О П Р Е Д Е Л
Е Н
И Е № І-30
град Бургас ,07.01.
2020 година
Бургаският окръжен
съд , гражданска колегия , в закрито заседание
на
................07.01.................
през
две
хиляди и двадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ : Пламена
Върбанова
мл.с. Марина Мавродиева
при секретаря.................................................,като разгледа
докладваното
от..........................съдията
М.Карастанчева ...в.гр.д. № 2046 по
описа за
2019 год.,за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по чл. 435 ал. 5 и сл. ГПК и е образувано по повод жалбата на Д.Д.М. от гр.***
против действията на частен съдебен изпълнител Я.Бъчваров по изп.д. №
20197090400043/2019г. по описа му , изразяващи се в насрочване на въвод
във владение на недвижим имот –
апартамент № *, с площ
от 138,10 кв.м.,ведно с прилежащ склад №
3 в сутерена на сградата с площ от 4,50 кв.м. ,находящи се в гр. Б.,кв.“В. „,ул.“П. „ № **,УПИ IX-594 в
кв. 4 по плана на гр.Б. ,кв.“В.“,с площ на терена от 1793 кв.м. –в полза на купувача от публичната продан на имота В.М.К.
от гр.***.Твърде се в жалбата ,че жалбоподателят се явява трето лице,заварено в
имота,което го владее на правно основание - ,чредено в негова полза пожизнено
право на ползване ,което е придобито преди
банката-взискател да е ипотекирала имота за обезпечаване на вземането си
.Затова и в качеството на трето лице жалбоподателят не бил обвързан от изпълнителното основание по
смисъла на чл. 226 ал. 3 ГПК и правата
на банката са непротивопоставими спрямо него .
Взискателят
– ответник по жалбата –„Алианц банк България „ АД чрез процесуалния си
представител я оспорва ,като изразява
становище за нейната недопустимост и респ-неоснователност .Недопустима е
жалбата и според купувача на имота от
публичната продан В.К. ,който настоява за оставянето й без разглеждане .Приложено
е становище от частния съдебен изпълнител по чл. 436 ал. 3 от ГПК,в което
се сочи ,че жалбата е недопустима
и неоснователна .
След
преценка на приложените по изпълнителното дело доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено следното :
Изпълнително
дело № 323/2015 г. е образувано пред
ЧСИ Делян Николов по молба на взискателя
„Алианц Банк България“ АД въз
основа на изпълнителен лист, издаден от
Районен съд –Бургас по ч.гр..д. № 1065/2015
г. по описа на БРС ,по което е издадена заповед за изпълнение на парично
вземане срещу длъжниците Д.Д. М. и „М и Д Трейдинг“ЕООД за сумата 111 373,97 евро – просрочена главница
,23 295,78 евро – просрочени лихви за
сочен период ,868,28 евро –наказателни лихви за същия период;387,65 евро –
неустойка ,ведно със законната лихва
върху главницата от 23.02.2015 г. до окончателното изплащане ,както и
9833,95 лв.-разноски .Вземането на
банката –взискател е било обезпечено с
увредена договорна ипотека върху недвижими имоти ,находящи се в гр. Б. ,кв.“В.
,включително и процесния апартамент№ *,с площ от 138,10 кв.м.,ведно с прилежащ склад № 3 в сутерена на сградата с площ от
4,50 кв.м. , находящи се в гр. Б.,кв.“В. „,ул.“П. „ № **,УПИ IX-594 в
кв. 4 по плана на гр.Б. ,кв.“В.“,с площ на терена от 1793
кв.м.Междувременно със съобщение от
18.04.2017 г. ат ЧСИ Делян Николов
изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ Янко Бъчваров за продължаване на
изпълнителното производство,като е образувано изп.д. № 43/2019 г.
Върху
тези недвижими имоти банката е поискала
изпълнение с цел удовлетворяване на паричното си вземане .Още с показана за
доброволно изпълнение ЧСИ е уведомил за вписване на възбрана върху процесните
имоти.Назначена е и съдебно-техническа експертиза за определяне на реалната пазарна оценка на същите
.Извършен е и опис на ипотекираните и възбанени имоти ,като първата публична
продан е насрочена от ЧСИ Я.Бъчваров за
времето от 26.05.2017 г. до 26.05.2017г.обявена за нестанала поради неявяване
на купувачи/преди това са обявявани и други продани от ЧСИ Д.Николов/ .
На
обявената за времето от 09.08.2019 г. до 09.09.2019 г. публична
продан е била извършена продажба на два от самостоятелните недвижими
имоти-апартамент № 2 на първия етаж с площ от 155,10 кв-.м. ,с прилежащия му
склад № 2 ат 5 кв.м. –с начална цена от
74 560 лв.,продаден за 97 868 лв. и продецсния апартамент № 3 от 138,10 кв.м. с
прилежащия му склад № 3 от 4,50 кв.м. ,който при начална цена от 76 240 лв. е продаден на единствения
наддавач за сумата 76 341,50 лв.Издадено е било постановление за възлагане
на имотите ,като длъжникът М. е бил уведомен по ел.поща на 16.09.2019 г.С молба
от 03.12.2019 г. купувачът на процесния имот е поискал да бъде въведен във
владение на същия и ЧСИ е насрочил въвод
във владение за 11 часа на 18.12.2019 г. /за което длъжникът е уведомен на
06.12.2019 г./.
С
жалбата ,по повод на която е образувано настоящото дело ,жалбоподателят Д. М.
твърди ,че се явява трето лице за
изпълнителното производство ,което се
намира във владение на процесния имот на правно основание – учредено пожизнено
право на ползване върху имота още преди
ипотекирането му в полза на банката –взискател и преди завеждане на
изпълнителното дело Затова счита ,че е налице хипотезата на чл. 435 ал. 5 ГПК и
правата на взискателя са непротивопоставими спрямо него ,поради което и въводът
във владение е недопустим.
Моли
се :“да се постанови съдебен акт ,с който да се установи по отношение на ЧСИ,че
третото лице Д.М. е различно от длъжника по изпълнителното основание ,послужило
за завеждане на изпълнителното
производство пред ЧСИ Янко Бъчваров
,като такова се явява необвързано от хипотезата на чл. 226 ал. 3 ЖПК и следователно по отношение на него правата
на взискателя не са установени с надлежно изпълнително основание,което води и
до невъзможност същите да бъдат реализирани
чрез производство по принудително изпълнение по аргумент на обратното от чл. 523 ал. 1 ГПК“
Така
заявеният петитум на жалбата е абсолютно недопустим в производство по чл. 435
ал. 5 от ГПК –искането за произнасяне с установителен диспозитив в това производство е недопустимо ,доколкото
се касае не до исково производство и
съдът е сезиран с жалба против
действията на ЧСИ ,по която се произнася единствено по въпроса за законосъобразност на тези
действия .
От
друга страна хипотезата на чл. 435 ал. 5 от ГПК не дава права на длъжника в
изпълнителното производство да атакува въвода във владение по този ред .Колкото
и да се опитва да разграничи качеството
си на длъжник в производството с тези на трето лице /като носител на
ограниченото право на ползване / ,жалбоподателят не може да избегне фактът ,че
е основен длъжник в изпълнението и не е
трето лице ,както твърди .Освен това жалбоподателят /длъжник/не е обжалвал действията
на съдебния изпълнител с твърдение,че
изпълнението е насочено към негово право ,което е несеквестируемо /каквато
правна възможност му дава разпоредбата на чл. 435 ал.2 т. 2 ГПК/.Не е обжалвал
и постановлението за възлагане по същия
аргумент .Няма спор ,че изпълнителните
действия ,нарушаващи несеквестируемостта ,са унищожаеми .Но /както правилно се
цитира от ответната страна проф.д- Ж.Сталев / ,ако в резултат на изпълнителния процес трети лица са придобили права върху
несеквестируема вещ,техните права се запазват.
При това положение действителността на публичната продан на осн.чл. 496
ал. 3 от ГПК може да бъде оспорвана само
по исков ред и то само при нарушаване на
чл. 490 ГПК и невнасянето на цената .Според чл. 496 ал. 2 ГПК от деня на постановлението
за възлагане купувачът придобива всички
права ,които длъжникът е имал върху имота .В случая купувачът по публичната
продан придобива правото на собственост в пълен обем,включително и правомощието
да ползва имота .Жалбоподателят е
длъжник по изпълнението ,а не трето лице по смисъла на чл. 496 ал. 2 изп.2 ГПК
и не може да противопоставя свои права на купувача по публичната продан .Защото
купувачът по публичната продан придобива всички права ,които длъжникът
притежава в имота –в случая правото на ползване
и това право длъжникът не би могъл да противопостави на купувача по проданта . По своя правен характер постановлението за
възлагане на имот при публична продан е пряко изпълнително основание и се
ползва с особена изпълнителна сила, която се разпростира по отношение на
всички. Това специфично изпълнително основание е регламентирано от Закона, за
да се удовлетвори непаричното вземане на купувача на имота за установяване на
фактическата му власт върху него. То е различно от изпълнителното основание,
въз основа на което е образувано изпълнителното производство, в течение на
което е извършена публичната продан. Затова и съдебният изпълнител е овластен
да проведе въвода по чл. 498, ал. 1 ГПК срещу всяко намерено във възложения
имот лице (включително действителния собственик), без да е обвързан от
субективни предели на издаден изпълнителен лист - за разлика от въвода,
провеждан по реда на чл. 522 ГПК. Разясненията на т. 1 от ТР № 3 от 10.07.2017
г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВКС, ОСГТК са относими именно към въвода,
провеждан по реда на чл. 522 ГПК и не третират проблемите на изпълнението по
реда на чл. 498 ГПК. Съгласно чл. 498, ал. 2, изр. 2 ГПК намереното във
възложения имот лице може да се брани само с иск за собственост, не и по реда
на обжалване действията на съдебния изпълнител или чрез искане по чл. 524 във
връзка с чл. 523, ал. 2 ГПК.
В
контекста на горното хипотезата на чл.
435 ал. 5 от ГПК е въобще неприложима
при въвод във владение по реда на чл. 498 от ГПК ,при въвеждане на купувача от
публичната продан .При този въвод
въводът се извършва срещу всяко лице ,което се намира в имота
,независимо дали е било в имота преди
предявяването на иска ,решението по
който се изпълнява , или претендира някакви други права .В този смисъл неприложим
е и редът за спиране на изпълнението по чл. 438 от ГПК .
Ето
защо жалбата следва да бъде оставена
без разглеждане като недопустима ,а поради произнасянето на съда по нея искането за спиране на производството по
изпълнителното дело до приключване на настоящото ,не следва да бъде уважавано.Затова
Бургаският окръжен съд
3.
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.
Д.М. ,ЕГН ********** от гр.*** ,адрес за призоваване – гр. *** против
действията на частен съдебен изпълнител
Я.Бъчваров по изп.д. № 20197090400043/2019г. по описа му ,
изразяващи се в насрочване на въвод във владение на недвижим имот – апартамент № *,с площ от
138,10 кв.м.,ведно с прилежащ склад № 3
в сутерена на сградата с площ от 4,50 кв.м. ,находящи се в гр. Б.,кв.“В.
„,ул.“П.„ № **,УПИ IX-594 в кв. 4 по плана на гр.Б. ,кв.“В.“,с площ на терена от 1793 кв.м.
–в полза на купувача от публичната
продан на имота В.М.К. от гр. ***,с искане :“да се постанови съдебен акт ,с който да се
установи по отношение на ЧСИ,че третото лице Д.М. е различно от длъжника по изпълнителното
основание ,послужило за завеждане на
изпълнителното производство пред ЧСИ Янко
Бъчваров ,като такова се явява необвързано от хипотезата на чл. 226 ал.
3 ЖПК и следователно по отношение на
него правата на взискателя не са установени с надлежно изпълнително
основание,което води и до невъзможност същите да бъдат реализирани чрез производство по принудително
изпълнение по аргумент на обратното от
чл. 523 ал. 1 ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. №
2046/2019г. по описа на Бургаски окръжен съд.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на Д.Д.М. за спиране на изпълнението
по изпълнителното дело до приключване на
производството по настоящото .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението пред БАС
`
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :1.
2.