Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 115
гр.
Пловдив, 17.06. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателна
колегия, на двадесети май две хиляди и деветнадесета
година в открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАСИЛ ГАТОВ
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
при секретар Мариана Апостолова
и с участието на прокурора Иван
Перпелов
разгледа внохд № 214 по описа за 2019г., докладвано от съдията
ВАСИЛ ГАТОВ, образувано по протест на О.п.П. и жалба на подсъдимия Д.Г.Л.
срещу Присъда № 6/01.02.2019г. по нохд №559/18г. на Окръжен съд- Пловдив.
Производството е по реда на
глава ХХІ НПК.
С обжалваната присъда състав на Пловдивския окръжен съд е признал подсъдимия Д.Г.Л. за
виновен в това, че на 22.07.2015г. в гр.*е отнел чужди движими вещи - дамска кожена чанта /25 лева/, дамско кожено портмоне /10 лева/, мобилен телефон „Самсунг Е 2600“ с ИМЕЙ * със СИМ-карта на „Теленор” /55 лева/, парична сума в размер на 12 лева, на обща стойност 102 лева, от владението на Н.Ц.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда, причинена на Н.Ц.Т., изразяваща се в счупване на левия малкопищялен глезен, довело до трайно затрудняване на движенията на левия долен крайник и на основание чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 от НК вр. чл.55, ал.1, т.1 от НК го осъдил на три години лишаване
от свобода, като го признал за невиновен и го оправдал да е отнел лична карта, издадена на името на Н.Ц.Т.,
дебитна карта, издадена от банка „*“, и
дебитна карта, издадена от банка „*“, всички
без стойност.
На
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание
лишаване от свобода било отложено с изпитателен срок от пет години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Подсъдимият бил осъден да заплати на гражданския
ищец Н.Ц.Т. сумата 102 /сто и два/ лева, представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди от престъплението по чл.199, ал.1, т.3 вр. чл.198,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 22.07.2015г. до
окончателното им изплащане, както и разноски за повереник в
размер на 320 /триста и двадесет/ лева.
Съдът приспаднал предварителното
задържане на подсъдимия, разпоредил се с веществените доказателства и с
разноските.
Срещу
присъдата е постъпил протест от прокурор при О.п.П. с оплаквания за явна
несправедливост на наложеното наказание. Претендира се определяне на наказание
в размер на осем години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при
първоначален „строг“ режим.
Срещу присъдата е постъпила жалба от подсъдимия.
Релевирани са доводи за нейната необоснованост и незаконосъобразност, свързани
с неизясняване на фактическата
обстановка, неправилно интерпретиране на доказателствената съвкупност,
допуснати процесуални нарушения и предубеденост на съдебния състав. Отделно от
това се сочи нарушаване на забраната за влошаване на положението на подсъдимия.
Петитумът е при условията на алтернативност, като на първо место се предлага
отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен, и на следващо
место се претендира връщане на делото за разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В
съдебно заседание представителят на Апелативната прокуратура поддържа подадения протест и предлага жалбата
да се остави без уважение. Застъпва стовището, че присъдата е законосъобразна и
обоснована досежно авторството и правната квалификация, която е съобразена със
закона, но определeното наказание е явно
несправедливо. Прокурорът не намира да са били допуснати съществени процесуални
нарушения, както на досъдебното, така и по време на съдебното производство и
след собствен анализ на обстоятелствата, имащи значение значение за реализиране
на наказателната отговорност предлага увеличаване на размера на наложеното
наказание.
Гражданският
ищец и частен обвинител и повереника й намират подадената жалба за неоснователна.
Според тях съдът правилно е преценил събраните по делото доказателства и
изводите му правото са правилни. Относно наказанието на подсъдимия не се
ангажира становище, а гражданския иск намират за правилно уважен. Претендират
се направените в настоящата инстанция разноски.
Защитата на подсъдимия поддържа жалбата си с направените в
нея искания. Оспорва се доказателствената обезпеченост на извода за авторството
на деянието и с тези съображения се счита, че присъдата е необоснована и се
предлага отмяната й и постановяване на нова присъда, с която подсъдимия да бъде
признат за невиновен и оправдан. Застъпва се и становището за предубеденост на
съдебния състав и за нарушаване на забраната за влошаване на положението на
подсъдимия. Иска се отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен
или връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция.
Подсъдимия
иска да бъде оправдан.
Апелативният
съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно правилността на
присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият и свидетелите Ц.Н.и Б.К. живеели в гр.*. Познавали
се от дълго време и общували помежду си.
На 21.07.2015г. вечерта тримата посетили заведението „*”
в гр.*. До същия град се придвижили с лек автомобил „*” , черен на цвят, с две
врати, управляван от свидетеля Н.. В дискотеката останали до ранните утринни
часове на 22.07.2015г., след което решили да се прибират. Качили се в колата на
свидетеля Н. и потеглили за гр.А.. Шофирал отново свидетелят Н.. До него на
предна дясна седалка седял подсъдимият Л.. Свидетелят К. бил отзад. Насочили се към кв.*. Минали
покрай * * и продължили по бул.„*” в посока *. На кръстовището, образувано между
ул.„*” и бул.„*“, свидетелят Н. завил наляво по бул.„*“.
По това време, около 5,00 часа на 22.07.2015г., свидетелката Т. тръгнала за работа. Излязла от дома си в кв.*, гр.* и пеша се насочила към * и *, в непосредствена близост до които се намирало работното й място. Вървяла по бул.„*“, от южната му страна, към кръстовището с ул.”*”. Било тъмно. Осветлението на булеварда не било включено. На дясното си рамо носела дамска чанта от изкуствена кожа, в която имало дамско кожено портмоне с парична сума в размер на 12 лева, лична карта, дебитна карта на *, дебитна карта на *, както и мобилен телефон „Самсунг Е 2600” с ИМЕЙ *, ведно със СИМ-карта на „Теленор”. Подминала спирката на гра*ия транспорт, която била в близост до посоченото кръстовище. Към нея се приближил управляваният от свидетеля Н. автомобил, който се движел с висока скорост.
Подсъдимият видял пострадалата, носената от нея дамска чанта и казал на водача да спре. Свидетелят Н. спрял колата в близост до частната обвинителка. Подсъдимият Л. слязъл от предна дясна врата на превозното средство. Приближил се към гражданския ищец към гърба й и започнал да дърпа с двете си ръце дамската й чанта от рамото. Свидетелката Т., въпреки че била изненадана и изплашена от случващото се, се съпротивлявала и не я пускала. Подсъдимият продължил упорито и грубо да дърпа дамската чанта, като и ударил пострадалата по главата. В резултат на дърпането и бутането частната обвинителка загубила равновесие. Лявото й стъпало се усукало навън и тя паднала на земята. Продължавала да стиска дамската си чанта, като викала за помощ. Подсъдимият Л. успял да издърпа чантата. В ръцете на гражданския ищец останала само откъснатата й дръжка.
Подсъдимият, след като взел дамската чанта, веднага се качил
обратно в автомобила. Свидетелят Н. потеглил бързо по бул.„*” в посока магазин
„*”. В колата подсъдимият Л. прегледал съдържанието на чантата. Казал на свидетеля
Н. да намали и я изхвърлил със съдържанието й в контейнер за смет. Подсъдимият
и свидетелите Н. и К. продължили към гр.А.. След като пристигнали, се разделили
и се прибрали по домовете си.
В резултат на усукването на лявото стъпало на свидетелката Т. навън, се счупил левият й малкопищялен глезен. Въпреки това тя успяла да се изправи и тръгнала бавно към кръстовището, след което се обърнала и се насочила към спирката.
Междувременно свидетелката З.Д.отивала на работа. Около 5,10 часа била на спирката на кръстовището на бул.„*” и ул.„*”, в посока магазин „*”, и чакала автобус на гра*ия транспорт. Нямало други хора. Било тъмно. Единствената светлина идвала от рекламата на спирката. Свидетелката Д. седнала, погледнала колко е часът и зачакала идването на превозното средство. В един момент чула писъци. Забелязала преминаващия по булеварда с много висока скорост черен автомобил, управляван от свидетеля Н., който се движел към магазин „*”. Излезнала от спирката и тръгнала по посока на виковете. Видяла пострадалата, която идвала от кръстовището към спирката и викала за помощ. Последната я попитала дали е забелязала нещо. Споделила със свидетелката Д., че е обрана от някой от колата, която преди малко минала, едно момче слязло и я обрало. Свидетелката Д. разбрала, че била взета чантата й. Частната обвинителка държала в ръцете си едната дръжка от нея. Двете жени били изплашени и разтреперани.
Свидетелката Д. се обадила от мобилния си телефон, който използвала с абонатен номер *, на спешния телефон 112, за да подаде сигнал за случилото се. Тъй като нямала възприятия от него, предоставила телефона си на гражданския ищец, която да обясни какво е станало. Докато последната разговаряла с оператора от спешния номер, дошъл автобусът, който свидетелката Д. чакала. Тя помолила шофьора да я изчакат, за да може свидетелката Т. да приключи разговора. В този момент към тях се приближила жена, неустановена в хода на производството, която останала на спирката заедно с пострадалата, а свидетелката Д. се качила в превозното средство.
По повод подадения сигнал на място пристигнали полицейски служители *. Частната обвинителка била прегледана от екип на ЦСМП гр.*и транспортирана в болнично заведение. В разговора със служителите на реда дала описание на момчето, което й взело дамската чанта.
В хода
на проведените оперативно-издирвателни мероприятия била установена
самоличността на подсъдимия Л..
На 27.11.2015г. е извършено претърсване в дома му в гр.А.. При това процесуално-следствено действие не са открити и иззети вещи, относими към предмета на делото /протокол в т.1, л.62 от досъдебното производство/.
В хода на разследването гражданският ищец е разпознала подсъдимия като лицето, което е изскочило от седалката до шофьора на автомобила, дърпало й чантата и я ударило в главата /протокол в т.1, л.58 от досъдебното производство/.
При проведено друго разпознаване на лица /т.1, л.59 от досъдебното производство/, между които и свидетелят Н., свидетелката Т. не е разпознала нито едно от лицата, участващи в процесуално-следственото действие, като лице, извършило грабеж спрямо нея.
По делото са изготвени и приети три стоковооценъчни експертизи.
Според
заключението на стоковооценъчната експертиза,
приложена в т.1, л.71 от досъдебното производство, стойността на
отнетите вещи от пострадалата е както следва: дамска кожена чанта - 25 лева,
дамско кожено портмоне - 15 лева, мобилен телефон „Самсунг Е 2600“ с ИМЕЙ * със
СИМ-карта на „Теленор” - 250 лева, парична сума в размер на 12 лева, лична карта - без стойност, дебитна карта,
издадена от банка „*“ - без стойност, дебитна карта, издадена от банка „*“ -
без стойност, всичко на обща стойност 302 лева.
Видно
от заключението на допълнителната стоковооценъчна експертиза, приложена на
л.99-102 от НОХД № 2103/2016г. по описа на ПРС, 8 н.с., стойността на отнетите
вещи е както следва: дамска кожена чанта - 25 лева, дамско кожено портмоне -
10 лева, мобилен телефон „Самсунг Е 2600“ с ИМЕЙ * със СИМ-карта на „Теленор” -
55 лева, или общо 90 лева.
Съгласно
заключението на допълнителната стоковооценъчна експертиза, приложена на л.84-86
от НОХД № 3502/2017г. по описа на ПРС, 22 н.с., мобилен телефон „Самсунг Е
2600“ с ИМЕЙ * със СИМ-карта на „Теленор” е на стойност 55 лева.
От
заключението на съдебномедицинската експертиза, приложена на л.147-159 от НОХД
№ 3502/2017г. по описа на ПРС, 22 н.с., се установило, че на инкриминираната
дата, 22.07.2015г., на Н.Ц.Т. е било
причинено: повърхностни травми на главата с неуточнена локализация, довели до
болка, без разстройство на здравето; счупване на левия малкопищялен глезен,
довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник; контузия на
главата, довело до болка, без разстройство на здравето; лекостепенно мозъчно
сътресение, протекло със степенно разстройство на съзнанието под формата на леко
/зашеметяване/, довело до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК. Описаните травматични увреждания са причинени от действието на
твърд, тъп предмет, от удар или притискане с или върху такъв. Счупването на
левия малкопищялен глезен може да се получи при директен и индиректен
механизъм. При директния механизъм е необходимо нанасяне на удар в областта на
левия малкопищялен глезен. При индиректния механизъм се изисква усукване
/отвеждане/ на лявото стъпало навън, при което се счупва левия малкопищялен
глезен. Оздравителният процес за счупването на левия малкопищялен глезен е
траел около 2-3 месеца, при благоприятен ход, без настъпване на усложнения в
него. Описаните травматични увреждания по морфологична характеристика и по
медицински документи са причинени на 22.07.2015г. около 05-06 часа.
В
съдебно заседание вещото лице уточнило, че при счупване
на левия малкопищялен глезен е възможно да се направят няколко крачки и човек
да се придвижи на известно разстояние, както и да стои прав. При
образно-диагностичното изследване е констатирано суспекция или съмнение за
фрактура, „слаба сянка”, което говори, че е нарушена целостта на костта, без
разместване.
Съдът е приел, че описаната
по-горе и инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа обстановка се установила
по несъмнен и категоричен начин частично от обясненията на подсъдимия Л., от показанията
на свидетелите Д., К., Н., А.К., П.М., частично от тези на свидетелката Т., от
заключенията на стоковооценъчните и съдебномедицинската експертизи, от
приложените по делото писмени доказателствени средства и доказателства - том 1
- протоколи за разпознаване на лица /л.58,59 от дп/, за претърсване /л.62 от
дп/, фиш за СМП /л.18 от дп/, информация от Банка * /л.21-22 от дп/, от * /л.23
от дп/, от мобилни оператори /л.24,25 от дп/, заповед за задържане на лице
/л.74 от дп/, характеристична справка /л.79 от дп/, справка за съдимост /л.81
от дп/; том 2 /5/ - справка от сектор „БДС” при ОДМВР гр.*/л.9-10 от дп/,
справки за съдимост /л.23,24,25-26 от дп/; НОХД № 2103/2016г. по описа на ПРС,
8 н.с. /2/ - справка за съдимост /л.11 от сд/, справка от „*” ЕАД /л.77,78 от
сд/; НОХД № 3502/2017г. по описа на ПРС, 22 н.с. /4/- справка за съдимост /л.8
от сд/, справка от ДНС 112 /л.57 от сд/, медицински документи за Т. /л.67-78 от
сд/, протокол за доброволно предаване /л.87 от сд/, копия на документи от „*”
ЕАД /л.88-97 от сд/, справка от *, */л.98,128-131 от сд/, справки от „*” ЕАД, „*” ЕАД, „*” ЕАД /л.100,102,107,123,125,133
от сд/, справка от * РУ при ОДМВР гр.*/л.161 от сд/, съдебното дело на Окръжен
съд гр.Пловдив - справка за съдимост с
бюлетин /л.19-20 от сд/, справка от ОСИН, * /л.74 от сд/, справка от ОДМВР гр.*със
заповеди за задържане /л.76-99 от сд/, справки от „*” ЕАД, „*” ЕАД, „*” ЕАД /л.149,154,158,196
от сд/, заверени копия на трудов договор, длъжностна характеристика, медицински
документи, студентска книжка за подсъдимия
/л.213-227 от сд/, както и веществените доказателства - 3 броя компакт дискове.
Така приетата от
първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с
доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За
изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение срещу
подсъдимия Д.Л., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално -
следствени действия, изясняващи значимите факти относно престъпната му
деятелност преди и по време на инкриминирания инцидент.
Правилно съдът е дал
вяра на показанията на свидетелите и ги е кредитирал. Намерил е тези показания за последователни,
ясни, точни и непротиворечиви. Отделно
от това е приел, че те кореспондират изцяло с останалите събрани по делото доказателства и имат значение за
правилното приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя напълно. Тези показания, закрепени по
реда на НПК имат решаващо значение за установяване на обективната истина и
въззивната инстанция споделя напълно изложените пространни съображения в
аргументацията на основният съд да ги цени и включи в общата доказателствена
съвкупност.
Подробно
и детайлно са изследвани от първата инстанция и заключенията по назначените експертизи. Аргументирано и
обосновано Окръжния съд им е дал вяра, като изготвено компетентно,
обосновано, пълно и от специалисти,
притежаващ знания в областта на съдебната медицина и в оценка на имущества и
поради това настоящия състав намира включването им в доказателствения материал
за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви.
Сериозно внимание е
обърнато и на обясненията на подсъдимия Л.. Първоинстанционният съд е
кредитирал една част от тях, като ги е включил в доказателствената съвкупност,
а друга част отхвърлил, като ги намерил за израз защитна позиция на подсъдимия.
При анализа първата инстанция не е игнорирала доказателствените източници с
оправдателно значение, а след обсъждането им, последните са били отхвърлени
поради наличието на достатъчни по обем и сигурност уличаващи такива. Изложените
за това в мотивите съображения са пространни и доказателствено обезпечени,
въззивната инстанция ги споделя напълно и не намира за необходимо да ги
преповтаря.
Въз основа на приетите
за установени фактически положения и
вследствие на положените процесуални усилия, първоинстанционният съд е
стигнал до правилния правен извод, че
описаното в обвинителния акт деяние е осъществено от обективна и субективна
страна от подсъдимия Д.Л. и правната квалификация по чл.199,
ал.1, т.3 вр. чл.198, ал.1 от НК е съответна на инкриминираната му с обвинителния
акт деятелност.
По жалбата на подсъдимия.
По възраженията за допуснати съществени
процесуални нарушения.
Произнасянето по основателността на оплакванията,
направени от
защитата на подсъдимия и насочени към основанието обхванато от разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е приоритетно, тъй като проверката за
правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в
рамките на установената от първата инстанция фактическа обстановка, и то само ако са спазени
процесуалните изисквания за формиране на
вътрешното убеждение на съда
по фактите.
На първо
место следва да бъде обсъдено възражението на защитата на подсъдимия за
предубеденост на съдебния състав, при наличието на което процесуално нарушение
от категорията на абсолютните, коментарът
на останалите възражения в жалбата би бил излишен.
За първи път в хода на първоинстанционното
производство, искане за отвод на съдебния състав е направено от защитата на
подсъдимия в последното съдебно заседание, проведено на 01.02.2019г. Искането
си защитата е мотивирала с обстоятелството, че макар и да е заявила, че не е
подготвена за съдебните прения и е необходимо време за това, съдът не е
предоставил необходимото време за запознаване с материалите по делото и така е
демонстрирала предубеденост и заинтересованост.
Първоинстанционниятя съд, след съвещание се е
произнесъл по искането за отвод на защитата и го оставил без уважение.
Правилно решаващият съд не е уважил искането на
защитата. Основания, съдебният състав да се счита предубеден или заинтересован
от изхода на делото липсват. На защитата и на самия подсъдимия многократно е
предоставяно достатъчно време да се запознаят с материалите по делото и до
организират защитата си. Адв. С. своевременно е бил снабдяван с преписи от
протоколите от съдебните заседания по негова молба и същият е разполагал с досатъчно
време да организира защитата на подзащитния си. Изложените от него съображения,
че тази дейност е трудоемка и предоставеното му време не е достатъчно не могат
да бъдат споделени. Те са плод единствено на субективната преценка на
защитника. Организацията на защитата е въпрос, който зависи единствено от
действията на самия защитник по подготовката й. При положение, че на същият
многократно е предоставяна възможност в един разумен срок да се запознае с
материалите по делото и същият не е сторил това по причини, дължащи се
единствено на неговото бездействие, то това не е основание за отвод на съдебния
състав, а по – скоро опит за неоснователно забавяне и шиканиране по един
недопустим начин на процеса. В тази връзка показателни са приложените справки /л.212
и л.228 от съд. том/ от съдебния деловодител и съдебния секретар по делото, от
които става ясно, че при неколкократно дадената възможност от Председателя на
съдебния състав на защитника на подсъдимия да се запознае с посочените от него
материали по делото, същия не е сторил това, независимо от предоставената му възможност за това в
адвокатска стая, а след това е чел собствените си записки от банката на
защитата, без да прояви какъвто и да било интерес към материалите в делото.
Не
могат да бъдат споделени и другите наведени в жалбата възражения, очертаващи
според защитата предубеденост и насочени към отвод на първоинстанционния
състав. Председателят на съдебния състав ръководи съдебното заседание и то по
начин, че да се осигури обективно, всестранно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото и точното спазване на закона, както и съблюдава за
спазване на реда в залата /по арг. на чл.266 НПК/. Разпорежданията на
Председателя на състава към подсъдимия, свързани със спазване на реда в залата
и без да се нарушават или ограничават процесуалните му права не могат да бъдат
експлоатирани като израз на заинтересованост и предубеденост към изхода на
делото и да служат като основание за отвод. Такова основание не може да се
извежда и от начина на водене на съдебното заседание и отразяването на всички
процесуални действия в протокола. При несъгласие на защитата с воденето на
съдебния протокол, законът е предоставил процесуален инструмент за реакция от
нейна страна, изведен в нормата на чл.312 НПК, от която процедура между другото
защитата нееднократно се е възползвала в хода на първоинстанционното
производство и е получила задоволителен отговор от съдебния състав, съобразно
разписания в НПК ред.
Като основание за отвод на съда не могат да
послужат и възраженията на защитата за нарушаване на реда по чл.280 НПК. В
тази разпоредба законодателят е разписал
реда за провеждане на разпита на свидетелите в хода на съдебното следствие,
като е дал възможност при необходимост съдът да променя този ред. Неспазването
на посочения ред може да се приеме за нарушение, но след като правата на
страните не са накърнени, точно обратното, охранени са в пълна степен и това е
сторено в интерес на процеса то това нарушение не е съществено и не може да се
отрази на правилността на съдебния акт, още по – малко да доведе до
приложението на разпоредбата на чл.29, ал.2 НПК.
Неоснователно защитата възразява за допуснати
нарушения в процедурата по прочитане на показанията на свиделите и обясненията
на подсъдимия. Многократно в хода на съдебното следствие съдът е използвал
процесуалните възможности, дадени му от разпоредбите на чл.279 и чл.281 НПК.
Във всеки един случай това е сторено при стриктно спазване на разписаните
правила и нарушения в тази връзка настоящият състав не съзира.
Тук е местото да се отбележи, че прочитането на
показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимия е процесуален способ за
проверка на достоверността и истинността на тези показания и възможността
същите да бъдат ползвани като доказателства в процеса, тогава когато е налице някоя
от хипотезите, посочени изрично в чл.279, и чл.281 НПК. При положение, че съдът
е разяснил правата на страните при всяка една от установените хипотези,
съобразил се е с тяхното становище за съгласие, а в случаите, когато такова
съгласие не се изисква, по свой почин служебно е прочел показанията, респ.
обясненията в конкретните им части и това е сторено за изясняване на
обективната истина, то той е спазил закона и отправянето на укор за неспазване
на процедурата и нарушаване правата на защита на подсъдимия, както е сторено
със жалбата е не само некоректно, но и неоснователно и лишено от правна
обосновка. В тази връзка следва да се има предвид, че несъгласието на защитата
с изводите на съда кои показания на свидетелите, респ. обяснения на подсъдимия
да кредитира и на кои да не дава вяра, не касае нарушаване на процедурата по
прочитането им, а е проблем свързан правилното приложение на материалния закон.
Настоящият състав не съзира и допуснато съществено процесуално нарушение,
във връзка с неизпълнение от съда на задълженията по чл.13, чл.14, чл.15 и
чл.107, ал.3 НПК.
Първата инстанция е направила анализ и оценка на събраните
и проверени доказателствени източници. От мотивите на атакуваната присъда ясно личи, че решаващият съд е изпълнил процесуалните си задължения и не е допуснал нарушение при формиране на
вътрешното си убеждение. Аналитично е преценил целия обем от събрани доказателства, които не са тълкували еднопосочно или изопачено, а логично и
достатъчно задълбочено. Изложени
са изчерпателни
съображения кои от доказателствените източници счита за достоверни и кои от тях
намира за недостоверни.
Обстойно са анализирани показанията на всички свидетели, както и обясненията на подсъдимия,
като същите са съпоставени детайлно с всички останали доказателства от общата
доказателствена съвкупност.
Поради това въззивната инстанция съд не установява
пороци в процесуалната дейност на първата инстанция и не споделя възраженията
на защитата в тази насока.
По възраженията в жалбата за неправилно приложение
на материалния закон.
Възраженията
в жалбата за неправилна интерпретация на доказателствената съвкупност, а от там
и за грешни правни изводи по приложението на закона не могат да бъдат
споделени. Защитата предлага собствената си оценка на доказателствата с
очевиден стремеж да изгради такава позиция, която да обоснове несъставомерност
на деянието на подсъдимия. Твърдението, че подсъдимия не е автор на
изпълнителното деяние се опровергава от събраните по делото доказателства, в
частност от показанията на пострадалата Т., на свидетелите Д., К. и Н.. Всички свидетели
ясно, точно, безпротиворечиво и последователно обясняват както своите действия
и лични възприятия, така и действията на подсъдимия. Правилно първата инстанция
се е доверила на показанията на полицейския служител К., който е бил
категоричен, че при полицейската беседа не е осъществявана каквато и да била
физическа или психическа интервенция върху подсъдимия, с цла да бъдат
манипулирани обясненията му.
Особенно внимание решаващият съд е обърнал на
възраженията на защитата за порок при разпознаването, като е разпитал в тази
връзка поемното лице П.М.и изводът му, че проведеното разпознаване не е процесуално
опорочено е правилен. В тази връзка са изложени достатъчно съображения, които
настоящият състав изцяло споделя и не намира за необходимо да ги преповтаря.
С основание не е дадена вяра на показанията на
свидетеля Д.. След като внимателно е изследвал отношенията между него и
подсъдимия, детайлно е анализирал показанията му и ги е съпоставил, както с
показанията на останалите свидетели, така и с обясненията на подсъдимия
обосновано ги е изключил от общата доказателствена маса, като ги е намерил за
непоследователни, вътрешно противоречиви и опорвергаващи се от останалите доказателства
по делото.
При това положение настоящият състав намира, че
първата инстанция обстойно и детайлно е обсъдила наличните по делото
доказателства, интерпретирала ги е поединично и в съвкупността им, като ги е
съпоставила с останалите такива и преценката й, че те установяват факти и
обстоятелства, очертаващи несъмнено и категорично подсъдимия Л. като автор на
инкриминираното деяние е правилна. Това от своя страна не позволява да бъдат
споделени възраженията на защитата, свързани с правилното приложение на материалния закон.
По възраженията на защитата на подсъдимия за
нарушаване на забраната за влошаване положението на подсъдимия / reformatio in pejus/.
Характерът на тези възражения
налага на първо место проследяване хронологията на наказателното производство.
Първото по ред
производство е било образувано по внесен обвинителен акт, с който е повдигнато
обвинение срещу подсъдимия Д.Л. за извършено престъпление по чл. 198, ал.1 НК. С присъда № 66/24.02.2017 г., постановена по нохд № 2103/16 г. по описа на Районен съд Пловдив, подсъдимият е бил признат за виновен в
това, че на 22.07.2015г. в гр. *е отнел чужди движими вещи – дамска чанта за 25
лв., дамско кожено портмоне за 10 лв. , телефон „ Самсунг Е 2600“ за 55 лв.,
лична карта, дебитна карта на * и дебитна карта на * без стойност, или вещи на
обща стойност 90лв. от владението на Н.Ц.Т., с намерение противозаконно да ги
присвои, като е употребил за това сила и на основание чл.198, ал.1 НК и чл.55,
ал.1,т.1 НК бил осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, като
изпълнението на така определеното наказание е било отложено на основание чл.66,
ал.1 НК за срок от четири години и шест месеца, считано от влизане на присъдата
в сила.
С присъдата подсъдимият Л. бил осъден да заплати
на гражданския ищец и частен обвинител Н.Т. сумата от 90 лв., представляващи
обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.198, ал.1 НК, считано от датата на извършване на престъплението до окончателното й
изплащане.
Присъдата била обжалвана само от подсъдимия Л. и с
решение № 168/02.06.2017г. по внохд №713/17 по описа на Окръжен съд Пловдив
била отменена и делото било върнато на Районен съд Пловдив за ново разглеждане
от друг състав на съда.
След връщането, в Районен съд Пловдив било
образувано нохд № 3502/17г. и разглеждането му продължило по първоначалния
обвинителен акт, без да има промяна във фактическото обвинение и в правната
квалификация на деянието на подсъдимия. В хода на производството с определение
на съда била назначена СМЕ по писмени данни. От заключението й се установило,
че при инкриминирания инцидент на Н.Т. били причинени няколко леки телесни
повреди, довели до болка и до разстройство на здравето, извън случаите на
чл.128 и чл.129 НК, което обстоятелство не е било изследвано от органите на
досъдебното производство.
Наред с това на
пострадалата било причинено и счупване на левия малкопищялен глезен, което
довело до трайно затрудняване движенията на левия долен крайник и по правната
си характеристика съставлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК.
След приемане на заключението в съдебното
заседание от 02.02.2018г., с определение № 164 от същата дата, съдът на
основание чл.288, ал.1 НПК прекратил
съдебното производство по нохд № 3502/17г. по описа на Районен съд Пловдив и
изпратил делото на съответния прокурор от О.п.П. по компетентност, като приел,
че се касае за престъпление по чл.199, ал.1, т.3 НК, което подлежи на
разглеждане от по – горен съд.
С постановление от 27.02.2018г. на зам. окръжния
прокурор на Д.Л. било повдигнато обвинение по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198,
ал.1 НК за това, че на 22.07.2015г. в гр. *е отнел чужди движими вещи – дамска
чанта за 25 лв., дамско кожено портмоне за 10 лв. , телефон „ Самсунг Е 2600“
за 55 лв., парична сума в размер на 12 лв. лична карта, дебитна карта на * и
дебитна карта на * без стойност, или вещи на обща стойност 102лв. от владението
на Н.Ц.Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това
сила и грабежът е придружен с причиняване на средна телесна повреда на Н.Т., изразяваща се в счупване на левия
малкопищялен глезен, довело до трайно затруднение на движението на левия долен
крайник.
За това деяние и по тази правна квалификация е бил
изготвен обвинителен акт и делото внесено за разглеждане в Окръжен съд
Пловдив., където било образувано нохд № 559/18г., по което е постановена
атакуваната присъда, предмет на контрол в настоящето въззивно производство.
В жалбата на подсъдимия е развита тезата, че
първоинстанционната присъда е постановена при нарушаване на забраната за
утежняване на положението на подсъдимия, като след признаването му за виновен и
осъждането му за престъпление по чл.198, ал.1 НК на една година и шест месеца
лишаване от свобода и отлагане на изпълнението на наказанието на основание
чл.66, ал.1 НК с изпитателен срок от срок от четири години и шест месеца /неправилно в жалбата е посочено, че
подсъдимия е осъден на шест месеца лишаване от свобода, а изпълнението на
наказанието е отложено за срок от три години/ по нохд № 2103/16г. по описа
на Районен съд Пловдив и наказателното производство е продължило във въззивната
инстанция само по жалба на подсъдимия, то при повторното разглеждане на делото
в първоинстанционния съд, наложеното му наказание не може да бъде по – тежко от
това, определено му с обжалваната присъда.
При така проследената хронология за развитие на
наказателното производство, оплакванията на защитата на подсъдимия за
нарушаване на забраната за влошаване на положението му са основателни.
Както е известно, забраната
за reformatio in pejus е една от процесуалните гаранции за правото на защита и
осигурява свобода на подсъдимия да обжалва без опасения, че сам ще влоши
положението си. Забраната е насочена и към ефективността на защитата, защото
усилията на обжалващия подсъдим се насочват към оборване на очакваното, а не на
всяко възможно влошаване на положението.
Забраната за reformatio in
pejus не е абсолютна. За преодоляването й е необходимо да има подаден съответен
протест или съответна жалба от частното обвинение. Освен това, прилагането на
забраната е в зависимост от съдържанието на протеста и жалбата и изискването
присъдата да бъде отменена не на друго основание, а именно поради
необходимостта да се наложи по- тежко наказание или да се приложи закон за
по-тежко наказуемо престъпление. Това означава, че средството /протест или жалба/, чрез което се преодолява забраната, трябва да е процесуално
допустимо, а контролната инстанция има правомощие да удовлетвори съответното
искане. Само в тези
случаи съдът, осъществяващ инстанционен
контрол и онези органи,
които ще решават делото при връщането му в резултат на действията на
контролните съдилища могат да утежняват положението на подсъдимия като приложат закон за по –
тежко наказуемо престъпление или увеличават първоначално определената му
санкция.
Всичко казано до тук очевидно не е било съобразено от първоинстанционния съд. В мотивите на атакуваната присъда не са изложени каквито и да било
съображения за основанията, свързани с
действието и проявните форми на забраната за reformatio in pejus, произтичащи от проследяването
хронологията на развитие на настоящия казус. Макар и мълчанието на първата
инстанция по този изключително важен за решаване на отговорността на подсъдимия
въпрос да попада в категорията на нарушенията, свързани с липса на мотиви и
представляващи абсолютно основание за отмяна на обжалваната присъда и връщане
на делото за решаването му от друг състав на първата инстанция, настоящият
състав намира, че разполага с необходимите процесуални инструменти и няма
пречка присъдата да бъде коригирана, без да се стига до отмяната й.
В тази връзка следва да се има предвид, че с приемането на
новия НПК /в сила от 29.04.2006 г./ законодателят е отредил централно място на
съдебното производство, като в чл. 7 е посочено, че досъдебното производство
има подготвителен характер.
За да се ускори наказателния
процес, законодателят
значително ограничи възможностите на
първоинстанционния и на въззивния съд да връщат делото на прокурора. С последните изменения на НПК /
ДВ бр. 63/17, в сила от 05.11.2017г./ хипотезите по чл.288 и по чл.335, ал.1 НПК бяха допълнително стеснени.
Предвид на тази радикална
промяна в наказателното съдопроизводство, настоящият въззивен състав намира, че предишната
съдебна практика, съгласно която в определени случаи е възможно съдът да върне
делото за доразследване на досъдебната фаза на процеса, прокурорът да внесе нов
обвинителен акт за по-тежко наказуемо престъпление и подсъдимият да бъде осъден
по него, въпреки че първоинстанционната присъда е била отменена само по негова
жалба, вече е неприложима. Изискванията към качеството на досъдебното
производство, по време на което се събират доказателствата и към прокурора,
който ги оценява и обосновава обвинението като факти и право в обвинителния акт
са завишени и всички неблагополучия при разследването остават за сметка на
обвинението.
Видно от обстоятелствата по конкретното дело е, че първоначалното обвинение
спрямо жалбоподателя
е
било за престъпление по чл. 198, ал.1 НК. По това обвинение той е бил осъден с присъдата на Пловдивския районен съд.
Съставът на Пловдивския окръжен съд по внохд № 713/17г. е отменил тази присъда и е
върнал делото на първата
инстанция за ново раглеждане от друг състав на съда, поради допуснати
процесуални нарушения, като въззивното производство се е развило само по
инициатива на подсъдимия, с подадена от него жалба. Липсата на протест от
прокурора и жалба на гражданския ищец и
частен обвинител сочат, че същите са останали удовлетворени от санкционния
резултат, съгласни са с приетата от съда правна квалификация и наложеното на
подсъдимия наказание и нямат претенции в насока прилагане на закон за по –
тежко наказуемо престъпление или увеличение на наказанието. При това
процесуално положение забраната за reformatio in pejus е станала активна и е
преклудирала каквато и да била възможност за влошаване положението на
подсъдимия при повторното разглеждане на делото.
Вторият състав на първоинстанционният съд в хода
на съдебното следствие е намерил, че при осъществяване на инкриминираното
деяние подсъдимият е причинил на пострадалата средна телесна повреда, но не е
съобразил, че това обстоятелство е било налично още към момента на образуване
на досъдебното производство и по необясними причини разследване в тази насока не
е било извършвано. Вън от вниманието му
е останало и обстоятелството, че това процесуално
бездействие разследващите органи и прокурора е довело до повдигане на обвинение
и внасяне на обвинителен акт срещу подсъдимия за извършен от него грабеж по
основния състав на чл.198, ал.1 НК, като
той е бил признат за виновен и осъден по тази правна квалификация от първия
състав на първоинстанционния съд независимо, че грабежа е бил придружен със
средна телесна повреда.
Без да съобрази горното, първоинстанционният
състав, разглеждащ за втори път делото прекратил съдебното производство на
основание чл.288, ал.1 НПК и изпратил
делото на съответния прокурор от О.п.П. по компетентност, като приел, че се
касае за престъпление по чл.199, ал.1, т.3 НК, което подлежи на разглеждане от
по – горен съд.
По този начин се е стигнало до нарушаване на
забраната за reformatio in pejus, защото първата присъда е отменена само по жалба на подсъдимия. Прекратяването на съдебното
производство и изпращане на делото на Окръжната прокуратура за повдигане на обвинение и
внасянето на обвинителен акт за по-тежко наказуемо престъпление срещу подсъдимия Л. е било процесуално недопустимо
поради забраната за влошаване на положението му и първоинстанционният съд при второто разглеждане
на делото е следвало да го реши в рамките на фактическите положения посочени в
обвинителния акт и по обвинението по чл.198, ал.1 НК.
Това е останало незабелязано от прокурора в
Окръжна прокуратура, който при допълнителното разследване е повдигнал по -
тежко обвинение на подсъдимия Л. по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198 НК и внесъл
обвинителен акт срещу него по тази правна квалификация.
Очевидно, забраната за reformatio in pejus е останала не само вън от
вниманието на прокурора, но и на съда, постановил атакуваната присъда.
Макар и правилно първата инстанция да е стигнала
до извода, че обвинението на подсъдимия Л. по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198,
ал.1 НК е доказано по несъмнен и категоричен начин, като го е признала за
виновен по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1 НК, тя е влошила
наказателноправното му положение без да
са налице процесуалните предпоставки за това /наличие на протест от прокурора
или жалба от частния обвинител/ и така е нарушила забраната за reformatio in
pejus.
Това налага изменение на първоинстанционната
присъда, като подсъдимия Л. следва да понесе следващата му се наказателна
отговорност за деянието, за което е признат за виновен и осъден с присъда № 66/24.02.2017 г., постановена по нохд № 2103/16 г. по описа на Районен съд Пловдив, за това, че на 22.07.2015г. в гр. *е отнел чужди
движими вещи – дамска чанта за 25 лв., дамско кожено портмоне за 10 лв. ,
телефон „ Самсунг Е 2600“ за 55 лв., лична карта, дебитна карта на * и дебитна
карта на * без стойност, или вещи на обща стойност 90лв. от владението на Н.Ц.Т.,
с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила, без да
се прилага закон за по – тежко наказуемо престъпление от приетата правна
квалификация по чл. 198, ал.1 НК и без да се налага наказание в по – висок размер
от определеното, като бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението по
чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1 НК.
В този смисъл следва да бъде редуцирано и
наложеното с присъдата наказание от три години лишаване от свобода, като
размерът му бъде намален на една година и шест месеца лишаване от свобода, а
определения на основание чл.66, ал.1 НК изпитателен срок да бъде намален от пет
на четири години и шест месеца, считано от влизане на присъдата в сила.
Макар и занижени и неудовлетворяващи в пълна
степен критериите за справедливост на наказанието, заложени в разпоредбата на
чл.35, ал.3 НК, така определените размери на лишаването от свобода и
изпитателния срок, са съобразени със забраната за reformatio in pejus, поради което определянето на по
– високи размери би влязло в колизия с нея и би се явило незаконосъобразно.
Това не позволява да бъдат уважени и исканията на
представителя на държавното обвинение, намерили израз в подадения срещу
присъдата протест.
По същите съображения се налага и
изменение на присъдата в гражданско – осъдителната част, като размерът на
обезщетението, което подсъдимия Л. е осъден да заплати на гражданския ищец Н.Ц.Т.
следва да бъде намален и подсъдимият следва да заплати на гражданската ищца
сумата от 90 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
престъплението по чл.198, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата
на извършване на престъплението до окончателното й изплащане, както и сумата от
320 лв. направени деловодни разноски за повереник, като искът до пълния
предявен размер от 102 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При
извършената служебна проверка на атакувания съдебен акт, извън възраженията на
страните, въззивната инстанция намира, че съобразно изискванията на закона
съдът е приспаднал предварителното задържане на подсъдимия, разпоредил се е с
вешествените доказателства и точно е възложил направените по делото разноски и
в тази част присъдата следва да бъде потвърдена.
При
разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила.
В
оправдателната част присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в
законна сила.
Предвид горното и на основание чл. 337, ал.1, т.1 и т.2 НПК, Пловдивският апелативният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 6/01.02.2019г. по
нохд №559/18г. на Окръжен съд- Пловдив в наказателно – осъдителната част, като:
- ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието на подсъдимия Д.Г.Л. по
чл.198, ал.1 НК и ГО ПРИЗНАВА ЗА НЕВИНОВЕН и
ОПРАВДАВА по обвинението по чл.199, ал.1, т.3, вр. чл.198, ал.1 НК.
- НАМАЛЯВА размера на наложеното на
подсъдимия наказание от ТРИ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА на ЕДНА
ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
- НАМАЛЯВА определения на основание чл.66, ал.1 НК
изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ на ЧЕТИРИ
ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
ИЗМЕНЯ присъдата в гражданско –
осъдителната й част, като НАМАЛЯВА размерът на обезщетението, което
подсъдимия Д.Г.Л. е осъден да заплати на гражданския ищец Н.Ц.Т. от сумата от
102 лв. на сумата от 90 лв.,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по
чл.198, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
престъплението до окончателното й изплащане., а искът в останалата част до
пълния предявен размер от 102 лв. ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
В
оправдателната част присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в
законна сила.
РЕШЕНИЕТО може да бъде протестирано или
обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в
петнадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.