Р Е Ш Е Н И Е
№ ………………../……..11.2020 г., гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ-Г
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори юли през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
при участието на секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Генжова в.гр.дело №12697 по описа
за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
С решение
№175943/25.07.2019г., постановено по гр.д. №54171/2018г. по описа на СРС, 88
състав, е осъдено „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на П.Д.Й. сумата от 987,78 лева,
представляваща получена от ответника без правно основание въз основа на
едностранно извършена корекция вследствие на проверка на електромера в имота на
ищеца с клиентски №300075473815, за което бил съставен констативен протокол
№1018326 от 05.09.2017г. и издадена фактура №********* от 15.11.2017г., по
която била заплатена сума за доставена електроенергия, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 14.08.2018г. до окончателното плащане на
сумата, като е отхвърлен предявеният иск за разликата до пълния предявен
размер. Осъдено е „Ч.Е.Б.“ АД да заплати на П.Д.Й. сумата в размер на 616,25
лева, представляваща разноски по производството пред първата инстанция. Осъдена
е П.Д.Й. да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД сумата в размер на 6,65 лева, представляваща
разноски по производството пред първата инстанция. Решението е постановено при
участието на привлечено от ответника трето лице – помагач „Ч.Р.Б.“ АД.
Постъпила е
въззивна жалба от ответника в производството „Ч.Е.Б.“ АД, чрез пълномощника
юрисконсулт Л.М., срещу първоинстанционното решение в частта, с която
предявеният иск е уважен. Излагат се оплаквания, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено при
противоречие с доказателствата по делото, и е направено искане същото да бъде
отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло. Въззивникът излага
съображения за неправилност на извода на първоинстанционния съд, че следва да
се приложи чл.48, ал.1, т.1, б. „а“ от ПИКЕЕ, тъй като било установено, че
неизмерването на ел. енергия има точен измерител. Поддържа, че в съставения
констативен протокол при проверката било отразено, че по фазата, по която има
потребление – трета фаза, индикаторът на електромера не мига, т.е.
преминаващата през тази фаза ел. енергия не се отчита изобщо от СТИ. Тази
констатация била потвърдена и от БИМ, като в съставения констативен протокол
било записано, че при натоварване само на една фаза – трета, грешката, с която
се отчита електрическата енергия по трета фаза е минус 100%. Поддържа, че
заключението на СТЕ, в която вещото лице е посочило, че преизчисляването следва
да се извърши по чл.48, ал.1, т.1, б. „а“ от ПИКЕЕ при наличие на точен
измерител е неправилно. Излага съображения, че не са необходими специални
знания и с оглед събраните по делото доказателства може да се прецени, че
следва да намери приложение методиката при липса на точен измерител по реда на
чл.48, ал.1, т.1, б. „б“ от ПИКЕЕ, тъй като по манипулираната трета фаза на СТИ
не се измерва изцяло преминаващата през нея ел. енергия, още повече, че само по
тази фаза било установено, че се ползва такава. По другите две фази, които не
било установено да са манипулирани, ел. енергия не се ползвала от ищцата в
момента на проверката, поради което по тези две фази не била извършена корекция
на сметката на ищцата. С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да
бъде отменено в обжалваната част и предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на жалбата от насрещната страна П.Д.Й.,
чрез пълномощника адв. Р.Т., с който жалбата се оспорва изцяло. Поддържа, че се
решението е правилно и законосъобразно и е направено искане същото да бъде
потвърдено. Счита, че вещото лице е направило изчисления на база правилно
приложена процедура на чл.48, ал.1, т.1А от ПИКЕЕ при наличие на точен
измерител. Излага подробни съображения за нарушаване на процедурата при
извършване на проверката и съставяне на констативния протокол, както и оспорва
правото на въззивника да извършва корекция на сметка за потребена ел. енергия
за минал период. С оглед изложеното моли първоинстанционното решение да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Третото лице –
помагач не е изразило становище по въззивната жалба.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по
делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно
разпоредбата на чл.
269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за
интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното
решение е валидно и допустимо.
Първоинстанционният съд е сезиран с осъдителен иск с правна квалификация
чл.55, ал.1 от ЗЗД за връщане на сумата от 1001,14 лева, представляваща платена
без правно основание корекционна сума за ел. енергия за минал период, начислена
по клиентски №300075473815, аб. №**********, въз основа на констативен протокол
№1018326/05.09.2017г., съгласно фактура
№*********/15.11.2017г.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск, като е приел,
че корекцията на сметката на ищцата е направена въз
основа на влезли в законна сила по отношение на нея ЗЕ и ПИКЕЕ, към датата на
извършване на проверката на СТИ и съставянето на констативен протокол и към
датата на издадената фактура, също и че ответното дружество е спазило реда за
уведомяване на ищцата с извършен опит същата да бъде намерена на адреса при
започване на проверката, независимо, че същата не е била открита. Приел е също
така, че от заключението на СТЕ се установява нерегламентиран достъп до
вътрешността на електромера, както и, че грешката на отчитане е с 33% по-малко,
поради което е направил извод за приложимост в случая на правилото на чл.48,
ал.1, т. 1, б. „а“ от ПИКЕЕ, а именно наличие на точен измерител, респ. е
уважил предявения иск след приспадане на дължимия размер от 13,36 лева,
изчислен от вещото лице по СТЕ.
Установява се от
събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че ищцата е
потребител на електроенергия за недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „*********,
по партида на клиентски номер ********, аб.№******. Не се спори
обстоятелството, че процесният електромер е бил присъединен към електрическата
мрежа, поради което за ищцата се поражда правото да закупува ел. енергия и
насрещното право на ответника да получи цената за доставената стока. Правата и
задълженията на страните се уреждат с Общи условия, съгласно чл. 98а ЗЕ. Няма
данни ищцата да е възразила по приемането им и за нея да са предоговорени
специални условия по продажбата на електрическа енергия, поради което съдът
счита, че общо известните общи условия са валидни при уреждане на отношенията
между страните.
Спорът възниква
относно наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в
исковата молба процесна сума, представляваща
извършена корекция на обема и стойността на доставена енергия за минал
период.
В решение № 111/17.07.2015 г. по т. д. № 1650/2014 г.;
решение № 173 от 16.12.2015 г. по т. д. № 3262/2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО и
решение № 203/15.01.2016 г., постановено по т. д. № 2605/2014 г. на ВКС, ТК, І
ТО, е възприето становището, че със ЗИД ЗЕ ДВ бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира
сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, ако е изпълнил задълженията си по чл.
98, ал.2, т.6 и по чл.
83, ал.1, т.6 ЗЕ, т. е. само при предвиждане в Общите условия на договорите
на ред за уведомяване на клиента, че има основание за корекция и при налични правила за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване,
включително за установяване на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно
измерена електрическа енергия.
Законодателят е вменил изрично в задължение на електроразпределителното
дружество: 1/ да създаде правила за
измерване на количеството електрическа енергия със съответно на новата законова
уредба, въведена със ЗИДЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./
съдържание /в случая такива са създадени - цитираните по-горе ПИКЕЕ, в сила от
16.11.2013 г./ и 2/ да създаде общи условия на договорите с крайния потребител
на ел. енергия, предвиждащи ред за уведомяване на клиента при наличие на
основание за корекция. Следователно правото за извършване на корекция на сметка
възниква за доставчика на електрическа енергия при кумулативното наличие на
посочените две предпоставки.
В разглеждания случай обаче, ответното дружество,
чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване елементите на
фактическия състав на претендираното потестативно право да извърши едностранно
корекция на сметката на ищеца като битов клиент на електрическа енергия, не
ангажира доказателства в тази насока. Ответната страна нито е релевирала
твърдения, нито е ангажирала доказателства за изменението на действащите общи
условия или за влизането в сила на нови общи условия, които да предвиждат ред
за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки /като в тази
връзка следва да бъдат съобразени и мерките за защита на потребителите,
предвидени в Директива 2009/72/ЕС относно общите правила за вътрешния пазар на
електрическа енергия, изцяло транспонирана със ЗЕ/, следователно и при
прилагане неблагоприятните последици от непровеждане на дължимото в процеса
доказване следва извод, че фактическият състав, пораждащ правото на крайния
снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на
потребената ел. енергия не е изпълнен, тъй като снабдителят не е изпълнил
задължението си по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да издаде и публикува нови Общи
условия или да измени действащите до този момент така, че съдържанието им да
отговаря на изискванията в цитираната законова разпоредба, тъй като в
заварените общи условия липсва уреден ред за уведомяване на клиента при наличие
на основание за корекция. Представените по делото Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, одобрени от ДКЕВР с Решение №
ОУ-059/07.11.2007 г., не съдържат клауза, която да урежда реда за уведомяване
на клиента при наличие на основание за извършването на корекция на сметка.
Клаузите на чл. 17, ал. 2 и чл. 18 ОУ не отговарят на законовото изискване на
чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ, тъй като в тях е предвидено единствено задължение на
продавача на електрическа енергия да уведоми клиента за вече извършената
корекция на сметка, но в нея не е разписан редът, по който следва да стане
това. Клаузата на чл.49 от общите условия също няма значение на определяне на
ред за уведомяване на клиентите, тъй като определя само кои са адресите за
кореспонденция между страните.
С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав
приема, че в случая не се установи да е изпълнен фактическият състав, пораждащ
правото на крайния снабдител на електрическа енергия да коригира сметката на
клиента при доказано неточно отчитане на потребената енергия, тъй като не се
доказа той да е изпълнил задължението, предвидено в чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ да
приеме нови общи условия, в чието съдържание да е предвиден ред за уведомяване
на клиента при наличие на основание за корекция, доколкото в заварените общи
условия такъв няма уреден.
По изложените съображения въззивният съд приема,
че в тежест на ищцата П.Д.Й.
не е възникнало задължение да заплаща на крайния снабдител – ответника, цената на
неизмерената електрическа енергия, определена след извършена корекция на
сметката за минал период.
Ето защо в случая не е необходимо да бъдат разглеждани останалите, поставени от
страните въпроси.
Поради съвпадане
на крайния извод на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение в
обжалваната част, с която е уважен предявеният иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД,
следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на
спора на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивното производство в размер на 360 лева, съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените мотиви, Софийски
градски съд, ГО, ІІ-г въззивен състав
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№175943/25.07.2019г., постановено по гр.д. №54171/2018г. по описа на СРС, 88
състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД да заплати на П.Д.Й. разноски за въззивното производство в размер на 360
лева.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ответника трето лице – помагач „Ч.Р.Б.“
АД.
Решението не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.