Р E Ш Е Н И Е
№ 597
гр.Плевен, 22.11.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети ноември, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: Даниела Дилова
Членове: Цветелина Кънева
Снежина
Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора
Нанка Рачева, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 761 по описа за 2021 г. на Административен
съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 65 от 05.07.2021 г., постановено по НАХД №
43 по описа за 2021г., Районен съд – Червен бряг е потвърдил
Наказателно постановление № 2020-374-33-708 от 23.10.2020г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, с
което на З.П.М. ***, на основание чл.209а ал.1 от Закона за здравето е наложено
административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено
нарушение на чл.209 а ал.1 от Закона за здравето вр. с чл.63 ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед №
124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра
на здравеопазването. С определение №74/16.08.2021г. по НАХД № 43 по описа за 2021г.
Районен съд – Червен бряг е допълнил Решение № 65 от 05.07.2021г., като е
осъдил З.П.М. *** разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лева.
Срещу решението е подадена касационна жалба от З.П.М., чрез адвокат И.В., в която са наведени доводи, че
съдебният акт е неправилен и незаконосъобразен. Посочва се, че в мотивите си
PC-Червен бряг неправилно е приел, че заповедта на министъра на
здравеопазването е породила правно действие. Счита се, че за да може нормативен
акт да породи своето действие, то следва да бъде обнародван в Държавен вестник,
което е задължително условие за това нормативния акт да влезе в сила, като по
делото няма посочени каквито и да е доказателства за това. Счита се, че на
практика такива не може и да има, тъй като заповедта не е обнародвана в
Държавен вестник. В заключение се моли да бъде отменено решението на PC-Червен
бряг и да бъде отменено обжалваното наказателно постановление.
От ответника е подаден отговор по касационната жалба с
доводи за нейната неоснователност. Претендират се разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а в случай че касационната жалба бъде уважена се прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът З.П.М. не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че касационната жалба е неоснователна, а решението на районния съд
като правилно следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е реализирана
административно-наказателната отговорност на З.М. за това, че на 25.04.2021г.
около 13:50часа в гр.Червен бряг, ул.“Антим I“ – закрито обществено място, магазин „Лайф“, е без
поставено защитна маска на лицето си или друго средство, покриващо носа и
устата, в противоречие на въведената противоепидемична мярка на основание чл.63
ал.1 от Закона за здравето с т.9 на Заповед №124/13.03.2020г., допълнена със
Заповед №№
РД-01-197/11.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването. Нарушението е
квалифицирано по чл.209а ал.1 от Закона за здравето вр. с чл.63 ал.1 от ЗЗ и т. 9 от Заповед №
124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра
на здравеопазването.
За да потвърди наказателното
постановление районният съд е приел, че вмененото на М. нарушение се доказва от
събраните по делото доказателства, като деянието не се отрича от лицето. Приел
е, че е налице нарушение на акт, който е породил правно действие. Счел е, че
нарушението не е маловажен случай, тъй като М. първият път е била само
предупредена да постави маска, което тя е сторила, после отново е махнала
предпазното средство, като е била без маска в търговски обект, който е затворено
обществено място с висок риск от предаване на заразно заболяване. Посочил е, че
в хода на административно-наказателното производство не са допуснати нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление, като правилно е
определен вида и размера на наложеното наказание.
Касационната инстанция споделя фактическите
констатации и правни изводи на районния съд за липса на допуснати съществени
процесуални нарушения при издаване на наказателното постановление, както и че
нарушението по чл.209а ал.1 вр. чл.63 ал.1 от ЗЗ вр. с т.9 от заповедта на
министъра на здравеопазването, извършено от М., се явява доказано по делото и
същото не представлява маловажен случай, поради което не е необходимо тяхното
преповтаряне на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК. Неоснователни са възраженията в касационната
жалба. Съгласно чл.63, ал.11 от ЗЗ, заповедите по ал.
4 и 7 са общи административни актове, които се издават по реда на чл.73 от АПК, публикуват се на интернет страницата на Министерството на
здравеопазването, съответно на интернет страницата на регионалната здравна
инспекция и подлежат на предварително изпълнение. С тази разпоредба е въведена
правна фикция, като съответните заповеди, включително и процесната на министъра
на здравеопазването, посочена като нарушена, са приравнени на общи
административни актове. Същите заповеди, включително и процесната,
въвеждат правило за поведение, но не съдържат състав на административно
нарушение. Този състав на административно нарушение е в посочената като
нарушена разпоредба на чл.209а, ал.1 от ЗЗ. Същият състав е установен в закон.
В заповедта на министъра е установено само правилото за поведение, което М. не
е изпълнила и правилно е била санкционирана. Решението на районния съд като
правилно следва да бъде оставено в сила.
При този изход на делото и своевременно
направено искане за разноски, следва в полза на ответника да се присъдят
разноски в размер на 80лева, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН вр. чл.37 от ЗПП
вр. чл.27е от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 65 от 05.07.2021 г.,
постановено по НАХД № 43 по описа за 2021 г. на Районен съд – Червен бряг.
ОСЪЖДА З.П.М. ***, ЕГН:**********, да заплати в полза
на ОД на МВР-Плевен разноски в размер на 80лева /осемдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1./п/
2./п/