Решение по НАХД №720/2023 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 321
Дата: 18 ноември 2025 г.
Съдия: Мария Димова Шолекова
Дело: 20234310200720
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 321
гр. Ловеч, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно
наказателно дело № 20234310200720 по описа за 2023 година
С Електронен фиш Серия К № 5630737 на ОД на МВР Ловеч на Б. С. Т.,
ЕГН: ********** от гр.София, е наложена на основание чл.189, ал.4, във
връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 600.00 лева за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 26.02.2022 г. в 14:36 часа в
обл.Ловеч, ПП І – 4, км. 38+100, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока
гр.Варна, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за извън
населено място 90 км/ч и приспаднат толеранс 3 % е установено, че с МПС
л.а.«Опел Вектра» с рег.№ ** **** ** е извършено нарушение за скорост,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120сd3d.
Посочено е, че при разрешена скорост от 90 км/ч е установена скорост от 143
км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 53 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш остА.л жалбоподателят Б. С. Т., който го
обжалва в срок чрез адв.Р. и излага, че е незаконосъобразен, тъй като не му е
връчен ЕФ, а е узнал за същия от постъпил имейл от НАП, в ЕФ не е посочена
дата на издаване и издател, не са налице доказателства, че са спазени
нормативните изисквания на Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., не е ясно коя
от хипотезите, визирани в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП се приема, че е
налице, като излага подробни съображения и моли ЕФ да бъде отменен, като
претендира присъждане на направените по делото разноски.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
се явява и упълномощения адв.Р.. Постъпило е писмено становище.
Ответникът – ОД на МВР Ловеч, редовно призован не изпраща
представител.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че
жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към
материалите по преписката не присъстват доказателства за връчване на ЕФ
лично на жалбоподателя, жалбата е подадена на 15.08.2023 г. по пощата/видно
от пощенски плик/ и входирА. в ОД на МВР-Ловеч на 17.08.2023 г., след което
е препратена по компетентност на РС-Ловеч, като по същество е
неоснователна.
Съдът намира, че от формална стрА. електронния фиш съдържа всички
изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен
фиш е описано точно извършеното от жалбоподателя административно
нарушение, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 143
км/ч при разрешена скорост от 90 км/ч, за извъннаселено място, т.е.
превишение от 53 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от
използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената
скорост за пътния участък е 90 км/ч и тя не произтича от п.з.В26, а от
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, касаеща разрешената скорост извън
населено място. Че процесният пътен участък попада извън населено място е
видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената
скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на
извършване на нарушението – ПП І –4, км. 38+100, землището на с.Голец,
което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и
в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и
точното отстояние на автомобила от АТСС – 147 метра, както и в каква посока
се е движил автомобила, тъй като на снимковия материал е отразено, че
автомобилът е отдалечаващ се, т.е. след като АТСС е насочено в посока Варна
и снимащо в двете посоки и заснетия автомобил е приближаващ се, то е
видно, че посоката му на движение е към гр.София. Безспорно е и
обстоятелството, че нарушението е извършено извън населено място, което е
видно от представената схема. Нарушението е безспорно установено от
приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков
2
материал, като същата е годно доказателствено средство. В приложената
разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 148 км/ч, а след като
е приспаднат автоматично 3% толеранс – 143 км/ч, като тази скорост е
отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от
3%, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е
взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на
автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за
собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е извършено.
Именно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е текста, въз основа на
който се санкционират водачите на МПС за управление със скорост над
разрешената в/извън населено място и тя присъства в дадената правна
квалификация.
От словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено се установява, че нарушението е извършено извън населено
място, землището на с.Голец, област Ловеч, през което преминава участък от
ПП І-4 /София – Варна/),като правилно въз основа на направеното словесно
описание АНО е квалифицирал нарушението именно по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ЗабрА.та да не се превишава стойността от 90 км/час за извън населено място
е въведена по силата на закона – чл. 21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е
конкретно нарушената норма от закона, съобразно остА.лите изложени в
обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето
производство факти.
От обективна стрА. жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на
&6, т. 11 от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост
от 143 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е
трябвало да превишава е била 90 км/ч., предвид на това, че нарушението е
извършено извън населено място, видно от снимковия материал. Следва да се
има пред вид, че въведения с измененията на ЗДвП /ДВ, бр.10 от 2011 г./
електронен фиш представлява специфичен, административно
правораздавателен акт, но за него е предвидена различна форма и съдържание
по утвърден от Министъра на вътрешните работи образец и спрямо него не
могат да се прилагат изискванията на чл.57 и чл.42 от ЗАНН, поради което не
споделя възраженията за липса на дата на издаване и издател.
3
Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя
автомобил е бил засечен с с техническо средство - преносима система за
контрол на скоростта на МПС тип „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017
год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на
превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на
движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като
доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол за проверка № 72-СГ-
ИСИС от 11.11.2021 год., от който се установява по безспорен начин
техническата годност на използваното в случая техническо средство, както и
че посочения в ЕФ номер на техническото средство – 120cd3d всъщност е
фабричния номер на средството за измерване. Видно от електронния фиш
вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от
приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния
режим също е видно и точното наименование на използвА.та система, видно,
е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението. Не е налице
нарушение на процедурата по издаването на ел.фиш, тъй като то е обусловено
само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие, не и по форма,съдържание, реквизити и процедура по издаване,
поради което изискванията за форма,съдържание и реквизити, поставени в
ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ.
Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по
т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната дефиниция на
понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена
и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление,
записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От
последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с
установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към
АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189,
ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
4
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния
фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да
бъде обосновА. чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
А.логия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове). Предвид
горепосоченото настоящата инстанция счита, че разпоредбите на чл. 34 от
ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилагат по А.логия при
липса на изрична разпоредба, като единствено по отношение на обжалването
на електронните фишове е посочена приложимостта на ЗАНН (ар. 189, ал. 8 от
ЗДвП).
Съдът приема, че обжалваният ЕФ отговаря на всички законови
изисквания, изчерпателно посочени в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Видно от ел.фиш
същият е издаден от ОД на МВР-Ловеч и именно тази дирекция е компетентна
да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Видно от
представените писмени доказателства разпечатката е свалена от паметта на
техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР, в случая
В.Д., което е видно от представената разпечатка от информационната система,
от която е видно кой служител и кога е прегледал записа от камерата,
попълнил и издал ел.фиш на 28.02.2022 г. В ел.фиш е направено пълно
описание на нарушението, като се съдържат всички елементи на твърдяното
административно нарушение - дата и час, място на извършване, рег.номер на
автомобила, с който е извършено нарушението, посока на движение,
разрешена и установена скорост. При издаване на ел.фиш е спазена и
процедурата, същият да бъде предявен на собственика на МПС, с което е
извършено нарушението, като видно от справката за собственост,
автомобилът е собственост на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по
чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок
от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните
5
работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На
лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.
4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се
анулира.” Видно от събраните по делото писмени доказателства, собственика
на автомобила – жалбоподателят след като е узнал за ЕФ не е упражнил
правата си по чл.189,ал.5 от ЗДвП, не го е сторил и в хода на съдебното
производство, с оглед на което правилно е ангажирА. неговата отговорност,
като собственник на МПС, с което е извършено нарушението.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба №8121з-
532 от 12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол
с рег. № 906р-1881 с дата на използване 26.02.2022 г. по описа на Сектор
„Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването на
споменатото мобилно техническо средство на 26.02.2022 г., от който е видно
къде е било разположено техническото средство, в какъв режим е работело
същото, място за контрол, посока на движение на контролираните МПС,
режим на измерване, посока за задействане, т.е. спазени са изискванията на
чл.10 от наредбата. Представена е и снимка на разположението на АТСС/л.19/.
Съдът намира за правилно, че в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата
на чл.189 ал.4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от
21.01.2017 г.,бр.54 от 2017 г., действащ към момента на нарушението/ гласи:
„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство
или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се
издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.” Съгласно
легалната дефиниция по §6 т.65 /нова, ДВ бр.19/ 2015г./, „автоматизирани
технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно
или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен
орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно
разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на
контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. На
6
основание чл.165 ал.3 от ЗДвП Министърът на вътрешните работи е издал
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./. С посочената Наредба
се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически
средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи
/АТСС/ заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения
на правилата за движение, като е регламентирано, че за установените от АТСС
нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни
фишове чрез използване на автоматизирА. информационна система. Въз
основа на посочената нормативна регламентация следва извода, че към датата
на нарушението и към настоящия момент нарушенията на правилата за
движение по пътищата могат да се санкционират чрез издаване на електронен
фиш не само при установяването им при използване на стационарни АТСС, а
и посредством мобилни автоматизирани технически средства и системи за
контрол. Нормативно установените условия за въвеждането в експлоатация,
реда за използване, автоматизирания режим на работа, който не изисква
обслужване от контролния орган, освен включването и изключването на
мобилното АТСС /чл. 9 от Наредбата/, съответстват на изискванията,
залегнали в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълк. дело № 1/
2013г. на ВАС. Разрешението, дадено в посоченото Тълкувателно решение /в
хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП установяването и заснемането на
нарушения по ЗДвП може да се осъществява само със стационарно техническо
средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в
отсъствие на контролен орган/, се основава на наличието на непълноти в
нормативната регламентация към момента на приемане на ТР от гледна точка
липсата на изрично разписани правила за използването на мобилните
технически средства, като е прието, че поставянето на технически средства,
които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се
извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени
изисквания. След измененията на ЗДвП /обн. ДВ бр.19 от 13.03.2015г.) и
издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
7
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата /обн. ДВ бр.36 от 19.05.2015г./, съдът
приема, че издаването на електронен фиш за налагане на административни
санкции за допуснати нарушения на ЗДвП е допустимо и когато нарушенията
бъдат установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство
или система, функциониращи автоматично, при условие, че са изпълнени
изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. Не е необходимо в ЕФ
да присъстват данни за обозначаване на пътната отсечка, където е засечена
скоростта със знак за видеонаблюдение, каквото е било изискването на чл.165,
ал.2,т.7 от ЗДвП, тъй като цитирА.та разпоредба е изменена/ ДВ, бр. 54 от
2017 г.; ДВ, бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ и не предвижда
обозначаване на местата за видеоконтрол на скоростта. Отменена е и т.8 на
чл.165, ал.2 от ЗДвП, както и чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.
Присъствието или отсъствието на контролен орган в патрулния автомобил, по
никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на
установяване и заснемане на нарушението, още повече, че в случая АТС не се
е намирало в патрулния автомобил, а е било стационарно прикрепено в
близост до пътя /видно от представената снимка /л.19/. Контролният орган
няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването,
регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно
автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на
скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно
автоматично от системата радар-камера-компютър.
Съдът намира, че категорично от доказателствата по делото се
установява, че измерената от системата скорост е от автомобила на
жалбоподателя. Служебно известно е на съда, че всяко регистрирано
нарушение с техническо средство АТСС СПУКС ARH CAM S1 е съпроводено
от 5 последователни снимки от камерата на ARH CAM S1, като само на
снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за
измерена скорост и дистанция до измерваното МПС, като тази снимка може
да бъде използвА. еднозначно за определяне на нарушителя в случай, че в
снимката е заснето повече от едно МПС. В ъглите на всяка снимка има
маркери, които указват положението на лазерния лъч върху полето на
наблюдението на камерата, като съединяване на линиите на маркерите указват
с точност местоположението на лазерния лъч върху МПС. В случая от
8
приложения по делото снимков материал /л. 17 от НАХД №208/2025 г. на РС-
Тетевен/ се установява, че процесното техническо средство е извършвало
измерване на скоростта на МПС, движещи се и в двете посоки. За пълнота
следва да се посочи, че принципът на действие на техническото средство е
такъв, че индикаторът "скорост" показва скоростта и посоката на движение на
най-бързо движещото се МПС от транспортния поток в диапазона на
измерване, като системата за видеоконтрол за нарушенията на правилата за
движение обективно, без каквато и да е човешка намеса, идентифицира и
посочва автомобилът, който се движи с превишена скорост. В конкретния
случай системата за видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че
автомобилът, движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък е
този, управляван от жалбоподателя, като средството за измерване може да
фиксира скорост като посочи кое е най-бързото МПС, дори ако автомобилите
са повече от един и не се влияе от наличието на други ППС, а в конкретния
случай няма такива. Така, че ако автомобилът не се е движел с превишена за
контролирания участък от пътя скорост, то той е нямало да бъде заснет.
Предвид на изложените съображения, съдът приема за безспорно
доказано, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е
санкциониран, както и че не са налице процесуални нарушения при
издаването на ел.фиш, поради което същият следва да бъде потвърден.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил
правилно основанието за налагането му и е наложил единственото предвидено
в закона, действащ към датата на извършеното нарушение наказание за това
нарушение.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл. 28
от ЗАНН, независимо от обстоятелството, че разпоредбата на чл.189з от ЗДвП
е обявена за противоконституционна с Решение № 4/30.04.2025 г. на
Конституционния съд /ДВ бр.38/2025 г./, тъй като настоящата инстанция
намира, че въпреки, че към преписката не са ангажирани доказателства за
налагани наказания по ЗДвП на водача, само това обстоятелство не може да
обоснове извод за маловажност на нарушението. Не са налице многобройни
или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да
обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с
други нарушения от същия вид, а такива не са и изтъкнати от жалбоподателя.
9
От друга стрА. следва да се има предвид и това, че нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателят през последните години е една от основните
причини за настъпването на пътно транспортни произшествия с тежък
резултат/телесни повреди или смърт/, което завишава обществената опасност
на деянието.
При този изход на процеса следва да бъде оставено без уважение
искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, като
неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия К № 5630737 на ОД на МВР
Ловеч, с който на Б. С. Т., ЕГН: ********** от гр.София, е наложена на
основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на
600.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като
ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане
на направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки
административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.

Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10