Решение по дело №18124/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5162
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20211110218124
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 5162
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 104 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Г. СТ. Г.
при участието на секретаря И. Р. А.
като разгледа докладваното от Г. СТ. Г.ЕВ Административно наказателно
дело № 20211110218124 по описа за 2021 година
Р Е Ш Е Н И Е №

гр.София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година,
в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:Г. Г.

при участието на секретаря И.А., като разгледа докладваното от съдия
Г.ев АНД №18124 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид
следното:

1
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №19-4332-011938/26.06.2019 г. на ВПД
началник сектор към СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на И. В. П.
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба И. В. П. моли за отмяна на
постановлението.
И. В. П., редовно призован, не се явява лично и не се представлява.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
На И. В. П. е съставен АУАН от св.К.а свидетелите В. и Т. са
присъствали при съставянето на АУАН.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К., В. и Т., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други
доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок,
видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
2
Свидетелите К., В. и Т. не помнеха случая.
Не са установени обстоятелствата, свързани с нарушението - какво МПС
е било управлявано и къде, както и кога е било извършено това нарушение.
По чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Тази презумпция е задължителна за административно-наказващия орган,
но не и за съда.
Съдът не е длъжен да приеме, че нарушението е установено по несъмнен
начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без
констатациите по него да се подкрепят от каквото и да е друго доказателство.
Ако съдът потвърждава наказателните постановления единствено въз
основа на съставения АУАН, при липса на други доказателства, то това би
нарушило равнопоставеността на страните в процеса, като основен принцип,
както и презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на
противното.
Именно последната презумпция съдът следва да спазва, защото тя е и
конституционен принцип, закрепен в чл.31, ал.3 от Конституцията.
Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 Конституцията е върховен закон и другите
закони не могат да й противоречат, като разпоредбите на Конституцията имат
непосредствено действие, поради което съдът следва да ги прилага.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
По тези мотиви съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1 вр. чл.58д, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
наказателно постановление №19-4332-011938/26.06.2019 г. на ВПД началник
сектор към СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР като незаконосъобразно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - София град на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния
кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния
кодекс в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.
3

Районен съдия:
Г.Г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано въз
основа на подадена чрез административно-наказващия орган до съда жалба
срещу наказателно постановление №19-4332-011938/26.06.2019 г. на ВПД
началник сектор към СДВР, отдел ”Пътна полиция” СДВР, с което на И. В. П.
е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. и лишаване
от право да управлява МПС за 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП.
В депозираната пред съда жалба И. В.П. моли за отмяна на
постановлението.
И. В. П., редовно призован, не се явява лично и не се представлява.
Административно-наказващият орган не е изразил становище по жалбата
и не изпраща представител в съдебно заседание.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа
страна:
На . П. е съставен АУАН от св.К., а свидетелите В.и Т. са присъствали
при съставянето на АУАН.
Въз основа на съставения акт наказващият орган в качеството си на
оправомощено от министъра на вътрешните работи длъжностно лице е издал
обжалваното наказателно постановление.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от показанията на
свидетелите К., В. и Т., и от писмените доказателства по делото.
Страните не са посочили и съдът не е констатирал наличието на други
доказателства, които имат значение за установяване на фактите по случая.
Ето защо поради липса на други доказателства и с оглед на
непротиворечивостта на събраните по делото, съдът го счете за изяснено в
достатъчна степен, за да постанови решение.
От така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Жалбата е допустима – съдът приема, че е подадена в законния срок,
видно от разписката за получен препис от наказателното постановление и от
надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалване.
Съдът счита, че жалбата е основателна.
Свидетелите К. В.и Т. не помнеха случая.
Не са установени обстоятелствата, свързани с нарушението - какво МПС
е било управлявано и къде, както и кога е било извършено това нарушение.
По чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове имат
доказателствена сила до доказване на противното.
Тази презумпция е задължителна за административно-наказващия орган,
но не и за съда.
1
Съдът не е длъжен да приеме, че нарушението е установено по несъмнен
начин единствено и само въз основа на приложения по делото АУАН, без
констатациите по него да се подкрепят от каквото и да е друго доказателство.
Ако съдът потвърждава наказателните постановления единствено въз
основа на съставения АУАН, при липса на други доказателства, то това би
нарушило равнопоставеността на страните в процеса, като основен принцип,
както и презумпцията за невиновност на нарушителя до доказване на
противното.
Именно последната презумпция съдът следва да спазва, защото тя е и
конституционен принцип, закрепен в чл.31, ал.3 от Конституцията.
Съгласно чл.5, ал.1 и ал.2 Конституцията е върховен закон и другите
закони не могат да й противоречат, като разпоредбите на Конституцията имат
непосредствено действие, поради което съдът следва да ги прилага.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че постановлението като
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
2