№ ……….
гр. Варна, ………….2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, Четвърти тричленен състав, в
публично заседание на двадесет и трети март 2023година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1.
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
2. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Деница Кръстева при
участието на прокурора Александър Атанасов, като разгледа докладваното от съдия НАТАЛИЯ ДИЧЕВА КНАХД № 478 по описа
за 2023година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр. чл.63в ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по подадена касационна жалба с вх. №
3109/28.02.2023г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна, чрез ст. юриск. Б.Н. срещу Решение № 129/22.12.2022 г., постановено
по АНД № 335/2022 г. по описа на Районен съд – Провадия, ІІ-ри състав, с което
е отменено НП № 03-2200427/17.06.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по
труда“ Варна, с което на „Т.-Т“ ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление ---------е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000 (две
хиляди) лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 61,
ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във вр.
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
Касаторът сочи, че
решението на ПрРС е неправилно и незаконосъобразно,
по съображения, изложени в жалбата. Счита, че съдът е приложил неправилно
материалния закон, като се конкретизира, че в случая следва да се приложат разпоредбите
на КТ и подзаконовите му нормативни актове, а не ЗЗД.
С оглед на изложеното моли за отмяна на въззивното
решение и за потвърждаване на НП. В съдебно заседание и по съществото на спора,
чрез процесуалния си представител, поддържа касационната жалба.
Ответникът – „Т.-Т“ ООД с писмени бележки изразява становище
за отхвърляне на жалбата. Твърди, че
лицето Е.И. е упражнявал дейност по граждански договор, съгласно ЗЗД, поради
което не е налице нарушение на чл.414, ал.3 от КТ. , респ. липсва нарушение по
чл.61, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.62, ал.1 от КТ.
Представителят
на ОП – Варна, счита оспореното решение за правилно и законосъобразно.
Касационната
жалба е подадена в срок, пред надлежен съд от страна, която има интерес от
оспорване на въззивното решение, поради което е процесуално допустима.
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред
Районен съд – Провадия е НП № 03-2200427/17.06.2022 г. на Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ Варна, с което на „Т.-Т“ ООД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ---------е наложена „имуществена санкция“ в размер на 2000
(две хиляди) лева, за нарушение по чл. 62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 и
чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5, във вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда.
Административнонаказателната отговорност
на дружеството е ангажирана за това, че на 12.04.2022г. в гр.Провадия е
установено, че „Т. — Т“ ООД, БУЛСТАТ ****,
в качество на работодател, е допуснало до самостоятелна работа лицето Емил Стефанов
И. ЕГН ********** да престира труд на длъжност „общ
работник строителство" с определено работно място строителен обект магазин
със смесено предназначение УПИ *****находящ се в обл.
Варна, гр. Провадия с определено работно време от 08.00 часа до 17.00 часа и
уговорено трудово възнаграждение в размер на 710 лева месечно, без да е сключен
трудов договор в писмена форма между страните за трудовото правоотношение.
За да отмени НП, въззивният съд приема, че от
разпитаните по делото св.Т. и св.Х.,
както и от представения сключен между „Т.-Т“ и И.
граждански договор за извършване на услуга се установява, че отношенията между И.
и „Т.-Т“ООД не са трудови правоотношения, а гражданско правни. Съдът е приел,
че това е така поради разликата в предмета на двата вида договора. При трудовия
договор едната страна предоставя работна сила срещу трудово възнаграждение за
изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно
време, работно място. По делото не е установено И. да предоставя работна сила
на „Т.-Т“ ООД, а е констатирано, че страните са се договорили И. да извърши
определена услуга, възложена му от „Т.-Т“ ООД, а именно разнасяне на арматурни
мрежи в строителен обект - магазин със смесено предназначение за сумата от 200
лева. Съдът е кредитирал показанията на св.Х., според
който той и И. не са имали определено работно време и
не са престирали работна сила по смисъла на КТ, а са
извършвали услуга, която им е била възложена, и за която им е било заплатено.
Предвид гореизложеното, въззивната инстанция приема,
че дружеството не е осъществило състава на нарушението по чл. 414, ал. 3 КТ. Посочената
разпоредба предвижда, че „Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал.
1, чл. 62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция
или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв.“. Дружеството не е нарушило чл. 61,
ал. 1 и чл. 62, ал. 1 КТ, тъй като не е имало задължение да сключва трудов
договор с Е.И., а е уредило отношенията си с него чрез граждански договор - за
услуга.
С оглед на гореизложените мотиви, съдът е приел, че
издаденото наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
Решението е правилно и законосъобразно.
Основното възражение в касационната жалба е, че е
отношенията между страните са трудови, а не облигационни. Сочи се, че
дружеството е следвало да сключи трудов договор , макар и за няколко дни.
Оспорена е представената счетоводна сметка за изплатени суми по чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ.
Възраженията на касатора са неоснователни.
Правилно ПрРС е приел, че отношенията
между И. и „Т.-Т“ ООД не са трудови правоотношения, а гражданско правни.
Сметката
по чл.45 , ал.4 от ЗДДФЛ има за основното
предназначение да удостоверяви размера на
изплатения облагаем доход и на удържания данък от предприятията и самоосигуряващите се лица – платци на доходи от друга
стопанска дейност, подлежащи на облагане по реда на чл. 29 от ЗДДФЛ, за които
се дължи авансово данък на основание чл. 43 от същия закон.
В този смисъл, издаването на посочените образци по
чл.45, ал.4 от ЗДДФЛ, е обвързано с датата на изплащането на дохода на
физическото лице. На основание чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, предприятието или самоосигуряващото се лице, платец на доходи по чл. 29 или
31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл. 43 и 44
сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на
лицето, придобило дохода. В случая сумите са изплатени в същия месец- април
2022г.
От изложеното, касационната инстанция приема, че делото
не е доказано И. да предоставя работна сила на „Т.-Т“ ООД, а е доказано, че
страните са се договорили И. да извърши определена услуга, възложена му от „Т.-Т“
ООД, а именно разнасяне на арматурни мрежи в строителен обект - магазин със
смесено предназначение, за сумата от 200 лева.
При цялостната служебна проверка на акта, съдът не
установи пороци на решението, които да налагат отмяната му.
С оглед изложеното, съдът намира, че наведените в
жалбата касационни основания не са налице, поради което същата трябва да бъде
оставена без уважение, а решението на районния съд като правилно и
законосъобразно трябва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК
във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №
129/22.12.2022 г., постановено по АНД № 335/2022 г. по описа на Районен съд –
Провадия, ІІ-ри състав, с което е отменено НП № 03-2200427/17.06.2022 г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Варна.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.