№ 2399
гр. София, 17.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 151 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:С Г
при участието на секретаря С В
като разгледа докладваното от С Г Гражданско дело № 20221110118152 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявен от Д. К. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София,
ж.к."..., офис на партерен етаж срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ... за установяване със сила на
пресъдено нещо, че ищеца не дължи чрез принудително изпълнение на ответника сумата
1669,30 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода м.06.2005 г. – м.09.2007
г., за която сума е издаден изпълнителен лист по гр. д. № 15218/2008 г. по описа на СРС, 27
с-в, тъй като вземането е погасено поради изтичане на давностния срок.
Ответникът оспорва предявения иск като неоснователни при твърдения, че процесните
задължения не са погасени по давност. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намира следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
процесното вземане е погасено по давност, в рамките на което основание съдът дължи
произнасяне. Съобразно общоприетото становище в правната теория и съдебна практика
погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде
принудително изпълнено. В този смисъл следва да се разбира и търсената с процесните
отрицателни установителни искове съдебна защита – установяване недължимост на вземане
поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за
принудителното му изпълнение.
По делото е безспорно обстоятелството, че между страните е сключен договор за доставка
на топлинна енергия за битови нужди, както и че в полза на ответника е възникнало
оспореното вземане за цена на топлинна енергия и акцесорното такова за лихва.
1
Съгласно общите условия на ищцовото дружество, плащането на цената на доставяната
топлинна енергия е дължимо в 30-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Задълженията за плащане на цената на доставяната топлинна енергия представляват
задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. "в", пр. 3 от ЗЗД и се погасяват
с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност. Изводът следва от еднородния и
периодичен характер на задълженията, които независимо, че имат в основанието си
получена топлинна енергия, съгласно чл. 155, ал. 1 от ЗЕ се дължат на месечни вноски,
включително в случаите, при които окончателният общ размер на задължението се определя
в края на отчетен период по реда на чл. 155, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЕ. Изводът следва и от
характера на насрещното задължение на топлоснабдителното дружество – задължението на
това дружество е да осигури постоянно топлоснабдяване до процесния имот срещу
плащането на ежемесечни вноски, а не да достави определен брой единици топлинна
енергия срещу предварително определена цена с разсрочено плащане на месечни падежи / в
този смисъл решение № 111 от 8.10.2010 г. по т. д. № 1068/2009 г. на ВКС, I Т. О., решение
№ 173/28.10.2010 г. по т. д. № 1095/2009 г. на ВКС, II Т. О. и решение № 172 от 23.12.2010 г.
по т. д. № 180/2010 г. на ВКС, I Т. О. /.
Процесните вземания са установени с влязла в сила заповед за изпълнение въз основа на
която на 24.09.2008 г. е издаден изпълнителен лист. Влязлата в сила заповед, поради
неподаване на възражение в срока по, прекъсва давността по отношение на заявеното
вземане по силата на, доколкото е налице презумирано признаване на вземането поради
липса на оспорване. Заповедта за изпълнение се ползва със стабилитет и повече спор между
същите страни на същото основание е недопустим. Изброените правни последици
приравняват влязлата в сила заповед на силата на пресъдено нещо.
Следователно влязлата в сила заповед за изпълнение е прекъснала давността и нова давност
за вземанията е започнала да тече най - рано от датата на влизане в сила на заповедта на
24.09.2008 г. (видно от титулната част на издадения изпълнителен лист).
След образуване на изпълнителното дело действията, които прекъсват давността са тези
пряко насочени към принудително събиране на вземането, а именно насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитори,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н.
От анализа на доказателствата по делото и конкретно на представеното изпълнително дело,
се установява, че първото действие, от кръга на посочените, годно да прекъсне давността, е
молбата от 21.11.2008 г. за образуване на изпълнително дело, с която на основание чл. 18,
ал. 1 ЗЧСИ е възложено проучване на имущественото състояние на длъжника и с с налагане
на запор на банкови сметки на длъжника на 16.02.2010 г. Опис е насрочен едва на
02.07.2015 г., след която дата, са изтекли повече от две години без да са извършвани
действия от кръга на посочените по – горе. Предпоставките на чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК
(отм.); , аналогичен на чл. 433, ал. 1, т. 8 от сега действащия ГПК, са били налице на
16.02.2012 г., когато делото е прекратено ех lеgе, като без значение е липсата на издадено от
2
съдебния изпълнител постановление, което има само декларативно действие. В
изпълнителния процес давността не спира. Нова давност започва да тече с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение. Нова погасителна давност за вземането при
настъпила перемпция започва да тече от датата, на която е поискано/извършено последното
валидно изпълнително действие, в конкретния случай – 16.02.2010 г. / така ТР № 2/2013 г.
по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /.
Изложеното предпоставя, че към настоящия момент всички вземания в периода са погасени
с изтичане на 3 години.
Предвид изложеното предявеният отрицателен установителен иск е основателен.
Относно разноските в производството: При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от нея разноски по делото в
размер на 66,77 лева - заплатена държавна такса заплатена държавна такса и 1,75 лева -
такса за банков превод или общо 68,52 лева.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. Р., предоставила на ищеца
безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в
представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в минималния размер от 466,93 лв., определен по правилата на
чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съдът определя възнаграждение на процесуалния представител на ищцата
в минимален размер, тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като е
проведено само едно открито съдебно заседание.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Д. К. А., ЕГН **********, със съдебен
адрес: гр. София, ж.к."..., офис на партерен етаж срещу „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „... иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Т С” ЕАД няма право на
принудително изпълнение за сумата от 1669,30 лева – главница за потребена топлинна
енергия за периода м.06.2005 г. – м.09.2007 г., за която сума е издаден изпълнителен лист по
гр. д. № 15218/2008 г. по описа на СРС, 27 с-в.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „... да
заплати на Д. К. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ж.к."..., офис на
партерен етаж на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 68,52 лв. разноски за
производството.
ОСЪЖДА „Т С” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „..., ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Р. К. Р., ЕГН *********, с адрес на дейността: гр. София, ж.к."...,
офис на партерен етаж, сумата от 466,93 лева - възнаграждение за оказана безплатна помощ
3
на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4