МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА № 83/26.06.2019г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 502/2019 г. ПО ОПИСА НА
ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против И.В.А. ***
за престъпление по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, както и против Ю.И.Ч. и А.А.И.,***,
за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.63,
ал.1, т.3 вр. чл.28, ал.1 от НК.
Преди началото на
разпоредителното заседание, ощетеното юридическо лице „Л.-1987“ ЕООД – гр.
Ямбол, чрез законния си представител св. Г. Н., заяви против подсъдимите
граждански иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в
размер на 1200 лева. Не претендира присъждане на законна лихва върху исковата
сума. Тъй като претенцията бе своевременно заявена, в срока по чл.85, ал.3 от НПК, от лице, активно легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда, и е
с цена до размера на вредите, посочени в обвинителния акт, съдът намери, че
същата е допустима и я прие за съвместно разглеждане, ведно с наказателното
производство, като съотватно конституира дружеството в качеството на граждански
ищец.
В съдебна фаза по искане на подсъдимите и на защитниците
производството протече по диференцираната процедура на чл.371, т.2 от глава
27-НПК.
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението
против подсъдимите така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от
подсъдимите признание на фактите в обстоятелствената част на същия, а
самопризнанието им намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Затова счита, че подсъдимите следва да
бъдат признати за виновни по предявеното им обвинение и предлага да им се
наложат наказания от три години лишаване от свобода за подс. А. и от по една
година и шест месеца лишаване от свобода за подсъдимите И. и Ч., чиито размери
да бъдат редуцирани с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК.
Относно начина на изтърпяване на наказанията счита, че на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС наложеното на подс. А. такова следва да се изтърпи
при първоначален строг режим. На основание чл.191, ал.2 от ЗИНЗС, пледира за
постановяване ефективно изтърпяване и на наложеното на подс. И. наказание, при
първоначален общ режим, а по отношение на подс. Ч. счита, че липсват пречки за
прилагане института на условното осъждане и предлага същото да се отложи от
изтърпяване за изпитателен срок от две години. Прокурорът пледира по отношение
на подсъдимия А. да се приложи разпоредбата на чл.59, ал.1 от НК, като се
приспадне времето, през което същият е бил с мярка за неотклонение задържане
под стража, считано от 21.02.2019г., а по отношение на подс. И. счита, че са
налице предпоставките на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на
наказанието, наложено му по ЧНД № ***/2018г. на ЯРС. Гражданският иск
прокурорът намира за основателен и доказан и предлага да бъде уважен.
Подсъдимите, редовно призовани, участват
лично в с.з., признават вината си, както и фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Поднасят извинения на представителя
на гражданския ищец, изразяват съжаление за стореното и готовност за
възстановяване на причинените вреди.
С оглед
имотното състояние и социалното положение на подсъдимите А. и И., и
поради оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото в
досъдебна фаза, защитниците им пледират за определяне на наказанията им в
законовите минимуми, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Защитникът на подс. И. застъпва
становище за неприложимост на разпоредбата на чл.68, ал.1 от НК и за
недоказаност на гражданския иск по размер.
Защитникът на подс. Ч. счита, че поради
младата възраст на подсъдимия, размерът на наказанието му следва да се определи
под законовия минимум.
За да
постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4 вр.
чл.371, т.2 от НПК съдът прие за установени следните обстоятелства, изложени от
прокурора в обвинителния акт:
На 29.12.2018г. през деня
непълнолетните подсъдими Ат. И. *** отишли в дома на подс. А.,***. В разговор
помежду си тримата решили да извършат кражба от някоя къща в гр. Ямбол,
впоследствие да продадат откраднатото и по този начин да си набавят парични
средства. Тъй като подс. А. бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ по ДП №
72/2018г. по описа на РУ -. Елхово, и бил проверяван от полицейски служители,
тримата решили да извършат кражбата, като се съобразят с проверката.
В изпълнение на решението, за времето от около 19:00
часа на 29.12.2018г. до около 11.30 часа на 30.12.2018г. тримата подсъдими
отишли до двуетажна къща, находяща се на ул. ***7 в гр. Ямбол, на втория етаж
от която се помещавал смесен магазин, стопанисван от „Л. 1978“ ЕООД - гр.Ямбол,
с управител св. Г. Н.. От външната страна на прозореца на първия етаж на
къщата, към улицата, била монтирана метална ролетна щора. Без особени усилия подс.
А. се покатерил върху издадената горна част на металната ролетната щора и по
този начин достигнал до прозореца на втория етаж от къщата, водещ към магазина.
След това неколкократно промушил отвертка, която носел в себе си, в областта на
заключващия механизъм на прозореца и започнал да прилага натиск с отвертката в
различни позиции на заключващото устройство. В резултат на това успял да
отключи крилото на прозореца и го отворил, като вследствие на упражнения с
отвертката натиск по ПВЦ профила на крилото на прозореца били причинени побитости.
След като отключил и отворил крилото на прозореца подс. А. слязъл от металната
щора на улицата при подсъдимите И. и Ч.. Без особени усилия последните двама последователно
се изкачили по ролетната щора до втория етаж и през отворения прозорец
проникнали в магазина, а подс. А. останал под прозореца на улицата, за да
наблюдава за приближаващи хора. От магазина подсъдимите И. и Ч. взели девет
пакета памперс „Молфикс“ по 22 лева, четири големи пакета памперс „Прима“ по 20
лева, шест малки пакета памперс „Прима“ по 13 лева, три пакета памперс „Прима“,
тип гащички, по 16 лева, двайсет детски
блузи за момиче и момче по 8 лева, десет детски спортни екипа за деца от 3 до
10 години по 14 лева, десет спортни екипи за момче по 14 лева, пет чифта дамски
чехли по 4 лева, осем клина за момиче, 6 години, по 6 лева, десет чифта дънки за
момчета от 3 до 10 год. по 14 лева, десет чифта дънки за момичета от 3 до 10
год. по 14 лева, пари в брой - 10 български лева и едно перде с размери 3 х 3
метра за 15 лева, или вещи на обща стойност 1217 лева. След това през прозореца
подсъдимите И. и Ч. подали вещите на подс. А. и по обратния път напуснали
магазина. На улицата тримата поставили всички вещи в пердето, завързали ги в
него и ги отнесли в дома на подс. А..
Подсъдимите решили да продадат вещите в гр. Стралджа,
за което поискали съдействие от св. З. А. ***, която живеела на семейни начала
с брата на подс. А.. Тъй като имали нужда от транспорт, подсъдимите помолили майката
на подс. Ч. – св. Л. Ч., да им съдейства за намерането на такъв и тя се
съгласила. Около 04:00ч. на 30.12.2018г. св. Ч. отишла до дома на св. А.А. от
гр*** и го помолила да откара багаж с лекия си автомобил до гр.Стралджа. А. се
съгласил и с лек автомобил марка „Фиат Пунто“, с peг. №
У 9922 ВВ, отишъл до дома на подс. А.. Там тримата подсъдими натоварили
отнетите вещи в автомобила, след което св. А. и подс. А. също се качили в него
и с вещите отишли в дома на майката на св. А. в ***, находящ се на ул. ***. Там
подсъдимият разтоварил отнетите вещи, подредил ги на улицата и ги продал на
различни лица от ромската махала, сред които и св. М.. От продажбата на дрехите
подс. А. взел 300 лева, 100 лева от които дал на св. А.. После се върнал в гр.
Ямбол и поделил остатъка от парите с другите двама подсъдими.
На 31.12.2018г., след
разкриване на деянието, св. А. предала доброволно на органите на полицията банкноти
монети с общ номинал 82,30 лева, които на 02.01.2019г. били върнати на св. Н.
срещу разписка.
Към
момента на извършване на деянието подсъдимият
А. е бил осъждан петнайсет пъти с влезли в сила присъди за тежки умишлени
престъпления от общ характер против собствеността – по НОХД № ***. на ЯРС, № ***.
на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***. на РС - Дряново, № ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС,
№ ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***.
на ЯРС и № ***2014г. на ЯРС.
Деянията, предмет на първите девет от
изброените по-горе НОХД, подс. А. е извършил преди навършване на пълнолетие.
Деянията, предмет на останалите шест от
делата, е извършил в условията на реална съвкупност, поради което с Опр. № ***.
по ЧНД № ***. на ЯРС, влязло в сила на 22.04.2015г., му е наложено общо
ефективно наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Видно от отбелязването в справката му за съдимост, подс. А. е изтърпял
определеното му общо наказание на 26.01.2018г.
С
Постановление на ЯРП от 21.02.2019г. подс. А. е задържан по реда на чл.64, ал.2
от НПК, считано от 21.02.2019г., и с Опр. № ***. по ЧНД № ***. на ЯРС,
потвърдено с Опр. № ***. по ВЧНД № ***. на ЯОС, му е била взета мярка за
неотклонение задържане под стража.
Към
момента на извършване на горното деяние подс. Ч., роден на ***г., и подс. И.,
роден на ***г., са били непълнолетни. Подс. Ч. е имал навършени 15 години, а
подс. И. – навършени 16 години. Видно от приложените на л.141-142 и на л. 147-
от ДП характеристични справки, двамата се водят на отчет в ДПС при РУ – Ямбол
от 2015г. за извършени множество кражби. С участието на подс. Ч. са заведени четиридесет
и един ЗМ, а с участието на подс. И. са заведени трийсет ЗМ. Поведението и на
двамата подсъдими е разглеждано неколкократно от МКБППМН – Ямбол, като против
подс. Ч. са налагани възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.5, т.7, т.12 и т.13
от ЗБППМН, а на подс. И. – възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.4, т.5, т.7,
т.12 и т.13 от ЗБППМН.
Към
момента на извършване на деянието подс. Ч. е осъждан веднъж за друго
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.26, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК – с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС,
влязла в сила месец преди това - на 14.11.2018г. Наложено му е наказание
пробация.
Към
момента на извършване на деянието подс. И. е осъждан осем пъти с влезли в сила
присъди за умишлени престъпления от общ характер против собствеността – по НОХД
№ ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на
ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС, по НОХД № ***. на ЯРС и по
НОХД № ***. на ЯРС.
С присъдата по НОХД № ***. на ЯРС,
влязла в сила на 17.01.2018г., му е
наложено наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за престъпление по
чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК,
като е постановено отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок от ДВЕ
ГОДИНИ.
С Опр. № ***.
по ЧНД № ***. на ЯРС, влязло в сила на 28.03.2018г., на подс. И. е определено
общо наказание по всички горепосочени присъди в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, като на основание чл.25, ал.4 от НК е постановено отложено
изтърпяване на общото наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.
Направеното
от подсъдимите признание на изложените обстоятелства се подкрепя напълно от
събраните в досъдебното производство доказателства – от обясненията им, от
показанията на свидетелите Н., З.А., М., К., Ч., Ч. и М., от обективните
находки, отразени в протокола за оглед от 30.12.2018г. и приложения към него
фотоалбум, от заключенията на вещите лица, изготвили назначените дактилоскопна и
оценителна експертиза, както и от писмените доказателства по делото (протокол
за доброволно предаване, разписка, характеристични справки, справки за съдимост
и др.), които, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни,
безпротиворечиви, и поради това се кредитират изцяло.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
И от обактивна, и от субективна
страна, подсъдимият А. е осъществил
състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3, т.4
и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1,б. „а“ от НК, а подсъдимите Ч. и И.,
от обективна и субективна страна, са извършили престъпление по чл.195, ал.1,
т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като за времето от около 19:00 часа
на 29.12.2018 г.
до около 11:30 часа на 30.12.2018 г. в гр.Ямбол, от смесен магазин, находящ се на ул. ***, действайки в съучастие и след предварителен сговор по между си, като
съизвършители, чрез повреждане на преграда, здраво направена за
защита на имот – повреждане заключващия механизъм на прозореца на
магазина, и чрез използване на техническо средство - отвертка, са отнели чужди
движими вещи – пелени,
дрехи и пари на обща стойност 1217 лева,
от владението на собственика им – „Л. 1978“ ЕООД – гр. Ямбол, представлявано от Г.В. Н.от гр. Ямбол, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвоят, като деянието не представлява маловажен случай, подс. А. е действал в
условията на опасен рецидив, подсъдимите И. и Ч. са действали в условията на
повторност, и макар и непълнолетни, последните двама са могли да разбират свойството и значението на извършеното и да
ръководят постъпките си.
Авторството на деянието от
страна на подсъдимите се установява по безспорен начин от обясненията им и от
показанията на св. Атанасова, които, като хармонизиращи помежду си,
кореспондиращи с останалите гласни доказателства и със заключението на вещото
лице по назначената дактилоскопна експертиза, се кредитират изцяло.
От обективна страна подсъдимите
са извършили деяние, осъществяващо всички признаци от състава на престъплението
кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй като вземайки вещите от магазина и
отнасяйки ги със себе си, са извършили действия по прекратяване владението на
собственика върху тях и установяване на свое такова. Т.е., безспорно, е налице
прекратяване владението на собственика върху вещите, което е настъпило
вследствие деянието на подсъдимите, и при липсата на съгласие за това от страна
на самия собственик. За да проникнат в магазина и да си осигурят достъп до
вещите, подсъдимите са повредили заключващия механизъм на прозореца и по този
начин са осъществили квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.3, предл.ІI от НК, тъй като и по естеството си и по
предназначението си, тази вещ служи за изключване достъпа на трети лица до
вътрешността на помещението, респ. и до намиращите се в него вещи. Тримата
подсъдими са осъществили и квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.4, предл.ІІ
от НК, тъй като за да повреждане на механизма и отваряне на прозоцера са
използвали техническо средство - отвертка, която вещ пък по своето естество е
предназначена за извършване на технически операции.
От обективна страна извършеното от
подсъдимите е квалифицирано и с оглед субекта на престъплението по т.5 на
чл.195, ал.1 от НК, тъй като е осъществено от три лица, сговорили се
предварително за това. Това е така, защото подсъдимите са взели решението за
извършване на кражбата непосредствено преди това, а по-рано, когато при срещата
си в дома на подс. А., тримата, в сравнително спокойна обстановка, и след
съобразяване с посещенията на полицейските служители, са взели решение да
извършат кражба. За целта си набавили средства, като подс. А. се снабдил с
отвертка. От обективна страна е налице и задружно участие от страна на
подсъдимите при извършване на деянието, тъй като всеки един от тях е участвал в
самото изпълнителното деяние на престъплението – както в отнемането на вещите,
така и в установяване на своята фактическа власт върху тях, т.е., тримата са
действали са в съучастие по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, под формата на
извършителство.
С оглед на възприетата
квалификация по т.5 от чл.195, ал.1 от НК следва да се отбележи още, че
обективно, извършеното от подсъдимите не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Неговата завишена степен на обществена опасност се
обуславя както от сравнително високата стойност на отнетите вещи, възлизаща на
1217 лева, така и от обстоятелствата, които характеризират деянието като
осъществяващо признаците на посочените по-горе квалифициращи състави на т.3,
предл.ІI и на т.4, предл.ІІ от чл.195, ал.1 - НК. Това е така,
защото по аргумент за обратното от ал.3 на чл.195 от НК (която препраща само
към т.2 и т.6 на чл.195 ал.1 от НК), възможността за маловажни случаи на
престъпление по чл.195 ал.1, т.3 и т.4 от НК поначало е изключена.
От обективна страна,
подсъдимият А. е действал в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29,
ал.1, б. „а” от НК, тъй като е извършил деянието след като с присъдата по НОХД
№ ***. на ЯРС, влязла в сила на 27.02.2015г., му е наложено ефективно наказание
от ТРИ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за тежко умишлено
престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 от НК. При това положение след като
посоченият размер на наказанието лишаване от свобода не е по-малко от година,
изпълнението му не е отложено по чл.66 НК, и с оглед размера на предвиденото
наказание от една до десет години, престъплението се явява тежко по смисъла на
чл.93, т.7 от НК, умишлено е и е извършено след навършване на пълнолетие,
обективно деянието осъществява признаците на престъпление извършено в условията
на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а” от НК. Доколкото с
присъдите по НОХД ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***.
на РС - Дряново, № ***. на ЯРС, № ***.
на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, А. е осъден за престъпления, извършени
преди навършване на пълнолетие, по силата на чл.29, ал.2 от НК, тези му
осъждания не следва да се вземат предвид при прилагане правилата на чл.29 от НК. Както вече се посочи, деянията, предмет на останалите присъди - по НОХД № ***.
на ЯРС, № ***. на ЯРС, № ***. на ЯРС, № **. на ЯРС, № ***. на ЯРС, са извършени
в реална съвкупност с деянието, предмет на НОХД № ***., при което положение не
може да се приеме, че има повече от едно осъждане, за да е налице опасен
рецидив и по б. „б“ на чл.29, ал.1 от НК, независимо от многобройните осъждания
на подсъдимия.
От обективна страна подсъдимите И. и Ч. са действали в условията на
повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като с присъдите, съответно по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила
на 17.01.2018г., и по НОХД № ***. на ЯРС, влязла в сила на 14.11.2018г., са
осъдени за друго такова престъпление – по чл.195, ал.1 от НК, и преди изтичане
на петгодишния срок по чл.30, ал.1 от НК от изтърпяване на наложените им
наказания. При това положение, и след като по гореизложените деянието, предмет
на настоящото производство не представлява маловажен случай, същото осъществява
и квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.28, ал.1 от НК.
От субективна страна подсъдимите
са действали с пряк умисъл. Съзнавали са, че вземайки вещите от магазина и
отнасяйки ги със себе си извършват действия по прекратяване фактическата власт
на техния собственик, предвиждали са преминаването им в своя фактическа власт и
са целели именно това. Действали са и с намерението противозаконно да ги
присвоят, тъй като са се разпоредили с тях като със свои, продавайки ги в гр.
Стралджа и похарчвайки парите от продажбата за лични нужди. Разбирали са
противоправния характер на извършеното, но са целяли противоправното си
облагодетелстване. Подсъдимите са съзнавали и противозаконността на
обстоятелствата, предвидени в закона като квалифициращи. Разбирали са, че прозореца
на магазина е от естество да изключи достъпа на трети лица до помещението, че
преодоляването на тази преграда съществено ще ги улесни при осъществяване на
намеренията им, както и, че използването на горепосоченото техническо средство,
ще улесни достъпа им до вещите и са целели именно това. Също така, тримата са
действали с общ умисъл, като всеки е съзнавал участието на другите в отнемането
на вещите, както и това, че не действа сам, и същевременно всеки от тях е
знаел, че върши деянието след като вече е осъждан за други такива престъпления.
Имайки предвид поведението на подсъдимите И. и Ч. при
извършване на деянието и данните за тяхното развитие, липсват обстоятелства,
които да поставят под съмнение способността им да разбират свойството и
значението на извършеното и да ръководят постъпките си.
Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимият А.
действително е съществил състава на престъплението по чл.196, ал.1, т.2 вр.
чл.195, ал.1, т.3, т.4 и т.5 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1, б. „а“ от НК, а
подсъдимите Ч. и И. – този на чл.195, ал.1, т.3, т.4, т.5 и т.7 вр. чл.194,
ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, поради което с присъдата си ги
призна за виновни по предявените им обвинения.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНИТЕ НА ПОДСЪДИМИТЕ НАКАЗАНИЯ
За извършеното от подсъдимия А. престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода от три до десет години, а след
редуциране на предвиденото в чл.195, ал.1 от НК наказание, съобразно
разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, за извършеното от подсъдимите И. и Ч.
престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години. При
това положение, с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал.2 от НПК
наказанията им следва да се определят при условията на чл.58а, ал.1 от НК,
съгласно която, при постановяване на осъдителна присъда в случаите на чл.372,
ал.2 от НПК, какъвто е настоящият, съдът определя наказанието лишаване от
свобода като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и намалява така
определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от разпоредбата на чл.54
от НК, съдът определи на подс. А. наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА, на подс. И. определи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, а на подс. Ч. – наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, значително под средния и към минималните размери на предвиденото в
закона, при превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства –
изключително младата възраст на подс. И. и Ч., обстоятелствата, че в хода на ДП
тримата признават вината си, проявяват критичност към извършеното, дали са
обяснения е са съдействали за разкриване обективната истина по делото, а в
съдебна фаза поднасят извинения на представителя на гражданския ищец и изразяват
искрено съжаление за стореното. От друга страна, при определяне такива по вид и
размер наказания, съдът отчече завишената степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, от сравнително високата стойност на
отнетите вещи, от обстоятелствата, че деянието е извършено нощем, от три лица и
е квалифицирано по четири квалифициращи признака. Освен това, подсъдимите се
характеризират и със завишена лична степен на обществена опасност. Както вече
се посочи, тримата са с изключително лоши характеристични данни. Към момента на извършване
на деянието подсъдимият А. е бил осъждан
четиринайсет пъти с влезли в сила присъди за тежки умишлени престъпления от общ
характер, все против собствеността, без да се има предвид присъдата по НОХД № ***.
на ЯРС, водеща до квалифициране на извършеното в условията на опасен рецидив, е
одсвен това, е бил с мярка за неотклонение „домашен арест“ по ДП № 72/2018г. по
описа на РУ – Елхово. Непълнолетните подсъдими И. и Ч. се водят на отчет в ДПС от 2015г. за
извършени множество кражби, като с участието на подс. Ч. има заведени
четиридесет и един ЗМ, а с участието на подс. И. трийсет ЗМ. Поведението и на
двамата е разглеждано неколкократно от МКБППМН – Ямбол, като на подс. Ч. са
налагани възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.5, т.7, т.12 и т.13 от ЗБППМН, а
на подс. И. – възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.4, т.5, т.7, т.12 и т.13 от
ЗБППМН. Наред с това, въпреки младата си възраст подс. И. е натрупал богата съдебна
биография и към момента на извършване на деянието е осъждан седем пъти за тежки
умишлени престъпления от общ характер всички против собствеността и
квалифицирани по няколко квалифициращи признака, без да се има предвид
присъдата по НОХД № *** на ЯРС, водеща до квалифициране на извършеното като
такова в условията на повторност. По отношение на подс. Ч. съдът взе предвид
обстоятелството, че същият е извършил деянието, предмет на надстоящото
производство, месец след влизане в сила на присъдата по НОХД № ***. на ЯРС, с
която му е било наложено наказание пробация.
Гореизложените обстоятелства налагат извод, че се касае за лица с трайно
установени престъпни навици и сочат, че спрямо подсъдимите А. и И. е необходимо
по-продължително наказателноправно въздействие, а спрямо подс. Ч. не е
оправдано определяне по-леко по вид наказание, тъй като очевидно, предходните
осъждания на пробация и на лишаване от свобода не са оказали необходимото
поправително и възпиращо въздействие върху личността им. Затова съдът намери,
че на фона на тези отегчаващи отговорността на подсъдимите обстоятелства,
смекчаващите отговорността им такива не са нито многобройни, нито изключителни
по своя характер, не водят до несъразмерност на предвиденото в закона най-леко
наказание, съответно от три години за подс. А. и от три месеца лишаване от
свобода за подс. И. и Ч., и не дават основание за определяне на по-леки по
размер наказания.
След като по горните съображения,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съдът определи на
подс. А. наказание от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА, на подс. И. определи наказание
от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и на подс. Ч. - наказание от
ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, съобразно императивната норма на чл.58а, ал.1
от НК намали така определените им наказание с една трета, т.е., с четиринайсет
месеца за подс. А., с шест месеца за подс. И. и с два месеца за подс. Ч., и им
наложи съответно наказания от ДВЕ ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И ОТ ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА
НАКАЗАНИЯТА
С оглед
предходните осъждания на подсъдимите А. и И. на лишаване от свобода за
престъпления от общ характер, съответно с присъдите по НОХД № ***. на ЯРС и по НОХД № ***. на ЯРС, спрямо тях са налице
законови пречки за прилагане института на условното осъждане. Затова, и тъй
като от изтърпяване на наложеното на подс. А. с тази присъда ефективно
наказания не са изминали пет години, на основание чл.57, ал.1, т.2, б. „б“ от ЗИНЗС, съдът постанови наложениото му наказание да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим. Тъй като подс. И. е непълнолетен, на основание
чл.191, ал.2 от ЗИНЗС, съдът определи първоначален общ режим на изтърпяване на
наложеното му наказание.
С оглед обстоятелството, че към момента
на извършване на деянието подс. Ч. не е бил осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, и предвид размера на наложеното му с присъдата
наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три години, от една страна
спрямо него не са налице законови пречки за прилагане института на условното
осъждане. Затова и като отчете изброените по-горе смекчаващи отговорността му
обстоятелства, както и изключително младата му възраст, съдът намери, че за
неговото поправясне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно
наложеното му наказание. Затова, и на основание чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК съдът постанови отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок ДВЕ
ГОДИНИ, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.59 ОТ НК
Съобразно разпоредбата на чл.59, ал.1,
т.1 от НК, по отношение на подс. А. бе приспаднато времето, през което същият е
бил задържан и е бил с мярка за неотклонение задържане под стража, считано от
21.02.2019г.
ОТНОСНО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ЧЛ.68, АЛ.1 ОТ НК
По отношение на подс. И. са налице
законовите предпоставки на чл.68, ал.1 от НК за привеждане в изпълнение на определеното
му по ЧНД № ***. на ЯРС общо условно наказание от ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, тъй като деянието, предмет на настоящото производство е извършено в
рамките на изпитателния срок, определен с включените в съвкупността присъди по
НОХД № ***. на ЯРС, НОХД № ***. на ЯРС, НОХД № ***. на ЯРС, НОХД № ***. на ЯРС,
НОХД № ***. на ЯРС, и НОХД № ***. на ЯРС. Присъдите по изброените дела са
влезли в сила в периода 07.03.2017г. – 02.05.2017г., а деянието, предмет на
делото е извършено на 29/30.12.2018г. При това положение, след
като престъплението, предмет на настоящото дело е умишлено, от общ характер, и
за него също му е наложено наказание лишаване от свобода, то има за последица
привеждане в изпълнение на отложеното от изтърпяване общо наказание от ЕДНА
ГОДИНА лишаване от свобода. Поради това, и тъй като подс. И. е непълнолетен, на
основание чл.191, ал.2 от ЗИНЗС съдът постанови приведеното в изпълнение общо наказание
също да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Имайки предвид завишената степен на
обществена опасност на извършените от подс. И. престъпления и завишената степен
на обществена опасност на личността му, обуславяща се от обстоятелствата, взети
предвид при индивидуализацията на наказанието му, и поради липсата на всякакъв
поправителен и възпиращ ефект от налаганите му условни наказания, съдът счете,
че спрямо него е необходимо по-продължително наказателноправно въздействие и не
намери основание за прилагане разпоредбата на чл.69, ал.2 от НК чрез
освобождаване било изцяло, било отчасти, от изтърпяване на определеното му по
ЧНД № ***. на ЯРС общо наказание.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
При това положение, тъй като
подсъдимите бяха признати за виновни по предявените им обвинения, съдът намери
предявения против тримата от гр. ищец „Л. - 1978” ЕООД – гр. Ямбол граждански
иск за присъждане на обезщетение за
причинени имуществени вреди за основателен, както и за доказан от събраните по
делото доказателства, поради което го уважи изцяло до пълния претендиран размер
от 1200 лева, от която сума пропусна да приспадне върнатите на управителя пари
в размер на 82,30 лева. Поради липсата на направено искане, съдът не присъди
законна лихва върху исковата сума.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като
подсъдимите бяха признати за виновни по предявеното им обвинение, на основание
чл.189, ал.3 НПК в тяхна тежест бяха присъдени и направените в досъдебната фаза
на делото разноски за изготвяне на експертизи общо в размер на 183,01 лева, или
по 61 лева за всеки, вносими в приход на Републиканския бюджет и по сметката на
ОД на МВР – Ямбол. Освен това, тримата бяха осъдени да заплатят и ДП върху
уважения граждански иск общо в размер на 50 лева, или по 16,67 лева за всеки.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: