Решение по дело №4088/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 710
Дата: 11 октомври 2023 г. (в сила от 26 октомври 2023 г.)
Съдия: Мирослава Тодорова
Дело: 20231100204088
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 юли 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 710
гр. София, 11.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 29 СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Мирослава Тодорова
при участието на секретаря Радка Ив. Г.а
в присъствието на прокурора С. Н. С.
като разгледа докладваното от Мирослава Тодорова Частно наказателно дело
№ 20231100204088 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА И ПРИЕМА за изпълнение присъда № 32 KLs 750 Js 473/22,
постановена на 30.11.2022 г. от Областен съд гр. Бамберг на Федерална
Република Германия, влязла в сила на 16.12.2022 г., с която българската
гражданка Д. А. П., родена на ******* г. в гр. Пловдив, ЕГН: **********, е
била призната за виновна за 105 престъпления по пар. 263, ал. 1, ал. 3, изр. 2
№ 1 и № 2, ал. 5, пар. 22, пар. 23, ал. 1, пар. 25, ал. 2, пар. 53 от Наказателния
кодекс на ФРГ, извършени през периода февруари 2018 г. – септември 2020 г.,
съответстващи на престъпления по чл. 321, ал. 2 НК и чл. 209, ал. 1 НК, и й е
наложено наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от 1643 дни.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.57, ал. 3 ЗИНЗС първоначален общ за
изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода.
На основание чл. 12, ал. 9 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни актове за налагане на наказания лишаване от свобода или на
мерки, включващи лишаване от свобода ЗАЧИТА и ПРИСПАДА при
изпълнението на общия срок на определеното наказание лишаване от свобода
изцяло срока на задържането в производството по допускане на изпълнението
на ЕЗА по н.ч.д. № 935/22 г. на СГС, считано от 11.03.2022 г. до 14.03.2022 г.
включително и от 28.04.2022 г. до 10.05.2022, зачетен с влезлия в сила
съдебен акт на Областен съд – гр. Бамберг на Федерална Република
1
Германия, като един ден предварително задържане се зачита за два дни
лишаване от свобода, както и сроковете на задържането в наказателното
производство, водено във ФРГ, считано от 11.05.2022 г. до влизане на
присъдата в сила на 16.12.2022 г., на изтърпяната част на наказанието в
затвор във ФРГ до фактическото предаване на българските власти и на
задържането до влизането на настоящото решение в сила.
Заверено копие от влязлото в сила решение да се изпрати на Софийска
градска прокуратура за предприемане на действия при изпълнението.
Заверено копие от влязлото в сила решение да се изпрати на Върховна
касационна прокуратура и Министерството на
правосъдието.
След влизане в сила на решението да се уведоми компетентният орган на
издаващата държава.
Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от днес пред
САС.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по н.ч.д. № 4088/2023 г. на Софийския градски съд, Наказателно
отделение, 29 състав
Производството е по чл.12 Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни актове за налагане на наказание лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода (ЗПИИСАННЛСМВЛС).
Постъпило е удостоверение от 4.07.2023 г. от прокурор при Прокуратурата
– гр. Бамберг на Федерална Република Германия по член 4 от Рамково решение
2008/909/ПВР/ на Съвета от 2021 г. относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на съдебни решения по наказателни дела, с които се налагат наказания
лишаване от свобода или мерки, включващи лишаване от свобода за целите на
тяхното изпълнение в Европейския съюз. Предлага се трансфер на осъдената във
Федерална Република Германия българска гражданка Д. А. П..
В съдебно заседание представителят на СГП предлага съдът да признае и
приеме за изпълнение съдебното решение от 30.11.2022 г., издадено от Областен
съд – гр. Бамберг, по което българската гражданка Д. А. П. е била призната за
виновна за посочените в удостоверението престъпление, включващо 105 деяния, и
й е било наложено наказание лишаване от свобода с обща продължителност 1643
дни. Изтъква, че престъпленията попадат в групата престъпления, посочени в чл.
8, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС, за които не се изисква двойна наказуемост.
Излага доводи, че удостоверението отговаря на законовите изисквания, налице е
решение на компетентен съдебен орган на държава членка на ЕС, което
представлява наказателно решение на съд за ангажиране на наказателната
отговорност на български гражданин с налагане на наказание лишаване от
свобода. Поддържа, че не са налице и основанията за отлагане по чл. 14 или за
отказ от признаване на решението, предвидено по чл. 15 в специалния закон.
Изтъква, че с оглед размера на наложеното наказание и предвидените санкции,
според съответстващите престъпни състави по българския НК не се налага
приспособяване на наказанието по реда на чл. 13 от закона. Предлага на съда да
приспадне предварителното задържане на лицето и изтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода във ФРГ до фактическото предаване на
осъденото лице на българските съдебни власти, както и периодът, през който
осъденото лице е било задържано на територията на България във връзка с
издадената ЕЗА и производство по нея по пр. пр. № 8118/2022 г. по описа на СГП
и н.ч.д. № 935/2022 г. по описа на СГС.
Защитникът на осъдената също счита, че следва да се признае и изпълни
1
решението на немския съд. Излага доводи, че следва да се приспадне периодът на
предварителното задържане в Германия и в България, като този, който е бил в
България в производството по изпълнение на ЕЗА, следва да бъде зачетен по
начина, по който е бил изчислен от германските власти в съотношение 2 към 1.
Осъдената във ФРГ Д. А. П. редовно уведомена, не участва в съдебно
заседание, намира се в затвор във ФРГ. Към удостоверението е приложено
изричното й съгласие за осъществяване на трансфера в родната й страна.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намира за установено следното.
Съдът е сезиран с удостоверение по чл. 3 от ЗПИИСАНЛСМВЛС от
чието съдържание е видно, че издаващата държава ФРГ изисква от съд на
изпълняващата държава Република България провеждането на производство за
признаване и изпълнението на съдебно решение – присъда № 32 KLs 750 Js
473/22, постановена на 30.11.2022 г. от Областен съд гр. Бамберг на Федерална
Република Германия, влязла в сила на 16.12.2022 г.
Българската гражданка Д. А. П. е била призната за виновна за 105
престъпни деяния по пар. 263, ал. 1, ал. 3, изр. 2 № 1 и № 2, ал. 5, пар. 22, пар. 23,
ал. 1, пар. 25, ал. 2, пар. 53 от Наказателния кодекс на ФРГ, извършени през
периода февруари 2018 г. – септември 2020 г., и й е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1643 дни.
От удостоверението, приложената присъда, справката за съдимост в
Република България и НБДН по несъмнен начин се установява самоличността на
осъдената. Д. А. П. е българска гражданка, родена на ******* г. в гр. Пловдив,
ЕГН **********.
В удостоверението е посочено, че присъдата обхваща 105 деяния, които
се квалифицират като организирана престъпна група, формирана за извършване
на измами в интернет платформи, в 101 случая и опит за измама чрез
организирана престъпна група в същата среда – в 4 случая.
Отбелязано е, че престъпленията са от кръга на тези, за които не се изисква
предвидена наказуемост и в изпълняващата държава – участие в организирана
престъпна група; престъпления, свързани с компютри; мошеничество.
На следващо място в удостоверението е отразено, че българската
гражданка П. лично е участвала в съдебния процес, в който е постановен
осъдителният съдебен акт по отношение на нея – присъдата на Областен съд гр.
Бамберг от 30.11.2022 г.
2
Конкретизирано е наложеното наказание лишаване от свобода – с обща
продължителност от 1643 дни, от които изтърпени 452 дни към 4.07.2023 г.; с край
на изтърпяване на наказанието – 7.10.2026 г.
От удостоверението по чл. 3 от закона в оригинал на немски и преведено на
български език се установява, че П. е призната за виновна за измамническа
дейност като задържащ агент на клиенти в колцентър в гр. София за различни
трейдинг платформи за това, че в периода от февруари 2018 г. до септември 2020
г. причинила щети на обща стойност 2 009 757,50 евро в 101 от случаите, а в
останалите 4 – извършила опит да причини вреди общо в размер на 72 000 евро.
При тези фактически и правни рамки съдът установи, че престъпленията, за
които е наложено с влязла в сила присъда на германския съд наказание лишаване
от свобода с обща продължителност от 1643 години (4 години и половина), попада
в групата престъпления, посочени в чл.8, ал. 2, т. 1, т. 11, т. 20
ЗПИИСАННЛСМВЛС, за които не се изисква двойна наказуемост.
На следващо място съдът взе предвид също така, че удостоверението по чл.
3 е относимо към влезлия в сила акт, т.е. налице е решение на компетентен
съдебен орган на държава членка на ЕС, което представлява наказателно решение
на съд, с което е била ангажирана наказателна отговорност на българската
гражданка П.. Този съдебен акт съдържа необходимите реквизити, предвидени
както в чл. 4 от Рамково решение 2008/909/ПВР на Съвета на ЕС, така и на
изискванията на Приложение 1 от българския закон.
По делото е установено, че актуалното местонахождение на българската
гражданка е във ФРГ. От това следва, че тъй като осъдената не пребивава
понастоящем в страната, компетентен да признае акта е Софийският градски съд
съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.
На следващо място съдът установи, че не са налице основанията за отказ от
признаване на решението, предвидени в чл. 15 от закона, а именно – предоставено
е пълно удостоверение по чл. 3 от закона, българската гражданка се намира на
територията на издаващата държава и е дала съгласие за признаване и изпълнение
на съдебния акт. Признаването на съдебното решение няма да е в противоречие с
принципа non bis in idem. Изпълнението на определеното със съдебния акт
наказание не е погасено по давност съгласно българското законодателство;
осъдената не се ползва с имунитет; възрастта й е такава, че тя представлява лице,
което може да бъде наказателноотговорно; към момента на получаване на
съдебния акт от съда за изтърпяване остават повече от 6 месеца от наложеното
3
наказание; съдебният акт е постановен в съдебен процес, в който осъдената е
участвала.
В настоящото производство е допустимо делото да бъде разгледано в
отсъствието на осъдената, тъй като тя е редовно призована чрез защитника си и
знае за воденото производство, за провеждането на което е дала съгласие.
На следващо място съдът намира, че не са налице основания за
приспособяване на наложеното от германския съд наказание при условията на чл.
13, ал. 1 от закона. Престъпленията, за които е осъдена българската гражданка,
независимо че са от кръга на тези, за които признаването и изпълнението не
изискват наказуемост и в изпълняващата държава, имат аналог в българското
наказателно право – по чл. 321, ал. 2 НК и чл. 209, ал. 1 НК – участие в
организирана престъпна група и измама, за които се предвижда наказание
лишаване от свобода до шест години.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от закона наказанието, наложено в издаващата
държава, се приспособява с намаляване само когато съгласно българското
законодателство максималният срок на наказанието за извършеното престъпление
е по-малък от наложеното в издаващата държава наказание. Разглежданият случай
обаче не е такъв. В тази насока следва да бъде подчертано и това, че е въпрос на
суверенна преценка на съдебния орган на издаващата държава каква да бъде
квалификацията на фактите. Съдът на изпълняващата държава търси най-близкия
аналог на престъплението, такова, каквото е било възведено в съдебния акт от
съда на издаващата държава.
Поради всички изложени съображения съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 12, ал. 8 от закона за признаване и приемане за изпълнение
съдебно решение – присъда № 32 KLs 750 Js 473/22, постановена на 30.11.2022 г.
от Областен съд гр. Бамберг на Федерална Република Германия, влязла в сила на
16.12.2022 г., с която българската гражданка Д. А. П. е била призната за виновна
за 105 престъпления по пар. 263, ал. 1, ал. 3, изр. 2 № 1 и № 2, ал. 5, пар. 22, пар.
23, ал. 1, пар. 25, ал. 2, пар. 53 от Наказателния кодекс на ФРГ, извършени през
периода февруари 2018 г. – септември 2020 г., съответстващи на престъпления по
чл. 321, ал. 2 НК и чл. 209, ал. 1 НК, и й е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1643 дни.
С оглед размера на приетото за изпълнение наказание на основание чл.57,
ал. 3 ЗИНЗС съдът определи първоначален общ режим за изтърпяване на
наложеното наказание лишаване от свобода.
4
На основание чл. 12, ал. 9 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане
на съдебни актове за налагане на наказания лишаване от свобода или на мерки,
включващи лишаване от свобода, съдът зачете и приспадна изцяло срока на
изтърпяната част на наказанието и временното задържане на лицето от общия срок
на определеното наказание, както следва: срока на задържането в производството
по допускане на изпълнението на ЕЗА по н.ч.д. № 935/22 г. на СГС, считано от
11.03.2022 г. до 14.03.2022 г. включително, както и срока на задържане от
28.04.2022 г. до 10.05.2022, зачетен с влезлия в сила съдебен акт на Областен съд
– гр. Бамберг на Федерална Република Германия, като един ден предварително
задържане се зачита за два дни лишаване от свобода, както и сроковете на
задържането в наказателното производство, водено във ФРГ, считано от
11.05.2022 г. до влизане на присъдата в сила на 16.12.2022 г., както и срока на
изтърпяната част на наказанието в затвор във ФРГ до фактическото предаване на
българските власти, и на задържането в Република България до влизането на
настоящото решение в сила.
Съдът зачете срока на предварителното задържане по германското
наказателно производство, така както това е било направено с влязлата в сила
присъда, доколкото настоящото производство цели да демонстрира доверие и
зачитане на акта на германската съдебна власт.
С оглед приложимото право на ЕС и относимата практика на Съда на
Европейския съюз (решение по д. № С-554/14 г. на СЕС), като установи въз
основа на допълнителната информация от издаващата държава, че по германското
право наложеното наказание лишаване от свобода не се намалява при полагане на
труд по време на изтърпяването на това наказание или при включване в други
мероприятия, съдът прие, че няма правно основание положеният труд от Д. П. да
се приспадне от остатъка, подлежащ на изпълнение. Както е посочил Съдът на ЕС
в цитираното решение, член 17 от Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува
в смисъл, че по отношение на частта от наказанието, изтърпяна от съответното
лице на територията на издаващата държава до неговия трансфер в
изпълняващата държава, включително по въпроса за евентуалното намаляване на
наказанието, се прилага единствено правото на издаващата държава. Правото на
изпълняващата държава се прилага само за частта от наказанието, която остава да
се изтърпи от лицето след този трансфер на територията на изпълняващата
държава.
Същевременно, именно поради този принцип следва да се зачете
съотношението, в което германският съд е приспаднал при изпълнение на
5
наказанието лишаване от свобода срока на предварителното задържане по
германското наказателно производство – един ден предварително задържане за
два дни лишаване от свобода.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
6
Съобщи за изтекли лични данни