РЕШЕНИЕ
№ 488
гр. Пловдив, 07.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330202746 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-002227/
18.03.2021г. на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция” Пловдив, с което на С. И. П., ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение на
чл.167 ал.1 от Закона за движение по пътищата ЗДвП/, на основание чл.178
ал.1 т.7 от ЗДвП.
Жалбоподателят П., чрез процесуалния си представител адв. Р.Р., по
съображения, изложени в жалбата, в допълнително депозирано становище и в
съдебно заседание, моли съда да отмени НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендира направените разноски по делото за
адвокатски хонорар.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не изпраща представител. По
делото е постъпила писмена молба-становище от Началник Сектор „ПП“ при
ОДМВР - Пловдив, в което са изложени съображения за правилност и
законосъобразност на наказателното постановление и се моли същият да бъде
потвърден. Прави възражение прекомерност на адвокатския хонорар, да бъде
намален до предвидения минимум в Наредба № 1 от 2004г. на Висшия
адвокатски съвет за минимални размери на адвокатски възнаграждения.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
1
следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
Поради огромен снеговалеж на 13-14.02.2021г. в обл. Пловдив на св.
К.О. Н. и на И.Т., двамата инспектори в Сектор „Пътна полиция“ Пловдив
при ОДМВР Пловдив, било възложено извършване на проверка, относно това
дали се спазват задълженията по снегопочистване на пътната мрежа. В
изпълнение на тази задача на 14.02.2021г. около 13:30ч. те извършили
проверка на Републикански път ІІІ-805, участък от км 10+500 с. Войсил до км
19+600 гр. Съединение, където установили, че пътят бил обработен, но не бил
почистен напълно от снега. Св. Н. съставил докладна записка, в която описал
установеното по време на проверката.
Преписката била изпратена на ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна
полиция“ за отношение. На 15.02.2021 г. свид. И.Д. на база на установеното и
записано в докладната записка издал АУАН в присъствието на
жалбоподателя С.И.П., като посочил, че нарушението било извършена на
14.02.2020г. Свидетели по съставения АУАН били св. К.Н.., който бил
очевидец на констатираното нарушение и Г. Д., който бил свидетел при
самото съставяне на АУАН. П. подписал акта, като в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН депозирал писмени възражения. Във връзка с представените в срок
възражения, относно съставения АУАН е била извършена проверка от
контролните органи, която не установила нарушения при съставянето на
АУАН и уведомила жалбоподателя, че следва издаване на НП.
В АУАН сер. АА, с бл. № 849352/15.02.2021 г. и издаденото въз основа
на него наказателно постановление № 21-1030-002227 от 18.03.2021 г.,
актосъставителят, респ. административно – наказващия орган са описали
деянието по един и същи начин, че жалбоподателят П. заемал длъжността
„****“ към „Евро Строй Кънстръкшън“ ЕООД, ЕИК *********,
подизпълнител на „Европейски пътища“ АД, което имало сключен договор с
„ОПУ - Пловдив“ за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа,
съгласно утвърден план за зимно поддържане на РПМ есенно-зимен сезон
2020/2021г. . И в двата акта нарушението е квалифицирано, като такова по чл.
167, ал. 1 от ЗДвП. В НП е посочено, че с това си деяние нарушителят е
извършил следното: „не поддържа пътя в изправност, не сигнализира и не
отстранява препятствие от него, както и не предоставя част от обхвата на
същия за ползване на трети лица, което затруднява участниците в
движението“. Наложено е административно наказание глоба в размер на 2000
лева за нарушение на чл.167 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.178 ал.1 т.7 от
ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св.
И. Д. Д. – актосъставител, свидетелят К. О. Н., както и от писмените
доказателства по делото - АУАН сер. АА, с бл. № 849352/15.02.2021г.,
докладна записка за извършена проверка от К.Н., докладна записка за
2
извършена проверка от Г. Т., докладна записка от И.Д., докладна записка от
К.Н., възражение срещу АУАН, справка за нарушител/водач, копие от
Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и Заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. на
Министъра на вътрешните работи, месечен отчет за зимно поддържане за м.
февруари 2021г., договор за възлагане на обществена поръчка, списък на
степени и нива на зимно поддържане, списък на Републиканските пътища І-
ви, ІІ-ри и ІІІ-ти клас, допълнително споразумение към трудов договор №
11/13.01.2016г. на С.П., разпечатка от GPS и дотолкова, доколкото служат за
установяване на обективната истина.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното
от правна страна:
На първо място в разглежданата жалба стои въпросът дали С.П. е
„длъжностно лице“, което съгласно посочената за нарушена разпоредба на
чл.167 ал.1 от ЗДвП има задължение да стопанисва пътя, да го поддържа в
изправно състояние, да сигнализира незабавно препятствията по него и да ги
отстраняват във възможно най-кратък срок. При неизпълнение на това
задължение разпоредбата на чл. чл.178 ал.1 т.7 от ЗДвП предвижда, че се
наказва с глоба от 2000 до 7 000 лв. длъжностно лице, което не е взело
своевременни мерки за отстраняване или сигнализиране по установения
начин на препятствие на пътя или неизправност на пътните принадлежности,
които могат да застрашат безопасността на движението. Легалното
определение на понятието "длъжностно лице" се съдържа в нормата на чл. 93,
т. 1 от НК, а именно: "длъжностно лице е това, на което е възложено да
изпълнява със заплата или безплатно, временно или постоянно: служба в
държавно учреждение, ръководна работа или работа свързана с пазене или
управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация,
обществена организация, друго юридическо лице или едноличен търговец,
...".
Съобразно акта и постановлението е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството
му на длъжностно лице, а именно „****“ към „Евро Строй Кънстракшън“
ЕООД, което дружество според актосъставителя и наказващия орган е
подизпълнител на „Европейски пътища“ АД, което има сключен договор с
„ОПУ“ – Пловдив за зимно поддържане на републиканската пътна мрежа за
есенно-зимен период 2020/2021г. Както вече се посочи, разпоредбата на чл.
167, ал. 1 от ЗДвП задължава лицата, които стопанисват пътя, да го
поддържат в изправно състояние, да сигнализират незабавно препятствията
по него и да ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В ЗДвП не е
посочено кои са лицата, които стопанисват пътищата. Отговор на този въпрос
може да бъде изведен от разпоредбите на Закона за пътищата /ЗП/. В тях не се
използва понятието "стопанисване" на пътищата, но те установяват кои
субекти са собственици на пътищата и са задължени да ги поддържат.
Съгласно нормата на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП републиканските пътища се
управляват от Агенция "Пътна инфраструктура“, като по силата на чл. 19, ал.
3
2, т. 1 от ЗП управлението на пътищата включва и поддържането на
пътищата. Следователно Агенция "Пътна инфраструктура“се явява
задължено във връзка с поддръжката на въпросния републикански път лице.
По делото липсват доказателства за това каква е връзката между „Евро Строй
Кънстракшън“ ЕООД и пряко отговорния за състоянието на пътя – лицето,
което стопанисва пътя. Също каква е връзката между „Евро Строй
Кънстракшън“ ЕООД, работодател на С.П. и „Европейски пътища“ АД. По
делото не са налице безспорни и убедителни доказателства, от които да се
направи категоричен извод, че жалбоподателят П. се явява субект на
вмененото му нарушение и като такъв да следва да понесе
административнонаказателна отговорност.
Освен това, за да са налице предпоставките за реализиране на
административнонаказателна отговорност спрямо жалбоподателя за
описаното в АУАН и НП административно нарушение, следва същият към
датата на нарушението да притежава качеството „длъжностно лице“, което в
съответствие със служебните си задължения да има пряко отношение, респ.
задължение по контролиране изправността и състоянието на процесния пътен
участък, както и да отстранява и сигнализира неизправности на пътни
принадлежности или препятствия на пътното платно. От събраните по делото
доказателства обаче липсват данни по какъв начин въззиваемата страна е
определила точно жалбоподателят като субект на отговорност по оказаното
му длъжностно качество, доколкото видно от представеното допълнително
споразумение към трудовия му договор С.П. изпълнява длъжност в
дружеството „Евро Строй Кънстракшън“ ЕООД – „***“. В този смисъл
липсват необходимите доказателства, от които да се установи какви са били
основните задължения на жалбоподателя, респ. имал ли е делегирани
задължения, свързани със зимното поддържане на пътната мрежа и пътните
съоръжения. Не са приложени нито длъжностна характеристика за
длъжността „Технически ръководител строителство“, нито други документи,
установяващи тези обстоятелства.
Предвид горно съдът намира, че не се доказа правилно определяне на
субекта на административнонаказателна отговорност и в този смисъл
авторството на деянието. Налице е непълнота на доказателствата,
установяващи авторството на нарушението, която непълнота не може да бъде
преодоляна в настоящото производство. При условията на пълно главно
доказване наказващият орган е този, който носи доказателствената тежест и
трябва да докаже наличието на всички релевантни за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административно-наказателната отговорност, включително неговото
авторство, което в случая не е сторено.
Освен това за да е спазено изискването на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН по
отношение на АУАН, съответно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН по отношение
на НП, в тези два акта следва да е извършено описание на нарушението, чрез
посочване на датата и мястото, където същото е извършено, както и на
4
обстоятелствата, при които е било извършено. Това описание следва да е
достатъчно ясно и пълно, като следва да е сторено по такъв начин от
наказващия орган, че в същото да се съдържат всички съставомерни признаци
на посочено в закона нарушение, които да са конкретизирани чрез
конкретното им проявление в съответния случай - конкретно извършените от
служителя действия или осъщественото от него бездействие и по какъв начин
се е проявило то в обективната действителност.
В случая не може да се приеме, че е налице надлежно описание на
нарушението.
При обективиране на същото в АУАН актосъставителят недопустимо е
смесил всички възможни проявления на неизпълнение на задължения по чл.
167, ал. 1 от ЗДвП и то по начин, който води до неяснота, за кое точно от тях
е ангажирана административно-наказателната отговорност на касационният
жалбоподател, а следва да се посочи че неизпълнението на всяко едно от тях е
самостоятелно основание за ангажиране на отговорността на съответното
виновно длъжностно лице. В случая приемайки, че описаното текстово
деяние покрива признаците на състава едновременно на всички посочени за
нарушени дейности от нормата на чл. 167, ал. 1 от ЗДвП, предписващи съвсем
различни правила за поведение спрямо правните субекти, само част от които
обаче са наказуеми по чл. 178, ал. 1, т. 7 от ЗДвП, административно-
наказващият орган недопустимо е смесил описаното от обективна страна
деяние и е допуснал процесуално нарушение.
В тази връзка, и допуснатото нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от
ЗАНН безспорно представлява нарушение на процесуалните правила, от
категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна на
санкционния акт само на това основание, тъй като води както до накърняване
правото на защита на наказаното лице с оглед невъзможността му да
организира защитата си, така и до невъзможност съда да извърши адекватен
съдебен контрол върху санкционния акт.
Основателно е и възражението на жалбоподателя за разминаване
между датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и тази,
посочена в НП.
Противоречието се изразява в това, че актосъставителят е посочил
неправилна датата на извършване на нарушението, като впоследствие същата
е поправена. В същия е отразена и друга година на извършване на
нарушението /2020г./, а не процесната такава 2021г. Едва в наказателното
постановление е посочена правилната такава – 14.02.2021 г., без обаче да се
направи опит за обяснение на допуснатото разминаване.
Датата на извършване на нарушението е съществен реквизит, който
пряко е свързан с възможността за адекватно упражняване на правото на
защита и такава нередовност не може да бъде преодоляна по реда на чл. 53,
ал. 2 от ЗАНН. Недопустимо е с НП деецът да бъде наказан за различно
деяние от това, за което дотогава се е водил процесът, а щом датата на
5
извършването му е различна, то ще се касае именно за ново деяние, по което
лицето не се е защитавало. Трайна и непротиворечива е съдебната практика,
че различната дата на извършване на нарушението в АУАН и в НП винаги
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на
защита на наказания и обуславя отмяна на наказателното постановление.
Отделно от това, като друго самостоятелно основание за отмяна е
нанесеното зачеркване и поправка в АУАН, касаещо датата на
констатираното нарушение, без да има положен подпис на лицето, което ги е
направило и на наказаното лице, че е съгласно с тази поправка, както и кога е
сторено. Абсолютно недопустимо е първият значим акт в
административнонаказателното производство да се оформя по такъв
ненагледен начин със зачерквания и поправки, извършени не по надлежния
ред, което от своя страна още веднъж установява нарушено право на защита
на наказаното лице.
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че
наказателно постановление следва да бъде отменено като недоказано,
неправилно и незаконосъобразно.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д ал. 1 от ЗАНН страните имат право на
разноски в процеса. С оглед изхода на делото такива се дължат единствено на
жалбоподателя, който в приложен списък на разноските по делото е изписал
цифрово искане за присъждане на разноски в размер на 400 лв, и словом 370
лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По делото е доказано
извършването на разноски от жалбоподателя в размер на 370 лв, като в
договора за правна защита и съдействие е удостоверено възнаграждението да
е заплатено в брой. Съобразно чл.63д ал.2 от ЗАНН е направено и възражение
за прекомерност от въззиваемата страна, което настоящият състав намира за
неоснователно. Като съобрази предмета на делото и неговата фактическа и
правна сложност, извършените процесуални действия, както и имуществения
интерес, съдът намира, че претендираният от жалбоподателя размер на
адвокатско възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл.7 ал.2 т.2 от
Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. За разноските следва да се осъди юридическото лице, в
чиято структура е издателят на процесното НП, каквото в случая се явява
ОДМВР Пловдив.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002227/ 18.03.2021г.
на Началник Група към ОДМВР Пловдив, Сектор „Пътна полиция” Пловдив,
с което на С. И. П., ЕГН ********** е наложено административно наказание
6
глоба в размер на 2 000 лв. за нарушение на чл.167 ал.1 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/, на основание чл.178 ал.1 т.7 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР Пловдив да заплати на СТ. ИВ. П., ЕГН**********
сумата в размер на 370 /триста и седемдесет/ лв., представляваща направените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7