Решение по дело №553/2021 на Районен съд - Ихтиман

Номер на акта: 13
Дата: 8 февруари 2022 г.
Съдия: Светозар Любомиров Георгиев
Дело: 20211840200553
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. Ихтиман, 08.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Светозар Люб. Георгиев
при участието на секретаря Адриана К. Хаджипеткова
като разгледа докладваното от Светозар Люб. Георгиев Административно
наказателно дело № 20211840200553 по описа за 2021 година
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу Електронен фиш серия К №3252863 на ОДМВР
София, с който на Д. ВЛ. Т., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182,
ал. 2, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в
размер на 300 лв.
Твърди се, че фишът е незаконосъобразен, тъй като е нарушен чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП поради това, че се касае за мобилна система, при която присъствието на
контролен орган е задължително. Поддържа се, че ремонтни дейности не се извършват
на процесния участък.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител в
съдебно заседание. В писмена молба на процесуалния представител се излагат
допълнителни съображения, че протоколът за използване на АТС е опорочен, тъй като
е налице поправка в графата за разстояние на АТСС до пътния знак с въведено
ограничение на скоростта. Поддържа се също така, че не се установява датата на
въвеждане на ограничение на скоростта.
Въззиваемата страна не изпраща представител, взема становище за
неоснователност жалбата.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 18 НПК, приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
1
Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащ на съдебен
контрол акт.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на
обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14-дневен
срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок
от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В конкретния случай електронният
фиш е получен на 28.09.2021г. (видно от справка на л. 33 от делото), а жалбата е
подадена на 05.10.2021г. (видно от пощенско клеймо на л. 8 ог делото), поради което
следва да се приеме, че жалбата е подадена в срок.
На 26.11.2019 г. в 14,17 часа на автомагистрала Тракия, в района на км 46+000 с
посока гр. Пловдив, чрез преносима система за контрол на скоростта на моторни
превозни средство с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM
S1" с автоматизирано техническо средство № 11743с1 е заснето МПС ХОНДА ДЖАЗ с
рег. №РВ1399СХ със скорост от 107 км/ч при разрешена скорост от 70 км/ч, въведена с
пътен знак В26.
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място е изготвен протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение. В
същия са посочени контролираният участък (км 46+000 от АМ Тракия), въвеждането
на ограничение от 70 км/ч с пътен знак, както и останалите изискуеми реквизити на
протокола, които са надлежно попълнени и протоколът е подписан от съответните
длъжностни лица.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден ЕФ, с който за
нарушаване на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП е наложено на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от
ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лв.
От направена справка за собственост се установява, че цитираният автомобил е
собственост на жалбоподателя.
От разпечатка от показанията на радарното устройство – кадър от снимка, се
установява, че на 26.11.2019 г. в 14,17 часа лек автомобил с рег. № РВ1399СХ е
засечен със скорост от 111 км/ч.
В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка отчетената скорост
била редуцирана на 107 км/ч, т. е. превишаването на максимално допустимата скорост
на движение било с 37 км/ч.
От удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на
преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че срокът на
2
валидност е до 07.09.2027г.
От протокол №54-С-ИСИ/30.09.2019г. от проверка на преносима система за
контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера
и комуникации тип "ARH CAM S1" се установява, че средство за измерване №11743с1
е проверено в периода от 24.09.2019г. до 25.09.2019г.
При проследяване на съдържанието и хронологията се установява, че са
издавани Заповед №РД-11-246/11.04.2017г.; Заповед №РД-11-1065/27.10.2017г.;
Заповед №РД-11-19/12.01.2018г.; Заповед №РД-11-440/31.05.2018г.; Заповед №РД-11-
1328/19.12.2018г.; Заповед №РД-11-650/31.05.2019г.; Заповед №РД-11-
1323/30.10.2019г. относно временна организация и безопасност на движението (ВОБД)
чрез въвеждане на ограничение на АМ Тракия в участъка при п.в. Мухово от км
45+200 до км 46+266. Действително по делото не са представени всички
гореизброени заповеди за ВОБД, но фактът, че е била налице ВОБД към момента на
нарушението се установява от останалите доказателства по делото. В тази връзка
Обезопасяване на участъка от пътно платно (аварийна лента) на п.в. Мухово на АМ
Тракия е въведено с Протокол за ВОД във връзка с първата от горецитираните
заповеди- Заповед №РД-11-246/11.04.2017г., като всички последващи заповеди са за
удължаване на срока именно на тази заповед. Това е видно и при проследяване на
хронологията на представените по делото заповеди, в които се цитират всички
предходни заповеди и от които се установява, че ВОБД е въведена с първата заповед,
като останалите заповеди удължават крайния период на ограничението. На следващо
място от самия Протокол за ВОД (представен по делото на СРС) се установява, че на
11.04.2017г. във връзка именно със Заповед №РД-11-246/11.04.2017г. съответната
комисия е констатирала, че ВОБД е поставен съгласно одобрен проект и при спазване
на изискванията на Наредба №3/16.08.2010г., поради което сигнализацията е приета
без забележки на 11.04.2017г.. На последно място от писмото на ОДМВР София
(докладвано в с.з. на 25.01.2022г.) се установява, че след Заповед №РД-11-
246/11.04.2017г. всички останали заповеди са единствено за удължаване на срока.
Следователно датата на твърдяното нарушение- 26.11.2019 г., попада в обхвата на тези
заповеди и към тази дата е имало поставени знаци за ограничение на скоростта от 70
км/ч касателно процесния участък от пътя.
Процесният ЕФ е издаден от компетентен орган съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро
от ЗДвП, тъй като ОДМВР София е съответната териториалната структура на
Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението.
Настоящият състав намира, че обжалвания ЕФ съдържа предвидените в чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП реквизити, чрез посочване на: мястото, датата, точния час на извършване
на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство,
собственика, на когото е регистрирано превозното средство, нарушените разпоредби,
3
размера на глобата, срока и сметката на доброволното заплащане. В случая
разпоредбата на чл. 54 от ЗАНН, визираща необходимите реквизити на наказателното
постановление, не е приложима, тъй като чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е специална норма за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на водачите на МПС при
нарушения, установени и заснети с техническо средство, в отсъствието на контролен
орган. В подкрепа на този извод е и легалното определение на електронен фиш,
съдържащо се в т. 63 от ДР на ЗДвП, а именно, че като електронен документ, той има
безспорно авторство, което не следва да бъде изрично посочвано. За същия, макар и
съобразно нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, да е предвидено, че е своеобразен аналог
на наказателно постановление, то това е единствено по отношение на правните
последици от влизане в сила на двата акта. Законодателят не е въвел пълно
приравняване между електронния фиш и наказателното постановление нито по
отношение на съдържанието им /предвид реквизитите, визирани в чл. 189, ал. 4 от
ЗДвП/, нито във връзка с процедурата по съставянето им. Ето защо и след като в чл.
189, ал. 4 от ЗДвП не е предвидено като задължително условие посочването на датата
на издаване на електронния фиш или посочване на срока за обжалването му, то
липсата им не представлява съществено процесуално нарушение на изискванията към
формата и съдържанието на ЕФ.
Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е категорична, че когато самото
нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система,
се издава ЕФ на нарушителя в отсъствието на контролен орган. Това е специална
норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред за налагане на
административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН.
По делото се установи, че процесното нарушение е фиксирано с преносима
система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено
разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с автоматизирано
техническо средство № 11743с1.
В ЕФ е посочен видът и номерът на автоматизираната система, а именно "ARH
CAM S1" с №11743с1, което съвпада и с посоченото в изготвения протокол по чл. 10,
ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., където също са индивидуализирани
видът и номерът на автоматизираното средство. Следователно е налице
индивидуализация на радара.
Разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/ 12.05.2015 г. на МВР
въвежда в задължение на контролните органи към всеки протокол за използване на
мобилно АТС, временно разположено на участък от пътя да се изготвя с снимка на
разположението на уреда. В случая такава снимка е представена по делото.
В случая в съответствие с техническите и метрологични характеристики от така
4
измерената скорост 111 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-
голямата възможна грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за
установена скорост от 107 км/ч при разрешена 70 км/ч и превишение от 37 км/ч, което
е точно изписано. В атакувания електронен фиш е посочена разрешената скорост на
движение, скоростта на движение на автомобила, както и стойността на превишението
- намалени с 3% толеранс.
Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е
предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не
посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. Съгласно чл. 189, ал. 5 от
ЗДвП в 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или
предоставя в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни
за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на
моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща
електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият
електронен фиш се анулира.
В конкретния случай ЕФ е издаден срещу жалбоподателя- собственик на МПС.
Липсват данни и не се твърди да е подавана декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП в
предвидения срок.
По делото е установено, че посочената в ЕФ скорост е именно на процесния
автомобил. По делото е представената от АНО ясна снимка с видим регистрационен
номер на автомобила.
Неоснователно е възражението, че е нарушен чл. 189, ал. 4 от ЗДвП поради това,
че се касае за мобилна система, при която присъствието на контролен орган е
задължително. Законодателят не прави разграничение дали техническите средства са
стационарно позиционирани или мобилни, т.е. необходимо е нарушението да е
установено с техническо средство. Логичното тълкуване на разпоредбата на чл. 189,
ал. 4 от ЗДвП предполага, че при установяване на нарушението, контролният орган
(дори и да се приеме, че присъства на място) не спира движещия се автомобил и не му
съставя АУАН, а се издава ЕФ (след установяване собственика на автомобила) в
отсъствието на контролния орган и нарушителя. В чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се предвижда,
че електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето именно с АТСС, без
да се разграничава с кой от двата вида, определени в §6, т. 65 от ДР на ЗДвП следва са
стане това. Текстът "в отсъствието на контролен орган и на нарушител" не изключва
използването на мобилни АТСС. По правилата на граматическото тълкуване, като се
вземат предвид обособените главна и второстепенна части на изречението, е видно, че
отсъствието на контролен орган, както и на нарушител е обстоятелствено пояснение,
което "пояснява" сказуемото в изречението "се издава". Следователно нарушението,
чийто съставомерен признак е движението на МПС със скорост над разрешените
стойности, се констатира и заснема с техническо средство, а отсъствието респективно
присъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството за
видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му (Решение № 532 от
11.04.2019 г. по к.н.а.д. № 25/2019 г. на Административен съд София – област).
5
Неоснователно е възражението, че неизвършването на ремонтни дейности на
процесния участък следва да води до отмяна на ЕФ. На първо място по делото не са
представени доказателства за извършване или неизвършване на ремонти дейности към
момента на нарушението. На следващо място в представените по делото заповеди
липсва изключване на действието им в периоди, през които не се извършват ремонтни
дейности, а единствено е посочен начален и краен момент на действие на въведеното
със заповедта ограничение, като процесният случай попада в периода на действие на
Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г..
Неоснователно е възражението, че протоколът за използване на АТС е опорочен,
тъй като е налице поправка в графата за разстояние на АТСС до пътния знак с
въведено ограничение на скоростта. Действително в представения по делото протокол
съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. в графата „разстояние от
пътния знак с въведено ограничение до АТСС в метри“ не е ясно дали е посочено
„300“ или „400“ метра. Това обаче не представлява съществено нарушение, тъй като не
нарушава правото на защита, поради което не е основание за отмяна на електронния
фиш. В случая местоположението на АТС е установимо от снимковия материал на
нарушението, доколкото като място на извършване на нарушението (графа „локация“)
е посочено 46+000км, а в графа разстояние е посочено 109 метра, т.е. АТС е на 109
метра от 46+000 км. Същевременно от схема на знаковото стопанство се установява, че
знак B26 е разположен на 45+700км, поради което местоположението на АТС е на
около 400 метра от този знак (от 45+700км до 109 метра след 46+000 км).
Неоснователно е и възражението, че не се установява датата на въвеждане на
ограничение на скоростта. Както вече беше посочено, ограничението на скоростта е
въведено със Заповед №РД-11-246/11.04.2017г., действието на която е многократно
удължавано, включително и със Заповед №РД-11-1323/30.10.2019г., която удължава
периода до 18,00ч. на 30.06.2020г., а нарушението е извършено на 26.11.2019г.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати
нарушения при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените
правила по чл. 189 от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен
фиш.
Санкцията е определена в съответствие с чл. 182, ал. 2, т. 4 ЗДвП, предвиждащ
за превишаване от 31 до 40 km/h глоба 300 лв.. Установено е, че наказуемата скорост на
движение на автомобила е била 107 км/ч, т.е. превишението над въведеното
ограничение е с 37 км/ч, и размерът на глобата е 300 лева, като наказващият орган няма
възможност да допълнителна преценка на обстоятелствата по чл. 27 ЗАНН.
Ето защо съдът приема, че атакуваният електронен фиш е правилен и
законосъобразен, поради което следва да бъде потвърден.
По разноските:
С оглед изхода на спора и изричното искане (направено с докладвана молба на
АНО в открито съдебно заседание на 25.01.2022г.) съдът намира, че на въззиваемата
страна се дължат разноски.
Съгласно чл.63д, ал. 3 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда и
6
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Съгласно ал. 5 на същата разпоредба размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната норма
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на извършената
дейност. Съдът като съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и че
защитата в настоящото производство се изразява в писмено становище относно
законосъобразността на НП и неоснователността на депозираната жалба, намира, че
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в предвидения в чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ минимален размер от 80 лева.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №3252863 на ОДМВР София, с
който на Д. ВЛ. Т., ЕГН **********, на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 4
от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на
300 лв.
ОСЪЖДА Д. ВЛ. Т., ЕГН **********, да заплати на ОДМВР София сумата от
80 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София област.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
7