Р Е
Ш Е Н
И Е № 239
гр. Пловдив, 11.08.2020
г.
Пловдивски Апелативен съд – трети
граждански състав в открито заседание на първи юли две хиляди и двадесета
година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове:
Катя Пенчева
Величка Белева
при секретаря Нели Богданова, като
разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. № 81/2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Обжалва се от ответника по спора „ С. „ ЕООД,
ЕИК ***Решение № 651 от 27.11.2019 г., постановено по т.д. № 505/2019 г. на
Окръжен Съд – П., с което по предявен от Н.– гр. С.иск с правно основание чл.
231 ал. 3 от ДОПК е постановено прекратяване на дружеството и същото е осъдено
да заплати на ищеца юрисконсултско възнаграждение, а по смета на ОС – П. - ДТ за
производството на първа инстанция. Въззивникът поддържа оплаквания за
неправилност на решението и искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване отхвърляне на иска с
присъждане на направените за двете инстанции разноски.
Въззиваемата страна – Н.– ЦУ - С.чрез
ТД – П., е депозирала отговор за неоснователност на жалбата. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Съдът установи следното:
Ищецът Н.– гр. С.твърди че към момента
на предявяване на иска едноличният собственик и управител на ответното „ С. „
ЕООД, ЕИК ***- К.Г.К., ЕГН – **********
е длъжник с установени и изискуеми публични задължения в размер на
126 010, 81 лева, предмет на образувано и висящо пред публичния изпълнител
изп.д. № *г. по описа на Н.- ТД – П.. Въз основа на издадено на 30.09.2014 г.
по изпълнителното производство Постановление за налагане на обезпечителни мерки
е наложен Запор върху притежаваните от К.дружествени дялове / всички дялове / в
„ С. „ ЕООД, който запор вписан в АВ – СВ – П. на 02.10.2014 г.. Задълженията
не са погасени, поради което до „ С. „ ЕООД е изпратено от ищеца изявление за
прекратяване участието на длъжника в дружеството, получено от последното на
10.12.2018 г... Считано от тази дата и до предявяването на исковата молба са
изминали повече от 3 месеца и в този период дружеството не е заплатило по
сметка на публичния изпълнител съответната на съдружника част от имуществото
си, нито вземането на ищеца е удовлетворено. С оглед което се иска от съда на
основание чл. 231 ал. 3 от ДОПК да
постанови решение за прекратяването на „ С. „ ЕООД, ЕИК ***.
Ответното дружество е депозирало
отговор за неоснователност на иска. Оспорва съществуването на твърдените публични
задължения с възражение че по делото не е установено тяхното основание и дата
на изискуемост, заявява и възражение те да са погасени по давност – конкретно
начислените такива за периода 2009 г. – 2013 г. включително. Оспорва редовното си
уведомяване за изявлението по чл. 231 ал. 3 изречение 1 от ДОПК. Поддържа че не
са спазени императивно установените за връчването на книжа изисквания на чл.30 ал.
1 от ДОПК, тъй като не били посочени трите имена и ЕГН на получателя, както и
неговото качество – доколкото връчването не е лично на длъжника. Освен това получилият
съобщението не е от оправомощените за това лица съгласно чл. 29 ал. 6 от ДОПК, като
този получател изобщо няма отношение със и към „ С. „ ЕООД. Освен това не било
доказано че с това съобщение е връчено именно изявлението на кредитора за
прекратяване участието на длъжника в дружеството. Поддържа и че запорът не е
наложен за процесното вземане по процесното изпълнение. Като аргументи в тази насока
се сочи че запорът е наложен за вземане с друг / по нисък / размер от сочения в исковата молба и по
друг номер изп. дело - № 22324/2010 г., а не № 2324/2010 г..
С допълнителната искова молба се
твърди че вземанията са установени по основание, размер и дата на изискуемост.
Възражението за погасителна давност е несвоевременно възведено, като ищецът
счита то да е следвало да се заяви в изпълнителното производство - по аргумент
на чл. 173 ал.ал. 1 и 2 от ДОПК, според които погасените по давност вземания се
отписват служебно от публичния изпълнител. С оглед тези разпоредби се поддържа
че преценката за отписване на публични вземания поради изтекла погасителна
давност е само и единствено на публичния изпълнител, съответно съдът не е
компетентен да се произнася в тази насока и да отписва публични задължения като
погасени по давност. Поддържа се че визираните в разпоредбата на чл. 30 ал. 1
от ДОПК изисквания относно получателите на съобщения са само за случаите, в
които връчването се осъществява от длъжностно лице на данъчната администрация.
Когато връчването се осъществява по пощата чрез обратна разписка приложимата
разпоредба е чл. 30 ал. 3 от ДОПК, според която съобщението се счита връчено с факта
на подписването на разписката от лице сред визираните в чл. 29 ал. 6, 7 и 8 от
кодекса. В случая съобщението е връчено на адреса на управление, на лице от
деловодството, което е в достатъчна степен индивидуализирано. Дори и да се
приеме че това лице не е от поддържания от „ С. „ ЕООД персонал следва да се
отчете и факта че адреса на управление на дружеството е и адреса, на който е
регистрирана кантората на неговия представител – в това число и по настоящото
дело, адвокат П.Т. и като така съобщението следва да се счита връчено ако не на
служител на дружеството по смисъла на чл. 29 ал. 6 от ДОПК, то на негов
представител по пълномощия по смисъла на същата разпоредба. В тази насока се
поддържа и аргумент че съгласно чл. 176 ал. 1 т. 1 от ЗДДС компетентния орган
по приходите може да откаже регистрация или да прекрати регистрация на търговец,
който не може да бъде открит на посочения от него адрес за кореспонденция по
реда на ДОПК, от която разпоредба се извежда извод за задължение на търговеца
да осигури свой представител на адреса, като разпоредбата не въвежда изискване
този представител да е негов служител или изрично упълномощено от него лице. Поддържа
се че запорът е вписан за процесното вземане по процесното изпълнение, като
разликата в размера се дължи на нарастването на дълга с натрупаните в периода
октомври 2014 г. – януари 2019 г. лихви, както и на възникнали след октомври
2014 г. нови публични задължения на К., присъединени към предмета на
образуваното вече изпълнително производство, а несъответствието досежно неговия
номер е явна техническа грешка – 22324/2010
г., вместо верния 2324/2010 г.
Допълнителен отговор не е подаден.
Във въззивната жалба се поддържат
възраженията за ненадлежно връчване на ответното дружество – въззивник на изявлението
по чл. 231 ал. 3 изречение първо от ДОПК - с възведените за това доводи пред първостепенния
съд, както и че вземанията, предмет на висящото принудително изпълнение срещу
едноличния собственик на дружеството К.не са установени в настоящото производство
– с довод че публичните задължения се доказват само и единствено с Акт за
установяване на задължения, какъвто по делото не е представен. С оглед тези
възражения се твърди от въззивника че окръжният съд неправилно и в противоречие
с материалния и процесуалния закон е приел наличието на кумулативно изискуемите
предпоставки по чл. 231 ал. 3 от ДОПК и уважил иска за прекратяване на
дружеството на това основание.
След преценка на доказателствата по
делото – поотделно, в съвкупност и във връзка с възведените в жалбата на
въззивника оплаквания настоящия съд намира следното:
По делото е безспорно установено
наличието на висящо пред публичния изпълнител при Н.– ТД – П. изпълнително дело
№ *г. срещу длъжник К.Г.К. за публични вземания, чийто общ размер /към момента
на предявяване на иска / е 126 010, 81 лв. – сумарна главница от 56 894, 34 лв. и
сумарно лихви 69 116, 47 лева.
Безспорно установено е също така чe
по горепосоченото изпълнително производство е наложена обезпечителна мярка
Запор върху притежаваните от длъжника К.дялове в „ С. „ ЕООД – всички дялове,
който Запор е вписан в търговския регистър по партидата на дружеството на
02.10.2014 година.
Представено е Изявление изх. № ***/20.03.2018
г. на публичния изпълнител до ответното „ С. „ ЕООД за прекратяване участието на К.в дружеството.
Същото е изпратено на ответника по пощата с писмо с обратна разписка на два
негови адреса в гр. П. – на бул. „ В. № 48 / адрес за кореспонденция / и на
улица „ *** „ № 36, ет. 4, ап. 6 – вписания в търговския регистър адрес на
управление. От адреса за кореспонденция е върнато с отказ от 29. 03.2028 г. за
получаване от адресата, от адреса на управление е върнато връчено – на
10.12.2018 г. - в деловодството на
физическо лице с посочени лично и фамилно име
- видно от известието за
доставяне.
Предпоставките по чл. 231 ал. 3 от ДОПК са висящо пред публичния изпълнител изпълнително производство с предмет
публични вземания срещу длъжника, вписан запор върху притежаваните от длъжника
като ограничено отговорен съдружник дялове в съответното търговско дружество,
изявление от публичния изпълнител до дружеството за прекратяване участието на
длъжника в дружеството, изтекъл срок от минимум 3 месеца - считано от
връчването на изявлението до предявяването на иска за прекратяване на
дружеството. Съгласно ал. 4 на чл. 231 от ДОПК искът се отхвърля ако
дружеството е изплатило по сметка на публичния изпълнител припадащата се на
съдружника длъжник част от имуществото,
определена съгласно чл. 125 ал. 3 от ТЗ или ако вземането е удовлетворено.
В случая е безспорно установено
наличието на висящо изпълнително дело на публичен изпълнител при Н.– ТД - П.
срещу длъжник К.Г.К. за публични задължения на последния. Неоснователно е
поддържаното в жалбата възражение че след като за тях не се представя Акт за
установяване на задължения наличието им не е доказано. Акт за установяване на
задължения се издава при установени несъответствия по чл. 106 от ДОПК , както и
в случаите когато органът по приходите установява размера на дължимия данък
и/или осигурителна вноска - чл. 107 от ДОПК. Следователно не във всички случаи
на налични и изискуеми публични задължения е необходимо издаване на акт за
установяване на задължения и този акт не е единственото основание за
предприемане и провеждане на принудително изпълнение – чл. 209 от ДОПК.
Безспорно установено е още че длъжникът К.е
едноличен собственик на „ С. „ ЕООД и по искане на публичния изпълнител за
обезпечаване на процесното изпълнение е вписан в търговския регистър на
02.10.2014 г. Запор върху притежаваните от него дялове в дружеството - всички дялове.
До „ С. „ ЕООД е изпратено изявление за прекратяване
участието на длъжника К.в дружеството - по пощата до регистрирания адрес на
управление на дружеството. Връчено е на 10.12.2018 г. на лице от деловодството
с посочени име и фамилия. Настоящата
инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за редовност на
връчването. Съответно възраженията на въззивника в противна насока са
неоснователни. Изискванията на чл. 30 ал. 1 от ДОПК са относими при връчване по
чл. 29 ал. 2 от ДОПК – от органа по приходите или друг служител / връчител/. В
случай на връчване по пощата чрез писмо с обратна разписка / чл. 29 ал. 3 от
ДОПК / съобщението се изпраща на адреса на управление и се счита връчено на
датата, на която обратната разписка е подписана от някое от лицата по чл. 29
ал. 6 от ДОПК – чл. 30 ал. 3 от ДОПК. В случая лицето, подписало обратната
разписка е намерено на адреса на управление на търговеца и е в достатъчна
степен индивидуализирано - чрез посочените негови имена и качество. С оглед
което и тъй като всеки търговец е длъжен по презумпция да поддържа на адреса си
персонал, оправомощен да приема книжа, то въпросът дали в случая получателят Й.В.
е такъв служител и изобщо служител на „ С. „ ЕООД е ирелевантен относно
редовността на връчването. Затова връчването е редовно съгласно изискванията на
чл. 29 ал. 3 и ал. 6 във връзка ч. 30 ал.3 от ДОПК. Споделя се и извода на първостепенния съд на
10.12.2018 г. да е връчено именно изявлението на публичния изпълнител за
прекратяване участието на длъжника в дружеството – чл. 231 ал. 3, изречение
първо от ДОПК. Изрично посочения в писмото изпращач / И.Г. в качеството й на
публичен изпълнител при Н.– ТД – П./ е записал в същото че на получателя „ С. „
ЕООД се изпраща документ № ***/20.03.2018
г.. Този документ е представен по делото и видно от него това е изявлението по
чл. 231 ал. 3, изречение първо от ДОПК.
По така изложените съображения налице са
кумулативно изискуемите се от чл. 231 ал.ал. 3 и ал. 4 от ДОПК предпоставки за
уважаване на иска и същият правилно е уважен с обжалваното решение, което се
потвърждава. Съответно жалбата срещу него е неоснователна.
С оглед този инстанционен резултат на
въззиваемата страна се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
Предвид изложеното съдът
Р Е Ш И
Потвърждава
Решение
№ 651 от 27.11.2019 г., постановено по т.д. № 505/2019 г. на Окръжен Съд – П..
Осъжда „ С. „ ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на Н.– гр. С., бул. „ К.„ №
52 юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 / сто и двадесет /лева.
Решението може да се обжалва пред Върховен
Касационен Съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: