Р Е Ш Е Н И Е
№ 2982, 12.07.2019 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІХ гр. с.
На 25.06.2019 г. в публично заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ БУКОВА
при
участието на секретаря : МАРИЯНА МИХАЙЛОВА
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13050 по описа за 2018
година и за да се произнесе взе предвид следното :
Ищецът “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул. “Шести
септември” № 250, представляван от ....... С.Л.Н., а също и от пълномощника му .....
Г.Н., твърди, че Т.А.А. има качеството на потребител на предоставяните от него услуги
като собственик и ползвател на водоснабден обект, находящ се в гр. ....., на
ул. ..... № ...., както и че за периода 29.02.2016 г. – 28.02.2018 г. дружеството
е извършили услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за
посочения имот на обща стойност 477.21 лева, цените на които не са заплатени в
срок, поради което по партидата на ответника са начислени и обезщетения за
забава за периода 30.04.2016 г. – 28.02.2018 г. в общ размер на 34.58 лева. За тези вземания ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5381 по
описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. с. за 2018 г., която е връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което и в изпълнение на
дадено от заповедния съд указание ищецът е предявил настоящата искова молба, с
която моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
ответникът му дължи горните суми ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 5381/18 г.
в съда – 02.04.2018 г., до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на
разноски.
Обективно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК
отговор на исковата молба особеният представител на ответника Т.А.А. с ЕГН **********,
адвокат Б.Б., оспорва предявените искове както по основание, така и по размер,
като твърди, че в исковата молба не се сочи ясно и недвусмислено дали в
процесния имот има или не водомер, с оглед на което и липсват данни на каква
база и на какво основание е определен претендираният от ищеца размер на извършените
за процесния имот услуги, а в представената писмена защита заявява, че в хода
на съдебното дирене не се е установила тезата на ищеца, че ответникът е негов
потребител в качеството му на собственик на
Продължение на решение по
гр. д. 0 13050/18 г. на РСПд – стр. 2/3
описания в исковата молба водоснабден обект, поради
което моли съда да ги отхвърли като неоснователни.
Съдът като обсъди твърденията и доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност намира следното :
Видно от служебно изисканото ч. гр. д. № 5381 по описа
на Районен съд – Пловдив, V гр. с. за 2018 г. на 03.05.2018 г. е издадена
Заповед № 4097 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено Т.А. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД : сумата от
477.21 лв. – главница, представляваща незаплетени задължения за консумирана
питейна вода и отведена канална вода за обект, находящ се в гр. ....., ул.
..... № ...., за периода 29.02.2016 г. – 28.02.2018 г. ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението, по което е образувано ч. гр. д. № 5381/18
г. в съда - 02.04.2018 г., до окончателното й изплащане; сумата от 34.58 лв. –
лихва от 30.04.2016 г. до 28.02.2018 г.; сумата от 25 лв. държавна такса по
производството и сумата от 50 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт,
която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което в
изпълнение на дадено от заповедния съд указание дружеството е предявило
настоящата искова молба за установяване на вземанията си по заповедта.
„Потребители” по смисъла на
Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/ са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги /§ 1, ал. 1, т. 2 Допълнителни
разпоредби на ЗРВКУ/, а съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /Обн. ДВ, бр. 88 от
08.10.2004 г. в сила от 12.10.2004 г., наричана накратко в следващото изложение
„Наредбата”/ : „Потребители на услугите В и К са: 1 собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез
концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни
и/или дъждовни води.”, т. е. за придобиването на качеството на потребител е меродавно
не фактическото потребяване на водоснабдителните и канализационните услуги,
съответно наличието на договор сключен в писмена форма, а то се свързва с
принадлежността на правото на собственост или на правото на ползване върху
жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост.
До датата на приключване на съдебното дирене ищецът не
ангажира доказателствени средства относно установяване на факта, че през
исковия период ответникът е бил собственик на посочения в исковата молба
недвижим имот - видно от изпратеното от Община Пловдив в отговор на издаденото
на дружеството съдебно удостоверение писмо изх. № ......../28.05.2019 г. в
масива на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община .......няма декларирани от
Т.А. недвижими имоти на територията на общината, в това число и на ул. .......
№ ..., с оглед на което съдът намира това твърдение за недоказано.
Продължение на решение по
гр. д. 0 13050/18 г. на РСПд – стр. 3/3
А щом през процесния период ответникът не е бил
собственик на посочения в исковата молба недвижим имот, то той не е имал и
качеството на потребител на предоставяните от дружеството В и К услуги за този
имот, поради което в неговата правна сфера не е възникнало задължение да
заплати цените на извършените за същия услуги по доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода, с оглед на което предявените искове като
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По
изложените мотиви съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Пловдив и адрес на управление – бул.
“Шести септември” № 250, представлявано от ....... С.Л.Н., искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че Т.А.А. с ЕГН **********, му дължи : сумата от 477.21
лева, представляваща сбор от цени на извършени услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода за водоснабден обект, находящ се в гр. .......,
ул. ....... № ..., за периода 29.02.2016 г. – 28.02.2018 г. ведно със законната
лихва от 02.04.2018 г. до окончателното й изплащане, а също и сумата от 34.58 лв.
- обезщетения за забава за периода 30.04.2016 г. – 28.02.2018 г., за които вземания дружеството се е снабдило със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 5381 по
описа на Районен съд - Пловдив, ІХ гр. с. за 2018 г., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Решението може да бъде обжалвано пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страната.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК преписи на
решението да се връчат на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п./ Таня Букова
Вярно
с оригинала!
ММ