№ 35589
гр. София, 09.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на
девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Частно
гражданско дело № 20231110124196 по описа за 2023 година
Ответникът е подал молба по чл. 248 ГПК с искане да се допълване на определението
№ 28497 в частта за разноските.
Нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК овластява съда, постановил определението, да го
измени или допълни сам в частта за разноските.
Молбата е подадена в преклузивния срок по същата норма.
Разгледана по същество, молбата е основателна, доколкото по делото има направено
искане за присъждане на адвокатско възнаграждение по заподеното, а делото е прекратено
по вина на ищеца, то същия дължи разносик в пълен размер на ответника 78, ал. 4 ГПК.
На адвоката на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение на основА.е чл.
78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство. Съобразно ниската фактическата и правна сложност на заповедното дело и
извършените от адвоката процесуални действия /които се изчерпват с възражение срещу
издадената на заповед за изпълнение/, съдът намира, че възнаграждението следва да бъде
определено на 200 лева, който е минималният размер, предвиден в чл. 6, т. 2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, доколкото
това действие не е сред изрично предвидените в Наредбата случаи, поради което то следва
да бъде определено съгласно пар. 1 от допълнителните разпоредби - по аналогия.
За пълнота следва да отбележи и, че в Решения на Съда на ЕС (напр. решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16, Решение от 05.12.2006 г. по съединени
дела С 94/04 и С 202/04 на голямата камара на CEO), които са задължителни и за
националните съдилища, сочат на общ извод, че националната юрисдикция /в случая съда/
не е задължена да се съобразява с огрА.ченията, наложени относно минималните размери на
адвокатските възнаграждения, определени с акт на адвокатско сдружение /в случая с
Наредба № 1/2004 г. / и забраната съда да определя възнаграждение под минимума,
1
определен с такъв акт, тъй като това огрА.чаване "би могло да огрА.чи конкуренцията в
рамките на вътрешния пазар по смисъла на чл. 101, параграф 1 ДФЕС". В Решение от
23.11.2017 г. по съединени дела C 427/16 и C 428/16 на СЕС, първи състав, се сочи, че
"Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените огрА.чения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели". Или за конкретния случай съдът следва да прецени
дали минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредбата отговаря на тези
цели и критерии: фактическа и правна сложност на спора, достъп до правосъдие, качество
на услугата, справедливост, и необходимост загубилата страна да понесе поне значителна
част от разноските на противната страна, направени за защита по делото.
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА определение № 28497 от 15.08.2023 г. по гр.д. № 24194 /2023 г., СРС, 53-
ти с-в, в частта за разноските, като ОСЪЖДА С.в. с ЕИК ********* да заплати на адвокат
А. В. сумата от 200 лв., разноски в заповедното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Софийския
градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2