Р Е Ш Е Н И Е
№………./17.12.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: РАЛИЦА КОСТАДИНОВА
при секретар Нина Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 326 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени от ИЩЦАТА
И.Х.Я., ЕГН **********,*** , срещу ОТВЕТНИЦИТЕ 1/ Х.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и
2/ С.В.Д., дата на раждане: ***г., и двамата с адрес: ..., субективно съединени
отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че ответниците не
са собственици на 1/ 2 идеална част
от следния недвижим имот: Апартамент: No
40 /четиридесет/, на 11 /единадесети/ етаж, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.2560.47.5.40
/едно, нула, едно, три, пет, точка, две, пет, шест, нула, точка, четири, седем,
точка пет, точка, четири, нула/ по кадастралната карта на гр. Варна, общ.Варна,
област Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК-София, с площ от 82.80 кв.м. /осемдесет и две цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/ с адрес: град Варна, район "Приморски", ул. „..../,
с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на
обекта -1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - обект
10135.2560.47.5.39; под обекта - обект 10135.2560.47.5.36; над обекта -няма,
като самостоятелния обект попада в сграда № 5 /пет/, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.2560.47 /едно, нула, едно, три, пет, точка, две,
пет, шест, нула, точка, четири, седем/, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40
/четиридесет/ с площ от 4.48 кв.м. /четири цяло и четиридесет и осем квадратни
метра/ при граници: изба №39, стълбище и коридор, ведно с 1.9445 % /едно цяло
девет хиляди четиристотин четиридесет и пет десетохилядни процента/ идеални
части от общите части на сградата, както и 1.9445 % /едно цяло девет хиляди
четиристотин четиридесет и пет десетохилядни процента/ идеални части от правото
на строеж върху държавна земя по плана на 18 /осемнадесети/ микрорайон,
кметство „Приморски"-гр.Варна.
От ищцата
е направено и акцесорното искане с правно основание чл. 537 ал. 2 от ГПК за изменение на
Констативен Нотариален Акт № 20, том I, per. № 1002, дело № 78 от 1б.03.2016г.,
вписан на 16.03.2016г. в СВ - Варна, вх.
per. № 5299, Акт № 121, том XIII, дело № 2754/2016г. в частта, в която е приет за собственик на ½ ид.част от имота Х.Ц.Д..
ИЩЦАТА твърди, че е
придобила правото на собственост върху Апартамент: No 40 /четиридесет/, на 11
/единадесети/ етаж, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 10135.2560.47.5.40 /едно, нула, едно, три, пет, точка, две, пет, шест, нула,
точка, четири, седем, точка пет, точка, четири, нула/ по кадастралната карта на
гр. Варна, общ.Варна, област Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008
г. на Изпълнителния директор на АГКК-София, с площ от 82.80 кв.м. /осемдесет и
две цяло и осемдесет стотни квадратни метра/ с адрес: град Варна, район
"Приморски", ул. „..../, с предназначение на самостоятелния обект -
жилище, апартамент, брой нива на обекта -1 /едно/, при съседни самостоятелни
обекти: на същия етаж - обект 10135.2560.47.5.39; под обекта - обект
10135.2560.47.5.36; над обекта -няма, като самостоятелния обект попада в сграда
№ 5 /пет/, разположена в поземлен имот с идентификатор № 10135.2560.47 /едно,
нула, едно, три, пет, точка, две, пет, шест, нула, точка, четири, седем/,
заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40 /четиридесет/ с площ от 4.48 кв.м. /четири цяло и
четиридесет и осем квадратни метра/ при граници: изба №39, стълбище и коридор,
ведно с 1.9445 % /едно цяло девет хиляди четиристотин четиридесет и пет
десетохилядни процента/ идеални части от общите части на сградата, както и
1.9445 % /едно цяло девет хиляди четиристотин четиридесет и пет десетохилядни
процента/ идеални части от правото на строеж върху държавна земя по плана на 18
/осемнадесети/ микрорайон, кметство „Приморски"-гр.Варна, посредством
участие в ЖСК „СПОРТИСТ", който апартамент се намира в сграда, построена
върху държавно дворно място съгласно Разрешение за строеж №27/18.12.1986 г.
издадено от община Варна.
ЖСК „Спортист" е
построила жилищно-строителната кооперация и е въвела същата в експлоатация с
Разрешение за ползване №35/18.01.2002 г. на РДНСК -Варна, като при
разпределението на обектите в нея член кооператора И.Х.Я. е получила правото на
собственост върху гореописания апартамент 40.
Ищцата твърди, че е
член-кооператор от самото създаване на кооперацията, тъй като тя е сред
учредителите през 1980г. Съгласно Разпределителен протокол от
14.06.1986 г. подписан от Председателя на УС на ЖСК „Спортист"- М.Г. на
ищцата бил разпределен в дял апартамент №40 в сградата. Съгласно
Списък на член кооператорите на ЖСК „Спортист" към 28.09.2004 г., който списък
бил на стр.210 от фирменото дело на кооперацията
- ф.д. №601/1996 г. на ВОС, ищцата била посочена
под номер 40 на 3 стр. от списъка- лист 213 от фирменото дело, като списъкът
бил подписан от Председателя на УС на ЖСК „ Спортист"- М.Г. и на последната
страница от списъка под формата на забележка било посочено, че поредният номер
по списъка отговарял на номера на избрания апартамент.
В годините на
изграждане на сградата от ЖСК „Спортист", в качеството си на член
кооператор ищцата била изплащала лично от свое име и за своя сметка, стойността
на апартамента:
1.Мемориален
ордер от Балканбанк от 19.04.1994 г. за нареждане по сметка на ЖСК
„Спортист" с номер № ********** на обща сума от 150 000 лева, от които от
името на ищцата - 50 000 лева.
2.Платежно
нареждане на Първа инвестиционна банка от 01.08.1994 за вноска по сметка на ЖСК
„Спортист" с номер № 130-000-735-0 на обща сума от 135 038 лева, от които
от името на ищцата - 50 300 лева.
3.Вносна
бележка на ТБ „Биохим" от 17.11.1994 г. за вноска по сметка на ЖСК
„Спортист" с номер № 666-130-000-735-0 на сума от 60 000 лева
4.Вносна
бележка на Експресбанк АД от 02.12.1994 за вноска по сметка на ЖСК
„Спортист" на сума от 94 000 лева
5.Вносна бележка на
ТБ „Биохим" от 04.06.1995 г. за вноска по сметка на ЖСК „Спортист" с
номер № ********** на сума от 17 000 лева с основание за внасяне -последна
вноска -ап.38, ет. 11, вх. 13-СК
Общата сума, която
ищцата била платила за апартамента си била в размер на 271 300 лева.
Видно от разяснението
на председателя на управителния съвет на ЖСК „Спортист" М.Г. от дата
08.05.2015 г. до АГКК първоначалната номерация на жилищата се била сменила и
апартаментът, който била избрала ищцата първоначално бил №38, а с екзекутивна
документация номерацията била променена и същият станал №40, като този
апартамент бил разпределен в дял на ищцата съгласно разпределителния протокол.
Ищцата като
собственик на жилището, в което живеела от момента на изграждането му до
настоящия момент винаги сама била плащала данъците и таксите за него.
Тъй като ищцата не
разполагала с нотариален акт за собственост на процесното жилище, същата през
септември 2018г. упълномощила адвокат да започне да се снабдявам с документи за
съставяне на констативен нотариален акт за собственост по писмени доказателства.
При подаване на заявление за снабдяване с кадастрална схема на апартамента,
установили, че в кадастралния регистър по заявление на ответника, който е син
на ищцата били вписани промени, като същият бил вписан като собственик заедно с
ищцата.
Ищцата твърди, че била споделила пред
близките си за намерението си да се снабди с констативен нот.акт за собственост
и очевидно синът й Х.Ц.Д. бил предприел действия по вписването си като
собственик на имота в кадастралната карта наред с майка си.
При справка в имотния
регистър по лице ищцата установила, че по ЕГН на ищцата имало вписан нотариален
акт, за който тя нямала представа. След като се снабдила с копие на същия
установила, че без знание и съгласие на ищцата пред нотариус И. М.per. №195 с
район на действие-PC Варна било започнало нотариално производство и нотариуса
съставил Нотариален акт за собственост върху недвижим имот, строен от ЖСК №
196, том III, рег.№8350, дело № 538 от 2018 г. вписан в СВ с вх.рег. № 31398 от
13.11.2018 г., акт №133, том LХХXII, дело № 17803/2018 г. на СВ-Варна. Съгласно
съдържанието на горепосочения нотариален акт ищцата и ответникът били обявени
за собственици при равни квоти на ап.40 в гр. ...
Ищцата оспорва съдържанието
на констативния нотариален акт, тъй като твърди, че единствено тя е собственик
на процесното жилище, тъй като единствено тя въз основа на членството в ЖСК и
изплащане на апартамента е придобила в собственост апартамента, а синът й Х.Ц.Д.
нито бил приеман за член-кооператор,
нито участвал финансово в изграждането на жилището.
От изграждането на
жилището до настоящия момент ищцата живеела в апартамента и упражнявала
фактическо владение върху същия.
Счита, че тя е
придобила собствеността върху апартамента на две основания-както поради
качеството си на член-кооператор, така и на основание давностно владение, тъй
като същата владеела жилището спокойно и необезпокоявано от 2004 г. до
настоящия момент.
Предвид
обстоятелството, че към датата на съставяне на констативния нотариален акт
ответникът Х.Ц.Д. бил в брак със С.В.Д., счита, че искът следвало да бъде
насочен и срещу съпругата му.
В съдебно заседание ищецaтa поддържа исковата молба, моли съда да уважи претенцията й, както и да й
бъдат присъдени сторените разноски.
В срок по чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИКА Х.Ц.Д. е
постъпил отговор на исковата молба, в който изразява становище, с което твърди,
че исковете са допустими, но неоснователни.
Не оспорва участието
на Я. като член - кооператор още от учредяването на кооперацията, на
разрешаването на строителството и построяването на ЖСК „Спортист",
въвеждането в експлоатация на сградата в гр. Варна, ул. „******“ *, респ. на
апартаментите от вх."В", между които и спорният ап. №40. Не оспорва,
че в хода на строителството била променена номерацията на апартамента, като
първоначално за него е бил определен №38, а впоследствие -№40, с който номер
бил записан и в разпределителния протокол на жилищата.
Твърди, че е член
кооператор и представените от ищцата заверени за вярност копия от документи са
явно неверни. Такъв бил например
приложеният към ИМ „разпределителен протокол"
датиран 14.06.1986г. и издаден на 19.04.2013г. от Председателя на УС М.Г..
Ответникът прилага този „разпределителен протокол", но вече заверен с
подписа на М.Г. и печата на Кооперацията. В представения от ищцата документ
отчетливо се забелязвали корекции на ред 6, на който е премахнато името и ЕГН
на ответника.
Липсата на името на
ответника в Списъка на чл. кооператорите поради технически пропуск не можело да
отмени факта на членството му като кооператор с приемането му като такъв в ЖСК
„Спортист" с Решение на ОС на ЖСК от 25.03.21998г. като съкооператор за
построяването на жилището заедно с Я..
Това е станало на основание и по изрично искане на Я. до УС на ЖСК в
декларацията й с нотариална заверка на подписа от 26.11.1997г. и с молба на
ответника за приемането му като член кооператор с нот. заверка на подписа му от
27.11.1997г. С протоколно Решение на ОС
на ЖСК от 25.03.2004г. бил приет Окончателния разпределителен протокол, в който
за собственици на ап.40 са посочени Я. и ответникът.
Твърди, че сумите за
плащанията към ЖСК „Спортист" били плащани както със средства на ищцата,
така и със средства на ответника, който бил поел и всички разходи за
довършителните работи за изграждането на апартамента. Същото било и при
заплащането на данъка и такса „битови отпадъци" за недвижимия имот. Ищцата
не била декларирала и сина си - ответника като собственик, но е прибирала от
него сумите за тези разходи с уговорката, че тя ще ги заплаща от негово име.
Едва през 2018г. ответникът бил установил несъответствието и бил подал
коригираща декларация, в която посочил и себе си като собственик на 1/2 ид.ч.
от апартамента.
През 2008г. в
апартамента се нанесло и семейството на ответника -двамата съпрузи и дъщеря им В..
Семейството ползвало и обитавало дневната и една спалня при общо ползване с ищцата
на санитарните помещения и избеното помещение, която била настанена в кухнята и
втората спалня. Едва през 2014г., когато д-р Х.Д. завършва специализация като
ревматолог и приема работа в МБАЛ Шумен, семейството напуснало жилището. При
това обаче двете стаи били заключени от Д. и в тях се съхранявало имуществото и
мебелите им. Отделно от това често ответникът и членове на неговото семейство
ползвали своите стаи от апартамента при идването им в град Варна.
Предвид изложеното
моли исковете да бъдат отхвърлени и да им се заплатят сторените разноски.
В срок по
чл.131 от ГПК, по делото от ОТВЕТНИЦАТА С.В.Д. не е
постъпил отговор на исковата молба.
В съдебно заседание и
двамата ответници поддържат отговора, депозиран от Х.Д. и молят съда да
отхвърли иска, като им присъди и сторените разноски.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Прието за безспорно и
ненуждаещо се от доказване между страните, че ищцата И.Я. е
член –кооператор на ЖСК „Спортист“, както и че е променена номерацията на процесния апартамент, като първоначално за него е бил определен №38, а
впоследствие -№40, с който номер бил записан и в разпределителния протокол на
жилищата.
С нотариален акт No 196, том III, рег.No
8350, дело 538 / 12.11.2018г. на нотариус И. М.е констатирано, че ищцата И.Х.Я. и ответникът Х.Ц.Д.,
след строеж на ЖСК Спортист върху държавно място в гр. Варна, ул. „*****“ *1 на
жилищна сграда, са получили при разпределението на същата от ОС на кооперацията
право на собственост при равни квоти върху процесния недвижим имот – апартамент
No
40. Приобщено е по делото и
копие на нотариалното дело, по което е издаден констативният нотариален акт от
нотариус Маджунова, като част от него са Решение от 18.12.1996г. по ф.д. 601/
1996г. на ВОС, по силата на което е вписанов в регистъра на кооперативните
организации и ЖСК при ВОС, ЖСК Спортист. С решение от 16.07.1998г. по ф.д. 601/
1996г. са вписани промени в управителния и контролен съвет на ЖСК Спортист.
Приложена към нотариалното дело е Заповед No 1907 / 13.06.1986г., с която е отстъпено правото на строеж, както и разрешение за строеж No 27 /
18.12.1986г. С разрешение за ползване No 64 / 21.03.1995г. е разрешено ползването на „ЖСК Спортист – 3“, гр. Варна.
Приложена е декларацията от И.Я. с нотариална заверка на подписа й от
26.11.1997г., с която заявява, че е съгласна синът й Х.Д. да бъде приет на
нейно място като член кооператор. Приложен е и същият разпределителен протокол
като този, представен от ответниците и описан по-долу. Приложено е
удостоверение от ЖСК Спортист от 19.03.2003г., от което се установява, че
разпределителният протокол на ЖСК Спортист вх. В не е обжалван и е влязъл в
сила.
Представени от ищцата са
учредителен протокол от 15.12.1980г, за
учредяването на ЖСК „Спортист“, от който се установява, че сред
учредителите е и ищцата. От представения
от ищцата разпределителен протокол между членовете на ЖСК „Спортист“ – Варна от
11.06.1987г., с посочена дата на издаване: 11.06.1987г. /л.56/, се установява,
че е взето решение И.Я. да получи в дял процесния апартамент. Представен е от
ищцата и друг разпределителен протокол между членовете на ЖСК „Спортист“ –
Варна от 14.06.1986г., с посочена дата на издаване: 19.04.2013г. /л.57/, от
който отново се установява, че е взето решение И.Я. да получи в дял процесния
апартамент. Със заповед No 1907 / 13.06.1986г., издадена от ОНС – ИК е отстъпено право на строеж на ЖСК Спортист за
изграждане на жилищната сграда, в която се намира процесният апартамент. С
разрешение за строеж No 27 / 18.12.1986г. е
разрешено на ЖСК Спортист да изгради сградата, в която е построено процесното
жилище. От списък на член кооператорите на ЖСК „Спортист“ към 28.09.2004г. се установява в същия да е
вписана ищцата, но не и ответникът. С разрешение за ползване No 35 /
18.01.2002г. е разрешено ползването на строеж ЖСК Спортист, вх. В с
40 бр. апартаменти. Представени са и 7 броя платежни нареждания, от които се
установява, че са превеждани суми по сметка на ЖСК Спортист от ищцата И.Я..
Представени са и 7 броя платежни нареждания, от които се установява, че ищцата
е заплащала данъци и такси за процения апартамент в периода 2015-1018г.
От страна на ответниците
е представен Протокол No 47 от 25.03.1998г. на ОС на
ЖСК Спортист, от което се установява, че ответникът Х.Ц.Д. е приет за
съкооператор на ищцата И. Х.Я. за процесния апартамент. С декларация с
нотариална заверка на подписа от 26.11. 1997г. И.Х.Я. е дала съгласие нейният
син Х.Ц.Д. да бъде приет на нейно място като член кооператор в ЖСК Спортист за
процесния апартамент. С молба с нотариална заверка на подписа от 27.11.1997г. Х.
Ц. Д. е поискал да бъде приет за член кооператор в ЖСК Спортист за процесния
апартамент. С протокол от 25.03.2004г. от ОС на ЖСК Спортист е приет
окончателен разпределителен протокол за вх. В, като от приложения такъв се
установява, че за ап.40 са вписани като съсобственици И.Х.Я. и Х.Ц.Д.. Видно от
издадено удостоверение от 19.04.2013г. от ЖСК Спортист, член кооператорите И.Х.Я.
и Х.Ц.Д. са направили всички плащания към ЖСК Спортист. Представя се от
ответниците и разпределителен протокол между членовете на ЖСК „Спортист“ –
Варна от 14.06.1986г., с посочена дата на издаване: 19.04.2013г., от който се
установява, че е взето решение И.Я. и Х.Д. да получат в дял процесния
апартамент. Видно от представена
приходна квитанция, Х.Ц.Д. е заплатил данъците и таксите за процесния имот за
2019г.
В
рамките на производството е открито производство по реда на чл. 193 от ГПК по
оспорване на истинността на следните документи: 1/ разпределителен
протокол от 14.06.1986г., издаден на 19.04.2013г. с твърдения за материална
подправка на документа, 2/ декларация с нотариална заверка на подписа с рег. No
42981 / 26.11.1997г. в частта за нейното авторство по отношение на сочения като
издател на документа И.Я., 3/ протокол от 25.03.2004 г. и приложението към него – разпределителен
протокол, в частта на авторството на същите, а именно за положения подпис на
протокол от 25.03.2004 г. от Л. и от С., както и на приложението към него –
разпределителен протокол на председателя М.Г.. Производството е открито предвид
твърдението за материалната подправка на документа. 4/ протокол от 25.03.1998
г., в частта за негово авторство, а именно положените подписи от председателя М.Г.
и протоколчика В. Ж.. Във връзка с оспорванията е изслушано и прието
заключението на вещото лице Е.А. по съдебно-почерковата експертиза / л. 108
-125 и л. 141 – 148 от делото/, от което
се установява: 1/ налице е материална поправка в Разпределителен протокол от
14.06.1986 г., издаден на 19.04.2013 год. /в документа, представен от ищцата/,
поправката е посочена в изследователската част на експертизата/. Документът на
л. 57 от делото не е оригинал, а цветно копие, като върху оригиналния документ
е имало друг текст, който е заличен, след което е направено цветно
ксерокопие; 2/ Подписът, положен срещу
текста „с уважение“ в Декларация с
нотариална заверка на подписа с рег. No 42981 / 26.11.1997г. е изпълнен от
ищцата И.Х.Я.; 3/ Подписите, положени за „Протоколчик" и
„Председател" в Протокол от 25.03.2004 г., за „Председател на У.С. ЖСК
„Спортист" в Разпределител протокол от 25.03.2004г., приложен към
протокола и Разпределителен протокол от 14.06.1986 г., издаден на 19.04.2013
год., са изпълнени от С. А. С., К. Н. М., М.Д.Г.. Не
се установи наличие на материална поправка в Протокол от 25.03.2004 г., и
приложения към него Разпределител протокол от 25.03.2004г.; 4/ Подписите,
положени за „Протоколчик" и „Председател" в Протокол от 25.03.1998
г., са изпълнени от Веска Щерева Ж. и М.Д.Г.. С оглед на гореизложеното
и оспорването на следните документи: 1/ декларация с нотариална заверка на
подписа с рег. No 42981 / 26.11.1997г., 2/ протокол от 25.03.2004 г. и приложението към него – разпределителен
протокол и 3/ протокол от
25.03.1998 г., представени от ответната страна, съдът приема за недоказано, като представените документи са истински такива, като може да се позове на него и
ги съобразява при постановяване на своето
решение, като възприема фактическите констатации по тях. По отношение на оспорения
от ответниците разпределителен
протокол от 14.06.1986г., издаден на 19.04.2013г., приложен от ищците и приет на л.
57 от делото, съдът приема същият за неистински, като го
изключва от доказателствения материал по делото и не следва да го съобразява
при постановяване на своето решение.За истински се приема разпределителният
протокол в екземпляра, приложен от ответниците на л. 36 от делото.
По делото е прието и
фирменото дело с No 601/ 1996г., по което е регистрирана ЖСК „Спартак“. Установява се, че с учредителен
протокол от 15.12.1980г. е учредена ЖСК Спартак, като сред член кооператорите е
посочена ищцата.С решение No 18.12.1996г. е вписана ЖСК
Спартак, като са вписани и промени. На л. 100 от фирменото дело се намира и
протокол от 25.03.1998г., който е идентичен с представения от ответниците. На
л. 107 е списък на член кооператорите на ЖСК Спортист към 25.03.1998г.,
идентичен с представения от ищцата и в който фигирира само нейното име, но не и
на Х.Д..
По делото от ищцата
са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на свидетелите – С. Ц.Д. и Д. В. Б., с които страната се домогва да докаже упражняваната
фактическа власт върху имота в периода от 2004г. до момента.
От свидетелските
показания на Б., която е била колежка на ищцата се установи, че в периода от
2004г. до сега е ходила многократно на гости у ищцата в процесния апартамент,
като последно преди година –година и половина я е посетила. Свидетелката
твърди, че ищцата живеела сама и не е виждала други хора в апартамента, който
имал две спални, един хол и малка кухня. Свидетелката не била влизала
единствено в една от спалните, но във всички други стаи била влизала.
Свидетелят С. Д. е син на ищцата и брат на ответника. Той сочи, че
майка му живее в процесния апартамент от 2002г., откакто е завършен. Твърди, че
първоначално всички живеели на ул. „******” № 13, докато завършат с брат му
/ответникът/ Медицински университет. Брат му се оженил и когато записали специализация
през 2007 г. майка им прибрала Х.Д. ***, за да не плащал квартира. Свидетелят
твърди, че също бил живял там през 2013 г. - 2014 г., тъй като нямал възможност
да си оправи апартамента. Свидетелят твърди, че майка му живеела сама от края
на 2013 г., когато Х. ***. С.
сочи, че неговият апартамент и апартаментът на майка
им били купени с парите на дядото и бабата на свидетеля. Продали 2 дка място на
Евксиноград, като на Х. ищцата била дала 450 000 лв., които се равнявали
на 90 000 долара. Председателят на коорепацията предлагал на Х. апартамент,
като той отначало се бил съгласи да купи, но след това се отказал и казал, че
щял да живее в Силистра, като инвестирал парите.
Свидетелят твърди, че процесният апартаментът се състоял от кухня,
баня, тоалет, три стаи и две тераси. До 2013 г. семейството на ответниците
живели в апартамента на ищцата. Двамата
ответници имали дъщеря – В., като те били в хола, а В. - най-вдясно - в другата стая. Свидетелят твърди, че той и
майка му ползвали стаята, която майка им я направила от кухня в спалня, както и
другата стая - първата вляво. Свидетелят
твърди, че всеки месец давал по 100 лв. на майка си, за да й помага, но това не
било плащане на наем. Х. в началото 1-2 пъти бил дал на ищцата по 100 лв., но след
това не й бил давал, като отново това не било плащане на наем, а помощ.
Свидетелят твърди, че уговорката да живее в жилището била между двама им. Събирали се, говорили и нямало някакво
неразбирателство. Х. е знаел, че и двамата ще дават някаква сума на майка им,
но ставало дума за помощ на майка от синове. Свидетелят твърди, че отношенията между
майка му и брат му били нормални преди семейството на ответниците да напусне
апартамента. Свидетелят не бил чувал
брат му да има претенции за апартамента. Твърди, че през 2013 г. - 2014 г. брат
му и семейството му се изнесло, като част от предметите им останали в
апартамента. Твърди, че стаите, в които Х. бил живял не се заключвали след
изнасянето им, но свидетелят не бил влизал вътре.
По искане на ответниците са изслушани и свидетелите В. Х.Д. – внучка
на ищцата и дъщеря на ответниците, както и
А. Й. Й.. Свидетелката В. Д. твърди, че баба й живее в процесния
апартамент, който има хол, две спални, малка кухня и санитарен възел, от 2002 г. - 2003 г. Свидетелката пояснява,
че когато кандидатствала за 8-ми клас
през 2005 г. заживели в същия апартамент с майка си и баща си – двамата
ответници. Сочи, че са обитавали хола и детската стая. Твърди, че са живели там до началото на 2013
г. – 2014 г. и след това родителите й заминали за Шумен, а свидетелката отишла
да живее при приятеля си. От този момент нататък свидетелката ходила поне един
път в месеца до апартамента, за да наглеждат багажите си в двете стаи, които
били заключили и от които баба й нямала ключ. Свидетелката сочи, че с баба й не
са имали никакви договорки за причината да живеят там, а семейството на
ответниците възприемали жилището като тяхно.
Чувала е баба й да казва, че баща й не бил собственик на апартамента.
Свидетелката А. Й. твърди, че познава страните по делото, тъй като
живеела на семейни начала със свидетеля С.. Ищцата И. живеела в същия вход,
където и С. – тя живее на ет. 11, а той на ет. 7. В самото начало на връзката й
със С., която започнала 2014г. и продължила до преди 3 месеца, била влизала в процесния апартамент 2-3
пъти. Свидетелката сочи, че познава
ответниците, като от С. Д. знае, че те живеели на 11 етаж с И., като самият С.
бил споделил, че апартаментът е собственост на Х. и на И.. Свидетелства, че Х.
и съпругата му ползвали едната стая, а дъщеря им ползвала другата. Пояснява, че Х. през 2017г. или 2018г.
заминал да работи в Силистра. Свидетелката знае, че той имал багаж в жилището
на 11 етаж.
Във връзка с оспорване на истинността на разпределителен
протокол от 14.06.1986г., издаден на 19.04.2013г., приложен от ищците и приет
на л. 57 от делото, по искане на ответниците е призован и разпитан свидетелят М.Д.Г.. Същият твърди, че
Ж.С.К. „СПОРТИСТ“ е основа през 1982 г. и от тогава до закриването й бил
председател. Познава И. и Х. като член кооператори. Познава И. от по-рано, тъй
като била в контролния съвет на кооперация от 1982 г. - 1985 г. Майката И. била
член кооператор от основаването през 1982 г., а синът й Х.Д. станал член
кооператор от март месец 1998 г. Двамата подали необходимите декларации, които
били нотариално заверени. И. лично подала декларацията си през 1997 г., с която
дала съгласие да бъде приет синът й на нейно място като член кооператор на
апартамент 38, който по-късно бил преномериран и станал апартамент № 40. Синът
й Х. подал молба, нотариално заверена от нотариус, през 1997 г. да бъде приет
като член. Майката И. била представила на свидетеля и двете молби. Синът бил
приет на общо събрание на 25.03.1998 г. Практиката съгласно Закон за
жилищностроителните кооперации гласяла, че не можело в едно събрание единият да
бъде приет, а другият да бъде отписан. Трябвало било поне след 2 седмици
протоколът да влезе в сила и на следващото събрание, да приемели новия член
кооператор и да освободят И.. Би трябвало на следващото събрание да освободят И.,
но не го били направили, а и те не настояли и така двамата станали съкооператори
на апартамент 40. В молбата пишело „Моля, да бъда заместена от сина ми“, но
процедурата не я били изпълнили докрай и така си останало.
Свидетелят твърди, че в списъка на член кооператорите към 28.09.2004
г., находящ се на лист 210-219 по фирмено дело № 601/1996 г. по описа на
Окръжен съд – Варна, и по конкретно на лист 213 или л. 11 от папката на ВРС
/предявен в с.з./ срещу ап. 40 било изписано само името на И., като сочи,
че протоколите ги изготвял секретарят, а
свидетелят само ги подписвал и най -вероятно била допусната техническа грешка.
Твърди, че предвид документацията, двамата – ищцата и ответникът били
съкооператори. Сочи, че не бил издавал разпределителен протокол, в който като
член кооператор по отношение на апартамент 40 да е посочен само единият от
съкооператорите. Свидетелят обяснява, че
в протокола от 1986 г. Х. не фигурирал в списъка на член кооператорите.
Направили избор на жилищата на 14.06.1986 г. Докато започнал строежа минали
няколко години, водили дела със строителя, и поетапно започнал строеж на
кооперацията през януари месец 1990 г. В разпределителния протокол пишело две
дати 14.06.1986 г. и 19.04.2013 г., защото
на 14.06.1986 г. бил направен избор от майката, а на 25.03.1998 г. Х.
бил приет за кооператор, затова имало две дати. Изборът на жилище е бил
направен от майката през 1986 г., а Х. е бил приет за съкооператор на
25.03.1998 г. Първоначално майката е била кооператор през 1986 г. Х. е приет
през 1998 г., а това е протокол, който е издаден по-късно за издаването на НА.
Свидетелят бил отразил актуалното състояние на собствеността на Х. като член
кооператор в протокола към 2013 г., като съобразил, че на 25.03.1998 г. бил
приет Х.. През 1986 г. 250 човека направили избор на апартаменти. През 1998 г. Х.
бил приет за съкооператор, а през 2013 г. свидетелят издавал на всички
документи, за да могат да си издадат нотариални актове. Окончателният
разпределителен протокол бил приет на 25 март и не бил подписван от
кооператорите, като не бил връчван лично на И. и Х., а бил поставен на таблото на входа. Протоколите
от 2004 г. и от 1998 г. не били обжалвани от никого, включително от И..
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищцата е
да докажe твърденията, с които обосновава правния си интерес от търсената
защита, като установи наличието на свое защитимо материално право, като докаже
изложените в исковата молба твърдения, че е собственик на процесния имот на
посочените придобивни основания – участие и реализирано строителство в ЖСК,
както и в условията на евентуалност упражнено давностно владение в периода от
2004г. до настоящия момент. Доколкото
ищецът оспорва придобиването на правото на собственост от ответниците, които са
се снабдили с констативен нотариален акт, ищецът носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от
нотариуса право /в този смисъл и ТР No 11/ 2012г., ВКС, ОСГК/. В тежест на ответниците е да установят фактите по възраженията си, от
които черпят изгодни за себе си последици, а именно, че Х.Д. е бил член
кооператор и въз основа на членството си, след надлежно заплащане е придобил в
собственост процесните идеални части, както и че със семейството му са владели
имота от неговото построяване.
По делото безспорно се
установи, че ищцата И.Я. е член –кооператор на ЖСК „Спортист“, както и че е променена
номерацията на процесния апартамент, като първоначално за него
е бил определен №38, а впоследствие -№40, с който номер бил записан и в
разпределителния протокол на жилищата. Съдът, след като
подробно обсъди всяко едно доказателство по-горе при изложение на фактическата
обстановка, приема, че наред с ищцата като член –кооператор е приет и нейният
син Х.Д. /протокол от ОС, проведено на 25.03.1998г./.
Основният спорен въпрос
дали ответникът е станал член –кооператор заедно с ищцата е спор за членствено
правоотношение, който е следвало да се отстрани по съответния надлежен ред чрез
оспорване на решението на ОС, на което е приет за член –кооператор за процесния
апартамет и ответникът по делото. Исковете
за отмяна на решенията на ОС на ЖСК са конститутивни, а не установителни,
поради което и не могат пороци на решението на ОС на ЖСК да се релевират по
пътя на възражение. Пороците не могат да се релевират и по пътя на инцидентния съдебен контрол - съдът не
може да извършва проверка за валидността на решенията на ОС, тъй като те не
представляват административен акт. Без значение, че се
твърди незаконосъобразност на решенията на ОС на ЖСК в процесния случай. Решенията на ОС на ЖСК са задължителни след като не са обжалвани и са влезли в сила.
На следващо място съдът
приема за безспорно установено по делото, че с протокол от 25.03.2004г. от ОС
на ЖСК Спортист е приет окончателен разпределителен протокол за вх. В, като от
приложения такъв се установява, че за ап.40 са вписани като съсобственици И.Х.Я.
и Х.Ц.Д..
В тази връзка и съдът
съобрази разпоредбата на чл. 35 ЗЖСК, според която в едномесечен срок от
определяне на цената на имотите в сградата на жилищностроителната кооперация, управителният
съвет е длъжен да свика общото събрание, което въз основа на разпределението по
чл. 28, ал. 1, точка 5 от закона приема окончателната цена на имотите и
определя припадащите се идеални части от общите части в сградата и от мястото,
съответно от правото на строеж. Въз основа на влязлото в сила решение по
предходната алинея и след представяне на необходимите документи нотариусът
снабдява членовете на жилищностроителната кооперация с нотариални актове.
Правото на собственост върху имота и идеалните части от общите части на
сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с
издаването на нотариалния акт.
Oт представените по
делото документи, включително тези, които се намират в кориците на фирменото
дело и по нотариалното дело, по което е издаден КНА, не се установи Общото
събрание на ЖСК „Спортист“ да е приело окончателна цена на имотите, както и да
е определило припадащите се идеални части от общите части в сградата и от правото
на строеж върху мястото, след като е извършено разпределението по чл. 28 ал.1
т.5 от ЗЖСК. А съдът приема, че с представения от ответника разпределителен
протокол /макар и без подписи на член –кооператорите/, приложен към протокол от
ОС, проведено на 25.03.2004г., е извършено разпределението. Не е
установено, обаче, че този протокол е
влязъл в сила. В приложеното към нотариалното дело удостоверение действително е
записано, че разпределителният протокол на ЖСК Спортист вх. В не е обжалван и е
влязъл в сила. Същото, обаче, е с дата на издаване: 19.03.2003г., а
окончателното разпределение е извършено с Протокол от ОС от 25.03.2004г., т.е.
не е годно да установи посочените в същото обстоятелства, както е приел
нотариусът, съставил процесния КНА. Отделно от издадения разпределителен
протокол от 14.06.1986г., с дата на издаване 19.04.2013г. съдът намира, че не
са спазени изискванията на чл. 35 от ЗЖСК. Решението
за окончателната цена и за припадащите се идеални части се взема от общото
събрание на кооперацията, като приложеният по делото от ответниците протокол
/л.36/ е издаден и подписан от председателя на УС на кооперацията и в него не
се сочи какви решения са взети по отношение на окончателната цена, кога и от
кого. В този смисъл и съдът приема, че към настоящия момент не са осъществени
предпоставките, въз основа на които ищцата да може да се снабди с нотариален
акт за собственост, а както беше посочено по-горе съобразно разпоредбата на чл.
35 ал.2 от ЗЖСК, правото на собственост върху имота и идеалните части от общите
части на сградата и от мястото, съответно от правото на строеж, се придобива с
издаването на нотариалния акт. До този момент ищцата е член-кооператор, но не и
собственик на имота, който се явява собственост на ЖСК „Спортист“. Ищцата
не успя да проведе надлежно доказване на твърдението си, че е придобила чрез
реализирано строителство в ЖСК надлежно право на собственост върху процесния
имот.
По отношение на
второто твърдение на ищцата, че е придобила процесния имот и предвид
упражненото давностно владение от 2004 до настоящия момент, съдът намира
следното:
В отношенията между
членовете на ЖСК, кандидатстващи за придобиване на един обект в съсобственост,
какъвто е настоящият случай, давност не тече докато обектите са собственост на
юридическото лице ЖСК. До този момент член-кооператорите
имат само неимуществени права и дори да упражняват фактическа власт върху
определените за тях обекти, те са само държатели до момента, в който се издаде
нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК. Поради това, че са
член-кооператори и имат правно очакване да придобият правото на собственост от
кооперацията по този ред, те не могат едновременно да формират анимус за
придобиване по давност. /в този смисъл и Решение No 527 / 16.06.2010г. по гр.д. 1136 / 2009г. на ВКС, I г.о./. От
момента на издаване на констативния нотариален акт по чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, с
който са признати и двамата член-кооператори, участвали в ЖСК за съсобственици
на апартамент № 40, от който момент всеки от тях може да владее за себе си
против другия до предявяване на настоящия иск за собственост на 12.11.2018 г.,
са изтекли само два месеца и половина. Следователно ищцата не е могла да
придобие по давност процесния апартамент, каквито са нейните твърдения.
Налице е противоречива
практика на съдилищата в хипотезата на предявен отрицателен установителен иск и
как следва да се процедира, ако ищецът не докаже фактите, на които основава
твърдяното си право. Настоящият състав споделя виждането, че ако ищецът не
докаже, че е титуляр на правото, което е обусловило правният му интерес, искът
за собственост се отхвърля без съдът да изследва правата на ответниците.
На база на изложеното,
съдът приема, че искът на ищцата е неоснователен и като такъв следва да се
отхвърли, като без уважение следва да се остави и акцесорното искане с правно
основание чл. 537 ал.2 от ГПК.
По претенцията за
разноски:
По делото е
направено искане от страните
за присъждане на разноски. С оглед изхода на спора и съгласно разпоредбата на
чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва
да понесе сторените от ответниците разноски в
настоящето производство съгласно представените списъци по чл. 80 от ГПК /л. 151/
от делото/, а именно: за ответника Х.Д. – 20 лв. – депозит за
призоваване на свидетел; 600 лв. - заплатено възнаграждение за вещо лице – и 2240
лв. - за заплатено адвокатско възнаграждение, а аз ответницата С.Д. - 2000 лв. – за заплатено адвокатско
възнаграждение. По делото е направено от ищцата възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Договорените
и заплатени адвокатски възнаграждения са в рамките на посочения минимален размер по Наредба №
1 от 9 Юли 2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.Х.Я.,
ЕГН **********,*** , срещу 1/ Х.Ц.Д., ЕГН **********, с адрес: *** и 2/ С.В.Д.,
дата на раждане: ***г., с адрес: *** 81, aп.14, субективно съединени
отрицателни установителни искове с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответниците не са
собственици на 1/ 2 идеална част от
следния недвижим имот: Апартамент: No 40
/четиридесет/, на 11 /единадесети/ етаж, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № 10135.2560.47.5.40
/едно, нула, едно, три, пет, точка, две, пет, шест, нула, точка, четири, седем,
точка пет, точка, четири, нула/ по кадастралната карта на гр. Варна, общ.Варна,
област Варна, одобрена със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния
директор на АГКК-София, с площ от 82.80 кв.м. /осемдесет и две цяло и осемдесет
стотни квадратни метра/ с адрес: град Варна, район "Приморски", ул. „..../,
с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, брой нива на
обекта -1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти: на същия етаж - обект
10135.2560.47.5.39; под обекта - обект 10135.2560.47.5.36; над обекта -няма,
като самостоятелния обект попада в сграда № 5 /пет/, разположена в поземлен
имот с идентификатор № 10135.2560.47 /едно, нула, едно, три, пет, точка, две,
пет, шест, нула, точка, четири, седем/, заедно с ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ №40
/четиридесет/ с площ от 4.48 кв.м. /четири цяло и четиридесет и осем квадратни
метра/ при граници: изба №39, стълбище и коридор, ведно с 1.9445 % /едно цяло
девет хиляди четиристотин четиридесет и пет десетохилядни процента/ идеални
части от общите части на сградата, както и 1.9445 % /едно цяло девет хиляди
четиристотин четиридесет и пет десетохилядни процента/ идеални части от правото
на строеж върху държавна земя по плана на 18 /осемнадесети/ микрорайон,
кметство „Приморски"-гр.Варна, като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ акцесорното
искане с правно основание чл. 537 ал. 2
от ГПК за изменение на Констативен Нотариален Акт № 20, том I,
per. № 1002, дело № 78 от 1б.03.2016г., вписан на 16.03.2016г. в СВ - Варна, вх. per. № 5299, Акт № 121, том
XIII, дело № 2754/2016г. в частта, в която е приет за собственик на ½
ид.част от имота Х.Ц.Д..
ОСЪЖДА И.Х.Я., ЕГН **********,***, да заплати на Х.Ц.Д.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 860 лв. /две хиляди
осемстотин и шестдесет лева/, представляващи сторени по делото разноски, на
основание
чл.78, ал.3
ГПК.
ОСЪЖДА И.Х.Я., ЕГН **********,***, да заплати на С.В.Д.,
дата на раждане: ***г., с адрес: *** 81, aп.14, сумата от 2 000 лв. /две хиляди лева/, представляващи сторени по делото разноски, на
основание
чл.78, ал.3
ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд
- Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: