РЕШЕНИЕ
№ 929
гр. Варна, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20243110114306 по описа за 2024 година
Предявен е иск с пр. основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД от М. Р. Я. срещу „Енерго-
про продажби” АД, ЕИК ********* за заплащане на сумата в размер на 19 лв.,
представляваща платена от М. Р. Я. при първоначално липса на основание такса за
възстановяване на ел.захранване в недвижим имот находящ се в гр. В., с кл. № **** и аб. №
**** на 31.10.2024г., съгласно фактура № **********, издадена на 17.09.2024г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2024г. - датата на депозиране на исковата
претенция, до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че страните са в договорни отношения за пренос, доставка и
потребление на електрическа енергия, на адрес: гр. В., с кл. № **** и аб. № ****. На
31.10.2024г., ищецът е заплатил без основание в полза на ответното дружество сума в
размер на 19,00лв., в брой, на касата на „Енерго-про Варна" ЕАД в гр.Варна, ул."Девня" №2.
Същите са платени във връзка претендирана сума, инкорпорирана във фактура №
**********, издадена на 17.09.2024г. в размер на 19,00 лв., която представлява такса за
възстановяване на ел. захранване, поради неговото прекъсване при незаплащане от страна на
потребителя в срок задължение за потребена електроенергия. Счита, че не дължи
гореописаната сума и респективно е заплатил без основание размера обективиран в
процесната фактура, а за ответника не е налице законово или договорно основание, въз
основа на което да претендира соченото вземане за нереално извършени разходи при
възобновяване на електрозахранване, предвид следните аргументи:
Съгласно чл.37 от Общите условия „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изисква от
„Електроразпределение Север" АД възстановяване на снабдяването с ел. енергия след
отпадане на основанията за прекъсването, като когато прекъсването е по вина на
потребителя, снабдяването се възстановява след като последния заплати всички направени
разходи за прекъсване и за възобновяване на снабдяването, която считам за неравноправна
клауза. Претендира разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът депозира писмен отговор, като изразява
становище за неоснователност на иска. Счита, че е налице правно основание за начисляване
1
на такса за възстановяване на договорни задължения. Липсва противоречие на чл.37 ,ал.1 от
ОУ за ПЕЕЕПП със Закон за енергетиката и със ЗЗП, като тази разпоредба не е нищожна.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна.
Съдът е приел за безспорно и не нуждаещо се от доказване между страните по делото,
че на 31.10.2024 год. е заплатена сумата от 19 лв. по издадена фактура № ТП ********** от
дата 17.09.2024 год.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за
връщане на заплатена при първоначална липса на основание такса за възстановяване на
електрозахранването в обекта му на потребление, начислена по издадена от ответника
„Енерго-Про Продажби" АД фактура и получена от него .
Безспорно е, че М. Р. Я. е потребител на електрическа енергия за обект, находящ се в
в недвижим имот находящ се в гр. В., с кл. № **** и аб. № ****, по силата на договорни
отношения за доставка на ел. енергия с „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, гр. Варна.
Безспорно по делото е плащането, съответно получаването на таксата от ответното
дружество и нейният размер от 19 лв.
Спорен е въпросът за наличието на правно основание за начисляването на
процесната такса за възстановяване на електрозахранването.
Ответникът се позовава на предвидената такава възможност в чл. 34 и чл. 37, ал. 1 от
Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД (ОУ
ДПЕЕ), одобрени с решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР и влезли в сила на
07.09.2014 г. Следва да се отбележи, че въпросната разпоредба е част от ОУПЕЕ, одобрени с
Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, което от своя страна е отменено с Решение №
798 от 20.01.2017 г. по адм.д № 3069/2016г. на ВАС. След отмяната на Общите условия от
2014г. валидни остават Общите условия на Общите условия за продажба на електрическа
енергия на „Енерго-Про Продажби", одобрени с Решение № ОУ-061/07.11.2007 г. на ДКЕВР.
Отделно от това, към момента на начисляване на процесната сума са действали именно
Общите условия от 2007г. В същите е налице аналогична, макар и не идентична на чл.37,
ал.1 от ОУПЕЕ от 2014г. разпоредба, а именно разпоредбата на чл.21, ал.1 ОУПЕЕ.
Съгласно чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ (2007г.) „ЕНЕРГО-ПРО Продажби" АД изисква от
„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД възстановяване на снабдяването с електрическа енергия след
отпадане на основанията за прекъсването. Когато прекъсването е по вина на потребителя,
снабдяването се възстановява след като последния заплати на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби"
АД и „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи" АД всички направени разходи за прекъсване и за
възобновяване на снабдяването. Клаузата противоречи на чл.122-124 от Закона за
енергетиката (ЗЕ). Предвиденото изискване в ОУПЕЕ за компенсиране от потребителя на
разходите за прекъсване и възобновяване на снабдяването не намира опора в нормите на ЗЕ.
В раздел IX „Преустановяване на присъединяването и снабдяването с електрическа
енергия", чл. 122-123 от ЗЕ, са уредени хипотезите на преустановяване снабдяването с
ел.енергия от енергийните предприятия. Съгласно чл.123, ал.1 от ЗЕ, доставчиците от
последна инстанция, общественият доставчик, крайните снабдители и търговците на
електрическа енергия имат право да преустановят временно снабдяването с електрическа
енергия на крайните клиенти при неизпълнение на задължения по договора за продажба на
електрическа енергия, включително при неизпълнение на задължението за своевременно
заплащане на всички дължими суми във връзка със снабдяването с електрическа енергия.
Според разпоредбата на чл.124 от ЗЕ, енергийното предприятие възстановява снабдяването
2
и/или присъединяването на клиентите след отстраняване на причините, довели до
преустановяването т.е. предприятието има задължение да възстанови снабдяването, като не
се сочи друго условие за възстановяването освен отстраняване на причините за
преустановяване на електроснабдяването по чл.123, ал.1 от ЗЕ. В този смисъл клаузата е
неравноправна по смисъла на чл.143, т.2 от ЗЗП, тъй като ограничава правата на
потребителя, произтичащи от закон.
Същевременно дори да се извършват някакви разходи за доставчика във връзка с
възстановяване на снабдяването, неплащането на същите не може да бъде условие за отказ
да се възстанови снабдяването на клиента с ел. енергия. С оглед наличието на договорни
отношения между потребителя и доставчика при уреждане на спорните отношения по повод
конкретната хипотеза, трябва да има както доказано неизпълнение на договорно задължение
и виновно поведение на конкретния потребител, така и доказани по вид и размер разходи за
енергийното предприятие, които да бъдат заплатени. Като позволява на предприятието да
изисква предварително заплащане на суми за възстановяване на снабдяването, а и да
определя едностранно техния размер, клаузата е неравноправна и на основание чл.143, т.18
ЗЗП, защото предоставя възможност на доставчика едностранно да определя обезщетение за
претърпени вреди, поради включване и изключване на снабдяването.
На следващо място, ответното предприятие, а именно „Енерго-Про Продажби" АД
няма каквито и да е правомощия да извършва действия по електропреносната мрежа, вкл. да
прекъсва и възобновява снабдяването, поради което такса за възстановяване на
електрозахранването не му се следва.
В горния смисъл е и решение № 125/07.08.2015г. по т.д. №990/2015г. на ВКС, I ТО, е
прието, че Общите условия за продажба на електрическа енергия на „Е.В.Н." ЕАД, вкл. чл.
34, ал. 1 в частта „... и след като клиентът е компенсирал разходите за прекъсване и
възобновяване на снабдяването в случаите, когато преустановяването е било по негова вина"
са неравноправни по смисъла на чл. 143 от Закона за защита на потребителите. Същото
решение касае аналогична клауза на тази по чл.21, ал.1 от ОУПЕЕ на „Енерго-Про
Продажби" АД, макар и в ОУ на друго енергийно предприятие. Доводите на ответника, че
въпросната такса се дължи, защото всъщност не е такава за възобновяване на снабдяването,
а е такса за възстановяване на продажбеното отношение, не могат да бъдат споделени.
Предвид, че въпросната клауза е неравноправна и доколкото не е уговорена
индивидуално, същата се явява и нищожна на осн.чл.146 от ЗЗП.
Плащането по силата на договорна клауза, която е нищожна, се явява направено без
основание и подлежи на връщане.
Поради тези съображения, съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде
уважен, като на ищеца бъде присъдена претендираната сума.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски - внесена
държавна такса 50 лева .
По отношение на адвокатското възнаграждение следва да се посочи, че с
представения списък за разноски се претендира възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2
ЗАдв. в полза на адв. С. В. В..
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАв полза на адвоката, осъществил безплатната
правна помощ следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 1,
т. 2 от ЗА.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, приетата от Висшия
адвокатски съвет Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на
адвокатските възнаграждения, води до увеличаване на цените в ущърб на потребителите,
3
което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо
от размера на определената минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в
никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Това
води до абсолютна нищожност на наредбата, която няма действие в отношенията между
договарящите страни и не може да се противопоставя на трети лица, като нищожността е
задължителна за съда и засяга всички минали или бъдещи последици. Изложени са и
мотиви, че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието от
всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена, като съгласуването
на цените на услугите от всички участници на пазара, представлява сериозно нарушение на
конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, и е пречка за прилагането на
реални пазарни цени. Изведено е, че с оглед абсолютната нищожност националният съд е
длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, като предвидените в
посочената наредба минимални размери, и когато отразяват реалните пазарни цени на
адвокатските услуги.
Въз основа на тези съображения, СЕС е постановил, че национална правна уредба,
съгласно която адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по см. на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, като при наличието на
такова ограничение не е възможно позоваване на легитимните цели, които се твърди, че
посочената национална правна уредба преследва, за да не се приложи установената в чл.
101, пар. 1 ДФЕС забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики.
С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1
ДФЕС, определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждение не са задължителни при договаряне на хонорара между страните по
договора за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени договори, като не обвързват съда
при извършване на преценката му по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради тяхната нищожност, като
нарушаващи забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС.
Настоящото производство е образувано по иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД
за сума от 19 лв.
Настоящият състав намира, че липсва фактическа и правна сложност на делото, което
ведно с ограничените процесуални действия, както и ниския размер на осъдителния иск и
установената съдебна практика следва да се определи възнаграждение от 100 лева.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна да заплати на М. Р. Я., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 19 лв.
(деветнадесет лева), представляваща платена на 31.10.2024г. от М. Р. Я. при първоначално
липса на основание такса за възстановяване на ел.захранване в недвижим имот находящ се в
гр. В., с кл. № **** и аб. № **** на 31.10.2024г., съгласно фактура № **********, издадена
на 17.09.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2024г. - датата
на депозиране на исковата претенция, до окончателното изплащане, на основание чл. 55, ал.
1, предл. първо ЗЗД.
ОСЪЖДА „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна да заплати на М. Р. Я., ЕГН **********, с адрес в гр.В. сумата от 50 лв.(петдесет
лева), представляваща направените разноски в производството, на основание чл.78, ал.1 от
4
ГПК.
ОСЪЖДА „ ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
Варна да заплати на адв. С. В. В. от ВАК,личен номер **********, сумата от 100 лева (сто
лева), представляваща дължимо адвокатско възнаграждение, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за Адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му пред Варненски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5