РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 25.01.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на петнадесети януари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Мария Кузева, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 867 по описа на съда за 2020 г. и за
да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А. Париж,
Франция чрез клона си в България, представляван от юрисконсулт М., твърди, че е
сключил с ответника Т.П.Т. в качеството й на кредитополучател договор за
потребителски паричен кредит № …. от ….. г., по силата на който ищецът се е
задължил да предостави на ответника потребителски заем в размер на 10 000 лв.
за срок от 60 месеца или до 20.03.2020 г., а ответникът се е задължил да върне
сумата на 60 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
270,23 лв. при ГПР в размер на 17,29 %. Твърди, че е изпълнил задължението си
да предостави на ответника отпуснатата в заем сума, но той от своя страна
погасил едва пет вноски и преустановил плащанията на 20.05.2016 г. Поради
спиране на плащанията договорът е станал предсрочно изискуем в пълен размер, за
което на длъжника е изпратено уведомление. За дължимите суми по договора, от
които: главница в размер на 8 592,13 лв., възнаградителната лихва в размер
на 2 601,75 лв. за периода от 20.05.2016 г. до 20.03.2020 г. и мораторна
лихва в размер на 845,63 лв. за периода от 20.06.2016 г. до 18.12.2019 г.
ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 5107/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Тъй като против
заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява иск за
установяване със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че
ответникът му дължи посочените суми за главница, възнаградителна и мораторна
лихва, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане. В
случай, че установителните искове бъдат отхвърлени поради ненадлежно обявена
предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, моли ответникът да бъде осъден да заплати посочените суми, като
исковата молба се счита волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем. Претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото
производство. Ангажира писмени доказателства.
Ответникът Т.П.Т. чрез пълномощника си
адвокат С. намира исковата молба за нередовна поради непредставяне на
доказателства за актуалното състояние на ищеца. Намира също така, че ищецът
следва да уточни какъв иск предявява – установителен или осъдителен, с оглед
преценката на правния интерес от предявяването му. Счита, че е недопустимо
изменението на предявения установителен иск по чл. 422 от ГПК в осъдителен, а
ако се касае до съединяване на нов иск, то същият трябва да се предяви по реда
на чл. 210, ал. 1 от ГПК. Оспорва датата на настъпване на предсрочната
изискуемост, тъй като конкретна дата не е посочена от ищеца, нито може да се
изведе от съдържанието на договора за потребителски кредит. Моли да бъде
задължен ищецът да посочи датата на предсрочната изискуемост с оглед защитата на
ответника. Оспорва размера на претендираните суми. Прави възражение за изтекла
давност. Прави възражение за нищожност на клаузите, регламентиращи размера на
договорените лихви поради противоречие с морала и добрите нрави и
неравноправност. Излага съображения за нищожност и прекомерност на неустойката
(макар същата да не е включена в предмета на делото). Оспорва истинността на
всички представени с исковата молба писмени доказателства, тъй като не са
заверени. Прави възражение за недействителност на договора за потребителски
кредит по съображения, че не е подписан от надлежна страна, представляваща
ищеца, и в договора липсват подробно изброени в отговора на исковата молба
клаузи. По тези съображения моли да бъде прието, че не дължи плащане по
договора, а при условията на евентуалност – че дължи само чистата стойност на
непогасената част от кредита. Претендира заплащане на разноските по делото.
Ангажира доказателства.
Съдът
като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност
доказателствата по делото намира за установено следното:
С Договор за
потребителски заем № ….., сключен на
…. г. между „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, чийто правоприемник е „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“, Париж, Франция, съгласно представените извлечения от Търговския и
фирмен регистър на Ф., в качеството на кредитор и ответника Т.П.Т. в качеството
на кредитополучател, кредиторът се е задължил да предостави на кредитополучателя
кредит за потребителски цели в размер на 10 000 лв., а кредитополучателят се е
задължил да го върне в срок от 60 месеца на 60 броя погасителни вноски,
всяка от които в размер на 270.23 лв., дължими на падежни дати съгласно
погасителния план, при ГПР в размер на 17.29 % и ГЛП в размер на 15.23 %. Общата
стойност на плащанията по договора е 16 214 лв., а крайният срок за погасяване –
20.02.2020 г.
Съгласно раздел „Удостоверявания“ от
договора с полагане на подписа си върху договора, лицето посочено като кредитополучател
удостоверява, че е получило посочената в група „Параметри и условия“ сума.
Установява се от приетото по делото без възражения от
страните заключение на съдебно-икономическата експертиза, че договореният между
страните лихвен процент на възнаградителна лихва е в размер на 15.23 %, същият
не е променян, актуализиран и няма капитализирана лихва. Лихвата за забава е
законната лихва, образуваща се от основния лихвен процент и надбавка от 10
пункта. По кредита са внесени общо 6 079.22 лв. Последната вноска е направена
на 12.01.2019 г., е нея са погасени задължения по 22-ра месечна погасителна
вноска с падеж 20.12.2016 г. и 23-та месечна погасителна вноска с падеж
20.01.2017 г. От предоставените по делото от ищеца справки вещото лице е установило
неправилно разпределяне на погасяваните задължения, като същото не е извършвано
съобразно настъпването на падежа на всеки един вид задължение (първо
възникнало-първо погасено). Вещото лице е предложило различни варианти за
погасяване на задълженията за главница, договорна лихва и лихва за забава в
зависимост от това дали предсрочната изискуемост е настъпила преди или след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
От приетото по делото заключение на
съдебно-техническата експертиза, изготвено след
изследване на оригинала на
договор за потребителски кредит …. от ….
г., се
установява, че в текста на договора е използван серифен шрифт
от типа на „Гарамонд“ (Garamond). На определени места в текста шрифтът е от описания тип и
е удебелен (получер). Навсякъде в текста на договора, размерът на шрифта е 11,3
pt.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира следното от правна страна:
Производството е по реда на чл. 422
от ГПК.
Предявени
са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 от ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за съществуване на вземания
за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски
кредит, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК.
При
условията на евентуалност са предявени осъдителни искове против ответника за
заплащане на главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за
потребителски кредит, вземанията по който са обявени за предсрочно изискуеми с
връчване на препис от исковата молба, които са с правно основание чл. 9 от ЗПК,
вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ответникът
е направил възражение за нищожност на договора за кредит и на отделни клаузи от
него поради противоречие с императивни законови разпоредби и добрите нрави,
които са с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо и трето от ЗЗД.
Направил е и възражение с правно основание чл. 111 от ЗЗД за погасяване на
вземанията по давност.
Налице са процесуалните предпоставки за
съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл.
422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 от ГПК, против която в законоустановения срок е постъпило възражение
от длъжника, а исковата молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1
от ГПК.
Не е налице недопустимост
на исковата претенция поради наличие на възможност за предявяване на осъдителен
иск, тъй като производството се развива по реда на чл. 422 от ГПК и ищецът
разполага със заповед за изпълнение на вземането, поради което няма правен
интерес да предявява осъдителен иск, а следва да предяви установителен иск за
вземането си.
Не е недопустимо и направеното с исковата молба съединяване
на исковете, тъй като няма пречка в случай, че не се установят предпоставките
за уважаване на установителния иск по реда на чл. 422 от ГПК, претенцията да
бъде заявена под формата на осъдителен иск.
Основателността
на главния иск и кумулативно съединените с него акцесорни искове предполага между
страните да е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за
потребителски кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на ответника отпуснатата в заем сума и надлежно е обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а основателността на предявените под
евентуалност осъдителни искове – че предсрочната изискуемост на вземанията по
кредита е обявена с връчване на препис от исковата молба на ответника.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. За да бъде валидно
сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Тези условия следва да са налице
кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните.
Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл.
22 от ЗПК.
Едно от изискванията за валидност на
договора за потребителски кредит, регламентирано в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, е
договорът да е сключен в писмена форма, като всички елементи на договора са представени с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт – не по-малък от 12. Процесният договор за потребителски
кредит е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем
начин, като всички елементи от договора са представени с еднакъв по вид, формат
и размер шрифт, но не е изпълнено законовото изискване размерът на шрифта да е
не по-малък от 12. Съгласно заключението по съдебно-техническата експертиза,
което съдът цени като компетентно, обосновано и обективно изготвено, шрифтът на
договора е 11,3 pt. Нарушена е
императивна законова разпоредба, водеща съгласно изричната норма на чл. 22 от ЗПК
до недействителност на договора за потребителски кредит.
Договорът
за кредит не страда от останалите наведени от ответника пороци, водещи до
нищожност на договора или на отделни негови клаузи. Уговореният между страните
размер на договорната лихва от 15.23 % не накърнява добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, тъй
като е в рамките на максималния размер на разходите по кредита съгласно чл. 19,
ал. 4 от ЗПК – пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република Б., и не надвишава установения
в практиката критерий за справедливост
и еквивалентност при необезпечени кредити, а именно трикратния размер на
законната лихва. Възраженията, касаещи размера и начина на формиране на наказателната надбавка от 10 пункта, представляваща
на практика неустойка за забава, са неотносими към правния спор, тъй като
такова вземане не е предявено от ищеца в настоящото производство, а и
евентуалната нищожност на тази клауза не би довела до нищожност на целия
договор, тъй като неустойката не е съществен елемент от договора за кредит и
може да се предположи, че договорът би бил сключен и без тази уговорка. Договорът
за кредит има изискуемото съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от
ЗПК съдържание, в т.ч. размера на кредита и условията за усвояването му,
лихвения процент и условията за прилагането му, годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски и други. Не
може да бъде споделено и възражението на ответника за
недействителност на договора за потребителски кредит поради сключването му от
лице без представителна власт за кредитора. Дори да се приеме, че лицето,
сключило договора за потребителски кредит от името на кредитора, не е било
надлежно упълномощено да извърши това правно действие, то с оглед приложимата
разпоредба на чл. 301 от ТЗ и липсата на данни по делото ищецът да се е противопоставил
на сключването на договора веднага след узнаването му, съдът приема, че той е
потвърдил извършените действия.
На основание чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит бъде обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Предвид императивния характер на тази законова разпоредба и
установеното по делото обстоятелство, което не се оспорва от ответника, че е
получил от кредитора сумата от 10 000 лв., която е била предмет на
договора, съдът намира, че в полза на ищеца следва да бъде признато съществуването на
вземането, представляващо чистата стойност на кредита, а вземанията за
възнаградителна и мораторна лихва следва да бъдат отречени като недължими. От
размера на чистата стойност на кредита следва да бъдат приспаднати направените
към момента плащания от ответника, чийто размер съгласно заключението на
съдебно-икономическата експертиза е 6
079.22 лв. Следователно дължима от ответника е сума в размер на 3 920,78
лв.
Неоснователно е направеното от
ответника възражение за погасяване по давност на вземанията, предмет на делото.
Установи се, че договорът за потребителски кредит, на който ищецът основава
исковата си претенция, е недействителен (нищожен) и съответно вземането се
погасява с петгодишна давност съгласно общото правило на чл. 110 от ЗЗД. Сумата
е предоставена на ответника на 02.02.2015 г., от която дата вземането е станало
изискуемо, доколкото сумата е платена въз основа на нищожен договор, и съгласно
чл. 114, ал. 1 от ЗЗД от тази дата е започнала да тече погасителната давност.
Същата е прекъсната на основание чл. 116, б. „б“ от ЗЗД на 27.12.2019 г. с
подаване на заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.
№ 5107/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик и последвалото предявяване
на иск за установяване на вземането, който съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4 от ГПК. След 27.12.2019
г. давност не тече съгласно чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД, докато трае съдебният
процес относно вземането.
По изложените съображения съдът намира, че искът за
главница следва да бъде уважен до размера от 3 920,78 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда – 27.12.2019 г., до окончателното плащане, а за разликата над
3 920,78 лв. до предявения размер от 8 592,13 лв. искът следва да
бъде отхвърлен. Акцесорните искове за възнаградителна лихва в размер на
2 601,75 лв. за периода от 20.05.2016 г. до 20.03.2020 г. и за мораторна
лихва в размер на 845,63 лв. за периода от 20.06.2016 г. до 18.12.2019 г. също
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни с оглед на изричната разпоредба
на чл. 23 от ЗПК.
Макар акцесорните искове, предявени по
реда на чл. 422 от ГПК, да са отхвърлени съдът намира, че не дължи произнасяне
по заявените под евентуалност осъдителни искове за тези вземания, доколкото
същите са предявени под условие, че не се установи надлежно обявена предсрочна
изискуемост на вземанията по кредита преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, а както се посочи договорът за потребителски
кредит е обявен за недействителен по смисъла на чл. 22 от ЗПК, не е породил
желаните от страните правни последици и обявяването на предсрочна изискуемост е
без правно значение.
На основание чл. 78, ал. 1
от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноските в исковото и заповедното производство,
включително юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП, съразмерно на уважената част
от исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноските в исковото производство, съразмерно
на отхвърлената част от исковата претенция.
Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното
от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно, тъй като размерът му е
под минималния размер, определен по правилата на чл. 7, ал. 2, т. 1, 2 и 3, вр.
чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 04.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за всеки от предявените искове.
Така
мотивиран Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че Т.П.Т., ЕГН ********** *** дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“,
Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република Б. клон „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. „М. ..“, Бизнес Парк С., сграда .., представлявано от законния
представител Д. Т. Д., сумата от 3 920,78 лв., предоставена по договор за
потребителски кредит ……. от …. г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 27.12.2019
г., до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 5107/2019 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик, като ОТХВЪРЛЯ иска за
главница за разликата над 3 920,78 лв. до предявения размер от 8 592,13
лв., както и исковете за признаване за установено в отношенията между страните,
че ответникът дължи на ищеца възнаградителна лихва в размер на 2 601,75
лв. за периода от 20.05.2016 г. до 20.03.2020 г. и за мораторна лихва в размер
на 845,63 лв. за периода от 20.06.2016 г. до 18.12.2019 г. на основание договор
за потребителски кредит ЕМLN-11146223 от
02.02.2015 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.
410 от ГПК по ч.гр.д. № 5107/2019 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Т.П.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция, действащ чрез регистрирания в Република
България клон „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.“, клон България, ЕИК ….
седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „М. ..“, Бизнес Парк С., сграда….,
представлявано от законния представител Д. Т. Д., разноски в исковото
производство за държавна такса в размер на 83.71 лв. и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 65.13 лв., както и разноски в заповедното
производство в размер на 78.38 лв. държавна такса и 16.28 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА „БНП Париба Пърсънъл Файненс“, Париж, Франция,
действащ чрез регистрирания в Република България клон „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.“, клон Б., ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С.,
ж.к. „М. 4“, Бизнес Парк С., сграда .., представлявано от законния представител
Д. Т. Д. да заплати на Т.П.Т., ЕГН ********** *** разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 775.49 лв. и депозити за вещи лица в размер на 370.89
лв.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд –
Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: