О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№......... 03.01.2020г. гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 03
януари 2020г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател:
МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 6023 по описа за 2019 година:
Съдът счита, че следва да приеме като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора
на исковата молба документи, тъй като същите са допустими, относими и
необходими по отношение на предмета на спора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147, т. 1 и т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл.140 ал.3 ГПК следва
да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти
страните към доброволно уреждане на спора, включително и чрез използване на
процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на страните, че
неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за
разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ.
невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е
направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната
страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят
желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.
Водим от горното, на основание чл.
140 от ГПК съдът
О
П Р Е Д Е
Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по
делото:
Предявен е установителен иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Ищецът Н.Р.Т. твърди,
че бил клиент на „ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД с клиентски № **********, ИТН 2102281.
Преди няколко дни ищецът получил от ответното дружество
писмо изх. № 8118648-1/06.11.2019г., с което уведомявали абоната, че при проверка,
извършена на 21.01.2019г. от служители на Електроразпределение Юг бил демонтиран
електромер с фабричен №
*********, който бил предаден за експертизна проверка на БИМ. В изпратеното до
абоната писмо било посочено, че от БИМ било установено, че електромера бил
манипулиран и отчитал с грешка от минус 75,71 %, поради което сметката на
абоната била коригирана за периода от 25.10.2018г. до 21.01.2019г. за 88 дни. Допълнително начислената сума била в размер
на 933,75 лева.
Ищецът стриктно спазвал задълженията си за плащане на
дължимите месечни суми към ответното дружество. Т. не манипулирал електромера
си, нито знаел за извършване на подобно действие от друго лице.
Към момента ищецът не заплатил така начислената му сума в
размер на 933,75 лева. Господин Т. счита, че не дължал плащането и към
ответното дружество, предвид което за него възниквал правния интерес да предяви
настоящият отрицателен установителен иск.
Счита, че допълнително начислената сума за ел.енергия на ищеца
била не дължима към ответника. Основанията им за това били следните:
На първо място счита, че допълнително начислената
електрическа енергия на ищеца била начислена от ответното дружество
неправомерно, в нарушение на Закона за енергетиката и Общите условия на ЕВН ЕР
и ЕВН ЕС, както и при неспазване на установените с ПИККЕ правила.
Сменения от служители на ЕВН ЕР ЕАД електромер се намирал
в заключено електромерно табло, за което ищеца нямал ключ и то се намирало извън неговия имот.
На следващо място в приложения към
писмото Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на СТИ № 405698
от 21.01.2019г. било записано, че същия се съставял и проверката се извършвала на основание чл.42 и 44 от ПИКЕЕ,
обн. ДВ бр.98 от 2013г.
С Решение
№ 1500/06.02.2017г., постановено по адм. д. № 2385/2016г. от
петчленен състав I колегия на ВАС, ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР по т.З от протоколно
решение № 147/14.10.2013 г., обн. в ДВ бр.98/12.11.2013 г. били отменени изцяло, с изключение
единствено на чл.48,49,50,51 от този акт. Решението било
обнародвано в ДВ, бр. 15 от 14 февруари 2017г.и било в сила от 14.02.2017г.
Към момента на извършване на проверката на ищеца -
21.01.2019г. цитираното по - горе Решение № 1500 по адм. д. № 2385/2016г. на ВАС,
по силата на което чл. 47 ПИКЕЕ бил отменен с влязло в сила, т.е. към момента
на съставяне на процесния протокол, не било налице нормативно основание за
съставянето му, както и за осъществяване на корекцията на сметката на ищеца.
Основанието за съставяне на констативния протокол било
чл.47 и чл.48, ал.2 от ПИКЕЕ, а основанието за извършване на корекцията,
посочено в изпратеното до абоната писмо - чл.48 и чл.51, ал. 1 от ПИКЕЕ.
С решение № 2315 от 21.02.2018г. постановено от ВАС по
адм.д. № 3879/2017г., потвърдено изцяло с решение № 13691/ 08.11.2018г. по
адм.д. № 4785/2018г. на ВАС, което било окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ
бр.98 от 2013 г. били отменени изцяло. От това следвало, че към датата на
извършване на процесната проверка и корекция, посочените в изготвения
констативен протокол и във връченото на клиента уведомително писмо за извършена
корекция на сметка, а именно чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ, не били действащи, което
пък означавало, че корекцията се извършвала въз основа на отменени правни
норми.
Само това било достатъчно и самостоятелно основание да се
приемело, че извършената корекция на сметката на абоната била лишена от
основание, т.к. се извършвала въз основа на отменена правна норма.
На следващо място от представените
доказателства ставало ясно, че липсвали и данни за виновно поведение от страна на ищеца, от
които да настъпили вреди на дружеството - ответник и тези вреди да били в
причинна връзка именно с виновното действие или бездействие на потребителя.
Подобни действия или бездействия върху електромера от страна на ищеца не били
извършвани. Следвало да се отбележи още, че електромерът се намирал извън
неговия имот и никой освен служители на „ЕВН България Електроразпределение” ЕАД
нямали физически достъп до него. В този смисъл дори и да били налице неточности
при отчитането и измерването на ел.енергия от електромера, то същите не били
причинени от ищеца. Съгласно чл. 44 от Закона за измерванията, лицата, които
използвали средства за измерване, били длъжни да осигуряват техническата им
изправност, да ги заявявали и представяли за последваща проверка в Българския
институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка,
така и по силата на собствените си Общи условия било да извършвали периодични и
контролни проверки. Неизпълнението на задължението за поддържане на СТИ -
изправност от страна на електроразпределителното дружество, не би следвало да
влече като последица ощетяване на потребителя, чрез извършване на корекция на
сметката му за минал период. СТИ било собственост на ответника и като такива
задължението за поддържането им в техническата изправност принадлежало именно
на електроснабдителното дружество.
На следващо място по въпроса за правото
на доставчика на електрическа енергия едностранно да коригирал сметките на
потребителите в периода след влизане в сила на промените на чл. 98а, ал.2, т.6
и чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр.98 от 12.11.2013 г.,
при условие, че корекцията се извършвала при действието на заварените Общи
условия, било налице трайна съдебна
практика. Съгласно разясненията, дадени с решение № 111/17.07.2015г. по т, д. №
1650/2014г. и решение № 173 от 16.12.2015г. по т. д. № 3262/2014г. на ВКС, ТК,
II ТО, постановени по реда на чл. 290 ГПК, със ЗИД ЗЕ ДВ бр.54/201'2
г., в сила от 17.07.2012г. било въведено законово основание крайният снабдител
да коригирал сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената
ел. енергия, ако изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 и по чл. 83,
ал., т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите на ред
за уведомяване на клиента, че имал основание за корекция и при налични правила
за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на
измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното
обслужване, включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на
сметките за предоставена електроенергия. Законодателят вменил изрично в
задължение на електроразпределителното дружество да създаде посочените правила
със съответното съдържание на новата законова уредба, както съответно и Общи условия на
договорите с крайния потребител на електрическа енергия, предвиждащи ред за
уведомяване на клиента при наличие на основание за корекция.
Параграф 199, ал.2 ПЗР на ЗИД ЗЕ предвиждал до приемането
на подзаконови нормативни актове и общи административни актове по приложението
на новата уредба или до привеждането им в съответствие с нея, да се прилагали
действащите, доколкото не противоречали на закона. Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на ответното дружество не съставлявали
подзаконов нормативен акт или общ административен акт, поради което посоченият
параграф 199, ал.2 ПЗР ЗИД ЗЕ не намирал приложение по отношение на тях. С
изменението на чл.98а ЗЕ в сила от 17.07.2012 г. било предвидено в съдържанието
на Общите условия да се включили и задължително уреждане на реда за уведомяване
на клиента при извършване на корекция на сметки, съгласно чл. 83, ал.1, т.6 ЗЕ.
Такова изискване не било предвидено в предходните редакции на ЗЕ, както и за
заварените от новата уредба Обши условия на ответника. В чл. 28, ал.2 от
действащите Общи условия на последния било предвидено задължение на последния
за уведомяване, но не и реда за това. Ето защо, и с оглед разясненията, дадени
с горепосочената съдебна практика, следвало да се приеме, че не бил осъществен
фактическият състав, пораждащ правото на крайния снабдител да коригирал
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената ел. енергия,
тъй като снабдителят не изпълнил задълженията си по чл. 98, ал.2, т.6 ЗЕ да издадял и публикувал нови Общи
условия, чието съдържание да отговаряли на изискванията в посочената норма,
доколкото в заварените Общи условия липсвало уреден ред за уведомяване на
клиента, при наличие на основание за корекция.
Тази теза се преповтаряла и в решение № 2315 от
21.02.2018г. постановено от ВАС по адм.д. № 3879/2017г., потвърдено изцяло с
решение № 13691/ 08.11.2018г. по адм.д. № 4785/2018г. на ВАС, което било
окончателно и влязло в сила. С тях ПИКЕЕ, обн. ДВ бр.98 от 2013г. били отменени
изцяло. От това следвало, че към датата на извършване на процесната проверка и
корекция - 21.01.2019г., посочените във връченото на клиента уведомително писмо
за извършена корекция на сметка, а именно чл.48 и чл.51 от ПИКЕЕ, не били
действащи, което пък означавало, че корекцията се извършвала въз основа на
отменени правни норми.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. Христо Г. Данов № 37, ЕИК
*********, представлявано от Михаела Михайлова
Михайлова-Дьорфлер, Робърт Дик и Жанет П. Стойчева - заедно от всеки двама
членове на УС, че ищецът Н.Р.Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: *** не дължал сумата от 933,75 лева
/деветстотин тридесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/, представляваща
сума за допълнително начислена ел. енергия, вследствие на установено неизмерване,
непълно или неточно измерване на количеството електрическа енергия за
електромер с фабричен № *********, за период: 25.10.2018г. до 21.01.2019г. за
88 дни, за имот с ИТН 2102281, находящ се в с. Люляк, общ. Стара Загора на
клиент с кл. № **********, за която била издадена фактура №
**********/06.11.2019г. от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД.
Моли съда да им бъдат присъдени и направените по
настоящото производство разноски.
Моли съда всички призовки и съобщения по настоящото дело
да бъдат изпращани на посочения по-горе съдебен адрес, а именно: гр. Стара Загора, ул. Железни
врата № 18, офис 9.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество, в
който считат, че искът е допустим, но неоснователен и поради това, молят съда
да го отхвърли изцяло.
Твърди, че на
21.01.2019г., служители на оператора на разпределителната електрическа мрежа за
територията на Югоизточна България - „Електроразпределение Юг” АД (ЕР Юг) извършили
проверка на електромер № *********, монтиран в обекта на ищеца.
Проверката
била извършена от двама служители на мрежовия оператор, които след като
установили, че електромерът измервал с грешка по-голяма от допустимите норми,
поради което демонтирали електромера и го поставили в безшевна торба с пломба
за еднократна употреба с номер 559749, с
цел същият да бъдел изпратен за метрологична експертиза в независима
лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за
който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било
установено, че измервал електрическата енергия с грешка, която била в рамките
на допустимата от +/- 2 % (вж. Приложение № 32 към Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол).
За тези действия, извършилите проверката лица съставили
Констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско
измерване с № 405698/21.01.2019г. (Констативния протокол). Въпреки положените
усилия от страна на служителите на ЕР Юг да откриели клиента, с цел да
присъствал на проверката, същият не бил открит, ето защо тя била извършена в присъствието
на двама свидетели, които не били служители на оператора на разпределителната
електрическа мрежа, тези лица подписали и Констативния протокол. Проверката
била извършена в присъствието на двама свидетели, които подписали Констативния
протокол и препис от него бил изпратен на ищеца с изрично писмо, като
доказателство представяли известие за доставяне, от което било видно, че същото
било получено от ищеца лично на 28.01.2019г.
Действително
към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно редът за
извършване на проверки от СТИ били отменени, но такъв ред бил записан и се
съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг” АД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ-014 от 10.05.2018г., които били действащи между страните.
Процесният електромер в последствие бил предаден на Българския институт
по метрология (БИМ) за извършване на метрологична експертиза, като в
заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано
следното: „осъществяван бил достъп до вътрешността му – монтирани допълнително три съпротивления в измервателната верига
между съпротивленията RC35-RC27, RB32-RB42I RA34-RA30, водещо до промяна на метрологичните
характеристики на електромера.“ и било обективирано в изготвения от БИМ
Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за търговско
измерване № 489/26.07.2019г.
С оглед на описаното по-горе и
като било установено, че били налице предпоставките, описани в
чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил
преизчисление на количеството електрическа енергия при спазване на
инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 от ПИКЕЕ, като начислил допълнително количество
електрическа енергия на клиента в размер от 4830 kWh, като
дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по
определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно
регулиране (КЕВР) била 933,75 лева с ДДС. Периодът от време, за който била извършена корекцията бил 88 дни, като първата дата - 25.10.2018г. - началото на корекционния период била датата на регулярен отчет на показанията на
електромера, който бил най-близкият до и попадащ в
максималните 90 дни, корекционен период назад,
считано от датата на проверката, в която била констатирана манипулация, последната дата била датата на извършената техническа проверка - 21.01.2019г. (вж. чл.48, ал.1 ПИКЕЕ).
ЕР Юг предоставило
тази информация на ЕВН ЕС, което от своя страна издало и процесната фактура № 12206717700/06.11.2019г.
(вж. чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) за допълнително начислената сума, вследствие на
установеното непълно измерване на електрическа енергия. Всички изготвени
документи, касаещи процесната проверка били изпратени на ищеца с писмо с изх. №
8108648-1/06.11.2019г. изпратило на адреса на му кореспонденция (уведомление)
за извършеното допълнително начисление. Видно от известието за доставяне, което
прилагали като доказателство, писмото било получено от ищеца на 13.11.2019г.
КЕВР имало
правомощието да приемал правила за измерване на количеството електрическа
енергия, които наред с другото да регламентирали условията и реда за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия
(вж. чл. 83, ал. 2 ЗЕ, вр. чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ). Именно на това основание
КЕВР приела ПИКЕЕ (обн. ДВ, бр. 98 от 2013 г.), като раздел IX от тях бил
посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството
електрическа енергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай
приложение намирало разпоредбата на чл. 51 ал. 1 ПИКЕЕ, във връзка с чл.
48, ал 1 ПИКЕЕ където изрично било посочено, че „.. в случаите, когато при
метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване ...
измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява
количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване но не по-дълъг от 90 дни” , тъй като ставало
дума за битов клиент и от извършената от БИМ метрологична експертиза било
установено точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването
на количеството за корекцията, се съдържала в чл. 48, ал. 1, б ."б"
ПИКЕЕ, като „количеството преминала електрическа енергия се изчислява като функция
на измерителя, като се отчита класът на точност на средството за търговско
измерване”.
Стойността на
дължимата сума пък била изчислена при стриктно спазване на инструкциите,
съдържащи се в чл. 51 ал, 1 ПИКЕЕ - по цена, по която операторът на
разпределителната мрежа закупувал от обществения доставчик електрическа енергия
за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно
гореописаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчисление
на сметка на клиента (вж решение № 111 от 17.07.2075 г. на ВКС по т. Д.
1650/2014г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева постановено по реда
на чл. 290, ал. 1 ГПК и Решение № 86 от 17.08.2015г. на ВКС по т д № 616 от
2015г. докладчик съдията Емилия Василева).
Считат за
неоснователни доводите на ищеца, че имало съществено значение кой точно извършил
това въздействие, и че то не можело и не следвало да се вмени във вина на него,
установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху
електромера и неговата вина била от компетентността на разследващите органи и
прокуратурата, доколкото имало данни за осъществяване на съставя на
престъплението по чл. 234в от Наказателния кодекс.
Що се касаело
до настоящия спор, въпросът кой бил конкретният извършител бил ирелевантен,
защото в посочените законови разпоредби, които регламентирали преизчислението
на количеството електрическа енергия не се съдържали изисквания и условия за
извършването корекции на сметки при установено виновно поведение на крайния
клиент, точно обратното - единственото условие за упражнявано правото на
енергийния доставчик да извършил едностранна корекция, било да бъде установено
по съответния ред, че било налице случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към такава корекция.
Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия
обаче правото на доставчика на електрическа енергия да извършвал едностранно
корекция не било предоставено от доказването на виновно поведение на
потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената
електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяване на
настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажирала
отговорността на потребителя за негово виновно поведение. Този въпрос бил
разглеждан многократно от ВКС, в практиката му след приемане на ПИКЕЕ и
съставите на върховната съдебна инстанция били единодушни, че законът давал
възможност на крайния снабдител да извършвал едностранна корекция на сметка на
клиента, в случай на констатирано неправомерно въздействие върху средствата за
измерване, като при подобен род корекции не следвало да се доказва виновно
поведение на клиента и чл. 82 от ЗЗД бил неприложим в подобен тип обществени
отношения, (вж. Решение № 115 от 20.05.2015г. по т.д. № 4907/2014г. на ВКС, ГК,
IV т.д., Решение № 166 от 11.05.2016г. по т.д. № 1797/2014г. на ВКС, ТК, II т.д,
Решение №115 от 20.09.2017 г., постановено по т.д. № 1156/2016 г, на ВКС, ТК,
II т.д. и др.)
ЕВН ЕС, в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а, ал.1 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия. Действащите общи условия през процесния период
били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН
България Електроснабдяване ЕАД одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-13/10.05.2008г.(0у на ЕВН ЕО. ОУ на ЕВН
ЕС представлявали договори при общи условия, на базата на които се уреждали отношенията
между енергийните предприятия (краен снабдител и оператор на
електроразпределителна мрежа) и техните клиенти, свързани с транспортирането,
продажбата и доставката на електрическа енергия.
В чл. 28, ал.2
от ОУ на ЕВН ЕС изрично бил уреден редът, по който крайният снабдител уведомявал
клиента за дължимите от него суми при извършена корекция на сметката му, като в
цялост разпоредбата имало следното съдържание:
„чл.28. (1)
ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни
протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира
сметките на Клиента за изминал период.
(2) В случаите
по ал. 1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок
уведомява Клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени
със следващото плащане.”
Заявяват, че според
тях не можело да се сподели разбирането, че спазването на изискването в ОУ да
имало ред за уведомяване (вж. чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ), можело
да се обоснове, само ако ОУ били изменени след добавянето на тази разпоредба на
17.02.2012г. Това било изцяло погрешно и нелогично, тъй като законът
действително поставял изискване за наличие на ред за уведомяване, но не вменявал
в задължение на крайните снабдители да променяли общите си условия (в ПЗР на
ЗИДЗЕ (обн. ДВ, бр. 54 от 2012г.) няма подобна инструкция), още повече, че
както отбелязали по-горе, такъв ред бил предвиден. Тяхното тълкуване се споделяло
и от ВКС, като съдът приемал, че в чл. 1473 от Общите условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД (също краен
снабдител с електрическа енергия, но за територията на Североизточна България)
бил предвиден реда за уведомяване на потребителя на електрическа енергия за
извършената корекция (вж. Решение № 118 от 18.09.2017г. на ВКС по т. д. №
961/2016г., II т.о ТК). Тук следвало да се отбележи, че ОУ на
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД били одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007г на КЕВР,
т.е. преди влизане в сила на изменението на чл. 98а ЗЕ от 2012 г., като дословно
чл. 1473 имало следното съдържание:
„Чл.24. (1) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД въз
основа на представени от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД констативни протоколи и справки
за начислена енергия изчислява и коригира сметките за използвана от потребителя
електрическа енергия за изминал период.
(2) В случаите
по ал. 1 „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД изготвя справка за дължимите суми и в 7
(седем) дневен срок уведомява потребителя за сумите, които последният дължи или
ще му бъдат възстановени със следващото плащане.”
При сравнение
на двете разпоредби (чл. 28 от ОУ на ЕВН ЕС и чл. 1473 от ОУ на „ЕНЕРГО-ПРО
Продажби” АД) ясно се виждало, че те били напълно еднакви, т.е. нямало особена
логика при идентична фактическа обстановка, ВКС да приемал, че изискването на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ
било изпълнено, а този съд да възприемал диаметрално противоположна теза и да твърдял,
че за целта крайните снабдители следвало да изменят общите си условия.
Ноторно
известен факт бил, че голяма част от съдебните състави в страната уважавали
подобни искове на клиенти срещу крайни снабдители на ел. енергия само въз
основа на обстоятелството, че същите не привели Общите си условия в
съответствие с разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 т. 6 от ЗЕ и не предвидили изричен
ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция в ОУ.
Тези мотиви на
съдебните състави били в разрез с постановените до този момент решения на ВКС,
които потвърждавали техните твърдения, че след измененията в Закона за
енергетиката с ДВ, бр.54/2012 г. - чл.83, ал.1, т.б, чл.98а, ал.2, т.6 и
чл.104а от същия, правото на доставчика на електрическа енергия да извършил
едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение
на потребителя, нито от предвиден ред за уведомяване на клиента в ОУ.
Тъй като
гореизложените мотиви на съдебните състави били в пълно противоречие с
практиката на ВКС, постановена по сходни правни спорове, с Решение №
124/18.06.2019г. постановено по гр. д. № 2991/2018г.. ГК. Ill
г.о..
ВКС се произнесло по спорните въпроси, като постанови:
1.
„Ако
в общите условия в противоречие с чл.98а, ал. 1, т.6 от Закона за енергетиката
не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на
сметка, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно
задължението си да заплати корекция- Р- Нарушението обаче не
може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това
задължение се установява по съдебен ред.“
2. „Съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на
страните при спорове
за грешно отчитане на
изразходваната електроенергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позовават на липсата
на предварителни процедури за зашита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на
реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на
спора въз основа на събраните по делото доказателства.“
3.
„...изтъкнатите от
въззивния съд съображения за процедурни пропуски са несъстоятелни и не представляват пречка за дължимостта
на тази корекция...“
4. „...От правилото на чл.183 от ЗЗД следва, че
когато е било доставено определено количество енергия, но поради допусната
грешка е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка
цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Дори да липсва
специална уредба, този
извод следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на йената на доставената стока и от принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване...“
От изложените
мотиви на ВКС следвало, че досегашната практика на първоинстанционните и
въззивните съдилища била в противоречие, както с практиката на ВКС, така и с
волята на законодателя, инкорпорирана в измененията на Закона за енергетиката с
ДВ, бр. 54/2012 г. - чл. 83, ал. 1, т. 6, чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 104а от
същия и целта, която била преследвана с направените изменения, а именно:
корекционната процедура да се извършвала с цел възстановяване на настъпилото
без основание имуществено разместване, без да се доказвало виновно поведение на
клиента.
Не било
необходимо и наличието на изричен ред за уведомяване на клиента при извършване
на корекция в ОУ на крайния снабдител, за да можело доставчика на ел. енергия
да претендирала дължимостта на допълнително начислената сума. ВКС стигало и
по-далеч в своите съждения, като отчитало факта, че доставката на ел. енергия
се подчинявал на общите правила за покупко-продажбата в ЗЗД и дори да липсвало
специална уредба за извършване на корекция на сметка, която без съмнение се
съдържала в ПИКЕЕ, купувачът следвало да доплати дължимата сума, независимо от
липсата на предварителни процедури за защита на потребителите.
В посочения смисъл била и най-новата практика на ВКС,
обективирана в Решение № 150/26.06.2019г. на ВКС по гр. дело № 4160/2018г., съгласно
което електроразпределителното дружество имало възможност да преизчислява сметките за потребена
електрическа енергия за минал период, когато действително доставената енергия
погрешно била отчетена и съответно заплатена в по-малък размер. „ Това разрешение произтича от договорния характер на правоотношенията между крайния снабдител и крайните потребители
на електрическа енергия. възникващи по силата на договори за продажба на електрическа
енергия при публично известни обши
условия, имащи своята специална регламентация в ЗЕ.“
Както правилно ВКС отбелязвало в коментираното
решение „ Тази
специална регламентация обаче не изключва за неуредените случаи приложението на
общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати йената на продадената
енергия... Според общата норма на чл. 183 ЗЗД, когато е доставено определено
количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по - малък
размер и съответно е заплатена по - малка йена от реално дължимата, купувачът
дължи доплащане на разликата." ВКС акцентира на логичния правен и житейски
извод, че „..Дори да липсва специална правна уредба /преди приемане на ПИКЕЕ от 201 Зг. и
след отмяната им. този извод следва от общото правило, че купувачът по договор
за продажба дължи заплащане на йената на доставената стока, и от обшия правен
принцип за недопускане на неоснователно обогатяване.“
Тъй като били налице всички изискуеми от закона предпоставки за валидно
извършване на корекцията на сметката в процесния случай и тъй като ищецът не заплатил
претендираната от него сума искът бил неоснователен и като
такъв следвало да бъде отхвърлен, като в полза на ЕВН ЕС да бъдели присъдени
сторените деловодни разноски.
Не възразявали
да бъдат приети по делото предоставените с исковата молба писмени
доказателствени средства, като щели да се ползват от същите.
От изложените обстоятелства в исковата молба се налага извода, че искът
следва да бъде квалифициран като такъв по чл.124, ал.1 от ГПК. Безспорен по
делото е фактът, че ищецът е абонат на ответното дружество. Ответникът „ЕВН
България Електроснабдяване” АД не оспорва фактическите твърдения, посочени в
исковата молба. Излага доводи, че оспорваната сума е основателно начислена и
дължима. Ответникът следва да установи твърденията, че е установено
манипулиране на средството за търговско измерване и че е спазена процедурата, предвидена в общите
условия за съставяне на констативен протокол, демонтаж на електромера и
извършване на експертиза за неговата годност, както и, че оспорваната сума е
начислена основателно.
ПРИЕМА
като писмени доказателства по делото: писмо с изх. № 8118648/06.11.2019г.; фактура
№ **********/06.11.2019г.; констативен протокол № 405698; констативен протокол
№ 489/26.07.2019г.; справка за коригиране на сметката за електроенергия от 28.10.2019г.;
известие за доставяне от 29.01.2019г.; известие за доставяне от 13.11.2019г.;
Решение № 150/26.06.2019г. по описа на ВКС; Решение № 124/18.06.2019г. по описа
на ВКС.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена държавна
такса, пълномощно на адв. И.П. и на
юриск. Светлана Димитрова.
УКАЗВА на страните, че в първото заседание
по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си искания и възражения и
да вземат становище по твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай,
че не направят това, губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да
посочват и представят нови доказателства, освен ако са налице особени
непредвидени обстоятелства или са налице
хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ
за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към
медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат
постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно заседание
на 11.02.2020г. от 09.55ч., за която дата да се призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от отговора на ответника да се
изпрати на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: