№ 14
гр. Бургас, 07.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
шести януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно търговско дело
№ 20222001000260 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 86 от 05.10.2022 г., постановено по т.д. № 83/2021 г.,
постановено по описа на Окръжен съд – Сливен, е отхвърлен искът на “А.”
ООД против ЮЮ.е за изменение на осн. чл. 307 ТЗ и чл. 5.1 и чл. 9 от
сключения между тях на 01.03.2010 г. договор за стопанисване и опазване на
дивеча в ДУ “Д.” в териториалния обхват на дейност на ДГС “Ц.”.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищецът “А.”
ООД, който го е обжалвал с въззивна жалба. Въззивникът поддържа, че
решението е неправилно, немотивирано, незаконосъобразно и постановено в
противоречие със събраните по делото доказателства.
Неправилно съдът възприел и интерпретирал същността на договора,
сключен между страните, като е определил годишната вноска за стопанисване
на дивеча, дължима от изпълнителя, като обезпечителна и гарантираща
мярка. Такава мярка била банковата гаранция, предоставена при
подписването на договора. Годишната вноска представлявала наемна цена
съгласно чл. 37б от ЗЛОД, а изводът на съда в обратния смисъл не бил
законосъобразен. От неправилното определяне на същността на годишната
вноска съдът неправилно определил същността на основното задължение на
изпълнителя по договора, което довело до погрешна преценка на отношенията
между страните.
Неправилни била констатацията на съда, че не е налице съществена
промяна в броя на организирания групов лов на дива свиня през процесния
1
период в сравнение с предходния. Неправилна била и констатацията, че
въведеното в страната извънредно положение за периода 13.03.2020 г. –
13.05.2020 г. не съвпада с активния сезон за групов лов, определен съгласно
ЗЛОД. Извънредната епидемична обстановка била отменена с решение на
Министерския съвет едва на 30.03.2022 г., като в този период ловният
туризъм бил преустановен.
Неправилно съдът мотивирал решението си с извода, че заразата от
АЧС е засегнала само един вид диво животно (дивата свиня), но не е оказала
въздействие върху благородния елен и сърната, които били приоритетни
видове за процесния район. По делото било установено, че в процесния район
благороден елен и сърна не се наблюдават, а тези групи животни нямат
стопанско значение.
Не можело да се сподели становището на съда, че с поведението си
ищецът-изпълнител не изпълнил в пълен обем задълженията си по договора.
В хипотезата на чл. 307 ТЗ не било необходимо да се доказва изпълнението на
договора. За евентуално неизпълнение били предвидени други санкционни
норми, които не били прилагани спрямо изпълнителя. Доказателствата по
делото установявали изпълнение на договора от изпълнителя. Неправилен и в
противоречие с доказателствата по делото бил изводът, че изпълнителят не е
положил необходимите усилия за обезпечаване на изискуемите планирани
годишни ловни мероприятия и за натрупани множество неизпълнени
задължения по договора.
Въззивникът излага отново аргументите си за наличие на
предпоставките за изменение на договора на осн. чл. 307 ТЗ, на които е
основал претенцията си в исковата молба, и отправя искане за отмяна на
обжалваното решение и уважаване на иска с присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника “ЮЮ.е” ДП, с който жалбата се оспорва като неоснователна.
Поддържа се в отговора, че жалбата е неоснователна, а обжалваното с
нея решение – валидно, допустимо и правилно. Изложени са подробно
възраженията на ответника против иска и са повторени тезите, поддържани в
първата инстанция, за характера на договора между страните,
неприложимостта на разпоредбата на чл. 307 ТЗ и липсата на основания за
изменение на договора. Иска се потвърждаване на решението.
Апелативен съд - Бургас, като взе предвид изложените съображения
и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и
съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на
закона за редовност, поради което с определение от 15.12.2022 г. е допусната
до разглеждане по същество.
Окръжен съд – Сливен е бил сезиран с искова молба от “А.” ООД, ЕИК
2
***, против ЮЮ.е, ЕИК ***. Ищецът посочил в исковата си молба, че е
сключил с Д.С. “Ц.” договор за стопанисване и ползване на дивеча в
дивечовъден участък “Д.” в териториалния обхват на дейност на ДГС “Ц.” за
срок от 15 години. Ищецът изпълнявал задълженията си по договора, вкл. за
заплащане на годишна вноска за стопанисване на дивеча, чийто начален
размер към 2010 г. бил 23 500,50 лв. без ДДС, а за 2021 г. – 23 900,01 лв. без
ДДС. При подписване на договора ищецът внесъл банкова гаранция за
изпълнение в размер на три начални годишни вноски или 64 210,53 лв. Заради
започналата през 2018 г. епидемия от африканска чума по свинете и
пандемията от COVID-19, се променили икономическите условия. В
изпълнение на мерките против АЧС намалели бройките диви свине в
дивечовъдния участък, а заради извънредното положение, въведено на
13.03.2020 г., намалели приходите от ловен туризъм. Липсата на финансови
постъпления затруднили дружеството да изпълнява договорните си
задължения да заплаща годишната вноска по договора. Запазването на
договора в първоначалните му параметри по отношение на годишната такса и
на размера на банковата гаранция противоречало на справедливостта,
житейската и правна логика.
Ищецът поискал на осн. чл. 307 ТЗ: (1) Да бъде изменен чл. 5.1 от
договора по следния начин: Годишна вноска за 2021 г. и 2022 г. не се дължи;
Годишна вноска за 2023 г. се дължи в размер на 25 % от определената в
договора; Годишна вноска за 2024 г. се дължи в размер на 35 % от
определената в договора; Годишна вноска за 2025 г. се дължи в размер на 45
% от определената в договора; (2) Да бъде допълнен чл. 9 от договора, като се
създаде нова алинея 2, която гласи: Считано от 01.01.2021 г. размерът на
банковата гаранция за изпълнение на договора следва да се определи в размер
на една начална годишна вноска за стопанисване на дивеча на стойност 23
500,50 лв.”.
Ответникът ЮЮ.е представил отговор на исковата молба, с която
оспорил претенцията. Оспорил твърденията, че броят на животните в
участъка, стопанисван от ищеца, е намалял поради АФС, както и че са
намалели обемите на ловния туризъм и на приходите от него вследствие на
АФС и пандемията от COVID-19. Възразил, че договорът за стопанисване и
ползване на дивеча по чл. 36 ЗОЛД има специфичен предмет и целен
резултат, а съдържанието му било нормативно установено. Поискал
отхвърляне на иска като неоснователен.
С обжалваното решение окръжният съд уважил исковете.
Решението е валидно и допустимо. По същество:
Между страните е сключен договор на осн. чл. 36л, ал. 1 от ЗЛОД след
проведен конкурс по чл. 36, ал. 1 ЗЛОД. Възражение, че договорът е
прекратен едностранно от възложителя-ответник, се прави за първи път в
пледоарията на процесуалния представител на страната, поради което този
въпрос не следва да се обсъжда. Съдът приема, че страните са обвързани от
3
договора.
Договорът между страните е особен. Правната му уредба е в ЗЛОД. Той
е сключен след провеждането на конкурс за предоставяне стопанисването и
ползването на дивеча в дивечовъден участък “Д.” на територията на ДГС Ц..
Законът предвижда особени изисквания, на които следва да отговаря
кандидатът (чл. 36а, ал. 1 ЗЛОД); определя съдържанието на заповедта на
министъра на земеделието, с която се открива конкурсът (чл. 36б, ал. 1
ЗЛОД); регламентира методика, по която се определя началният размер на
годишната вноска и размерът на гаранцията (чл. 36б, ал. 3 - 5); определя
срокове за провеждане на конкурса, съдържанието на конкурсната
документация и на предложението на всеки кандидат. Законът предвижда, че
заповедта на министъра на земеделието, с която се обявяват резултатите от
класирането, е индивидуален административен акт (чл. 36к, ал. 2 ЗЛОД).
Процесният договор, сключен на 01.03.2010 г. след проведен конкурс и
въз основа заповед на министъра на земеделието, има за предмет
предоставяне стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък
“Д.”. Сключен е за срок от 15 години. Възложителят се задължава да
предостави на изпълнителя правото да стопанисва и ползва дивеча в
съответния участък. Изпълнителят се задължава да заплаща годишна вноска
за стопанисване на дивеча и годишна вноска за ползване на дивеча. И двете
страни поемат допълнителни задължения, свързани с опазване на дивеча (чл.
4 и чл. 5.4).
Този договор, макар и сключен от търговец на страната на изпълнителя,
не е търговска сделка по смисъла на чл. 286 ТЗ заради спецификата на
сделката. (В този смисъл – Решение № 60 от 1.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
564/2008 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Дария Проданова.) Резултатът,
който сделката цели, се извежда от Глава първа, Общи положения, на ЗЛОД –
опазване и стопанисване на дивеча като национално богатство, при което
държавата, като собственик на дивеча, чрез своите органи предоставя на
частноправни субекти право на лов. Спецификата на сделката намира израз в
правата и задълженията и на двете страни, като задълженията и на двете
страни са насочени не толкова към удовлетворяването на някакъв интерес на
насрещната страна, а към защита на публичния интерес – опазване на дивеча
като национално богатство, съхраняване на генофонда и видовото
разнообразие, увеличаване и устойчиво развитие на дивечовите запаси,
обогатяване на фауната и запазване на екологичното равновесие в природната
среда (чл. 3, ал. 1 ЗЛОД). По отношение на такава сделка с административен
елемент не може да се допусне изменение на условията по реда на чл. 307 ТЗ.
Обратното би означавало да се заобиколи резултата от конкурсната
процедура и да се злепостави публичния интерес. По тези съображения искът
е неоснователен.
Хипотетично – ако се приеме, че и по отношение на договор, сключен
по реда на чл. 36л, ал. 1 ЗЛОД, е допустимо изменение или прекратяване на
4
осн. чл. 307 ТЗ – искът отново е неоснователен, тъй като не са настъпили
такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да
предвидят, и запазването на договора не би противоречало на
справедливостта и добросъвестността.
Ищецът обосновава претенцията си с твърдения, че поради
разпространилата се АЧС през 2018 г. и мерките, въведени срещу това
заболяване, както и поради ограничения, въведени заради пандемията от
COVID-19, са намалели приходите му от ловен туризъм. За 2019 г. и 2020 г.
годишните вноски по договора били платени от резерви, но за вноската за
2021 г. средствата били изчерпани.
По делото е извършена ССЕ, която въз основа справка в счетоводството
на ищеца дава заключение относно приходите на дружеството-ищец от лов –
таблица № 2, долу, на стр. 4 от заключението на в.л. Галина Баева, л. 154 от
делото на СлОС. Данните показва, че в периода 2010 – 2017 г., т.е. от първата
година на договора до последната преди появата на АЧС, дружеството е
реализирало от лов средно годишно приход в размер на 11 139,96 лв. Най-
висок е приходът през 2013 г. – 23 408,47 лв., а най-нисък през 2010 г. –
2569,73 лв. Следователно за първите 8 години от действието на договора,
преди появата на обстоятелствата, сочени като причина да се иска изменение
на договора – АЧС и COVID-19, изпълнителят не е успял дори през една-
единствена година да реализира приход от ползване на дивеча, който да
достигне размера на годишната вноска – около 28 000 лв. с вкл. ДДС. През
тези първи осем години изпълнителят средно годишно е финансирал
плащането на годишната вноска с около 17 000 лв. с източник извън
приходите от ловната дейност.
През следващите 4 години (2018 г. - 2021 г.) приходите от лов са, както
следва: 12 601,22 лв., 16 298,58 лв., 3400 лв. и 9164,79 лв. или средно
годишно по 10 366,15 лв. Това показва, че след появата на обстоятелствата,
сочени като причина да се иска изменение на договора – АЧС и COVID-19,
средният годишен приход от лов остава близък до този за предходните 8
години. През “най-слабата” 2020 г. приходът от лов е по-голям от този през
2010 г. и 2011 г. и близък до този през 2015 г. През 2019 г., през която е
логично да се очаква да се отразят най-тежко на финансовия резултат
мерките срещу АЧС, приходите са значително по-високи от тези през 2018 г.
При това експертно заключение, неоспорено от страните, може да се
направи извод, че дружеството-изпълнител през целия период на изпълнение
на договора не е успяло през нито една година да постигне приход от ловна
дейност, който да е достатъчен за заплащане на годишната вноска по
договора. Ясно е, че вноските от самото начало са били плащани със средства
с друг, различен произход. Следователно нито АЧС, нито пандемията от
COVID-19 са фактори, които са станали причина изпълнителят да не успява
да изпълнява задълженията си по договора със средства, получени от лов. От
2018 г. насам не е настъпило изменение на обстоятелствата, при което
5
запазването на договора да е станало неприемливо. Претенцията по чл. 307 ТЗ
е неоснователна.
Крайните изводи на въззивния и на първоинстанционния съд съвпадат,
поради което обжалваното решение ще се потвърди.
Въззиваемият е поискал присъждане на разноските във въззивното
производство, но не е представил доказателства да е сторил такива.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 86 от 05.10.2022 г., постановено по т.д.
№ 83/2021 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6