НОХД №59/2018 год.
МОТИВИ:
Обвинението против подс. К.Л.Н., ЕГН: **********
е за престъпление по чл.144, ал.3 във
връзка с ал.1 от НК, а именно за това, че на 05.09.2017 г. в гр. Панагюрище, се
е закА.л с убийство на П.А.Е. *** думите „***************************************************************“
и действия: нанесъл удари с ръка в областта на лицето й, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
В съдебно заседА.е представителят на
Районна прокуратура-гр.Панагюрище поддържа изцяло така повдигнатото обвинение.
Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения. Пледира за
осъдителна присъда.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседА.е и с упълномощени защитници. Не се признава за виновен по повдигнатото
му обвинение, като се възползва от правото си да не дава обяснения.
Против подсъдимия е предявен граждански
иск от страна на пострадалата П.Е. за сумата от 5 000 лв. (пет хиляди
лева), представляваща обезщетение за причинените с престъплението по чл.144
ал.3 във вр. с ал.1 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва от
датата на увреждането.
Гражданският иск бе приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес, като пострадалата Е. бе конституирана като
граждански ищец и частен
обвинител. Същата се явява в съдебно заседА.е лично и с повереник, чрез
който поддържа обвинението против подсъдимия, пледира за неговото осъждане и
уважаване на гражданския иск в пълен размер.
Съдът прецени събрА.те по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие
за установено от фактическа страна следното:
Пострадалата св. П.Е. работела като
учител в Детска градина „******“ гр. Панагюрище от 1997 г. до 09.10.2017 г.
На 05.09.2017 г. св. Е. била на работа
първа смяна за времето от 07,30 до 13,30 часа в група „Мики Маус“. На този ден
в групата, поверена на св.Е. имало и деца от група „Веселячета“, като едно от
тези деца бил д. Д. на 5 години. В група „Мики Маус“ бил двегодишният К. Г. Н..
Детето било новопостъпило. Плачело за детето д., с когото били съседи и се
познавали. Наричал го „батко“ и общувал само с него. Това била и причината
петгодишният д. да бъде оставен в група „Мики Маус“, която била съставена от
по-малки деца. Свидетелката Е. постъпила по този начин, за да елиминира стреса
на детето К. от новата обстановка. Около 11,00 часа св. Е. забелязала, че
лявата буза на двегодишния К. е зачервена, като детето имало зачервяване и
около ухото. Свидетелката Е. погледнала дясната буза на К. и забелязала, че по
същата има следи от захапване. Св.Е. веднага сигнализирала св. А.С. – директор
на детското заведение. Последната пристигнала на място и попитала децата кой е захапал двегодишния К.. Тогава
детето д. на 5 години отговорило: „Аз“. Свидетелката С. попитала д. защо е постъпил
така с К., а той отговорил, че го е направил, защото го обича. По-късно детето д.
обяснил на св. Е., че е целунал и щипал К. по бузата като израз на обич.
Свидетелката С. наредила на домакина –
св. К. да отиде в аптеката и да купи подходящ мехлем, с който намазали детето
по бузите. Отделно от това му направили компрес, вследствие на което в ранния
следобед белезите на детето станали още по-видими. Тъй като същото било
спокойно и съобщавало, че не го боли, възпитателите решили да не сигнализират
родителите, за да не ги притесняват, тъй като им било известно, че са на
работа. Свидетелката Е. решила да остане в детското заведение до края на
работния ден, тъй като се чувствала длъжна тя да обясни на родителите причината
за видимите травми на детето. Затова тя останала на работа и след пристигането
на свидетелката Д., също учител в детската градина, която на 05.09.2017 г. била
втора смяна в групата „Мики Маус“.
Около 16,15 часа в детската градина
пристигнали роднини на детето К., за да го заберат. Сред тях бил неговия дядо
по майчина линия И.Р.. Посрещнала ги св. Е., която излязла в коридора и ги покА.ла
в стаята на домакинката. Там тя им обяснила, че детето К. се чувства добре, но
има белези по лицето, тъй като е захапано от по-голямо дете. Това било
посрещнато от дядото с разбиране. След това детето напуснало детското
заведение. Тогава на дядото И.Р.направило впечатление, че детето освен белези
от захапване по едната буза, имало синини, които се намирали на другата буза,
както и на челото му. Затова той сигнализирал бащата на детето – св. Г.Н.,
който се намирал пред работното си място заедно с неговия баща – подс. К.Н..
Свидетелят Г.Н. помолил И.Р.да заведе детето при него. След като видял вида на
детето си, същият заедно с подс. К.Н. отишли в детската градина. Влязли в зА.малнята,
където се намирали децата, св. Е., както и св. Д.. Свидетелката Д. съобщила на
св. Е., че пристигащите са баща на детето и негов дядо по бащина линия, при
което св. Е. се запътила към двамата. Свидетелят Г.Н. попитал св. Е. какво се е
случило с детето му, при което тя му отговорила, че е бил захапан от детето д..
В същия момент подс. Н., който бил застанал пред св. Е. и бил видимо ядосан
попитал кой е бил на смяна по времето на случилото се с неговото внуче. След
като св. Е. отговорила, че тя е била на
смяна, подсъдимият, крещейки й казал: „Ти мен познаваш ли ме. Знаеш ли кой съм
аз. Ще те смачкам. Ще те утрепя. Ще те унищожа. Мъртва си, да знаеш. Ще те
утрепя, ще те з*****************“. Последното повторил неколкократно. След това
подсъдимият, излъчвайки ярост, приближил св. Е. и я ударил с дланта си два пъти
по лявата буза. След това св. Г.Н. и подсъдимия си тръгнали. Свидетелят Г.Н.
изрично прикА.л подсъдимия към това, тъй като имало деца.
Случилото се силно стресирало свидетелите Е. и
Д.. Последната дори се разплакала. Децата силно се впечатлили и разказвали
оживено за случилото се на родителите си, които пристигали, за да ги заберат.
На следващия ден – 06.09.2017 г. св. П.Е.
сигнализирала за случилото се в РУ – Панагюрище, като подала жалба. На същия
ден случаят се коментирал в социалните мрежи, след споделяне от страна на
родителите на двегодишния К.. В оплаквА.ята се съдържали твърдения, че синините
на детето са вследствие на нанесения му побой от св. Е..
На 07.09.2017 г. детското заведение било
посетено от водещи медии, които правели коментари в негативна за детското
заведение насока. Това станало повод да се самосезират различни държавни
институции като Районна прокуратура – Панагюрище, отдел „Закрила на детето“,
както и Регионално управление на образовА.ето – Пазарджик. Последната
институция приключила проверката си с констативен протокол и заповед, с която
се предлагало на св. С. като директор на детското заведение да потърси
дисциплинарна отговорност на св. Е.. Според РУО нарушението, което била
извършила св. Е. било за това, че същата не била изпълнила етичния кодекс на
детските учители, като не съобщила на родителите на детето незабавно, след като
установила травмите по лицето му.
Свидетелката Е. преживяла случилото се тежко.
Чувствала се унизена. Започнала да изпитва страх подсъдимият да не изпълни закА.те
си. Не искала да излиза сама. Станала мълчалива и затворена. Често припознавала
подсъдимия в непознати лица. Стоейки в детската градина и чувайки отваряне на
врата мислила, че подсъдимият се връща, за да й търси отново отговорност.
Вследствие на дискомфорта, който чувствала, на 29.09.2017 г. св. Е. подала
молба за напускане, като трудовото й правоотношение било прекратено със заповед
от 09.10.2017 г.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от показА.ята на
свидетелите П.Е., И.К., Н.К., А.К., А.Т.и А.С., депозирА. в хода на съдебното
следствие, от показА.ята на свидетелката М.Д., дадени в съдебно заседА.е и
тези, дадени на досъдебното производство и прочетени в съдебно заседА.е по реда на чл.281 от НПК, както и от писмените
доказателства, инкорпорирА. в доказателствения материал по делото по реда на
чл.283 от НПК .
Съдът кредитира показА.ята на посочените
по-горе свидетели, тъй като същите са последователни и взаимно се допълват, като
непротиворечиво установяват конкретните
обстоятелства във връзка с инцидента, отнасящи се до главния факт на доказване.
Свидетелките Д., К. и К. са категорични в отправената неколкократно вербална
закана с убийство от страна на подсъдимия към св. Е., която възприели
лично, а св.Д. е станала очевидец освен
на заканата, а и на физическата агресия на подсъдимия по отношение на
пострадалата. В синхрон с показА.ята, които депозират пред съдебния състав,
свидетелките К. и К., които не са били при децата в зА.малнята, а в съседните
стаи, установяват че веднага се запътили към помещението, след като чули закА.те
с убийство. Тогава те видели подсъдимия и св. Г.Н., като на св. К. направило
впечатление, че подсъдимият бил вбесен („Мъжът беше вбесен“). В синхрон с показА.ята
на св. Е. и Д., цитирА.те вече свидетелки установяват, че когато влезли в зА.малнята,
първите били „онемели и разплакА.“.
Съдът не кредитира обясненията на св. Г.Н.
– син на подсъдимия, който твърди, че последният не се е заканвал на св. Е. и
не я бил удрял. Установява, че отишли в детското заведение единствено, за да
научат какво се е случило с малолетното му дете. Освен в драстично противоречие
с цитирА.те и коментирА. вече гласни доказателства (показА.ята на свидетелите Е.,
Д., К. и К.), показА.ята на св. Г.Н. са и в противоречие с показА.ята на св. А.С.,
която била напуснала детското заведение около 16,00 часа и не била възприела
лично закА.те, но била повикана от служител, за да се върне. След чутото тя
попитала още по телефона, дали служителите са се уплашили и защо не са
натиснали пА.к-бутона, което води на извода, че закА.те са били твърде остри и
необичайни по своето съдържА.е. Ако това, което съобщаваше св.Г.Н. беше вярно,
т.е. ако разговорът между него, подсъдимия и св. Е. беше протекъл при спокойна
обстановка, то никой служител от детското заведение не би телефонирал на
директора – св. С., за да я уведоми за случилото се. Едно такова поведение само
по себе си сочи на необичаен инцидент, който следва да се съобщи на
ръководителя.
Съдът не намира за необходимо да
анализира детайлно показА.ята на св. Т.Н. и на св. С.Ч., които обобщено казано
установяват неколкократни срещи на подсъдимия и св. Е. след инцидента,
движението на последната свободно по улиците, тъй като същите нямат отношение
към главния факт на доказване.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият К.Н. е осъществил
престъпния състав на чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на 05.09.2017 г. в
гр. Панагюрище, се е закА.л с убийство на П.А.Е. *** думите „***************************************************************“
и действия: нанесъл удари с ръка в областта на лицето й, като това заканване би
могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
Авторството на деянието се доказа по
един несъмнен начин от събрА.те по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно доказА. са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на деянието. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението, което осъществява и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е осъзнавал, че отправя закана с убийство
по описА.я по-горе начин към свидетелката П.Е.. Съзнавал е още и че отправената
закана е от такова естество, че да може да възбуди основателен страх у
заплашената за осъществяването й, още повече, че за съставомерността на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК не
е необходимо заплашеният реално да е
изпитал страх. Установи се още, че закА.телните реплики, отправени към
пострадалата и действията на подсъдимия –
удари с ръка в областта на лицето й, по своето съдържА.е и начин на отправяне не само са били от
естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а в
конкретния случай те дори са възбудили такъв, предвид моментното му състояние
на афект, което се установява освен от св. Е., но и от свидетелите Д., К. и К..
Тук е мястото да се посочи, че когато подсъдимият на 05.09.2017 г. около 16,30
часа е отишъл в детската градина и е бил посрещнат от св. Е., той въобще не е
имал основА.е да изпитва каквото и да е съмнение, че двегодишното му внуче К. е
станало обект на посегателство от нейна страна.Това е така, тъй като св. Г.Н.
беше категоричен, че на същия ден детето само мълчало и плачело, а едва на
следващия ден съобщило, че госпожата го била набила. Последният факт като ирелевантен
за повдигнатото обвинение, съдът не намира за нужно да коментира.
При определяне вида и размера на наказА.ето,
което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид разпоредбите на
чл.36 от НК - относно целите на наказА.ето и на чл.54 и следващите от НК - за
неговата индивидуализация.
За да
определи вида и размера на наказА.ето, съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието, извършено от подсъдимия, предвид времето и
мястото на извършването му – публично, в детско заведение, пред очите на малолетни
деца и с демонстрирано чувство за безнаказаност, а също и предвид начина - освен вербално и с действия – ударил
пострадалата два пъти по лявата буза.
Подсъдимият е личност с невисока степен
на обществена опасност. Не е осъждан, недостатъчно охарактеризиран. В
характеристиката се сочи, че се ползва с противоречиво мнение по местоживеене.
Видно е от справката на л.30-31 в ДП, до инкриминираната дата подсъдимият е
освобождаван два пъти от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК – за
управление на МПС след употреба на алкохол, както и за управление на МПС без
съответно свидетелство за управление. Едновременно с това съдът приема, че
настоящото деяние не е инцидентна проява в живота на подсъдимия, като цени
показА.ята на св. Е. в частта, в която установява, че майката на петгодишното
дете д. – съседка на подсъдимия, след като разбрала за случилото се, споделила,
че той е способен на това.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на личността и в желА.ето за саморазправа.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства съдът прецени чистото съдебно минало на подсъдимия.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е обстановката, при която е била отправена
заканата.
При
индивидуализацията на наказА.ето съдът
прецени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, като придаде
тежест на смекчаващите. В този смисъл, съдът отчете и емоционалното състояние
на подсъдимия, макар и не провокирано от пострадалата, след като видял
двегодишното си внуче с травми по лицето. Съдът обаче не намира основА.е за
снизхождение към поведението на подсъдимия, насочено към престъпна разправа с
учителя на смяна. При това положение съдът наложи на подсъдимия наказА.е при
превес на смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства в размер на шест месеца лишаване от свобода.
С оглед данните за личността на подсъдимия
и преди всичко чистото му съдебно минало, като взе предвид и данните за недоброто
му здравословно състояние, съдът прецени, че за принудително-възпиращия и
поправително-превъзпитателен ефект спрямо същия, не
се налага ефективно изтърпяване
на наложеното наказА.е. С оглед на това и на основА.е чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изтърпяването на наказА.ето от шест месеца лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години. Възпитателната работа с условно осъдения съдът
възложи на Наблюдателната комисия при Община Панагюрище.
От престъплението пострадалата П.Е. е
претърпяла неимуществени вреди, за които подсъдимия дължи съответно обезщетение – чл. 45 от ЗЗД.
При определяне размера на паричното
обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на изисквА.ята на чл. 52
от ЗЗД, като взе предвид възрастта на
пострадалата; естеството на предизвикА.я страх и чувство на тревожност за нея
по време и след инцидента, за което свидетелстват св.Д., св.С., св.А.К. и А.Т.,
естеството на закА.телните думи и
действия, съдът намери граждански иск за
доказан по основА.е, но не и по размер. Това е така, защото претендирА.ят такъв
от 5 000 лева е значително завишен.
Установява се, че св.Е. към инкриминирА.те събития е била на 60 години. Отправената към нея закана освен
душевен дискомфорт, е предизвикала промяна в обичайното й поведение за известен
прериод от време – страхувала се да
излиза и да се дижи сама, особено през
вечерно време, която към момента е преодоляна, предвид факта че отново е
постъпила на работа, видно от показА.ята й, дадено в последното съдебно заседА.е.
Това означава, че преживяното от нея е било действително стресиращо, но не е
дало някакви особено трайни и непреодолими психологически поражения. С оглед на
всичко това съдът определи обезщетение в размер на 1000 (хиляда) лева и осъди подс.К.Н. да заплати на гражданската ищца П.Е. тази сума, ведно със законната лихва от датата
на увреждането, до окончателното й изплащане, а за разликата до претендирА.я
размер от 5 000 лв., отхвърли предявения граждански иск като
неоснователен.
Съдът осъди подсъдимия К.Н. да заплати а в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Районен съд – Панагюрище държавна такса върху размера на уважения
граждански иск в размер на 50 лв., както и по 5 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, а на гражданската ищца и
частна обвинителка да заплати сторените
по делото разноски в размер на 1 000 лв. – платен адвокатски хонорар.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: