РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. гр. Лом, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620102168 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.2
ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Делото е образувано по предявен от „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********,
представлявано от В.И. - Управител, със седалище и адрес на управление: , против Т.
Й. Д., с ЕГН **********, с адрес: , установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 9, ал.1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено по отношение на ответника, че съществува вземане на ищеца в размер на
449,88 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, от
които 403,60 лв. /четиристотин и три лева и шестдесет стотинки/ главница за
консумирана вода за периода от 02.06.2017г. до 20.10.2020г. и 46,28 лв. /четиридесет и
шест лева и двадесет и осем стотинки/ лихва за времето от 03.07.2017г. до 26.11.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението –
01.12.2020г. до изплащане на вземането, присъдени в заповедното производство по
ч.гр.д. № 1799/2020 г. по описа на PC – Лом. Претендират се и разноски.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е неизправен длъжник- потребител на
«В и К» ООД гр. Монтана съгласно Закона за водите. Срещу длъжника е
образувано ч.гр.д. № 1799/2020г. по описа на РС- Лом. До 26.11.2020г. потребителят е
натрупал задължение към дружеството в размер на 449,88 лв. за имот, находящ се в
като в сумата са включени главница и законна лихва и представляват неизплатената
стойност на консумираната вода съгласно извлечение от сметка 411 «Клиенти» на
дружеството. Задължението, представляващо главница, е за периода от 02.06.2017г. до
20.10.2020г., като претендираната законна лихва е за периода от 03.07.2017г. до
26.11.2020г. Законната лихва се претендира на основание чл. 40, ал. 1 от Наредба №4/
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която при неспазване на
1
сроковете за плащане на изразходваното количество вода се заплаща законна лихва по
чл. 86 от ЗЗД. Претендира се присъждане на направените в производството разноски.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.
Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като в изпратеното до
същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и
неявяване в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в
негово отсъствие, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено
решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските.
В първото съдебно заседание, проведено на 29.04.2022 г., ответникът не се е
явил, редовно призован, като няма направено искане делото да се гледа в негово
отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е направил
искане на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение
срещу ответника.
Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество
е основателна.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност,
се установи следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява
неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване
сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е
или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства, и
представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал
писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се явява в
първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово
отсъствие.
В съобщението по чл. 131 от ГПК, изпратено до ответника и редовно връчено,
изрично са вписани последствията по чл. 238 от ГПК. Същите са повторно указани и с
определението за насрочване на делото, което е редовно връчено на страните. Искането
на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като
от представените с исковата молба писмени доказателства може да се направи изводът,
че искът е вероятно основателен. Представените писмени доказателства сочат
наличието на валидни облигационни правоотношения между страните в посочения от
ищеца смисъл.
Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките,
визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови
такова решение, с което предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Следва да се признае за установено по отношение на ответника, че съществува
2
вземане на ищеца в размер на 449,88 лв. /четиристотин четиридесет и девет лева и
осемдесет и осем стотинки/, от които 403,60 лв. /четиристотин и три лева и шестдесет
стотинки/ главница за консумирана вода за периода от 02.06.2017г. до 20.10.2020г. и
46,28 лв. /четиридесет и шест лева и двадесет и осем стотинки/ лихва за времето от
03.07.2017г. до 26.11.2020г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението – 01.12.2020г. до изплащане на вземането, присъдени в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1799/2020 г. по описа на PC – Лом.
Претендират се и разноски.
По отношение на разноските: На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и предвид
изхода от спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените в
исковото производство разноски в размер на 75,00 лева за държавна такса, както и
разноските по заповедното производство - 25 лева за платена държавна такса.
Разноските надлежно се претендират.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Т. Й. Д., с ЕГН **********, с адрес: дължи
на „В и К“ ООД, гр. Монтана, ЕИК *********, представлявано от В.И. - Управител,
със седалище и адрес на управление: , вземане за сумата от 449,88 лв. /четиристотин
четиридесет и девет лева и осемдесет и осем стотинки/, от които 403,60 лв.
/четиристотин и три лева и шестдесет стотинки/ главница за консумирана вода за
периода от 02.06.2017г. до 20.10.2020г. и 46,28 лв. /четиридесет и шест лева и двадесет
и осем стотинки/ лихва за времето от 03.07.2017г. до 26.11.2020г., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 01.12.2020г. до
изплащане на вземането, за които е издадена заповед за изпълнение от 04.12.2020 г. по
ч.гр.д. № 1799/2020 г. по описа на PC – Лом.
ОСЪЖДА Т. Й. Д., с ЕГН **********, с адрес: , да заплати на „В и К“ ООД,
гр. Монтана, ЕИК *********, представлявано от В.И. - Управител, със седалище и
адрес на управление: направените деловодни разноски в размер на 75,00 лв.
/седемдесет и пет лева/ за платена държавна такса в исковото производство, както и
25,00 лева /двадесет и пет лева/ за платена държавна такса в заповедното производство
по ч.гр.д. № 1799/2020 г. по описа на PC – Лом.
Решението не подлежи на обжалване.
Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
3