Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………../………………, гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненски
районен съд, наказателна колегия, VI състав, в публично заседание на трети
август през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при
секретаря КРАСИМИРА МАНАСИЕВА, като разгледа докладваното от съдията НДАХ №
2793 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН по жалба на „Л.“ ЕАД ЕИК
*********, подадена чрез управителя К.П.Й. ЕГН ********** против НП №
518401-F544145/16.06.2020год. на Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП
Варна, с което на основание чл. 178 ЗДДС на ЮЛ е било наложено адм. наказание имуществена санкция в размер на 500лв. за
нарушение на нормата на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС.
В
жалбата въззивницата не оспорва фактите отразени в акта и НП в частност че
декларацията е била подадена с един ден закъснение, но счита че НП не
незаконосъобразно тъй като нарушението било маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и излага аргументи в тази насока. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивното дружество поддържа жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде отменено с основен аргумент че нарушението е маловажно.
Процесуалният
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли жалбата да бъде отхвърлена и НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно издадено, като изразява становище, че извършеното нарушение е
безспорно доказано, а АНО е съобразил факта, че декларацията е била подадена
само с ден закъснение. Моли НП да бъде потвърдено като претендира присъждане и
на юрисконсултско възнаграждение.
ВРП,
редовно уведомена за датата на съдебното заседание, не изпраща представител и
не изразява становище по жалбата.
След
преценка на доказателствата по делото съдът прие за установено следното:
Жалбата
е подадена от надлежна страна в срока за обжалване, поради което същата се
явява процесуално допустима и е приета от съда за разглеждане.
На 19.03.2020год., въз основа на
резолюция № 032692001202601/18.03.2020год., в ТД на НАП Варна, св. П. извършила
проверка на въззивното дружество „“Л.“ ЕАД с оглед
подадено от същото заявление за задължителна регистрация по чл. 132, ал.1 от ЗДДС вх.№ 033912001200658/18.03.2020год. Проверката приключила с акт за
регистрация по ЗДДС № 030422001207395/19.03.2019год. В хода на проверката св. П.
установила, че на 10.03.2020год. в ТР било вписано преобразуване по ТЗ, както и
че въззивното дружество като лице което на основание чл. 10, ал.1 от ЗДДС е
придобило стоки и услуги от регистрирано лице, не е подало заявление за
регистрация по ЗДДС в 7-мо дневен срок от вписването в ТР. Заявлението било
подадено на 18.03.2020год. след изтичане на законовия срок.
За констатираното нарушение на
16.04.2020год. св. П. съставила срещу въззивното дружество АУАН № F544145год.,
в който посочила, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 132, ал. 1 от ЗДДС.
Актът бил съставен в отсъствие
на представител на въззивника и бил връчен на упълномощено лице на
18.05.2020год.
На 20.05.2020год. срещу акта
било подадено писмено възражение, в което по същество се излагали аргументи
досежно това че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
На
16.06.2020год. въз основа на АУАН Директорът на Дирекция „Обслужване“ при ТД на
НАП Варна издал атакуваното НП, като е възприел изцяло констатациите изложени в
него, прецизирал правната квалификация на нарушението като такова по чл. 132,
ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС и на основание чл. 178 ЗДДС му
наложил адм. наказание имуществена санкция в размер
на 500лв.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят до различни правни изводи.
При
извършена служебна проверка за законосъобразност по образуване и провеждане на адм. наказателното производство съдът констатира, че АУАН и
НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН
и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН. Както в акта така и в НП се
съдържат обстоятелства и факти, които описват в достатъчна степен вмененото на
въззивника нарушение. Допуснати съществени нарушения на процес. правила съдът
не констатира. Съдът констатира, че в случая АУАН е бил съставен в отсъствие на
представител на въззивното дружество без да са били налице законовите
предпоставки за това. Доколкото обаче в последствие той е бил връчен на
упълномощено от представляващата дружество лице и в срока по чл. 44 от ЗАНН е
било подадено възражение срещу него, то нарушение на правото на защита не е
налице.
След
преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
съдът прецени от правна страна следното:
С
НП въззивното дружество е било наказано за нарушение по чл. 178 от ЗДДС във
връзка с чл. 132, ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС.
От
обективна страна съставът на нарушението изисква деецът да е бил длъжен да
подаде Заявление за регистрация по ЗДДС и да не е подал същото в определения в
закона срок за това.
Съгласно
чл. 132, ал.1 от ЗДДС задължително се регистрира по този закон лице, което на
основание чл. 10, ал. 1 придобие стоки и услуги от регистрирано лице.
Съгласно разпоредбата на ал.2 на
същия член от закона регистрацията по ал. 1 се извършва с подаване на заявление
за регистрация в 7-дневен срок от вписване на обстоятелството по чл. 10, ал. 1
в търговския регистър или вписване в регистър БУЛСТАТ.
По делото няма спор, а и по
категоричен начин след справка в ТР се установява, че на 10.03.2020год. в ТР е
било вписано преобразуване на търговско дружество като въззивното такова е
правоприемник. Не е спорно и това, че за въззивното дрежество
е възникнало задължение за служебна регистрация по ЗДДС по силата на чл. 132,
ал.1 от закона, както и че то не е подало заявление за такава в упоменатия в
чл. 132, ал.2 от ЗДДС срок – 7 дни от вписване на преобразуването в търговския
регистър в случая .- в срок до 17.03.2020год. Спорен е въпроса дали при тези
безспорно установени факти следва въззивника да понесе санкция в частност дали
нарушението попада в обхвата на чл.28 от ЗАНН.
В НП без излагането на каквито и
да било мотиви, което в случая е било задължително доколкото подадено
възражение срещу акта е било именно в тази насока, АНО е посочил че не са
налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН.
Това становище на АНО не се
споделя от съда по следните съображения:
В случая се касае за формално
нарушение, нарушение на просто извършване като
заявлението е било подадена на следващия ден след изтичане на срока.
Нарушението е първо за въззивника с оглед липсата на доказателства в подкрепа
на противното, а и сам АНО е отбелязал този факт НП. Горното наред с факта, че
действително срока за подаване на заявлението е през период в който в страната
бяха въведени противоепидемиологични мерки свързани с
редица ограничения и пр. безспорно навежда на извод, че нарушението е със
степен на обществена опасност значително по-ниска от тази на обикновените
случаи на нарушения от този вид. Касае се за типичен маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН, поради което и въззивното дружество изобщо не е
следвало да бъде наказано, а само предупредено. В горната насока е налице и
константна практика на АС Варна по подобни казуси - Решение №
875/22.05.2017год. по к.н.а.х.д.№ 898/2017год.; Решение №704/24.04.2017год. по
к.н.а.х.№ 541/2017год.; Решение №2525/12.12.2016год.
по к.н.а.х.д. № 2554/2016год.Решение № 111/26.01.2016год. по к.н.х.д. №
3675/2015год. и ред др. И доколкото преценката на адм.
наказващия орган за приложението на чл.28 от ЗАНН не е преценка по
целесъобразност и подлежи на съдебен контрол /в този смисъл са и задължителните
указания дадени в ТР № 1 от 12.12.2007год. по тълк.д. № 1/2005год. на ОСНК на ВКС/ съдът счете, че в
случая НП се явява издадено и в нарушение на материалния закона и като такова
следва да бъде отменено.
С оглед крайния изход на делото
(НП подлежи на отмяна) направеното от страна на процес. представител на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се
явява неоснователно и не следва да бъде уважено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 518401-F544145 от 16.06.2020год. на
Директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Варна, с което на „Л.“ ЕАД ЕИК
********* е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
500лв. на основание чл. 178 от ЗДДС за нарушаване нормата на чл.132, ал.1 вр. ал.2 от ЗДДС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззиваемата
страна ТД на НАП Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и
мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: