№ 1534
гр. Пловдив, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и *** ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Виделина Ст. Куршумова
Стойчева
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело
№ 20235300502929 по описа за 2023 година
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по жалба на ответника по спора
А. М. Л., ЕГН - ********** чрез назначения от съда на основание чл. 47 ал. 6 от ГПК
особен представител адвокат С. Л. срещу Решение № 3738 от 23.08.2023 г. по гр.д. №
1181/2023 г. на РС – Пловдив, с която са увеличени размерите на дължимите се от
въззивника за малолетните му деца Н. А. Л. и В. А. Л. издръжки от 160 лв. на 300 лв. – за
всяко от децата.
Въззивникът поддържа, че решението е неправилно като необосновано. Възведените
оплаквания се свеждат до това да е необоснован от събраните по делото доказателства
извода на районния съд увеличените размери издръжка да са възможни за плащане от него.
Поддържа, че не е в състояние да ги заплаща, тъй като работи на 4 часов работен ден с
месечно възнаграждение от 355 лева и няма други доходи, нито имущество, от което да
реализира доходи, като доказателства в противна насока не са събрани по делото.
Предвид изложеното се иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете,
евентуално завишаване на издръжките в размери под присъдените такива с решението.
Не са заявени доказателствени искания.
Въззиваемите не са депозирали отговор на жалбата. В съдебно заседание вземат
становище същата да е неоснователна. Поддържат, че ответникът е в активна възраст,
трудоспособен, работи в строителството и като така следва да реализира доходи, с които да
осигурява издръжка на децата си в необходимите им размери / претендираните такива от по
300 лв. на дете /, които не са невъзможни за него – както правилно е приел районния съд.
По така изложените доводи се пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
Не са заявени доказателствени искания.
1
Съдът установи следното:
Производството пред районния съд е образувано по искове с правно основание чл.
150 от СК за увеличаване на присъдени месечни издръжки за децата Н. – родена на *** г. и
В. – роден на *** г., дължими се от техния баща А. М. Л. в размери от 160 лв. на 300 лв. за
всяко дете.
Ответникът е оспорил исковете. Възразил е против посочените в исковата молба
нужди на децата – по вид и стойност, както и че няма възможност да заплаща така
претендираните размери.
Районният съд е намерил исковете за доказани по основание и размер. Изложените
мотиви са, че претендиранитe фувеличени размери на издръжките са необходими за децата и
същевременно са във възможностите на бащата, който няма пречки да реализира доход,
близък до средния за страната - с оглед установените по делото факти, че е *** и работи
като такъв в строителство, но само на 4 часов работен ден, съответно при работа на пълно
работно време както в страната, така и в чужбина / където е налице данни да пребивава в
момента с оглед върнатата до него призовка, че по данни на майка му е извън страната /
може да получава по високо трудово възнаграждение. Общо дължимата - и от двамата
родители, издръжка за децата е определена в размер на 600 лв. месечно за всяко дете, като е
прието, че тя следва да се осигурява поравно от родителите.
При служебната проверка на обжалваното решение съгласно чл. 269 изр. първо от
ГПК настоящата инстанция намира същото за валидно и допустимо.
Досежно правилността въззивният съд е обвързан от поддържаните в жалбата
оплаквания – изложени по горе, свеждащи се до липса на материални възможности за
бащата да осигурява претендираната издръжка.
Предходните размери издръжки за децата са определени със съдебното решение за
прекратяване брака между родителите – влязло в сила Решение от 14.11.2019 г. по гр.д. №
12 334/2019 г. на РС – Пловдив, в размери от 160 лв. за всяко от двете деца, считано от
20.06.2019 г..
Оттогава и до предявяване на настоящите искове / 26.01.2023 г. / са изминали повече
от 3 години, през който период децата са пораснали, Н. е ученичка в *** клас, а В. – в ***
клас. Съответно увеличили са се и техните нужди, както – предвид и икономическите
условия в страната, и разходите за тяхното задоволяване. Повече от ясно е, че тези нужди
не могат занапред да бъдат удовлетворявани с първоначално определените като дължими от
бащата издръжки от по 160 лева.
Размерът на издръжката се определя от нуждите на децата и възможностите на
техните родители - кумулативно / чл. 142 ал. 1 от СК /, като съгласно ал. 2 размерът не може
да е по нисък от ¼ от минималната за страната работна заплата - който размер понастоящем
е 195 лв., а считано от 01.01.2024 г. – 233, 25 лева.
В тази насока по делото е установено следното:
Децата са съответно на *** години и *** години, ученици в *** училище. Освен
обичайните нужди за деца на съответната възраст, майката декларира Н. да страда от
автоимунно заболяване – ***, което налага допълнителни периодични разходи в размер
около 20 лв. на месец. Други специфични потребности на децата, съответно и разходи за
задоволяване на такива не се установяват по делото – не се и твърдят.
Майката работи по трудов договор със средномесечен осигурителен доход за
годината преди предявяването на иска в брутен размер около 1 000 лева. Декларира да не
притежава имущество, което да носи доходи. Няма други непълнолетни низходящи. Полага
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата.
2
Според справка от НСИ – ТД – П. бащата работи по трудов договор като *** в
строителството на 4 – часов работен ден и с основно месечно възнаграждение в размер на
355 лева. Трудовият му договор е от *** г. с работодател *** ЕООД и няма данни да е
прекратен, макар по дадените от неговата майка в изпратената му призовка сведения,
понастоящем да се намира в чужбина. Преди *** г. – според служебно извършената от
районния съд справка за призоваване чрез работодател, трудовата му заетост е била също в
строителството с работодател *** ЕООД - през 2021 г., а през 2020 г. - като *** на
лекотоварен автомобил с работодател *** – за 2020 г.. Липсват данни да притежава
имущество, което да му носи доходи. Няма други непълнолетни низходящи, които да е
длъжен да издържа по закон.
При така установеното и във връзка с поддържаните в жалбата оплаквания
настоящата инстанция намира жалбата за неоснователна.
Необходимите за децата месечни издръжки са в претендираните размери от по 300
лв. и същите са и възможни за осигуряване от техния баща. Въззивникът – предвид данните
по делото, може и е длъжен да осигурява своята част от така необходимата за децата
издръжка като работи съобразно квалификацията си на пълен работен ден / а не при 4 часова
трудова заетост / и реализира по висок доход. Обективна невъзможност за това не е налице,
поради което е неоснователно възражението му така необходимия размер издръжка да не е
възможен за него. Следователно налице са и двете кумулативно предвидени в чл. 142 ал. 1
от СК предпоставки от значение за определяне размера на издръжките, като задължението за
издръжка към непълнолетен низходящ е с приоритет спрямо други задължения на
родителите, в т.ч. и това да осигуряват собствената си издръжка.
Предвид изложеното размерът на необходимите и възможни за децата издръжки,
дължими се от въззивника, е правилно определен и присъден от районния съд в решението
– предмет на настоящата въззивна проверка, поради което същото се потвърждава.
От въззиваемите не се претендират разноски за въззивното производство – няма
данни и за направени такива.
На особеният представител на въззивника се дължи адвокатско възнаграждение от
бюджетните средства на съда – въззиваемите – ищци са освободени от заплащане още в
първоинстанционното производство. С оглед фактическата и правна сложност на делото и
на основание чл. 47 ал. 6, предл. последно от ГПК съдът определя това възнаграждение в
размер на 250 лв. - половината от минимума по чл. 7 ал. 1, т. 6 от Наредбата по чл. 36 от ЗА.
Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Пловдив това
възнаграждение, както и ДТ за въззивната жалба в размер на 201, 60 лева.
И съдът
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 3738 от 23.08.2023 г. по гр.д. № 1181/2023 г. на РС –
Пловдив.
Определя възнаграждение на адвокат С. М. Л. от Адвокатска Колегия – П. в
качеството й на особен представител по чл. 47 ал. 6 от ГПК на жалбоподателя А. М. Л.,
ЕГН – ********** в размер на 250 / двеста и петдесет / лева, платимо от бюджетните
средства на съда, за което да се издаде на адвокат Л. разходен касов ордер.
Осъжда А. М. Л., ЕГН – ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на Окръжен Съд – Пловдив сумата 201, 60 лв. / двеста и един лева и
шестдесет стотинки / - държавна такса за въззивната жалба и сумата 250 / двеста и петдесет /
3
лева за направени във въззивното производство разноски.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4