Решение по КНАХД №515/2025 на Административен съд - Добрич

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Д. Х. Н., [ЕГН], от [населено място], чрез адв. П. М., ВАК, срещу Решение по НАХД № 100/ 2025 год. по описа на Районен съд – Добрич.

Касаторът настоява, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Прави оплакване, че неправилно не са кредитирани показанията на посочения от наказаното лице свидетел и възразява, че ако неговите показания били в противоречие с тези на актосъставителя, то е следвало да се проведе очна ставка, което не било сторено. При тези доводи иска отмяна на решението, съответно отмяна и на НП.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Ответникът – Н. Г. в ОДМВР – Добрич, сектор „Пътна полиция“, в съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Окръжна прокуратура – Добрич не изпраща представител за встъпване по реда на чл. 16 от АПК.

Настоящият състав на Административен съд – Добрич, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема от правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, поради което допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

С решението си Районен съд – Добрич е потвърдил наказателно постановление (НП) № 24-0851-000843 от 29.07.2024 г., с което на Д. Х. Н., [ЕГН] на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв. и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети общо 10 контролни точки за извършено нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, за това че на 04.07.2024 г. в 10:00 часа, в община Добрич-град, на път II клас № 29, като водач на лек автомобил Ф. П., [рег. номер], идващ от [населено място] в посока [населено място], в района на „пети километър“, управлява лекия автомобил, собственост на Я. Н., като по време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван автомобилът.

За да потвърди НП, съдът е приел, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, свидетел при съставянето на акта, връчен е надлежно на нарушителя, като съдържа необходимите реквизити по чл. 42 от ЗАНН, поради което го е счел за редовно съставен. Направил е извод, че НП е издадено в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и също е връчено надлежно на нарушителя. При тези изводи е стигнал до заключението, че в административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са основание за отмяна на НП.

По отношение приложението на материалния закон е съобразил описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и на база събраните по делото доказателства я е приел за осъществена така, както е описана.

Съдът не е кредитирал показанията на св. Я. Е., като се е мотивирал с противоречието им с тези на св. Х., но и с това, че наказаното лице при връчване на АУАН се е подписало, че няма възражения по акта, т.е. по описаната в него фактическа обстановка и квалификация на деянието. Съдът е счел, че фактическата обстановка се подкрепя от кредитираните от него гласни доказателства на св. Х. и св. Д., писмени доказателства и доказателствени средства, вкл. Справка за нарушител. Изложил е мотиви защо деянието не може да бъде счетено за маловажен случай.

Предвид горното, настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и постановено при правилно прилагане на закона, като съдът не е допуснал процесуални нарушения при разглеждане на делото. Обсъдил е събраните доказателства, от които е извел, че нарушението е доказано по безспорен начин със съответните мотиви за това и тези мотиви на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК се споделят изцяло от касационната инстанция, поради което съдът препраща към тях.

Неоснователен е доводът на касатора, че РС неправилно е приел, че е доказано извършеното от касатора нарушение. Напротив от свидетелските показания на актосъставителя Х. и на свидетеля Д., които са кретидирани от РС, се потвърждава по категоричен начин установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съответно извършването на вмененото на водача нарушение.

Неоснователно е възражението, че е следвало да бъде проведена очна ставка при наличие на противоречие в показанията. Показанията на св. Х. са подробни, ясни и конкретни, като съпоставени с останалите доказателства по делото – липсата на възражения по АУАН, потвърдено от св. Д., Справката за нарушител, състояща се от 15 страници нарушения, обосновават извода за тяхното кредитиране и за отхвърляне на дадените от св. Еникичов показания, с оглед на което не е било необходимо назначаването на очна ставка между свидетелите. В допълнение следва да се отбележи, че св. Еникичов споделя, че наказаното лице му било шеф, поради което и на това основание правилно не са кредитирани от РС, тъй като очевидно тези показания са опит за подкрепа защитната теза на водача.

Правилна е преценката на РС и за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН, регламентираща „маловажен случай“, тъй като нарушението не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения, а с оглед 15-те страници Справка за нарушител няма как личността на водача да се счете за притежаваща качества, сочещи на изключителни смекчаващи обстоятелства.

С оглед изложеното, съдът намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд - Добрич за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.

Воден от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с 221 ал. 2 от АПК, Административен съд – Добрич, I касационен състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 127/ 17.06.2025 г. по НАХД № 100/ 2025 год. по описа на Районен съд – Добрич.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.