Решение по дело №459/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 851
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Даниела Светозарова Христова
Дело: 20213100500459
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 851
гр. Варна , 07.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шести
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова
при участието на секретаря Елка Н. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела С. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100500459 по описа за 2021 година
Производството е образувано възоснова на въззивна жалба с вх. Рег. № 263314 от
15.01.2021 г. на „Електроразпределение Север“ АД, ЕИК ********* срещу решение №
261758 от 18.12.2020г. по гр.д. № 7950 по опис на Варненски районен съд за 2020 г., с
което е прието за установено, в отношенията между страните, че Н. В. П., ЕГН
********** не дължи на „Електроразпределение север” АД, ЕИК ********* със седалище
и адрес на управление гр.Варна, Варна Тауърс – Г“, бул.“Вл.Варненчик“ №258 сумата от
1812.11 лева, по фактура № ********** от 30.06.2020 г., която сума представлява корекция
на сметка за потребена ел. енергия за периода 28.08.2016 г. – 18.06.2020 г. , за партида с
клиентски № ********** за обект на потребление с. Господиново, обл. Варна, на основание
чл.124, ал.1 ГПК.
В жалбата излага, че решението е неправилно поради съществено нарушение на
процесуалните правила и неправилно приложени на материалния закон. Отправено е искане
за отмяна на постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение.
В съдебно заседание чрез пр. представител поддържа жалбата и претендира разноски
в размер на 888.24 лева, от които 850 лева адв. възнаграждение и 36.24 лева държавна такса
за въззивно обжалване.
В отговор насрещната страна оспорва основателността на жалбата, като излага
съображения за правилност и обоснованост на първоинстанциониия съдебен акт с подробни
възражения. В съдебно заседание представя писмено становище и претендира разноски в
1
размер на 400 лева, представляващи заплатено адв. Възнаграждение за представителство
пред въззивния съд.
С определение 728 от 25.02.2020 г. въззивният съд е приел жалбата за процесуално
допустима.
Съдът, след извършена служебна проверка приема, че обжалвания съдебен акт е
валиден и допустим, а по изложените в жалбата оплаквания за неправилност, намира
следното:
Ищецът е обосновал допустимост на предявения отрицателен установителен иск с
издадената от ответното дружество фактура № ********** от 30.06.2020г., с която е
коригирана стойността на потребената ел.енергия за периода 28.08.2016г. – 18.06.2020г., за
партида с клиентски № ********** и абонатен № **********, с адрес на потребление: с
Господиново, обл. Варненска. С предявения иск, ищецът е оспорил правопораждащите
факти на задължението и законосъобразността на проведената от ответника процедура за
установяване на задължението.
В писмен отговор ответникът посочва, че основанието на претенцията е чл. 55 от
ПИКЕЕ в редакцията от ДВ бр. 35 от 30.04.2019 г. във вр. чл. 20, ал.1 пр. 1 от ЗЗД.
Оспорва фактическите твърдения на ищеца и прави възражение за неотносимост към
предмета на спора. Счита, че е изправна страна и изпълнява поетите по договора
задължения добросъвестно и точно и количествено, като осигурява непрекъснато
необходимото количество електрическа енергия. Твърди, че е издател на фактурата
съответно титуляр на вземането, като се позовава на разпоредбата на чл. 56 от ПИКЕЕ
Твърди, че на 18.06.2020 г. служители на „Електроразпределение Север“ АД са извършили
техническа проверка на измервателната система в процесния обект, в присъствието на един
свидетел. За извършената проверка бил съставен Констативен протокол
№5100766/18.05.2020 г. При проверката били извършени измервания с еталолен калиброван
уред и било установено, че в регистър 1.8.1 са отчетени 001568 кВТч, в регистър 1.8.2 –
008462 кВТч, в регистър 1.8.3- 009826 кВТч и в сумарния регистър 1.8.0 – 019857 кВТч.
Измервателното средство, било демонтирано, поставено в индивидуална опаковка, която
била пломбирана с № 689695, а след това изплатен в БИМ. Според резултатите от
софтуерно прочитане на замерванията, отразени в КП № 423 от 23.06.2020 г. , било
установено преминала ел. енергия в тарифа 1.8.3 в размер на 009826.5 кВтч. и че
електромерът не съответства на техническите характеристики, поради което била издадена
процесната фактура. Началният момент на корекционния период бил определен според
протокол за монтаж на измервателното устройство – 28.08.2016 г.
Въззивнитя съд, след като се запозна със събраните по делото доказателства
относими към спорните процесни отношения и материално правните норми, които ги
регулират приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
На 18.06.2020 е демонтиран СТИ с фабричен №1114021666172667, който е представен
на БИМ с показатели 1.8.1 - 001568, 1.8.2 – 008462.7, 1.8.3 - 009826, 1.8.4 -000000, 1.8.0 -
019857, пломбиран с пломба №689695.
В КП №423/23.06.2020г. на БИМ – РО Варна е отразено софтуерно четене и намеса в
тарифната схема на електромера, която за тип електромер Iskra МЕ 162 трябва да се състои
от две тарифи Т1 и Т2, а в случая е установена невизуализирана тарифа Т3 – 009826.5 и
несъотвестващ фабричен номер 1114021066172667. В становище от 29.06.2020г., на
основание чл.55 ПИКЕЕ е одобрено извършването на корекция на ел. енергия за периода
28.08.2016 г. до 18.06.2020 г. общо - 9 826 кВтч.
Издадена е фактура № **********/30.06.2020г., за коригирана цена на ел. енергия за
периода 28.08.2016г. – 18.06.2020год., на стойност 1 812.11лева, която е придружена с
уведомително писмо из. № 58690-КП 5100766- 2/30.06.2020 г.
От заключението по СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно
дадено, неоспорено от страните, се установява, че на 27.08.2016г. е монтиран СТИ с
фабричен 1114 0216 6617 2667, с нулеви показатели по две тарифи – дневна и нощна и
пломбиран с ведомствена пломба 1137431. Електромер тип МЕ162, с фабричен №
1114021666172667 е преминал първоначална метрологична проверка през 2016 г. От
Заповед А-616/11.09.2018 на ДАМТН /държавна агенция за метрология и технически
надзор/, се установява, че периодът на задължителна метрологична проверка е шест
годишен, от което следва, че СТИ е годно измервателно средство на ел. енергия. Вещото
лице е посочило, че електромерът е бил нов при монтажа осъществен на 27.08.2016 г, като
обосновава този извод от нулевите показания по първа и втора тарифа. Според вещото
лице, същото се отнася и за останалите показания в тарифи 1.8.3,1.8.4 и 1.8.0. Показанието
от 9826 kWh, „прочетено" в регистър 1.8.3 не е визуализирано на дисплея на измервателния
уред, тип МЕ162, с фабричен № 1114021666172667, а количеството ел.енергия, натрупано в
невизуализирания регистър 1.8.3 на стойност 9826 kWh, е преминало през измервателната
система на СТИ и след това вследствие на извършеното неправомерно софтуерно
вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, част от потребеното количество
ел.енергия е натрупано и в невизуализирания регистър. При монтажа на СТИ показанията
по тарифи 1.8.3,1.8.4 и 1.8.0. не са документирани.
Метрологичните характеристики на електромер тип МЕ162, с фабричен №
1114021666172667 отговарят на изискванията, за точно измерване на консумираната
електроенергия, но техническите характеристики не съответстват - има извършено
неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ - има наличие на
показания в тарифа 3, регистър 1.8.3, което се дължи на извършено неправомерно софтуерно
вмешателство в програмата за параметризация на измервателния уред и по-точно в
тарифната схема. Измерена и остойностена е цялата потребена, електроенергия от
електромер тип МЕ162, с фабричен № 1114021666172667, монтиран в обект с абонатен
3
№**********.
От показанията на свидетелката Т.А.О. не се установяват конкретни факти, относими
към извършената проверка на 18.06.2020 г. в обекта в с.Господиново.
Въззивният съд, след самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и
материално правните норми приложими към процесните отношения, приема следното от
правна страна:
Проверката и едностранната корекция са извършени след измененията на чл. 98а от
Закона за енергетиката (ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) и след приемане на с
Решение по т. 1 от протокол № 67 от 24.04.2019 год. на КЕВР и обнародвани в ДВ, бр. 35 от
30.04.2019 г. Съгласно чл. 55, ал. 1 от ПИКЕЕ, в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани регистри на
средството за търговско измерване, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа енергия в тези
регистри. Съгласно ал. 2 на чл. 55 от ПИКЕЕ преизчисляването по този ред се извършва въз
основа на метрологична проверка и констативен протокол, съставен по реда на чл. 49 от
ПИКЕЕ Законосъобразността на производството по преизчисляване на количеството
електрическа енергия, извършено при действащи правила е обусловена от изпълнение на
предвидените в ПИКЕЕ общи положения, изисквания към измервателните системи,
предпоставки, ред и методика за извършване на преизчислението.
В конкретния случай констатацията за несъответствие при отчитането на
потреблението на ел. енергия в обекта е обективирана в констативен протокол, съставен и
удовлетворяващ изискванията за форма на чл. 49 от ПИКЕЕ. Протоколът, ведно с
извършената корекция и допълнително начислена цена за преминала през СТИ
електроенергия са изпратени едновременно и са получени от ищеца.
Разпоредбата на чл. 55 от ПИКЕЕ предвижда корекция на потребената ел. енергия и
нейното заплащане, ако се установи от метрологична проверка и констативен протокол,
съставен по реда на чл.49 разминаване между визуализирани и невизуализирани регистри.
В случая обаче от констатациите на БИМ се установява, че проверявания електромер не
съответства на фабричен номер 1114021066172667. От това следва, че метрологичната
проверка не е извършена върху СТИ с фабричен номер 1114021066172667. Няма данни кое в
действително устройство е проверено, след като е демонтирано и предадено на БИМ СТИ с
фабричен номер 1114021066172667. Липсват данни за показанията на тарифа /скрит
регистър/ на електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца. Съгласно
заключението на вещото лице и констатациите на БИМ, не може да се приеме за
основателно възражението на ответника, че показанията по тарифи 3 и 4 са всъщност
показания за ползвана от ищеца дневна и нощна енергия. Заключението на вещото лице в
частта, в която приема, че нулевите показания на видимите регистри водят до извода, че и
скритите такива са нулеви и СТИ е нов, настоящият въззивен съд не кредитира. В тази част,
4
заключението макар и логически обосновано, не се основава на фактически установени
данни, а на предположения. Корекцията би била правилна и обоснована, само ако се
основава на проверими данни. Тези данни са и правопораждащите факти, които правната
норма изисква да са налични. Проверен е битов абонат, без да са установени данни за
върхово потребление. Извършена корекция от данни по регистър 1.8.3., който е отчел
такова потребление. БИМ не е отчел показанията в сумарния регистър, от което следва, че
ответникът не е доказал пълно и главно, реално преминало количеството електроенергия.
Пред първоинстанционния и пред въззивния съд са останали недоказани фактите, които
операторът е преценявал за да разпредели по периоди общо невизуализирано количество ел.
енергия в регистър 1.8.3.
При безспорно установен правен интерес от отрицателен установителен иск, правилно
разпределение на доказателствената тежест, ответникът не е провел пълно и главно
доказване, поради което правилно първоинстранционният съд е уважил претенцията на
ищеца. Във въззивното производство, не се установи неправилност или необоснованост на
обжалвания съдебен акт. Предвид изхода от спора, разноските претендирни от въззиваемия,
следва да бъдат присъдени в тежест на въззивния жалбоподател.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 261758 от 18.12.2020 г. постановено по гр.д. № 7950
по опис на ВРС за 2020 г.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр. Варна, бул. Владислав Варненчик № 258, ДА ЗАПЛАТИ на Н. В. П. с
ЕГН ********** от с. Господиново, обл.Варна, сумата от 400 лева, представляваща
направените разноски във въззивното производство, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5