не се доказа по-голяма нужда от финансови средства поради
влошено здравословно състояние на ищцата.
6
Отчитайки, че спецификата на задължението за гледане следва от постигнатото
между страните съгласие, с оглед конкретиката на всеки отделен случай, жизнените и
битови нужди на прехвърлителя и възможностите му да се справя сам, настоящият въззивен
състав приема, че на този етап престираните от ответницата – приобретател грижи и
издръжка са съответни на нуждите на прехвърлителя, на неговите жизнени и битови
стандарти, съпоставяйки и финансовата помощ, която ищцата получава от нейния съпруг.
Изложените съображения налагат извод, че исковата претенция е неоснователна, а
решението на районния съд, като неправилно, подлежи на отмяна. Искът следва да се
отхвърли.
На ответника по предявения иск, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, се следва
изплащане на разноски за първата инстанция в размер на 620.00 лева – за адвокатско
възнагражение и съдебни разноски, което следва да се възложи в тежест на ищцата.
За въззивното производство на А. В. се дължат разноски в размер на 600.00 лева за
заплатено адвокатско възнаграждение, който разход съдът намира за доказан и реално
извършен.
На въззиваемата страна не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 260466 от 03.11.2021 г., постановено от РС –
Кюстендил по гр.д. № 2123/2019 г. по описа на същия съд, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от В. В. Л. с ЕГН ********** и адрес:
гр. Кюстендил, ул. „***“ №30 против А. К. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. Кюстендил, кв.
„***“ бл.95, вх.А, ет.6, ап.13, иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне, поради
неизпълнение, за размер от 1/2 идеални части на договор, обективиран в Нотариален акт
***, по силата на който ищцата и нейния съпруг К.А. Л. прехвърлили на ответницата –
тяхна дъщеря, недвижим имот: право на строеж по отношение на държавен парцел VII, пл.
№289, кв.52 по плана на с. Раждавица, ведно с построената масивна двуетажна жилищна
сграда и масивна селскостопанска постройка при съседи: улица, парцели XII, XI, X, VIII, VI
срещу сумата от 57 540 лева и задължение за гледане на своите родители при писмено
поискване, както и да осигури на баба си Н.И.Г. учреденото от продавачите право на
ползване върху стая в жилищната сграда и дворното място.
ОСЪЖДА В. В. Л. с ЕГН ********** и адрес: гр. Кюстендил, ул. „***“ №30 да
заплати на А. К. В. с ЕГН ********** и адрес: гр. Кюстендил, кв. „***“ бл.95, вх.А, ет.6,
ап.13, сумата от 1220 лева, представляваща деловодни разноски, сторени пред двете съдебни
7
инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8