№ 177
гр. Пловдив, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Г.
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
като разгледа докладваното от Станислав П. Г. Въззивно гражданско дело №
20225000500365 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. № 15915/14.06.2022 г. от Г. Д. В. ЕГН
********** против решение № 572/04.05.2022 г., постановено по г. д. № 2314/2021 г. по
описа на ОС – Пловдив, с което е отхвърлен иска, предявен от Г. Д. В. ЕГН ********** от
гр. С., ул. П. п. № **, вх. *, ет. *, ап. * за осъждане на К. И. К. ЕГН ********** от гр.
Пловдив, ж. к. „Т., бл. ******* за заплащане на сумата от 45 000.00 лева, като получена без
основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба,
както и в частта за разноските.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли уважи
иск. Претендира разноски.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна. Претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено
следното:
Иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД – връщане на
дадено без основание.
Предявен от Г. Д. В. ЕГН ********** от гр. С., ул. П. п. № **, вх. *, ет. *, ап. *
против на К. И. К. ЕГН ********** от гр. Пловдив, ж. к. „Т., бл. *******.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 45 000.00 лева, дадена без основание и представляваща неоснователно
1
обогатяване – иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД, ведно със
законната лихва, считаното от датата на исковата молба (08.09.2021 г.) до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска. Претендира разноски.
В исковата молба се твърди, че В. е превел на К. сумата от 47 000.00 лева по
банков път на 09.08.2019 г. с основание за превода „захранване на сметка“.
Това твърдение е основателно и се доказва от представеното платежно нареждане
от 09.08.2019 г. (петък) - л. 4 от делото на ОС, в които е записано, че сумата се превежда с
оглед „захранване на сметка“ и се признава в отговора на исковата молба.
В исковата молба е посочено, че процесната сума е следвало да бъде преведена на
„Г. х.“ ООД, в което страните са били съдружници, но е постъпила в личната банкова сметка
на ответника. Това обстоятелство също се признава в отговора на исковата молба.
В отговора на исковата молба К. признава за получаването на сумата и твърди,
че, тъй като е знаел, че тя е предназначена за дружеството, при първа възможност, на
12.08.2019 г. (понеделник) е превел същата по сметка на същото, като в платежния документ
изрично е записано, че основанието е грешен превод от Г. Д. В..
Това твърдение е основателно и се доказва от представения препис от преводно
нареждане от 12.08.2019 г. (л. 25 от делото на ОС), от удостоверение № С010/25.01.2022 г.
(л. 43 от делото на ОС) и извлечение (л. 44 от делото на ОС).
Ищецът твърди, че ответникът, на 19.08.2019 г., е изтеглил на каса 45 000.00 лева
от сметката на дружеството.
Това твърдение е основателно и се доказва от извлечение (л. 44 от делото на ОС).
От посоченото обстоятелство В. извлича довод, че К. неоснователно се е
обогатил за негова сметка.
Съдът намира, че К. не се е обогатил за сметка на В.. След погрешно получаване
на процесната сума, ответникът я е превел на действителния адресат – дружеството „Г. х.“
ООД. На практика не К. е получил спорните пари, а друг правен субект, за когото същите са
били предназначени. В този смисъл К. фактически и правно е „върнал“ процесната сума,
която е получил по грешка и без формално основание.
Обстоятелството, че К. е изтеглил сума в същия размер от сметката на
дружеството не създава облигационна връзка между ищец и ответник, а между ответника и
дружеството, което не е участник в процеса и няма значение за настоящото производство.
Следователно не е налице чл. 55, ал. 1, хипотеза първа от ЗЗД - получаване без
основание. Ето защо така предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
До тези правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед горното и на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъден Г. Д. В. ЕГН
********** от гр. С., ул. П. п. № **, вх. *, ет. *, ап. * да заплати на К. И. К. ЕГН **********
2
от гр. Пловдив, ж. к. „Т., бл. ******* сумата от 2 000.00 лева, представляваща направени
разноски в производството пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 572/04.05.2022 г., постановено по г. д. №
2314/2021 г. по описа на ОС – Пловдив.
ОСЪЖДА Г. Д. В. ЕГН ********** от гр. С., ул. П. п. № **, вх. *, ет. *, ап. * да
заплати на К. И. К. ЕГН ********** от гр. Пловдив, ж. к. „Т., бл. ******* сумата от 2 000.00
(две хиляди) лева, представляваща направени разноски в производството пред настоящата
инстанция.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3