Р Е Ш Е Н И Е
гр.ЛОВЕЧ, 20.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ
РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав, в публично заседание на двадесет
и трети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НАТАЛИЯ РАЙКОВА
при участието на секретаря Петя
Маринова, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело №1731 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази :
Искова
претенция с правно основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.52 от ЗЗД в
размер общо на сумата 70 034,80 лева, от които 70 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди и 34,80 лева обезщетение за имуществени
вреди.
Ловешки
районен съд е сезиран с искова молба от Т.М.Т. ***, чрез пълномощника си адв.Н.
*** против „Булпаркет”ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на управление
: гр.Ловеч, ул.”Бяло море”№11, представлявано от законните представители Антон
Христов Ангелов и Величка Стефанова Маринова, поотделно, в която в която
посочва, че с ответника „Булпаркет”ООД имал
сключен трудов договор №36/21.11.2013 год., съгласно който изпълнявал длъжността
„Настройчик-оператор дървообработващи машини".
На 21.11.2013 год., около 12.00 часа
изпълнявал задълженията си в цеха за паркет в с.Смочан, които включвали
поддръжка на парната система, настройване на машини и др. Разбичвал материал на
окрайчващ циркуляр с цел направа на ограничител за изработване на детайли и при
подаване на материала към циркулярния трион, той отрязал показалеца, трети и
пети пръст на лявата му ръка. Още на 21.11.2013 год. бил
приет в УМБАЛСМ „Н.Пирогов"-гр.София, секция по
ортопедична травматология, клиника по хирургия на ръката, където ръката му била
оперирана. Направен бил опит да бъде спасен четвърти пръст на лявата му ръка,
многофрагментно счупен. На 25.11.2013 год. бил
изписан, а на 27.12.2013 год.
отново постъпил в УМБАЛСМ „Н.Пирогов”-гр.София за
втора операция. В отпуск бил до 20.05.2014 год., след което срокът на временната му неработоспособност
бил продължен.
Позовава се на решение на
ТЕЛК от 02.02.2014 год., с което му била определена
50% трайно намалена работоспособност поради уврежданията получени вследствие на трудовата
злополука.
За злополуката
било проведено разследване от НОИ, като тя била призната
за трудова с Разпореждане №1486/12.12.2013 год. и на
работодателя му били съставени актове за административни нарушения поради
неизправността на машината, която отрязала пръстите му.
Споменава, че
злополуката коренно променила начина му на живот и го поставила в много
затруднено материално положение. Работата била единственият
му източник на доходи. В резултат на необратимото увреждане на лявата му
ръка в бъдеще нямало да бъде способен да извършва работата, с която
преди злополуката си изкарвал прехраната. Посочва, че щял да остане
с лява ръка, с която едва си служил до края на живота си. По
прогнози на лекуващите го лекари ще загуби и
четвърти пръст на лявата си ръка.
В допълнение
към физическите болки от самата злополука и наложилите се две оперативни
интервенции, било нарушено и психическото му равновесие. Уврежданията, които
получил в резултат на трудовата злополука били свързани и със значителни
психически страдания, които търпял ежедневно, намалено самочувствие и увереност
в собствените му сили, потиснатост.
Предвид на изтъкнатите причинитой преживял
и продължавал да търпи много болки,
страдания и неудобства, вследствие на трудовата
злополука, които следвало да бъдат
обезщетени от работодателя му, на
основание чл.200 от КТ.
Причинени му
били и имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби,
свързани с направените от него разходи за лечение на обща стойност
34.80 лв. Конкретно направените от него разходи са за : Потребителска
такса - фактура №**********/25.11.2013 год.-23,20 лв.;
Потребителска такса - фактура №**********/27.12.2013 год.-11.60 лв.
Моли да бъдат призовани на
съд и след като се увери в истинността на твърденяното от него да постанови
решение, с което бъде осъден ответника "Булпаркет”ООД-гр.Ловеч да му заплати обезщетение за
причинените му неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болки, страдания,
неудобства и стрес, вследствие на трудовата злополука, при която здравето му
било увредено, в размер на 70 000 лева, ведно със законната лихва от деня на
увреждането - 21.11.2013 год. до
окончателното й изплащане, както и обезщетение за
претърпени имуществени вреди в размер на 34,80 лева, ведно
със законната лихва, считано от 01.01.2014 год. до
окончателното й изплащане, а също и направените по
делото разноски.
Тъй като
процесуалното представителство било договорено при условията на чл.38, ал.1, т.2 от
ЗА, моли съда да определи адвокатско възнаграждение
съобразно Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения и да осъди ответното
дружество да го заплати.
В срока по
чл.131 от ГПК, е представен писмен отговор вх.№10013/21.10.2016 год. от ответното дружество, в който
чрез Управителя Антон Христов Ангелов оспорва по основание и размер предявения
срещу него иск. Счита за безспорно, че злополуката, при
която е пострадал ищецът е определена като трудова, съгласно разпореждане на
РУСО-гр.Ловеч. Следвало да се отчете обаче фактът, че начало на причинността, довела до
увреждането на ищеца се явява негово противоправно поведение, а именно
обстоятелството, че се е явил на работа на
датата на увреждането в нетрезво състояние, с което сам е станал причина за
увреждането си, вследствие на неадекватно боравене с техниката, породено от
повлияното му от алкохола състояние. Нещо повече, твърди, че
работата която ищецът е извършил в момента, когато си е
причинил увреждането не му е била възложена от работодателя и не е била
извършвана в полза на работодателя. Тази дейност не влизала в предвидените по
длъжностна характеристика задължения на ищеца и се явявала
несвързана с работата, която следвало да
изпълнява по трудов договор и длъжностна характеристика, поради което не следвало да бъде ангажирана отговорността на работодателя за
неблагоприятните последици, произтичащи от неправомерното поведение на
пострадалия. Намира за недоказано и твърдението в исковата молба за моментно
състояние на пострадалия, тъй като представените писмени документи са
неактуални.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, се явява лично с с пълномощника си адв.Н.,
която от името на доверителя си поддържа исковата молба и я намира основателна
и доказана с оглед на представените по делото доказателства. Моли съда да я
уважи като присъди и адвикатско възнаграждение върху уважената част от иска
съгласно минимума по Наредба за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, на основание чл.38, ал.1,1 т.2 от ЗА.
Ответникът,
редовно призован, не изпраща представител в хода на процеса и не изразява
становище, извън това в срока по чл.131 от ГПК.
Настоящият
съдебен състав, след като взе предвид становищата на страните – на ищеца,
изразено устно и непосредствено пред съда, чрез процесуалния му представител, а
на ответника в писмена форма, в срока по чл.131 от ГПК, както и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, от заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, по вътрешно убеждение и съобразно нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от
фактическа страна :
Сключен
е трудов договор №36/21.11.2013 год. в гр.Ловеч, на основание чл.67, ал.1, т.1
от КТ, между “Булпаркет”ООД-гр.Ловеч, представлявано от Управителя Антон
Христов Ангелов, в качеството му на работодател и Т.М.Т., наричан по-долу
работник, за следното : Дружеството възлага
и работникът приема да изпълнява в „Булпаркет”ООД-гр.Ловеч длъжността
„Настройчик-оператор дървени м-ни”, считано от 21.11.2013 год. Договорът бил
срочен във връзка с чл.70, ал.1 от КТ за срок от шест месеца в полза на
работодателя, при основно месечно трудово възнаграждение 310 лева, платимо на
работника до 30-то число на месеца, следващия месеца на начисляване.
Видно
от длъжностната характеристика, с чиито съдържание на ищеца Т.М.Т., заемащ
длъжността Оператор на дървообработващи машини-настройчик е запознат на
02.12.2013 год. е, че той отговаря за качеството на продукцията, отремонтиране,
настройване на първа и втора машина, поддръжка на сушилнята. Отговаря за всички
ел.инсталации, уреди, ел.двигатели на базата. Поддържа и източване на парната и
отоплителна система, да извършва всички ремонтни дейности и профилактика,
свързани с работата и договорите на фирмата.
Като
доказателство по делото е представено копие от декларация за трудова злополука
вх.№1808/22.11.2013 год. на ТП-НОИ, в която като осигурител е посочен
“Булпаркет”ООД-гр.Ловеч, а като пострадало лице Т.М.Т.. От този документ се
разбира, че злополуката е станала в 12.00 часа на 21.11.2013 год., а мястото на
злополуката е с.Смочан, Община-гр.Ловеч – цех за паркет. Като начин на
увреждането и материален фактор, причинил увреждането е посочено : машина –
циркуляр, разкрояване на дървен ограничител. Пострадалото лице е имало
необходимата правоспособност. Увредените части на тялото на пострадалия са
пръстите на лявата ръка, а като последици е посочено : вероятна инвалидност.
Издадено
е Разпореждане №1486/12.12.2013 год. от РУСО-гр.Ловеч до
„Булпаркет”ООД-гр.Ловеч и Т.М.Т., в което на основание чл.60, ал.1 от КСО,
декларираната злополука вх.№1808/21.11.2013 год. на РУСО от осигурителя
“Булпаркет”ООД-гр.Ловеч станала с Т.М.Т. на 21.11.2013 год., е приета за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Посочено е, че по време на работа
разбичва материал на окрайчващ циркуляр с цел направата на ограничител за
изработването на определени детайли. При подаването на материала към
циркулярния трион, същият отрязва пръстите на лявата си ръка.
Ищецът,
чрез пълномощника си с исковата молба е представил медицинска документация във
връзка с проведеното от ного лечение, включващо история на забоването,
направление за хоспитализация, оперативен протокол, дакларация за информираност
и съгласие на пациент по отношение източника на заплащане за диагностиката и
лечението на неговото заболяване, лист за преглед на лечение в спешно
отделение, от които се установява, че операцията и лечението на ищеца е
проведено в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов”ЕАД-гр.София. От същото лечебно заведение са
издадени и две фактури : едната №**********/25.11.2013 год. в размер на сумата
23,20 лева и втората №**********/27.12.2013 год. за сумата 11,60 лева или общо
за сумата 34,80 лева.
От
Експертно решение №3383 от 02.12.2014 год. на ТЕЛК Общи заболявания към „МБАЛ
АД-гр.Ловеч” се установява, че след извършен преглед на Т.М.Т. той е с 53%
трано намалена работоспособност. Водещата диагноза, която му е поставена е :
Травматична ампутация на два и повече пръста на ръката.
С
декларация за материалното и гражданско състояние от 19.09.2016 год. ищеца е
декларирал, че е неженен, с 53% намалена трудоспособност. Притежава 50% от къща
в с.Абланица, Област-гр.Ловеч, както и лек автомобил „Пежо 405”. Няма влогове
на свое име, нито доходи от заплата, наеми, рента, аренда и др. Източникът му
на средства е издръжка в размер на сумата 198 лева.
Според
заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза, което съдът
приема като компетентно изготвено и безпристрастно депозирано се установява, че
ищеца е претърпял значителни болки и страдания с оглед травматична омпутация на
пръстите, които са продължили около 5-6 месеца след произшествието. Комфортът
на живот на Т.М.Т. е трайно нарушен и до сега и за в бъдеще. Функционалната
немощ на лявата ръка, хватателна способност на ръката е невъзможна.
Експерта
е установил, че разходите, отразени в двете фактури, приложени по делото, са
съотносими с леченшието на ищеца, в здравните заведения.
От
ангажираните гласни доказателства на свидетеля Илиян Т., който е брат на ищеца
се установява установеният с писмените доказателства факт, че злополуката с
неговия брат е станала преди две-три години, в дърводелски цех на
„Булпаркет”ООД в с.Смочан. Той видял, че на брат му му няма пръстите, тъй като
ръката му била привързана. Уточни, че операцията на ищеца е направена в
гр.София в Пирогов, където лекарите се опитали да му имплантират пръстите, но
не могли и само са ги зашили. След медицинските интервенции изцяло той се
грижел за брат си, тъй като той не можел да пипа абсолютно нищо, изпитвал силна
болка. Наложило се да си пусне отпуск, за да може да се грижи пълноценно за
него. В продължение на около 6-7 месеца ищеца имал нужда от чужда помощ. След
злополуката свидетелят поясни, че емоционално брат му бил страшно изнервен и
често между тях двамата изниквали глупави скандали. Променил се като човек след
тази злополука. Станал сприхав, избухлив, тъй като не бил в състояние да се
спряма с дребните битовизми. В момента брат му не работи и той го гледа и
издържа, като най-близък негов роднина. Категоричен е, че брат му не употребява
алкохол и седмици преди изцидента не е употребявал алкохол.
При
така изяснената фактическа обстановка, районният съд прави следните правни
изводи :
Съдебният състав приема, че е сезиран с искова
претенция за присъждане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди с
правно основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.52 от ЗЗД. За да е
основателен иска по чл.200, ал.1 от КТ, е необходимо ищецът да установи при
условията на пълно и главно доказване : първо - че е бил в трудовоправни
отношения с ответното дружество към момента на трудовата злополука; второ -
наличие на претърпяна от ищеца трудова злополука, причинена при или по повод
изпълнение на възложена работа или каквато и да е работа, извършена с нареждане
или без нареждане, но в интерес на работодателя; трето - наличие на причинна връзка
между трудовата злополука и констатираната временна, респективно трайна
нетрудоспособност у ищеца; четвърто - ищецът да е претърпял болки и страдания
вследствие трудовата злополука за този период от време, за който претендира.
В
настоящия казус не се спори от страните по делото, че ищецът и ответникът са се
намирали в трудовоправни отношения по време на трудовата злополука, станала на 21.11.2013
год., както и че ищецът е претърпял същата, извършвайки възложената му работа
по сключения трудов договор, което е изцяло в интерес на работодателя. В
писмения отговор ответника навежда твърдения, че работата, която ищецът е
извършвал в момента на причиняване на увреждането не му е била възложена от
работодателя и не е била извръшвана в полза на работодателя. Дейността не влиза
в предвидените в длъжностната характеристика задължения на ищеца и се явява
несвързана с работата, която следва да изпълнява по трудов договор и длъжностна
характеристика. Съдът обаче намира това възражение за неоснователно тъй като
видно от трудовия договор е, че ищеца е назначен в „Булпаркет”ООД-гр.Ловеч на
длъжността настройчик-оператор дърв.машини, а едно от задълженията му съгласно
длъжностната характеристика е отремонтиране, настройване на първа и втора
машина, да отговаря за всички ел.инсталации, уреди, ел.двигатели на базата.
Злополуката е станала в момента когато ищеца разбичва материал на окрайчващ
циркуляр с цел направата на ограничител за изработването на определени детайли,
поради което съдът приема, че тази негова дейност е във връзка с работата,
която е възложена на работника, дали само в злополучният 21.11.2013 год. или и
в други дни, но е била изцяло в интерес на работодателя. Изцяло голословно и
неподкрепено с каквито и да е доказателства по делото остана довода на ответника,
че ищеца в момента на трудовата злополука е бил в явно нетрезво състояние, с
което сам е допринесъл за случилото се.
По
делото не се оспорва и наличието на причинната връзка между полученото
увреждане при трудовата злополука и последващото изпадане във временна
нетрудоспособност, установено от извършеното съдебномедицинско освидетелстване,
от епикризата, издадена от ТЕЛК Общи заболявания към „МБАЛ АД-гр.Ловеч и от
допусната по делото съдебно-медицинска експертиза, всичките обсъдени от съда и
приети като правно релевантни за спора. Не се оспорват болките и страданията,
които Т.М.Т. е търпял и продължава да търпи и понастоящем в резултат на
трудовата злополука.
Съдът
счита, че предвид представените безпорни писмени доказателства – две фактури
№**********/25.11.2013 год. в размер на сумата 23,20 лева и
№**********/27.12.2013 год. за сумата 11,60 лева или общо за сумата 34,80 лева.
доказаха по несъмнен начин, че имуществените вреди, претендирани от ищеца
възлизат именно на сумата 34,80 лева. Предвид факта, че ответника не оспори
истинността на посочените две фактури, в срока по чл.193, ал.1 от ГПК, съдът
приема за доставерни вписаните в тях обстоятелства и се позовава на същите,
което налага да уважи исковата претенция и да осъди ответника да заплати на
ищеца сумата 34,80 лева, представляваща обезщетение за причинените му
имуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от
01.01.2014 год. до окончателното й изплащане.
Относно
претенцията за неимуществени вреди за съда е безпорен факта, че е налице влошен
здравословен статус на ищеца, който е бил физически по-болезнен към момента на настъпване
на злополуката – 21.11.2013 год., като комфортът на живот на ищеца е трайно
нарушен, както сега, така и за в бъдеще, видно от заключението на в.л.Д-р Й..
Затова
базирайки се на това експертно мнение, което е направено не само въз основа на
представената медицинска документация по делото, но и на щателния преглед,
извършен непосредствено преди изготвяне на заключението, настоящият съдебен
състав съобразявайки и трайната практика на съдилищата по този вид дела, както
и изхождайки от принципа за справедливост при обезвъзмездяване на пострадалото
лице намира, че иска следва да се уважи за сумата 5 000 лева. При определяне
размера на обезщетението за неимуществени вреди е отчетен и факта, че се касае
за мъж на средна възраст, на 48 години, който към момента на трудовата
злополука е бил в една трудоспособна възраст и е бил принуден да търпи болки и
страдания в един некратък период от време. Налице са доказателства, че в
резултат на станалата трудова злополука ищецът е изпитвал не само физически
болки и страдания, но и тя е довела до промяна в поведението му – станал е
избухлив, сприхав, човек нуждаещ се от грижи и издръжка, за което съдът изцяло
кредитира показанията на негивя брат св.Илиян Т., описващи как се е отрузило
всичко случило се на 21.11.2013 год. на ищеца и след това.
Отчетен е и
обществения критерий за справедливост съгласно нормата на чл.52 от ЗЗД, което
понятие не е абстрактно, а е понятие, свързано с преценката на конкретни
обективно съществуващи обстоятелства. Такива са характерът и начинът на
увреждането; състоянието на ищеца; моралните страдания и др., като съдът преценява, че исковата претенция е значително
завишена по размер и следва да се редуцира до по-малък размер от претендирания
в исковата молба.
Според съда ответникът ще следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата 5 000 лева, представляващи неимуществени
вреди, на основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка с чл.52 от ЗЗД, ведно със
законната лихва върху тази сума, начиная от настъпване на деликта – 21.11.2013
год. до окончателното й заплащане на сумата, като иска за разликата до пълния
претендиран размер от 70 000 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Адвокат Н.
е осъществила процесуално представителство по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв,
поради което и с оглед изхода на процеса ответникът следва да бъде осъден да й
заплати сумата 581,74 лева за осъщественото процесуално представителство,
защита и съдействие от нейна страна, изчислена според материалния интерес, на
основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2014 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на РС-гр.Ловеч сумата 250 лева, представляващи
държавна такса за двата обективно съединени иска, както и сумата 100 лева, възнаграждение
за вещо лице или общо 350 лева.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА “БУЛПАРКЕТ”ООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Бяло море”№11 да заплати на Т.М.Т.,
ЕГН-********** *** сумата 34,80 /тридесет и четири/ лева, представляваща
обезщетение за имуществени вреди, на основание чл.200, ал.1 от КТ, вследствие
на трудова злополука станала на 21.11.2013 год., ведно със законната лихва
върху тази сума, начиная от 01.01.2014 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА “БУЛПАРКЕТ”ООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Бяло море”№11 да заплати на Т.М.Т.,
ЕГН-********** *** сумата 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл.200, ал.1 от КТ във връзка
с чл.52 от ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на настъпване на трудовата
злополука - 21.11.2013 год. до окончателното й изплащане, като иска за
разликата до пълния претендиран размер на сумата от 70 000 лева ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА “БУЛПАРКЕТ”ООД, ЕИК : *********, със
седалище и адрес на управление : гр.Ловеч, ул.”Бяло море”№11 да заплати на Т.М.Т.,
ЕГН-********** *** сумата 581,74 /петстотин осемдесет и един лева седемдесет и
четири стотинки/, представляващи съдебно-деловодни разноски – адвокатски
хонорар, изчислени съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1/09.07.2004 год. за
менималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА “БУЛПАРКЕТ”ООД, ЕИК : *********, със седалище и адрес на
управление : гр.Ловеч, ул.”Бяло море”№11 да заплати по сметка на РАЙОНЕН
СЪД-ГРАД ЛОВЕЧ общко сумата 350 /триста и петдесет/ лева, от които 250
лева, представляващи държавна такса за двата обективно съединени иска, както и
сумата 100 лева, възнаграждение за вещо лице
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС-гр.Ловеч в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :