Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 21
юни, 2022 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, пети състав, в публично заседание на 29.04.2022 г. /двадесет и девети
април, две хиляди двадесет и втора
година/, в състав:
Районен
съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА,
при участието на
секретаря К.А., като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско
дело № 273 по описа за 2021 година на
Ломския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Образувано е по
искова молба на “ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:, представлявано от И.Г.Д. - М. - Изпълнителен директор,
чрез пълномощника си юрисконсулт Л.Г.,
срещу В.А.Н., ЕГН **********,***,
с която са предявени главен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 99 ЗЗД, вр. чл.
430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Иска се: да бъде признато за установено спрямо ответника
съществуването на вземания на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: като частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД -
цедент, за които са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение от
31.03.2014 г. и изпълнителен лист от 31.03.2014г. по ч.гр.д № 346/2014 г. по
описа на PC - Лом, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от
26.06.2009 г. и включващи: сумата от 1740,75 лева - главница, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на заявлението – 28.03.2014 г., до
изплащане на вземането; 139,70 лева - договорна лихва за периода от
30.08.2013г. до 27.03.2014 г., 24,72 лева - мораторна лихва за периода от
30.08.2013 г. до 27.03.2014г.; 60,00 лева заемни такси. При условията на евентуалност, в случай, че установителният иск бъде
отхвърлен, се иска: да бъде осъден ответникът В.А.Н., с ЕГН **********, да заплати на “ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********, сумите,
произтичащи от неизпълнението на Договор за кредит за текущо потребление от
26.06.2009г., включващи: 1172,74
лева неизплатени и непогасени по давност
главници с падежи по погасителен план от 30.01.2016 г. (вкл.) до 30.04.2019 г.
(вкл.), ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата
молба до изплащане на вземането, 38,30
лева неизплатени и непогасени по давност възнаградителни лихви, включени в падежиралите към датата на
исковата молба вноски с падежи от 30.01.2018 г. вкл. до 30.04.2019 г. вкл.,
122,96 лева наказателна лихва за забава
по чл. 19.1 от Общите условия, върху главницата в размер на 1172,74 лева от
30.01.2018 г. до 30.04.2019 г. и 120 лева
такса изискуемост. Претендират се и разноски, направени от ищеца в
заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба,
че със Заповед № 203 за незабавно
изпълнение на парично задължение от 31.03.2014 г. и изпълнителен лист от
31.03.2014 г., издадени по ч.гр.д. № 346/2014 г. по описа на PC- Лом, въз основа на представено извлечение от
счетоводните книги на „Банка ДСК” ЕАД, В.А.Н. е осъден да заплати на „Банка
ДСК” ЕАД следните суми по Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009
г.: 1740,25 лева главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 04.04.2018 г. до изплащане на вземането;
139,70 лева договорна лихва за периода
от;30.08.2013 г. до 27.03.2014 г.; 24,72 лева - мораторна лихва за периода от
30.08.2013 г. до 27.03.2014 г.; 60,00 лева заемни такси; 39,30 лева
държавна такса и 100,00 лева за разноски за адвокатско възнаграждение по
ч. гр. д. № 346/2014 г. по описа на Районен, съд – Лом. На 16.09.2014 г., след
снабдяване с цитираните заповед за изпълнение на парично задължение и
изпълнителен лист, заявителят „Банка ДСК” ЕАД по силата на договор за
покупко-продажба на вземания прехвърлила на ищеца пакет от вземания, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли лихви. В
това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между „Банка ДСК“
ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател Договор за кредит за текущо
потребление от 26.06.2009 г. По силата на договора за цесия и във връзка с чл.
429 ГПК цесионерът “ОТП Факторинг България” ЕАД е частен правоприемник на
заявителя „Банка ДСК” ЕАД и като такъв се ползва от издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. При прехвърляне на вземането чрез договор за
цесия, настъпило в периода, след издаване на заповедта за изпълнение до
предявяване на иска по чл. 422 ГПК легитимиран да предяви иска е и цесионерът,
ако е спазил срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Твърди се още, че на 26.06.2009 г.
между “Банка ДСК» ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател е сключен
Договор за кредит за текущо потребление, съгласно който “Банка ДСК” ЕАД е
отпуснала на ответника кредит в размер на.2500 лева за текущо потребление със
срок на издължаване от 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване,
като кредитът се погасява с месечни вноски, дължими на всяко 30-то число от
месеца съгласно погасителен план към договора. Крайният падеж по кредита е
30.04.2019 г. съгласно погасителния план. На 02.12.2013г. поради
преустановяване на погасяването на задължението по договора за кредит банката е
осчетоводила кредита като предсрочно изискуем. На 28.03.2014 г., вследтвие неизпълнение на задълженията от
страна на кредитополучателя по договора и настъпилата предсрочна изискуемост,
кредиторът „Банка ДСК” ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК срещу кредитополучателя. Образувано е
ч.гр. д. № 346/2014 г. по описа на Районен съд - Лом, по което съдът е разпоредил да се издадат в полза на „Банка
ДСК” ЕАД заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите, описани ло-горе.
На 16.9.2014 г. по силата на Договор за покупко-продажба на вземания „Банка
ДСК” ЕАД прехвърлила пакет от вземания,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли
лихви. В това число е прехвърлено и вземането, възникнало от сключения между
«Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника като кредитополучател Договор за
кредит за текущо потребление от 26.06.2009 г.
Въз основа на изрично пълномощно, предоставено на ищеца от “Банка ДСК“ ЕАД, същият е изпратил от
името на цедента уведомително писмо за прехвърляне на вземането до
кредитополучателя на адреса, посочен в договора за кредит. На основание
издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист от 31.03.2014 г. по молба
на ищеца срещу длъжника - ответник е образувано изпълнително дело № 2094/2018
г. по описа на ЧСИ Мая Иванова с per. № 748, с район на действие ОС- Монтана.
По горното изпълнително дело е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно
със заповедта за незабавно изпълнение, на ответника-кредитопрлучател на
30.07.2020г. В законоустановения срок е постъпило възражение от длъжника,
поради което са дадени указания за предявяването на установителен иск.
Писмен отговор в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника.
Същият счита исковата молба за неоснователна. Моли искът по чл. 422 от ГПК да бъде отхвърлен като
неоснователен и погасен по давност, като прави възражение за изтекла давност.
Иска се да бъде отхвърлен и предявения в режим на евентуалност осъдителен иск
като неоснователен и погасен по давност. Излагат се съображения, че
предсрочната изискуемост на кредита е настъпила на 02.12.2013 г., а заявлението
по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. 346/2014 г. на ЛРС е подадено в ЛРС на 28.03.2014
г. и то не прекъсва давността съгласно
чл. 116, б.”Б”, пр. 1 от ЗЗД, като в този смисъл е т. 14 от ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г. ОСГТК на ВКС. Изпълнително дело № 2094/ 2018 г. на ЧСИ Мая
Иванова с per. № 748 в КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден по
ч.гр.д. № 346/2014 г. на ЛРС, е образувано през 2018 г., като молбата за образуване на изпълнително дело не
прекъсва давността за вземането съгласно чл. 116, б.”В” от ЗЗД, тъй като с
Определение от 28.10.2020 г. по възз.ч.гр.д. № 247/2020 г. на ОС-Монтана е
отменено разпореждането за незабавно изпълнение от 31.03.2014 г. на Районен съд
- Лом по ч.гр.д. № 346/ 2014 г. на PC –Лом, а настоящият иск е предявен на
14.01.2021 г., т. е повече от 5 г. след като вземането на ищеца е станало
изискуемо. Поради това прави възражение за изтекла давност на вземането на
ищеца по издадената заповед по ч.гр.д № 346/2014 г. на PC - Лом. Позовава се на
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г.,
ОСГТК. Предвид заявената воля на «Банка ДСК» ЕАД, от която ищецът е придобил
вземането, да обяви кредита за
предсрочно изискуем от 02.12.2013 г., както е посочено в заявлението по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 346/2014 г. на ЛРС, то и давността на вземането за главница е
изтекла от 03,12.2018г., а давността на
лихвите е изтекла от 03.12.2016г., като ответникът прави възражения за изтекла
тригодишна и петгодишна давност. Претендират се разноски.
В проведените по
делото открити съдебни заседания, ищцовото дружество не изпраща процесуален
представител. С писмена молба поддържа исковата молба и моли за уважаването
ѝ. Претендира присъждане на направените по делото съдебни разноски и
представя списък по чл. 80 от ГПК.
Ответникът не се
явява в проведените открити съдебни заседания, не се представлява и не
представя становище по иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на
страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са
обективно съединени искове: главен иск по чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл.
99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и евентуален иск по чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По заявление на „БАНКА ДСК» ЕАД, с ЕИК: *********, е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
от ГПК против В.А.Н., ЕГН **********, за исковата сума, по ч.гр.дело № 346/2014
г. по описа на Районен съд - Лом, приложено към настоящото. Въз основа на
разпореждане от 31.03.2014 г. е
постановено незабавно изпълнение на издадената заповед по чл. 417 ГПК и е
издаден изпълнителен лист. Заповедта е връчена на длъжника от съдебния
изпълнител ЧСИ Мая Иванова с рег. № 748 от КЧСИ на 30.07.2020 г. и в
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение с вх. № 10181/11.08.2020 г. Едновременно
с възражението по чл. 414 ГПК, длъжникът, на осн. чл. 419 ГПК е обжалвал
разпореждането за издаване на изпълнителен лист по ч.гр.д. № 346/2014 г. по
описа на РС – Лом и с Определение от 28.10.2020 год., по в.ч.гр.д. № 247/2020
год. на ОС - Монтана разпореждането на РС- Лом по ч.гр.д. № 346/2014 год. по
описа на съда е отменено.
С разпореждане
на съда от 24.11.2020г. на заявителя е указано да предяви иск за установяване
на вземанията си против длъжника, предвид нормата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, като заявителят „Банка ДСК“ ЕАД е получил на 14.12.2020 г.
разпореждането. С молба с вх. № 260631
от 14.01.2021 г. „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД уведомява съда, че е придобило по
силата на Договор за прокупко-продажба на вземания от 16.09.2014 г. процесното
вздемане срещу длъжника, за което прилага доказателства. На основание т.10 б от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в
качеството си на цесионер предявява установителния иск по чл. 422 ГПК. Исковата
молба на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ ЕАД е подаден на 14.01.2021 год. до РС-
Плевен, изпратена по подсъдност на РС- Лом с определение от 15.01.2021 г. по
гр. дело № 381/2021 г. на ПлРС. Изложеното
обуславя наличието на правен интерес у ищеца от водене на предявения
установителен иск, като същият е допустим, като подаден в законовия месечен
срок от съобщаване на съдебното разпореждане.
Приет като
доказателства по делото е Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009 г., сключен между “БАНКА ДСК” ЕАД и В.А. Н., от съдържанието на който се установява, че
страните са постигнали съгласие за предоставяне на заем на ответника за сумата
от 2500 лева, който се усвоява чрез посочена в договора разплащателна сметка.
Ответникът се е задължил да заплаща на кредитора договорна лихва за ползвания
кредит с лихвен процент 11,45 %, формиран от базов лихвен процент в размер на
7,44 % и надбавка от 4,01 %. Годишният процент на разходите е 12,45 %. Съгласно
погасителен план към договора кредитът следва да бъде върнат със срок на
издължаване 120 месеца, на равни месечни
погасителни вноски от по 33,66 лева, дължими на 30-то число от месеца. Крайният
падеж на кредита е 30.04.2019 г. съгласно погасителния план, неразделна част от
договора. Договорът е бил обезпечен със сключен на същата дата между страните
Договор за залог върху вземания по трудово правоотношение. Кредитополучателят е
бил запознат и с Общите условия на банката. Съгл. чл. 19.2 от Общите условия на
банката за предоставяне на кредити за текущо потребление, при допусната забава
на плащането на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. До предявяване на молбата
за събирането му по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с
наказателна надбавка в размер на 10 процентни пункта.
Представен е Договор
за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 16.09.2014 г., сключен между „Банка
ДСК“ ЕАД и „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ” ЕАД и Извлечение от Приемо-предавателен
протокол към Договора за цесия, от съдържанието, на които става ясно, че
вземането на „Банка ДСК“ ЕАД към ответника по договора за кредит е било прехвърлено на
настоящия ищец.
Приложено е и пълномощно,
по силата на което „Банка ДСК“ ЕАД е упълномощило „ОТП Факторинг България“ ЕАД
с правото да се уведоми длъжниците по цедираните вземания съобразно
изискванията на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.
По делото е
прието за връчване на ответника уведомително писмо от 15.10.2014 г. за цедиране
вземанията на първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД, изходящо от представител
на ищеца-цесионер - “ОТП Факторинг
България“ ЕАД и известие за доставяне с отбелязване за непотърсена пратка. По
делото липсват доказателства това писмено уведомление да е достигнало до
ответника. Приложено е известие PSFABG0061DRCJ
за доставяне на писмо с непосочено съдържание, подадено от ищеца и адресирано
до ответника, което обаче е върнато с отбелязване, че пратката не е потърсена
от получателя.
Образувано е, по искане на
„ОТП Факторинг Българи“ ЕАД, на 18.10.2018
год. /л. 52 от гр.д. № 381/2021 год. на ПлРС/, изп.д. № 2094/2018 год. на ЧСИ
Мая Иванова с рег. № 748 КЧСИ. С молбата за образуване на изпълнителното дело
до ЧСИ от 17.10.2018 год. настоящият ищец, „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, е
посочил, че по силата на Договор за покупко-продажба на вземания от 16.09.2014
год. е придобил вземането на първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД.
Видно от заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. И.А.,
кредитът е усвоен напълно на 26.06.2009 год. Последната погасителна вноска по
Договора за кредит от 26.06.2009 год., сключен между БДСК ЕАД и ответника, е
била внесена на 12.03.2014 год., като кредитополучателят е внесъл общо сума в
размер на 1814,10 лв. с която е погасил главница в размер на 759,25 лв. , лихви
в размер на 1022,88 лв. , санкционни лихви в размер на 0,99 лв. и наказателни
лихви в размер на 30,98 лв. Задължението по договора за кредит към 28.03.2014
год. /датата на входиране на заявлението по чл. 417 ГПК/ е в размер на 1740,75
лева главница, просрочена лихва в размер на 139,70 лева, наказателна лихва в
размер на 24,72 лева и такса изискуемост 60 лева.
Ищецът не представя
доказателства ответникът да е бил уведомяван за обявената предсрочна
изискуемост на задължението от цедента.
При така установеното
се налагат следните правни изводи:
Относно
предявения главен специален установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Искът е допустим като
предявен в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК от лице, притежаващо процесуална и
материалноправна легитимация.
С Определение от 28.10.2020
год., по в.ч.гр.д. № 247/2020 год. на ОС – Монтана е отменено разпореждането на
РС- Лом по ч.гр.д. № 346/2014 год. по описа на съда, с което е постановено
незабавно изпълнение на издадената по с.дело заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение по чл. 417 ГПК срещу ответника, но не е отменена самата заповед.
За да бъде уважен
предявеният иск, е необходимо по делото да бъде установено наличието на
определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между ответника В.А.Н. и Банка
ДСК ЕАД – Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009 год., размера на този кредит, както и че същият е усвоен, настъпването на въведената предсрочна
изискуемост на кредита, уговорената с него възнаградителна лихва, както и нейният размер за процесния период, валиден договор за цесия, с който
процесното вземане е прехвърлено от Банка ДСК ЕАД – цедент на ОТП Факторинг
България ЕАД – цесионер, получено
от длъжника/ответник уведомяване за
извършената цесия, както и че
цедента е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжника за цесията
от негово име.
В настоящия случай, от
събраните по делото доказателства безспорно
се установява наличието на валидна облигационна връзка между „Банка ДСК“ ЕАД и В.Н. за сумата от 2500 лева въз основа на
Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009 год., като главницата по договора е била надлежно
усвоена от ответника/кредитополучател и не е била възстановена в цялост в
уговорените между страните срокове и към момента.
Съдът приема, че липсват
доказателства ответникът да е бил редовно уведомен за извършената цесия от
ищеца-цесионер въз основа на изричното му упълномощаване, тъй като не се установява по безспорен
начин, че известието за доставяне,
с което изпратеното до ответника писмо е върнато като невръчено с отбелязване
за непотърсена пратка /л. 33 от гр.д. № 381/2021 год. на ПлРС/ е съдържало именно приложеното на л. 30 от
с.д. известие за извършена цесия, датирано от 15.10.2014 год.
Упражняването на правата по
издадения изпълнителен лист в полза на цедента от цесионера не може да замести
уведомление, доколкото няма данни за връчване на каквито и да било документи по
цесията с поканата за доброволно изпълнение. С оглед константната
съдебна практика, такова уведомяване не може да бъде извършено с връчването на
издадената заповед за незабавно изпълнение.
Независимо от горното обаче, уведомлението за извършената цесия е
достигнало до ответника с връчването на исковата молба и приложените
доказателства по настоящото производство – т.е. на 09.08.2021 год. /Р. № 3
от 16.04.2014 г. на ВКС по т. д. № 1711/2013 г., I т. о., ТК/. Към този момент цесията
е породила действието си по отношение на длъжника, поради което ефекта от
уведомяването следва да се отчете като новонастъпил пред съда факт,
стабилизиращ легитимацията на цесионера като титуляр на спорното материално
право. В случая книжата съдържат както уведомленията, изготвени от изрично
упълномощения цесионер, така и самата цесия и потвърждението й от цедента,
поради което уведомяването следва да се зачита като изрична воля на стария
кредитор. Пълният комплект от книжа, необходими за противопоставяне на цесията
на длъжника са връчени, поради което уведомяването на длъжника следва да се
приеме за налично. /Р. № 123 от 24.06.2009г на ВКС по т.д. 12/2009г, 2 т.о.
и Р. №137 от 02.06.2015г на ВКС, по гр.д. 5759/14г, ІІІ ГО/.
Доколкото целта на уведомяването по чл. 99 ал. 3 ЗЗД е да позволи на длъжника
да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването
на цесията, а такива възражения изобщо не се правят в настоящия процес,
закъснялото уведомяване от упълномощения цесионер е изцяло без правно значение
/Р. № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II ТО/. Съдът намира,
че с подаването на исковата молба, в която е обективирано такова искане и към
която е приложено известието за цесия, както и пълномощното от цедента, има
характер на съобщаване по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. За това следва да се
приеме, че кредитополучателят/ответник е надлежно уведомен за извършеното
прехвърляне на вземането от банката в полза на ищеца/цесионер с получаването на
исковата молба и приложените към нея доказателства. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /Р. №
78/09.07.2014 год., по т.д. № 2352/2013 год., ІІ ТО, Р. № 3/16.04.2014 год., по
т.д. № 1711/2013 год., І ТО/. Без значение е и обстоятелството, че
уведомлението е извършено от цесионера, а не от цедента, тъй като това е
направено въз основа на изрично упълномощаване от страна на цедента. Такова
упълномощаване е допустимо. В този смисъл е съдебната практика, постановена по
реда на чл. 290 ГПК /Р. № 137/02.06.20105 год., по гр.д. № 5759/2014 год., ІІІ
ГО/. При тези съображения, съдът приема, че Договорът за цесия от 16.09.2014
год. е валиден, а ищецът „ОТП
Факторинг България“ ЕАД, като носител на процесното вземане, е процесуално и
материално-правно легитимиран да води настоящия иск срещу ответника. Тъй като цесията не е изрично потвърдена от
длъжника, последният разполага с всички свои възражения срещу първоначалния
кредитор. Цесионерът не би могъл да има повече права от своя праводател.
С оглед задължителните
указания по тълкуването на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции
(т.18 от ТРОСГТК 4/2013), фактическият състав, пораждащ вземането на
банка-заявител да получи предоставена главница по кредит преди изтичане на
уговорен в полза на длъжника срок налага позоваване на две
предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за едностранно
изменение на договора и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника. Видно от
исковата молба, както и от посоченото в т. 14 на заявлението по чл. 417 ГПК,
подадено на 28.03.2014 год., настъпването на предсрочната изискуемост на
дължимите кредитни задължения се претендира в хипотезата на т. 19.2 от Общите
условия към договора за кредит. Съгласно посочената разпоредба при допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от
кредита става автоматично предсрочно изискуем и се отнася в просрочие. Безспорно
е обаче, че упражняването на това
потестативно право се нуждае от нарочно за целта волеизявление на кредитора,
каквото в случая липсва. Ето защо, в настоящия случай по делото не е установено, а не се и твърди, че банката изрично е
заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което
волеизявление да е достигнало до длъжника – кредитополучател, съобразно
дадените в т. 18, ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК
разрешения, поради което съдът приема, че не е надлежно удостоверено настъпването на предсрочната изискуемост на
вземанията на банката-кредитор към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповедта за изпълнение. Но по силата на т. 1. от
Тълкувателно решение от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. Съгласно т. 2 от същото тълкувателно решение
разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в
исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба
и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост
на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, когато тя
не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. Настоящият случай
покрива цитираните хипотези. След като
се приема, че съществуването на вземането се установява към момента, в който се
формира сила на пресъдено нещо, а не към момента на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, искът по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК следва
да се уважи за изискуемите вземания към датата, към която се формира сила на
пресъдено нещо – приключване на съдебното дирене. Към датата на приключване на съдебното дирене
по настоящото производство, 29.04.2022 г., е настъпил падежът на всички вноски,
предвидени в погасителния план към договора за
кредит, последната от които с падеж на 30.04.2019г.
По силата на т. 13 от
договора за кредит неразделна част от същия са Общите условия за предоставяне
на кредити за текущо потребление на физически лица, като ответникът е заявил,
че е получил същите и ги е приел с подписването на договора. По силата на т. 19.2
от посочените Общи условия при допусната забава в плащанията на главницата
и/или лихвата над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и
се отнася в просрочие. От заключението на изслушаната и приета по делото
съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице И.А., неоспорена от страните, се
установява, че са налице предвидените в т. 19.2 от Общите условия към договора
за кредит предпоставки за предсрочна изискуемост на кредита, като правото на
кредитора да се възползва от тази възможност е упражнено с предявяването на
настоящата искова молба. Задължението по договора за кредит към 28.03.2014 год.
/датата на входиране на заявлението по чл. 417 ГПК/ е в размер на 1740,75 лева
главница, просрочена лихва в размер на 139,70 лева, наказателна лихва в размер
на 24,72 лева и такса изискуемост 60 лева. Действително, към датата на подаване
на заявлението по чл. 417 ГПК падежът на всички погасителни вноски не е бил
настъпил, но към датата на приключване на съдебното дирене по делото –
29.04.2022 г., вече падежът на всички погасителни вноски е настъпил и следва да
се приложат разясненията на т. 1 и т. 2 от ТР от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017
г. на ОСГТК и искът за главница да бъде уважен в цялост– за сумата от 1740,75
лева.
В производството по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК съдът е обвързан от посочения в петитума на исковата молба
размер и период на претенциите за главница, възнаградителна лихва, мораторно
обезщетение. Обусловена от изискуемостта на главницата е и претенцията за
санкциониращи лихви. Върху признатата за дължима сума за главница следва да се
присъди законната лихва за забава по чл.
86 ЗЗД, но не както се претендира от ищеца – от датата 28.03.2014 год., която е
датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, а от датата на падежа на последната погасителна вноска на
дълга – 30.04.2019г., когато е станала изискуема цялата неизплатена главница от
общо 1740,75 лева, до окончателното й изплащане. Това е така, защото към датата
на подаване на заявлението не са били падежирали всички вноски по кредита, като
не е била и обявена на длъжника и предсрочната изискуемост на целия дълг, т.е. не
се дължи върху цялата сума за главница законна лихва за забава, без да е била
изискуема цялата неизплатена главница, и
то от момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, тъй като тази сума не
е станала предсрочна изискуема.
В чл. 19.2 от приложените общи
условия към договора за кредит като допълнителна санкция за допусната забава е
предвидено олихвяване на предсрочно изискуем дълг с договорен лихвен процент,
завишен с 10 пункта. Съответно на дължимостта на главницата е налице основание
за събиране на този вид лихва, поради което и тази претенция следва да бъде
уважена. Ето защо следва да бъде уважена и претенцията за наказателна лихва за
просрочие в размер на 24,72 лева, чийто размер е установен от заключението на неоспорената от страните
съдебно-счетоводна експертиза.
Като основателна следва да бъде уважена в цялост и претенцията
за осъждане на длъжника да заплати сумата от 139,70 лева, представляваща договорна
лихва за периода от 30.08.2013 год. до 27.03.2014 год. включително. Претенцията
се основава на договора за кредит, сключен между ответника и цедента, а
размерът й се установява от заключението на неоспорената от страните
съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от приложение на л. 49
от гр. д. № 381/2021 г. на ПлРС - Такси по кредити текущо потребление, е
предвидена такса от 60 лева за оперативно обслужване на кредити в
случаите, когато същите стават изискуеми. Видно от експертното заключение
същата не е била заплатена от длъжника и следователно и в тази част искът
следва да бъде уважен.
По възражението на ответника за изтекла погасителна давност за
вземането: В множество постановени по
реда на чл. 290 ГПК решения на Върховен касационен съд е прието, че уговореното
между страните връщане на предоставена в заем (кредит) сума на погасителни
вноски не превръща този договор в такъв за периодични платежи, а представлява
уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище съответства
изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични
плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния
акт и разгледаните в него примери за периодични плащания (вземанията на
топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на
доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са породени
от един и същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по договора (в
посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се задължение на едната
страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а на другата
страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй
като нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума,
нито задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД).
Ето защо, приложима по отношение на задължението за главница в настоящия случай
е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а не кратката 3-годишна давност по
чл. 111, б. „в“ ЗЗД, а за обезщетението за лихви за забава следва да се приложи
кратката погасителна давност. По въпроса откога започва да тече погасителната
давност Тълкувателно решение от 21.01.2022 г. по т.д. 5/2019 г. на ОСГТК, макар
постановено касателно чл. 147 ЗЗД, дава
следните насоки: „Поради това при постигнато съгласие
плащането на дължимата сума да е разделено на
погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните
вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно
и крайният срок за погасяването му е падежът
на последната разсрочена вноска или моментът,
в който е обявена предсрочната изискуемост.“
Ето защо и давността следва да започва да тече от падежа на последната погасителна вноска на
кредита – 30.04.2019 г., тъй като предсрочна изискуемост не е била обявявана
изобщо на длъжника. В този смисъл нито давността за главницата и начислената
банкова такса, нито за лихвите е
изтекла, тъй като исковата молба е подадена на 14.01.2021 г. и не са изтекли
дори три години от дата 30.04.2019 г. Отделен е и въпросът, че кредиторът не е
бездействал, а е подал заявление по чл. 417 ГПК.
Поради изложеното главният установителен
иск следва да бъде уважен. Ето защо по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане
на ищеца, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от
31.03.2014 г. по ч.гр.д № 346/2014 г. по описа на PC - Лом, произтичащи от
Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009 г. и включващи: сумата от
1740,75 лева - главница, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2019 г.,
до изплащане на вземането; 139,70 лева - договорна лихва за периода от
30.08.2013г. до 27.03.2014 г., 24,72 лева - мораторна лихва за периода от
30.08.2013 г. до 27.03.2014г. и 60,00 лева заемни такси.
От мотивите към Тълкувателно
решение №8/02.04.2019 г. по Тълкувателно дело № 8/2017 г. на ВКС, ОСГТК, става
ясно, че доколкото основанието на установителния иск са твърдените юридически
факти, от които произтича претендираното субективно материално право, е изоставена и практиката за допустимо
съединяване на установителната претенция с осъдителна такава в условията на
евентуалност, предвид абсолютната
идентичност на основание и петитум по двата иска. В процесния случай
разликата между главния и евентуалния иск е само във вида на търсената защита.
Въвеждането на друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на което е
издадена заповедта за изпълнение, е предпоставка за съединяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност с предявения по реда на чл.422 ГПК
положителен установителен иска, а в случая заявеният спорен предмет е един и
същ, т.е. налице е недопустимо съединяване на исковете /в този смисъл и Решение
№135/26.09.2018г. по т.д.№230/2017г. ІІ т.о. на ВКС и др./. Необходимо е да се
отбележи и принципно възприетата съдебна практика, че при частично уважаване на
главен иск е недопустимо разглеждането на евентуален такъв /цитираното по-горе
Р №135/2018, Решение №210/27.07.2015г. по гр.д.№5600/2014г. ІV г.о. на ВКС, Определение
№310/14.07.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1251/2016 г., I т. о. и др./. Ето защо
предявеният евентуален осъдителен иск следва да се остави без разглеждане като
недопустим, а производството по делото да се прекрати поради недопустимост в
тази му част.
По разноските:
При направеното искане от ищеца, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да му
заплати направените разноски по
настоящото исково производство в размер на общо 630,33 лв., включващи 180,33 лв. за внесена държавна
такса, 200,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение и 250,00 лева депозит за
вещо лице, както и по заповедното производство в размер на 139,30 лева, от
които 39,30 лв. за платена държавна такса и 100,00 лева за адвокатско
възнаграждение. Юрисконсултското възнаграждение, претендирано от ищеца, на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Сългласно чл. 25, ал. 1 от НЗПП за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. С оглед на материалния интерес и липсата на фактическа и правна сложност на
делото е определено юрисконсултско възнаграждение в размер от 200,00 лева,
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.А.Н., ЕГН **********,***, дължи на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: представлявано от изпълнителния
директор И.Д.- М., като частен правоприемник на „Банка ДСК” ЕАД - цедент, вземания по Договор за кредит за текущо
потребление от 26.06.2009 г., както следва:
1740,75 лева /хиляда седемстотин и четиридесет лева и седемдесет и пет
стотинки/ главница; 139,70 лева /сто тридесет и девет лева и седемдесет
стотинки/ договорна лихва за периода от 30.08.2013г. до 27.03.2014 г., 24,72
лева /двадесет и четири лева и седемдесет и две стотинки/ мораторна лихва за
периода от 30.08.2013 г. до 27.03.2014г. и 60,00 лева /шестдесет лева/ заемни
такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 31.03.2014 г. по
ч.гр.д № 346/2014 г. по описа на PC – Лом.
ОСТАВЯ без разглеждане като
НЕДОПУСТИМ и ПРЕКРАТЯВА производството по делото В ЧАСТТА, с която е предявен
от “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:, срещу В.А.Н., ЕГН **********,***, евентуален иск по чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ,
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, сумите, произтичащи от
неизпълнението на Договор за кредит за текущо потребление от 26.06.2009г.,
включващи: 1172,74 лева неизплатени главници с падежи по погасителен
план от 30.01.2016 г. (вкл.) до 30.04.2019 г. (вкл.), ведно със законната
лихва, считано от датата на подаването на исковата молба до изплащане на
вземането, 38,30 лева неизплатени
възнаградителни лихви, включени в падежиралите към датата на исковата молба
вноски с падежи от 30.01.2018 г. вкл. до 30.04.2019 г. вкл., 122,96 лева наказателна лихва за забава по чл. 19.1 от
Общите условия, върху главницата в размер на 1172,74 лева от 30.01.2018 г. до
30.04.2019 г. и 120 лева такса
изискуемост.
ОСЪЖДА
В.А.Н., ЕГН **********,***, да заплати на “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: представлявано от изпълнителния директор И.Д.-
М., направените деловодни разноски в настоящото исково производство в размер на
630,33 лв. (шестстотин и тридесет лева и тридесет и три стотинки) и направените
деловодни разноски по ч.гр.д. № 346/2014 г. по описа на ЛРС в размер на 139,30
лева (сто тридесет и девет лева и
тридесет стотинки).
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта за прекратяване на производството, имаща
характер на определение - с частна жалба
пред Окръжен съд – Монтана в едноседмичен срок от съобщаването му.
Районен
съдия: