РЕШЕНИЕ
№ 102
гр. Свиленград, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.ова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200149 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № BG2024/1000-3046/НП
от 14.01.2025 година на И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция
Митница Бургас, с което на С. Д. С. с ЕГН ********** от
****************************************************************,
със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Д. Благоев” № 4 б, област Хасково,
чрез адвокат Г. Г., за нарушение на чл. 233, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ)
е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 30 669.25 лв.
(пункт І), на основание чл. 233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата
лекарствени продукти (пункт ІІ) и на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в
полза на Държавата лек автомобил марка „Hyundai Trajet” с държавен
регистрационен номер ********* и с регистрационен номер на Талона
********** (пункт ІІІ).
Жалбоподателят С. Д. С. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като
1
счита същия за неправилен, незаконосъобразен и необоснован.
Жалбоподателят не бил извършил процесното нарушение. Оспорва
стойността на предмета на нарушението и на лекия автомобил.
В съдебната фаза, редовно призован, респ. уведомен, жалбоподателят С.
Д. С., не се явява. За него се явява адвокат И. Д. – преупълномощен от Г. Г.,
който пледира за отмяна на обжалвания акт, тъй като Глобата не била
правилно опредЕ., неправилно в противоречие с европейското
законодателство и по – специално на принципа на пропорционалността била
отнета стоката и неправилно бил индивидуализиран отнетия автомобил и
документът му за собственост. Алтернативно от Съда се иска да намали
размера на наказанието „Глоба” до този, определен от вещото лице.
Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното
НП (въззиваемата страна) – И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас, редовно призован на посочения съдебен адрес,
респ. уведомен, не се явява, но изпраща представител – Главен юрисконсулт Е.
Г., която сочи че НП следва да бъде потвърдено, алтернативно от Съда се иска
да бъде изменен размера на Глобата.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 08.08.2024 година, около 06.45 часа на Митнически пункт (МП)
„Капитан Андреево”, област Хасково, на трасе „Изходящи леки автомобили и
автобуси”, на път от Република България за Република Турция пристига
моторно превозно средство (МПС) - лек автомобил марка „Hyundai”, модел
„Trajet” с държавен регистрационен номер **********, собственост и
управляван от жалбоподателя, който пътува сам.
Преди започване на митническата проверка водачът е поканен устно от
2
митническия служител – свидетеля К. Н. Д. да декларира носените от него
лични вещи, стоки с търговски характер, валутни ценности и др.
Жалбоподателят не декларира нищо.
Лекият автомобил е насочен към гаража на трасе „Входящи леки
автомобили и автобуси” за извършване на щателна митническа проверка пора
възникнали подозрения за манипулации в зоната на предната броня. Преди
започване на щателната митническа проверка жалбоподателят отново е
запитан от свидетеля Д. дали има нещо, което иска да декларира, но отговорът
отново е отрицателен.
На основание чл. 16, ал. 1, т. 1 от ЗМ, митническият служител К. Д.
съвместно с колегата си – свидетеля Д. Л. Л. извършват митническа проверка
на автомобила и багажа на водача, при която митническите служители в
гредите около двигателя, за които е захваната предната греда, откриват
укритите и недекларирани лекарствените продукти (инжекционен разтвор) –
840 броя ампули, които се оказват собственост на жалбоподателя съгласно
неговите изявления.
Съставен е Протокол за извършена митническа проверка с №
24BG001015М034007 от 08.08.2024 година.
В Личното си обяснение, изискано на основание чл. 16, ал. 1, т. 5 от ЗМ
от митническите служители за нуждите на проверката, жалбоподателят С. С.,
сочи, че стоките закупил по интернет и ги карал за Турция.
При тези фактически обстоятелства, след разкрИ.ето на
контрабандираните процесни стоки, в този смисъл открито деяние и неговият
извършител, свидетелят К. Д. пристъпва на основание чл. 230 от ЗМ към
съставянето на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
с № BG08082024/1000/М-2700 от 08.08.2024 година против жалбоподателя.
След съставянето на АУАН, жалбоподателят е запознат със съдържанието му и
е връчен лично, като с подписа си С. С. удостоверява получаването на
екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ,
датирана от 08.08.2024 година, като жалбоподателят не сочи възражения
против констатациите в Акта.
Проверката приключва в 07.20 часа.
Описаните по–горе стоки са иззети с Разписка № 24010125 от дата
3
08.08.2024 година, като са предадени на отговорно пазене в склад на
Териториална дирекция Митница Бургас.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
ОпредЕ. е стойност на стоките – предмет на нарушението, в общ размер
на 30 669.25 лв., но в Заключението на вещото лице е посочено, че е опредЕ.
на основание чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета, който третира хипотезата на митническа стойност при
внос, а не на стойност при износ.
Видно от постъпилата в Деловодството на АНО с вх.№
32-13402/19.01.2025 година Оценъчна експертиза, изготвена от вещото лице
О. Н. Б., стойността към датата на извършване на нарушението на лек
автомобил марка „Hyundai” с държавен регистрационен номер **********
възлиза на 3 900 лв. За определяне на стойността вещото лице използва
пазарния подход като е приложен сравнителния метод след справка в няколко
български и европейски онлайн магазини, автокъщи и борси за превозни
средства.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, И.Д. Заместник-Директорът на Териториална
дирекция Митница Бургас в качеството на наказващ орган с делегирана
компетентност, издава процесното НП № BG2024/1000-3046/НП на 14.01.2025
година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Обжалваното
НП е редовно връчено на жалбоподателя на 23.01.2025 година видно от
Известието за доставяне, приложено в преписката, надлежно оформено -
датирано и подписано, с отбелязване и на името на получателя му, а именно:
че е получено лично от жалбоподателя. Възражения относно начина и
формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно
производство.
Както вече бе посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че
жалбоподателят е извършил нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, тъй като е
направил опит да превози стоки (лекарствени продукти), през държавната
граница без знанието и разрешението на митническите органи. Извършеното
деяние не представлява престъпление. За това нарушение на основание чл.
4
233, ал. 1 от ЗМ на нарушителя е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 30 669.25 лв. (минималният размер от 100 %) и са отнети
в полза на Държавата стоките – предмет на нарушението и лек автомобил
марка „Hyundai Trajet” с държавен регистрационен номер ********* и Талон.
Описаната в Акта и в НП фактическа обстановка, касаеща елементите на
процесното деяние, безспорно се установи от събраните по делото писмени
доказателства, находящи се в Административнонаказателната преписка (АНП)
по издаването му № BG2024/1000-3046 на Териториална дирекция Митница
Бургас, както и от показанията на изслушаните в съдебното заседание,
проведено на 24.03.2025 година свидетели К. Н. Д. и Д. Л. Л..
Приетата – приложена по преписката Заповед № ЗАМ – 502/32-817160 от
15.04.2024 година на Директора на Агенция „Митници” доказва материалната
компетентност на АНО по отношение на И.Д.Заместник-Директора на
Териториална дирекция Митница Бургас. С цитирана Заповед, наказващият
орган по закон - Директорът на Агенция „Митници” делегира правомощията
да издават НП за нарушения по ЗМ на Заместник-Директорите на
териториалните дирекции. Персоналното заемане на тази длъжност от
издателя на процесното НП – И. Добрев Пасков, е служебно известно на Съда,
а е и налична в АНП Заповед, видно от която е назначен да изпълнява
посочената длъжност за периода от 09.08.2024 година до 08.02.2025 година.
Т.е. И.Д.Заместник-Директорът на Териториална дирекция Митница Бургас се
явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество
(заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ –
Директорът на Агенция „Митници” по надлежния ред с индивидуален
административен акт - Заповед.
Изложеното относно съдържанието на експертизата на стоките, назначена
от страна на АНО, както и предприетото от страна на жалбоподателя изрично
оспорване на посочената стойност на стоките – предмет на нарушението,
наложи в хода на съдебното производство назначаване на Съдебна оценъчно-
стокова експертиза, която коректно да установи стойността на процесните
стоки към датата на деянието, която се извърши от вещото лице О. Н. Б..
Съгласно приетата експертиза, изготвена след запознаване с материалите по
делото и оглед в митническия склад, стойността на стоките е в размер на 5
444.60 лв. Стойността е опредЕ. по реда на § 1, т. 38, хипотеза втора от
5
Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗМ като за оценката е използвана
средната пазарна цена след справка в няколко търговски мрежи и в български
онлайн магазини, която цена е използвана в процеса на продажбата на стоки в
непроменена форма на независим партньор, където продавачите и купувачите
могат да бъдат открити нормално по всяко време и цените са общодостъпни. В
съдебно заседание вещото лице поддържа представеното Заключение.
Така приета за установена фактическа обстановка, кореспондираща с
изложената в АУАН и възприетата от АНО в НП, Съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени в хода на
производството по съответния процесуален ред. От кръга на гласните
доказателствени средства, Съдебният състав прие да кредитира изцяло с
доверие показанията на свидетелите К. Н. Д. и Д. Л. Л., предвид тяхната
безпротиворечивост, систематиката и взаимното им допълване, така и
цялостната им корелация с писмените източници, които ги подкрепят. Същите
са изчерпателни, с ясна конкретика за фактите, при еднозначност в изнесените
твърдения относно основните факти от предмета на доказване, както и са
формирани от непосредствени възприятия на свидетелите от случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. От тук предпоставена е
преценката за правдивост и достоверност. Липсват основания за тяхната
критика, тъй като те не се опровергават в съотнасяне помежду си, така и с
останалите писмени доказателства, които Съдът кредитира; обратно,
убедително се подкрепят от същите, от друга страна при отсъствие на индиции
за предубеденост на свидетелите не възникват съмнения за недобросъвестност
или необективност на депозираните показания. Не се установява лицата К. Н.
Д. и Д. Л. Л. да имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги
провокира да съставят АУАН. Основания за критика по отношение на
свидетелски показания на Д. и Л. не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители на Агенция „Митници”, в този смисъл
служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е
достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и
превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната
проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. В
допълнение към изложеното следва да се посочи, че в ЗАНН не е предвидено,
че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето
на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД №
6
1241/2018 година на Административен съд - Хасково, докладчик Съдията
Пенка Костова. С тези съображения Съдебният състав даде вяра на
показанията на свидетелите К. Н. Д. и Д. Л. Л., считайки ги обективни и
достоверни. А досежно доказателствената им стойност, те са пряко относими
към изпълнителното деяние на процесното нарушение, авторството и времето
на извършването му, като потвърждават и фактическото му осъществяване от
жалбоподателя, установявайки обективните факти на излизането му от
страната, отивайки за Република Турция, МПС, с което е пътувал, липсата на
навременни действия от негова страна за митническото оформяне на носените
процесни стоки – лекарствени продукти, още и резултатът от митническата
проверка - намирането на определено количество укрити лекарствени
продукти в търговско количество, така и тяхната принадлежност и държането
им, свързани с неговата личност. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за
достоверни.
Идентична правна оценка, на кредитиране с доверие, се налага и относно
писмените доказателства, приложени в преписката, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от страните (изключая
Експертизите). Същите Съдът цени за достоверни по съдържанието им спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
Съдът кредитира и допълнително представените писмени доказателства, тъй
като не са в противоречие с другите, кредитирани такива.
Съдебният състав, възприема изцяло и кредитира Заключението на
Оценъчната експертиза относно стойността на лек автомобил с държавен
регистрационен номер **********, назначена от АНО, тъй като е изготвено
след извършване на необходимите проучвания и на базата на събраните по
делото доказателства. Експертизата е изготвена от специалист в съответната
област (, включен в Списъка на вещите лица за 2025 година за Хасковския
съдебен район), поради което няма основание за каквото и да е съмнение
относно неговата квалификация на специалист. С тези съображения, Съдът
приема Експертизата, назначена от АНО, за извършена от вещо лице –
специалист с необходимата квалификация и знания, липсват индиции за
предубеденост, а от формална страна изготвеното писмено Заключение
обективира необходимите данни, ползвани за оценката и фактически
констатации, поради което се явява обосновано и аргументирано, в
съответствие и кореспондиращо с фактите по делото и останалите
7
доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е съмнения за неговата
правилност. Обратни доказателства, опитващи се да опровергаят
констатациите, обективирани в Заключението на вещото лице, приложено в
АНП, няма, поради което Съдът намира за обоснована и правилна
Експертизата, назначена от АНО (както вече бе посочено). За пълнота на
настоящото изложение следва да се посочи, че въпреки направеното с
Жалбата оспорване на тази експертиза, в открито съдебно заседание от страна
на процесуалния представител на жалбоподателя не бе направено искане за
назначаване на нова такава.
Съдебният състав не кредитира Заключението на Оценъчната експертиза,
назначена от АНО и касаеща стойността на процесните стоки, тъй като
стойността не е опредЕ. по правилата на § 1, т. 38 от ДР на ЗМ, а по правилата
на чл. 74, § 3 от Регламент № 952/13, който третира хипотезата на митническа
стойност при внос, а не на стойност на стоки при износ. От друга страна
стойността на процесните вещи, обективирана в Заключението на посочената
Оценъчна експертиза, бе оспорена от страна на жалбоподателя чрез
процесуалния му представител, т.е. бе оспорена самата Оценъчна експертиза,
което наложи в съдебната фаза на производството да се назначи нова Съдебна
оценъчно-стокова експертиза, която бе изготвена от О. Н. Б.. Експертизата,
назначена в съдебната фаза на производството, е изготвена от специалист в
съответната област, респ.включен в Списъка на вещите лица за 2025 година за
Хасковския съдебен район, поради което няма основание за каквото и да е
съмнение относно неговата квалификация на специалист. С тези съображения,
Съдът приема експертизата за извършена от вещо лице – специалист с
необходимата квалификация и знания, липсват индиции за предубеденост, а от
формална страна изготвеното писмено Заключение обективира необходимите
данни, ползвани за оценката и фактически констатации, поради което се явява
обосновано и аргументирано, в съответствие и кореспондиращо с фактите по
делото и останалите доказателства, с оглед което не възникват каквито и да е
съмнения за неговата правилност. Досежно приложимият способ за
определяне на стойността, ползван от вещото лице Б., Съдът намира същият
за правилен и законосъобразен. На следващо място Съдът кредитира
експертизата, определяща стойността на процесните стоки, назначена и
изготвена в съдебната фаза на процеса, тъй като се установи, че в
Заключението на вещото лице, изготвено по искане на АНО, е допусната
8
техническа грешка по отношение количеството на стоките, които са
изчислявани не като брой ампули, а като брой опаковки (комплект) от по 10
броя ампули, т.е. количеството в действителност е много по-малко.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Преценена по същество, Жалбата е частично основателна.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст (видно от датата
на депозиране на Жалбата в Регистратурата на Районен съд – Свиленград), от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено
атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по
делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърденото нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59,
ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Ето защо същата е
проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64,
б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН Съдът констатира, че процесната Глоба не
е платена – видно от Писмо с рег.№ 32-55524 от 20.02.2025 година и от
Служебна бележка с рег.№ 32-50084 от 14.02.2025 година, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в
тази част в резултат на плащане на финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
9
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете.
Спазена е изцяло административната процедура по съставяне на Акта и
издаване на обжалваното НП, не се констатираха допуснати процесуални
нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се пред
наказващия орган. Спазени са формата и редът при постановяването им.
Настоящата съдебна инстанция приема, че при съставянето на АУАН са
спазени изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП
- тези на чл. 57 от ЗАНН, т.е. същите имат изискуемите реквизити на
минимално необходимото съдържание съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл.
57 от ЗАНН. Самото нарушение е описано както словесно, така и с посочване
на правната му квалификация. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното
административното нарушение и да организира адекватно защитата си.
Фактът, че при посочване на нарушената правна норма, наказващият орган не
е изписал конкретната хипотеза на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, не води до различни
правни изводи, тъй като този подход не засяга правото на защита на наказания,
защото в НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как,
при какви обстоятелства, какво е извършил). Тези конкретни факти са
надлежно квалифицирани като нарушение по чл. 233, ал. 1 от ЗМ. Т.е. налице
е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа
страна и законовата разпоредба, която е нарушена.
Действително в АУАН е посочен служебен адрес на свидетеля Л. вместо
личен, но този реквизит следва да е наличен в Акта с оглед идентификацията и
конкретизацията на посоченото лице. Предвид факта, че са посочени
коректно, точно и ясно трите имена, датата на раждане и местоработата, както
и служебен адрес, е налице пълно индивидуализиране на посоченото лице и
не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
10
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на Акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице. В
този ред на мисли не представлява съществено процесуално нарушение
обстоятелството, че в АУАН адресът на жалбоподателят не е пълен и тъй като
в НП тази нередовност е изправена. Тук е мястото да се посочи, че Съдът не
намира, че е налице неяснота относно количеството на процесните стоки, тъй
като е посочен точният брой ампули и количественото съдържание на всяка от
тях в милиграмове (mg).
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
231 от ЗМ. Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се
съставят от митническите органи. В процесния казус е установено, а и не е
спорно между страните, че към 08.08.2024 година актосъставителят К. Н. Д. е
заемал длъжността „Старши инспектор” в Териториална дирекция Митница
Бургас към Агенция „Митници””, т.е. бил е митнически орган. В тази насока е
и изявлението на свидетеля Д., направено в открито съдебно заседание,
проведено на 24.03.2025 година. Лицето, подписало НП – И. Добрев Пасков,
заема към момента на издаването му длъжността „И.Д.Заместник-Директор на
Териториална дирекция Митница Бургас” и деянието е извършено в зоната на
отговорност на Митница Бургас.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1, изречение второ и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
11
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт. От тук, съответно липсват формални
основания за неговата отмяна.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, техният извършител и предметът
на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно доказване на
спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Обжалваното НП е правилно и обосновано, обсъдено с оглед
приложението на материалния закон и при възведената правна квалификация
– чл. 233, ал. 1 от ЗМ, приета от АНО, която е вярна (както вече бе посочено),
съответстваща на фактите, съдържими се в обстоятелствената част на Акта.
Същата и категорично се доказа от събраните доказателства в хода на
съдебното производство, в съвкупност обосноваващи безспорен извод за
осъществяването на изпълнителното деяние от страна на жалбоподателя,
обективно и субективно съставомерно като митническо нарушение във
фактическия състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ ЗМ.
Въз основа на кредитираните гласни доказателства – пряко, както и
косвено от приобщените писмени доказателствени източници от преписката,
установи се и че посочените процесни стоки лицето С. Д. С. не е обявило
писмено пред митническите органи, като не е разполагал и не е представил
митнически документи, удостоверяващи надлежното им деклариране или
задействане на митнически режим за тях. Свидетелите са единодушни и
относно съпричастността на лицето към превозваните стоки и неговото лично
отношение на своене и държане на същите, както и относно вида и естеството
на носените вещи, представляващи лекарствени продукти (инжекционен
разтвор) и тяхното количество. С оглед посоченото същите, несъмнено
попадат в легалната дефиниция на понятието „стоки”, дадена в § 1, т. 14 от ДР
на ЗМ, която т. 14 е отменена и към настоящия момент легалното определение
12
на понятието „стоки” се съдържа в чл. 5, ал. 1 от ЗДДС, като нормативен акт
най-съотносим към митническото законодателство, а именно: „„Стока” е всяка
движима и недвижима вещ, включително електрическа енергия, газ, вода,
топлинна или хладилна енергия и други подобни, както и стандартният
софтуер.”. Според българския тълковен речник, „стоката” е
материално благо, продукт, произведен с цел задоволяване на
определени нужди, потребности на хората в зависимост от техните вкусове и
предпочитания. С оглед така дадените определения стоки са и процесните
лекарствени продукти.
С оглед събраните доказателства по делото, Съдът приема за доказано
по безспорен начин, от обективна страна, че на 08.08.2024 година през МП
„Капитан Андреево” при излизането си от страната за Република Турция,
жалбоподателят е направил опит да носи, т.е. фактически е направил опит да
превози през държавната граница и да изнесе от страната стоки с търговски
характер и количество, без знанието и разрешението на митническите органи.
С това е осъществил състава на митническото нарушение „митническа
контрабанда” в една от предвидените изпълнителни форми - „направи опит да
превози” през държавната граница. За съставомерността на деянието
достатъчно е обективно да е липсвало знание и разрешение на митническите
органи, конкретните стоки да напуснат митническата територия на страната,
съвпадаща и с държавната такава, но административно организирана, като
проверка преди реалното напускане на страната. Т.е. който направи опит да
превози през държавната граница стоки, без знанието и разрешението на
митническите органи, доколкото извършеното не представлява престъпление,
се наказва за митническа контрабанда. В случая държавната граница на
Република България съвпада с линията на митническата проверка предвид
спецификата на разположение на службите за контрол на МП, чийто
служители не са на самата държавна граница (, което е практически
невъзможно), а вътре в територията на Република България. Именно в тази
връзка при преминаване на линията на митнически контрол (, а не след това),
действащо е задължение за деклариране на изнасяните стоки, респ.
въвежданите от лицата, установено с материалната разпоредба на чл. 66, ал. 1
от ЗМ – общото задължение и в частност това за писмено деклариране,
произтичащо Регламенти на Европейския съюз (ЕС) - Регламент (ЕС) №
952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за определяне на подробни
13
правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза и
Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година за
допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013, които имат директно действие за
вътрешното ни законодателство след присъединяването на България към ЕС.
Според текста на чл. 66 от ЗМ, всяка стока, предназначена да бъде поставена
под митнически режим, подлежи на деклариране за съответния режим, като са
допустими при определени условия писмено или устно деклариране.
Отрицателният факт за отсъствието на деклариране от страна на
жалбоподателя на носените от него лекарствени продукти, в релевантния
момент на извеждането им от митническата територия на Република
България, т.е. на линията на митническата проверка, пряко се установява от
показанията на двамата свидетели – митническите служители Д. и Л., които са
категорични, че той не е декларирал процесните превозвани стоки на линията
на митническата проверка, както и не е представил друг документ за стоката.
В конкретния случай, съобразно видът и количеството на стоката, дължимото
за нея и надлежно деклариране е било писменото. Тъй като този им брой и
артикулно разнообразие изключва нетърговски характер, обратно сочи
търговско предназначение, т.е. процесните стоки не могат да бъдат
определени като нетърговски такива. Посочените стоки не попадат в обхвата
на дефиницията „стоки с нетърговски характер” по смисъла на чл. 1, т. 21, б.
„б” от Делегиран Регламент на Комисията (ЕС) 2015/2446 от 28.07.2015 година
за допълване на Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на
Съвета за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на
Митническия кодекс на Съюза. Устно деклариране е допустимо когато
стоките са с нетърговски характер, когато стоките са с търговски характер, но
се съдържат в личния багаж на пътника при условие че стойността им не
надвишава 1 000 евро и т.н. Това задължение, на което е бил безспорен субект,
обаче С. С. не е изпълнил и самият факт на укрИ.ето на тези стоки, т.е.
непредставянето пред митническите органи в релевантния момент на линията
на митническата проверка и открИ.ето им при физическата проверка, са
категорична индиция за бездействието му - липсата на дължимото
деклариране за нуждите и съобразно установения ред и начин на митнически
контрол. Доколкото не е направено деклариране в дължимата и изискуема
форма - с писмена митническа декларация (унифициран формуляр ЕАД), то
налице е липса на деклариране. Бездействието от негова страна по отношение
14
на задължението за деклариране, което той не е изпълнил и то по надлежния
ред и форма, изключва знанието на компетентните митнически органи,
субсумира и липсата на дадено разрешение от тях за изнасянето на стоките от
територията на страната. От тук следователно доказан е и вторият
съставомерен признак на нарушението. След като това е така, безспорно с
деянието си жалбоподателят е консумирал от обективна страна
административнонаказателния състав на чл. 233, ал. 1 от ЗМ, осъществявайки
опит за контрабанда, тъй като не е изпълнил задължението си да декларира
стоките при преминаването през митническия контрол, макар реално да е
носил такива, като те са били открити при митническа проверка. Поради това
напълно основателно и правилно е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност и направените изводи от АНО са
изцяло правилни и законосъобразни, като се споделят от Съда.
Осъществяването от обективна страна на деянието се установява, както вече
се посочи от преките гласни доказателства на митническите служители Д. и
Л., които Съдът цени и относно авторството, с оглед изясненото от
свидетелските показания цялостно поведение на нарушителя в хода на
проверката, обективният факт на открИ.ето им укрити в гредите около
двигателя, за които е захваната предната броня на автомобила, който е
управлявал.
Чл. 203 и сл. от Регламент (ЕС) № 952/2013, посочва кои стоки са
освободени от мита, като стоките - предмет на нарушението не подадат под
тези норми.
В конкретния случай, съобразно видът на стоките те не подлежат на
освобождаване от митни сборове, и подлежат на писмено деклариране.
Предвид изложеното жалбоподателят следва да понесе предвидената в
закона административнонаказателна отговорност за това нарушение.
Деянието, извършено от С. Д. С. е съставомерно и по субективен
признак, същото е извършено виновно – при пряк умисъл, категорично правно
съждение за което се налага от факта на укрИ.ето на носените стоки в гредите
около двигателя, за които е захваната предната броня на управлявания от него
автомобил, от тук разкрива се и пряко целения резултат – настъпването на
общественоопасните последици – укрИ.ето и даването на невярна
информация на митническите органи, при наличие и на представа за
15
обвързващото задължение за деклариране на превозваните стоки, въпреки
това напълно съзнателно и със знанието за общественоопасния характер на
деятелността си, жалбоподателят е бездействал на линията на митническия
контрол. Т.е. жалбоподателят е разбирал свойството и значението на
извършваното и е могъл да ръководи постъпките си. Интелектуалният и
волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия
и поведение в хода митническата проверка. Същият е следвало да знае, както
и е знаел действащия митнически режим, респ. и задължението за писмено
или устно деклариране му е било известно. Още повече многократно е
пътувал извън страната видно от Справката за пътуванията му. От друга
страна и местоживеенето му в страна от ЕС, са обстоятелства, даващи
основание да се приеме, че той е бил добре запознат с митническия режим,
действащ в Общността и допустимите норми за превоз на стоки, т.е.
жалбоподателят е бил длъжен и е следвало да знае. Поради изложеното,
липсва каквото и да е правно основание за друг различен правен извод, освен
този, че напълно правилно е ангажирана неговата
административнонаказателната отговорност. С тези правни съображения
Съдът прие процесното НП за правилно и законосъобразно от
материалноправна страна, издадено при правилно приложение на
материалния закон.
Налице е опит, тъй като за да има довършено нарушение трябва да е
довършено изпълнителното деяние, а в случая недекларираните стоки са били
открити при митническата проверка и изпълнителното деяние е останало
недовършено по независещи от нарушителя причини.
Извършеното конкретно деяние, преценено според обективните му
признаци, не може да се квалифицира като престъпно, доколкото не покрива
елементите на престъпление по чл. 242 от НК съобразно равностойността на
своя предмет.
По убеждение на настоящия Съдебен състав процесното
административно нарушение, за които жалбоподателят е наказан с
обжалваното НП, не може да се квалифицира като маловажен случай по
смисъла на чл. 28, вр.§ 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и не разкрива характеристиките
на такъв. Дори и само предвид голямото количество и артикулно
разнообразие на контрабандирани стоки, деянието не разкрива значително по-
16
ниска степен на обществена опасност от типичната за този род нарушения,
още по-малко пък изобщо – липса на такава. Отделно от това, в случая се касае
за формално нарушение - на просто извършване, без значение е настъпването
на вреди от същото; отделно като релевантен аргумент Съдът съобрази и
характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната простъпка –
административнонаказателна, с оглед действащия режим на митническия
контрол – в сферата на отношенията, ползващи се със засилена защита, който
и пряко е свързан с охраняването на публичните, фискалните интереси на
Държавата и ЕС. В този смисъл не са налице основания за приложение на чл.
28 от ЗАНН за отпадане на наказуемостта като незаконосъобразно
санкционираща маловажен случай на нарушение, от тук и предпоставка за
незаконосъобразност на НП. Иначе казано, преценката на АНО, Съдът
споделя за правилна. Поради изложеното, не може да се обоснове
маловажност на случая, следователно и във връзка с приложението на чл. 28
от ЗАНН не са налице предпоставки за незаконосъобразност на НП и неговата
отмяна като неправилно санкциониращо маловажен случай на
административно нарушение.
В обобщение на изложеното до тук, решаващият Съдебен състав намира за
правилна и съответна на доказаните факти по делото, квалификацията на
процесното нарушение, във формата на изпълнителното деяние - превозва. До
същия правен извод е достигнал и АНО, издавайки НП, и той е правилен и
следва да бъде споделен. В допълнение към вече изложените съображения,
необходимо е да се разясни, че проведеното разграничение в изпълнителните
форми на контрабанда – превозва и пренася, въздигнати в самостоятелен
фактически състав е в зависимост от използването на допълнително средство -
пътно превозно, но само когато това е необходимо, за да се реализира самото
изпълнително деяние, без което и неговото осъществяване би било
невъзможно или пък когато е свързано с формално изпълнение на обществен
превоз на товари, респ.Договор за превоз. Само по себе си фактическото
обстоятелство за пътуване с МПС и управлението му от нарушителя, не
обосновава изпълнително деяние във форма - превозва, за осъществяване на
митническата контрабанда. И това е така, тъй като формата на изпълнително
деяние следва да се съобрази с вида, обема и количеството на процесните
стоки. Ето защо, извършеното от жалбоподателя по обективните си
характеристики, покрива признаците на изпълнително деяние -
17
превозил/превозва, следователно и приетата от АНО правна квалификация е
правилната досежно изпълнителната форма на нарушението.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Съгласно чл. 233, ал. 1 от ЗМ за митническа контрабанда на стоки при
износ на виновните лица се налага Глоба в размер от 100 % до 200 % от
стойността на недекларираните стоки; а съгласно ал. 6 - стоките - предмет на
митническа контрабанда, се отнемат в полза на Държавата независимо от това
чия собственост са, а съгласно ал. 8 - превозното средство – собственост на
нарушителя, което е послужило за превозването на стоките – предмет на
митническа контрабанда, се отнема в полза на Държавата, освен ако
стойността му явно не съответства на стойността на предмета на
митническата контрабанда.
Административното наказание е правилно и законосъобразно определено
в минималния размер от 100 % от стойността на недекларираните стоки. Така
проведената индивидуализация, според Съда е правилна и законосъобразна,
тъй като е съобразена с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН и указаните в нея
критерии при отмерване на наказанието – за преценка на всички релевантни за
отговорността обстоятелства – смекчаващи и отегчаващи такива. Не се
констатираха отегчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи вината
обстоятелства, се установиха факта, че жалбоподателят не е направил опит да
осуети или възпрепятства проверката и липсата на данни в кориците на делото
за други нарушения. В тази връзка не може да се отчете като смекчаващо
вината обстоятелство възрастта на нарушителя към датата на деянието,
доколкото възрастта от 46 години предполага житейски опит, който е
достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин,
позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не
може да бъде опредЕ. като достатъчно млада, за да обоснове наличието на
смекчаващо вината обстоятелство. Не се констатира обществената опасност на
деянието и на дееца да са завишени. Предвид така установените релевантни за
отговорността обстоятелства, преценени в съвкупност и съобразно
относителната им тежест, очертаващи с превес са смекчаващите такива,
поради което обосновано, при спазване критериите на чл. 27 от ЗАНН,
18
законосъобразно, както и справедливо - съответно по тежестта си на
извършеното, е било индивидуализирано наказанието в минимален размер, в
който именно е и наложената Глоба – формирана от 100% от стойността на
стоката. В този смисъл извършената от АНО преценка относно режима на
индивидуализация е правилен относно процентното отношение на
наложеното административно наказание.
Но с оглед изложеното по-горе, касаещо стойността на процесните стоки,
размерът на административното наказание следва да е 5 444.60 лв., а не 30
669.25 лв.
Така редуцираното и определено наказание „Глоба” в размер на 5 444.60
лв., Съдът намира за правилно с оглед постигане на предвидените в чл. 12 от
ЗАНН цели на административното наказание – да предупреди и превъзпита
нарушителя към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Т.е. НП в частта
му по пункт I следва да бъде изменено чрез намаляне размера на наложената
Глоба.
Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на постановената
репресивна мярка „отнемане в полза на Държавата” на лек автомобил
марка „Hyundai Trajet” с държавен регистрационен номер ********* и с
регистрационен номер на Талона **********, визирана в пункт III, по
следните съображения:
Видно от обстоятелствената част на АУАН и на НП, както и от другите
налични по делото документи, жалбоподателят при извършване на процесното
нарушение си е послужил за превозване на процесните стоки с лек автомобил
марка „Hyundai” с държавен регистрационен номер **********. Но с
диспозитива на НП е отнет в полза на Държавата лек автомобил марка
„Hyundai Trajet” с държавен регистрационен номер *********, т.е. отнет е
друг автомобил, а не този, който е послужил за превозване на стоките пред
границата, респ. и отнетият Талон не е за процесния лек автомобил.
Вещите, които се отнемат в полза на Държавата следва да са ясно и точно
посочени и конкретизирани в диспозитива на НП, тъй като последното
представлява юрисдикционен акт и както за наказания, така и за Съда следва
да бъде ясно точно за кое имущество се касае.
Посоченото несъответствие/неяснота се явява самостоятелно основание
19
за отмяна на издаденото НП в тази му част, тъй като не позволява и
контролиращата Съдебна инстанция да установи по несъмнен и категоричен
начин волята на АНО.
В административнонаказателното производство не е познат институтът
на фактическа, техническа, явна или очевидна грешка и е напълно
недопустимо съществуването на такава, когато се касае до вещи, които се
отнемат в полза на Държавата, явяващо се задължителен съгласно чл. 57, ал. 1,
т. 10 от ЗАНН реквизит на същия акт. Извод за вещите, които се отнемат в
полза на Държавата, от други налични по АПН документи е недопустимо,
като в противен случай би се стигнало до хипотеза, в която по тълкувателен
път да се извличат изводите на АНО.
Не би могло да се приеме, че в случая се касае за отнемане на процесното
превозно средство и на базата на данните за номера на Регистрационния му
талон, тъй като и този номер не съответства на този, представен от АНО.
Съдът намира че НП е незаконосъобразно в частта на постановените
репресивни мерки „отнемане в полза на Държавата” на предмета на
нарушението, визирана в пункт II и „отнемане в полза на Държавата” на
лек автомобил, визирана в пункт III, по следните съображения:
Съображенията на Съда в тази хипотеза са ако се приеме, че с диспозитива
на процесното НП се отнема именно процесния автомобил, послужил за
превозване на стоки – предмет на митническата контрабанда, и който е
еднолична собственост на жалбоподателя видно от Справката на КАТ и
Справката от НБД „Население”.
Жалбоподателят не отрича лекарствените продукти да са негова
собственост, т.е. собствеността им, макар и да не е документално установена,
не е отречена от санкционираното лице.
Разпореждането по посочения начин с предмета на нарушението е изрично
предвидено в нормата на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, съответно с превозното
средство, послужило за превозване на стоки е изрично предвидено в нормата
на чл. 233, ал. 8 от ЗМ, в случаите на осъществено нарушение по ал. 1 на
посочената разпоредба от същия закон.
Подобно разпореждане с предмета на нарушението и с превозното
средство, послужило за превозване на стоки, Съдът намира, че е в
20
противоречие с тълкуването на Европейския съд на чл. 42, § 1 от Регламент №
952/2013. Според Съда на Европейския съюз (СЕС) всяка Държава - членка
трябва да предвиди в националното законодателство административни или
санкционни мерки, но такива, които не надхвърлят границите на
необходимото за постигане на легитимно преследваните от закона цели
(Решение от 16.07.2015 година, С.,С-255/2014, EU: C: 2015: 475, т. 22). Същите
следва да бъдат ефективни, пропорционални и възпиращи. В този контекст
СЕС уточнява, че строгостта на санкциите трябва да бъде в съответствие с
тежестта на наказваните с тях нарушения, като по-специално се гарантира
реално възпиращ ефект и същевременно се съблюдава основният принцип на
пропорционалност. Нерелевирането на фактора на законност на превозваните
стоки и на превозното средство при налагане на наказание и в частност
отнемането им/или присъждане на тяхната равностойност в полза на
Държавата, само по себе си противоречи на принципите и целите на
Регламента (в този смисъл са Решения на СЕС по дела С-497/15, С-498/15, С-
655/18). Така например, в последното цитирано Решение на СЕС по дело С-
665/18, свързано с приложението на чл. 234а, ал. 3 от ЗМ преди изменението
му с ДВ, брой 82 от 2023 година, е посочено, че неправилно и в противоречие
на чл. 42, § 1 от Регламент № 952/2013 е едновременно с наложената
Имуществена санкция, респ. Глоба да е присъдена и равностойността на
липсващия предмет на нарушението, респ. да се отнеме в полза на Държавата.
В т. 44 на Решението СЕС във връзка с приложението на чл. 233, ал. 6 от ЗМ, е
приел изрично, че „санкция, която се състои в задължение да се плати
равностойността на отклонените от митнически надзор стоки, не изглежда
пропорционална, при това независимо от факта, че се прибавя към санкцията
по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ. Всъщност санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира по-специално че допуснатите в
режим на митническо складиране стоки няма да бъдат отклонени от
митнически надзор.”, т.е. санкцията отнемане на вещи в полза на Държавата,
респ. присъждане на равностойността им, не изглежда пропорционална.
Съобразно и диспозитива на посоченото Решение, „чл. 42, § 1 от Регламент №
952/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна
уредба, съгласно която при отклоняване от митнически надзор на стоки,
поставени под режим на митническо складиране, освен Имуществена санкция
титулярят на разрешението за митническо складиране да е длъжен да плати и
21
равностойността на тези стоки.”, т.е. санкция в подобен размер надхвърля
границите на необходимото, за да се гарантира, че стоките няма да бъдат
отклонени от митнически надзор.
Възниква въпросът дали тази общностна норма следва да се тълкува в
смисъл, че не допуска национална правна уредба, като тази на чл. 234а, ал. 3
от ЗМ, респ. чл. 233, ал. 6 и ал. 8 от ЗМ, която за нарушение на задължението
да не се отклоняват стоки, декларирани за митнически режим, респ. за
превозване на стоки през границата на страната без знанието и разрешението
на митническите органи, наред с налагането на Имуществена санкция по чл.
234а, ал. 1 от ЗМ, респ. Глоба по чл. 233, ал. 1 от ЗМ, допълнително
предвижда и отнемане в полза на Държавата на стоките и на превозното
средство. С посоченото Решение по дело С-665/18 СЕС тълкува, че не се
допуска национална права уредба като разглежданата, предвиждаща
кумулативно прилагане и на Имуществена санкция, и на отнемане в полза на
Държавата, като се възприема като надхвърляща границите на необходимото
за гарантиране на изпълнението на задължението за неотклоняване на стоки,
декларирани за митнически режим. Последното води на извод, че налагането
на санкция „Отнемане предмета на нарушението” наред с наказанието
„Имуществена санкция”, респ. „Глоба” не следва да се прилага. Т.е.
постановеното в случая на основание чл. 234а, ал. 3 от ЗМ отнемане в полза на
Държавата на предмета на нарушението по чл. 234а, ал. 1 от ЗМ, респ.
присъждане на равностойността му поради липсата му, едновременно с
налагане на Имуществена санкция, приложено по аналогия към чл. 233, ал. 6
от ЗМ, е в противоречие с европейска правна норма, респ. с основен,
прокламиран от правото на Съюза принцип, а именно: този
на пропорционалността. В още по–голяма степен прозира нарушението на
принципа на пропорционалността предвид факта, че в конкретния случай се
отнема и превозното средство – еднолична собственост на жалбоподателя.
Принципът на пропорционалност, който е част от общите принципи на
правото на Съюза и е възпроизведен в чл. 5, § 4 от Договора за
функционирането на ЕС (ДФЕС), изисква актовете на институциите на Съюза
да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на
легитимните цели. Налагането на санкция „Отнемане на вещите” само по себе
си директно обуславя изводът за несъразмерността на наложеното наказание
като цяло, а в настоящия случай са налице две санкции – отнемане на вещите
22
и отнемане на превозното средство. Тази несъразмерност е основание за
отмяна на НП в тази част, а именно: в частта по пункт II и в частта по пункт
III.
Следва да се има предвид и че в чл. 12 от ЗАНН е посочено, че
административните наказания се налагат с цел да се предупреди и превъзпита
нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства
възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Налагането на
административно наказание не е, а и не следва да бъде самоцел на Държавата
– то трябва преди всичко да е в съответствие с тежестта на извършеното
административно нарушение. Този принцип се извежда от разпоредбата на чл.
35, ал. 3 от НК, според който наказанието трябва да е съответно на
извършеното престъпление, т.е. по аргумент от чл. 11 от ЗАНН и
административното наказание като цяло трябва да е съобразено със степента
на засягане на обществените отношения от извършеното административно
нарушение.
При тези обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва на
основание чл. 288, ал. 2 от ДФЕС да не приложи националните разпоредби, а
именно: чл. 233, ал. 6 и ал. 8 от ЗМ, тъй като същите противоречат на чл. 42, §
1 от Регламент № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета и да
отмени обжалваното НП в тези му части, т.е. в частта по пункт II и в частта му
пункт III, като противоречащо на правото на ЕС. Процесните стоки не
подлежат на отнемане в полза на Държавата и на основание чл. 20, ал. 2 от
ЗАНН, тъй като притежаването им не е забранено. Също така разпореждането
с тях не е недопустимо.
Както вече бе посочено по отношение на задържаните стоки, НП следва
да се отмени, но отмяната на НП в тази част няма за последица автоматичното
връщане на тези вещи, поради което Съдът следва да се произнесе служебно
по този въпрос. По тези съображения, наред с отмяната на НП в частта за
отнемането на лекарствените продукти - предмет на административното
нарушение, следва изрично да се постави и тяхното връщане на лицето, от
което са иззети – жалбоподателя или на надлежно упълномощено от него
лице.
По отношение на превозното средство не се налага изрично произнасяне
за връщането му, тъй като то не е задържано.
23
В изложения смисъл е и произнасяне на Административен съд - Хасково
по подобен случай – Решение № 4705 от 13.11.2024 година по КАНД №
774/2024 година, докладчик Съдията Пенка Костова.
В случай, че не се възприемат изводите на Съда относно отмяната на
НП в частта по пункт II и по пункт III, то се излагат следните
съображения: Съдът би приел, че НП е законосъобразно и правилно, и в
частта на постановеното отнемане в полза на Държавата на стоките - предмет
на нарушението, т.е. по пункт II и в частта на постановеното отнемане на
превозното средство, т.е. по пункт III. Съдът би приел, че подобно
разпореждане би било законосъобразно приложено на съответните правни
основания - чл. 233, ал. 6 и ал. 8 от ЗМ. Би приел, че правните разпоредби са
императивни и биха обвързали във всички случаи указаното разпореждане с
тези стоки, респ. превозно средство, предвид доказаното извършване на
конкретното митническо нарушение, обвързано с приложението им. Съдът би
приел, че не е налице явно несъответствие между двете конкуриращи се
стойности - тази на стоките, и тази на отнетия лек автомобил, тъй като
стойността на МПС не надвишава стойността на стоките. Т.е. правилно и
унисон с разпоредбата на ал. 8 на чл. 233 от ЗМ би бил отнет в полза на
Държавата лекия автомобил.
По разноските:
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в общ размер на 3 075 лв. - 3 000 лв. съобразно представените
Списък на разноските и Договор за правна защита и съдействие и 75 лв. за
възнаграждение на вещо лице.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните
производства през районния и административния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза на
жалбоподателя действително следва да бъдат присъдени разноски. Съгласно
чл. 144 от АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК.
24
В случая е представен Договор за правна защита и съдействие, видно от
които е заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 3 000 лв.,
както и са налични доказателства за платен депозит за вещо лице в размер на
75 лв.
С оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде
изменено относно размера му в частта му по пункт І и отменено в частта му по
пункт ІІ и по пункт ІІІ, следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от
направените по делото разноски в размер на 2 900 лв.
Доколкото преди изменението на ЗАНН, касаещо присъждане на
разноски, исканията за тях са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е
прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за разноските, направени от
жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от органите на Агенция
„Митници”, е отговаряла Агенцията, а не поделението й (доколкото само
Агенцията е юридическо лице съгласно чл. 3, ал. 1 от Устройствения
правилник на Агенция „Митници” и доколкото в нейната структура се
намира издателят на отмененото НП), Съдът намира, че следва да осъди
именно Агенция „Митници” да заплати сторените в настоящото производство
разноски.
В случай на потвърждаване на НП в цялост искането за разноски от
страна на жалбоподателя би било неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 4,
вр.ал. 7, т. 2 и т. 5 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № BG2024/1000-3046/НП от 14.01.2025 година на
И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, в
частта, с която на С. Д. С. с ЕГН ********** от
*************************************************, за нарушение на чл.
233, ал. 1 от ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
30 669.25 лв. (пункт І), като НАМАЛЯ размера на „Глобата” на 5 444.60 лв.
ОТМЕНЯ НП № BG2024/1000-3046/НП от 14.01.2025 година на
И.Д.Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас, в
частта, с която от С. Д. С. с ЕГН ********** от град Харманли, бул.
25
„България” № 55, вход „А”, етаж 8, ап.№ 43, област Хасково, на основание чл.
233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата лекарствени продукти (пункт
ІІ) и на основание чл. 233, ал. 8 от ЗМ е отнет в полза на Държавата лек
автомобил марка „Hyundai Trajet” с държавен регистрационен номер
********* и с регистрационен номер на Талона ********** (пункт ІІІ).
ДА СЕ ВЪРНАТ на С. Д. С. с ЕГН ********** от град Харманли, бул.
„България” № 55, вход „А”, етаж 8, ап.№ 43, област Хасково или на надлежно
упълномощено от него лице, отнетите в полза на Държавата лекарствени
продукти, задържани с Разписки № 24010125 от дата 08.08.2024 година.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, ОСЪЖДА Агенция „Митници” с
адрес: град София, ул.„Георги Сава Раковски” № 47, ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. С.
с ЕГН ********** от град Харманли, бул.„България” № 55, вход „А”, етаж 8,
ап.№ 43, област Хасково, сумата от 2 900 лв., представляваща част от
извършените от последния разноски за адвокатско възнаграждение и депозит
за вещо лице по АНД № 149/2025 година по описа на Районен съд –
Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
26