Определение по дело №52305/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 42493
Дата: 27 ноември 2023 г. (в сила от 27 ноември 2023 г.)
Съдия: Зорница Ангелова Езекиева
Дело: 20231110152305
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 септември 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42493
гр. София, 27.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20231110152305 по описа за 2023 година
Съдът намира, че делото му е подсъдно и исковата молба е съобразена с разпоредбите на чл.
127 и чл. 128 ГПК, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, след като съобрази чл. 140, ал.
1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК във връзка с чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД.
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът твърди, че на 7.10.2022г. сключил с Ю.Л. договор за заем, по силата на
който да му се отпусне сумата 1250лева главница, като съгласно чл.4 от договора за заем, се
предвиждало обезпечение чрез гарант, сключен с ответника Ю.Л., при уговорено
възнаграждение за последния, платимо разсрочено, на вноски, в общ размер 681,15 лева.
Твърди се, че всички суми са платени на двете дружества.
Ищцата счита, че договорът за заем и договорът за поръчителство са нищожни.
Договорът за заем не съдържа размер на ГПР и обща сума, дължима към сключването на
договора, като ГПР следва да се съдържа всички разходи, няма разписана методика на
формирането му, неясно е как се отнА. годишната лихва към ГПР, сумата по договора за
поръчителство следва да се включи в ГПР, като същият е условие за сключване на договора
за кредит, поради което и кредиторът не би го сключил без него, и е налице заобикаляне на
закона, защото с възнаграждението, ГПР надвишава 5 пъти законната лихва. Твърди се, че
двамата ответници са свързани лица, защото едноличен собственик на капитала на
поръчителя е кредиторът. Предявяват се осъдителни искове за връщате на сумата 30 лева –
лихва по договора за кредит, както и сумата 80 лева – платена по договора за поръчителство.

Ответното дружество, Ю.Л., в срока за отговор, оспорва исковете, като същите
1
същите за неоснователни, като счита, че посочването на лихвения процент на кредита и
условията за прилагането му, размер на ГПР и обща дължима сума, отговарят на
разпоредбите на ЗПК, останалите доводи са неоснователни, защото ЗПК не предвижда
съдържание на алгоритъм. Твърди се, че в ГПР се включва само лихвата по кредита, като
разликата между ГЛП и ГПР се дължи на начина на изчисляването му. Счита се, че
възнаграждението за поръчителя не съставлява общ разход по кредита, както и че
сключването на договор за поръчителство не е условие за сключване на договор за кредит,
договорът е сключен добросъвестно от него, а обезпеченията са зависели от ищеца.
Ответното дружествоЮ.Л. е получил препис от исковата молба на 31.10.2023г.
Подадени са два отговора на исковата молба.
С отговор вх.№ 33264/22.11.2023г., подаден по пощата на 20.11., исковата молба се
оспорва като нередовна, с доводи, неотносими към предявените осъдителни искове. Оспорва
се и като неоснователна, защото на ищцата преди сключването на договора е предоставен
СЕФ, с който тя се е запознала, като преди подписването на договора, тя е имала цялата
информация, за да вземе решение дали да сключи договор за кредит. Сочат се доводи за
валидност на договора за кредит.
С отговор вх.№336526/23.11.2023г., в срока по чл.131 ГПК, искът против това
дружество се оспорва, с довод, че договорът за поръчителство е валиден, плащането на
възнаграждението по него, не е обвързано от валидността на договора за кредит, нито от
валидността на обезпеченото задължение, оспорват се доводите за нищожност, защото
договорът не е за кредит, сочи се, че договорът за поръчителство е извън ЗПК, сочи се, че
двамата ответница са самостоятелни юридически лица. Оспорва се твърдението за
противоречие с добрите нрави. Сочи се, че възнаграждението му е определено след преценка
на риска като дори престациите да са нееквивалентни, то това не води до нищожност на
договора. Оспорва се доводът за неравноправност, доколкото се оспорва основният предмет
на договора.
IІ. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са обективно съединени: осъдителни искове с правно основание
55,ал.1,пр.1 ЗЗД.
ІІІ.Доказателствена тежест.
УКАЗВА на ищеца, че носи тежестта да докаже твърдението си за сключен договор
за кредит и договор за поръчителство, твърдението си, че е заплатил на ответниците сумата
– възнаградителна лихва и възнаграждение по договор за поръчителство.
УКАЗВА на ответното дружество, Ю.Л., че носи тежестта да докаже по делото пълно
и главно твърдението си, че сключването на договор за поръчителство не е условие за
сключване на договора за кредит, твърдението, че ГПР включва само ГЛП.
УКАЗВА на ответното дружество Ю.Л. , че носи тежестта да докаже твърдението си,
че възнаграждението е определено при преценка на риска, както и твърдението си, че преди
сключване на договора за кредит, на ищцата е предоставен СЕФ, в който са описани
2
условията на поръчителството, като за последното не сочи доказателства.
ІV. Безспорни факти.
Обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: Безспорно е, че на 7.10.2022г.
ищцата е сключила с ответника Ю.Л. договор за паричен заем, по силата на който й е
предоставен в заем главвица от 1250 лева, при задължение да я върне на 30 седмични
вноски, заедно с възнаградителна лихва, от размер на вноската по 92,59 лева, че на на
7.10.2022г. ищцата е сключила с ответника Ю.Л. договор за поръчителство, при уговорено в
него възнаграждение за поръчителя от 681,15 лева, чието плащане е разсрочено на вноски от
по 45,41 лева, че към предявяване на иска, ищцата е заплатила на кредитора сумата 1388,85
лева, от които 1250 лева главница и 138,85 лева възнаградителна лихва, че към предявяване
на иска, ищцата е заплатила на поръчителя общата сума 681,15 лева, както и че едноличен
собственик на капитала на поръчителя е кредиторът.
. VІ. По доказателствените искания на страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като писмени
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ответниците, ищецът да бъде задължен да
посочи правна норма, по силата на която ответниците да са длъжни да представят справка
по делото – в отговорите се съдържа справка за плащанията, които са безспорни по делото.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за
страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и спорът ще се разреши в
по[1]кратки срокове.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази
становище и да ангажира доказателства във връзка с него в първото по делото съдебно
заседание.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се връчи препис
от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за доклад по делото, като те
могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по
делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.12.2023 г. от
11,20ч., за която дата и час да се призоват страните с посочените по – горе преписи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3