Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
гр.
Ловеч, 24.10.2019 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ, въззивен граждански състав, в публично заседание на двайсет и седми септември
през две хиляди и деветнайсета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА МИТЕВА,
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ
ПАВЛОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА,
при секретаря ГАЛИНА
АВРАМОВА, докладчик чл.съдия Ангелова, като разгледа в.гр.д.№ 300/2019г., за да се произнесе съобрази:
Производство по чл.258 от ГПК, вр.с чл.32,ал.2 от ЗС.
С Решение № 88/17.01.2019г.,пост.по гр.д.№ 7511/2018г. РС-Плевен е разпределил на основание чл.32,ал.2 от ЗС ползването на
незастроената част от ПИ с идентификатор 56722.656.267 по КККР на
гр.Плевен,одобрени със Заповед № РД-18-56/18.09.2007г.на Изп.директор на АГКК,с
административен адрес на имота гр.*****, целият с площ от 339кв.м.,а по
документ за собственост с площ от 335кв.м.,както следва:
-около жилищната сграда се оставя обща
обслужваща площ от 24.19кв.м.,с точни параметри,отразени на скицата(щрихована и обоена в синьо).
-за ищеца С.Х.Х. остава празно дворно място в югоизточната част на
имота(необоено на скицата) с площ от 77.905кв.м..
-за ответника И.И.М. остава
незастроено дворно място в югозападната част на имота(щриховано на скицата) с площ от 45.905кв.м. Неразделна
част от решението е заключението на в.л.С.И.С.с приложената към него скица.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК И.И.М. е осъден да заплати на С.Х.Х.
направените деловодни разноски в размер на 530лв.
Срещу решението е постъпила жалба от
И.И.М. ***.
Счита,че е неправилно и необосновано. Излага,че с Нотариален акт
№1/04.01.2019г., изготвен от Нотариус с рег.№516 в НК и район на действие
РС-Плевен, е дарил на дъщеря си Ц.И.М., стопанска сграда с площ от 20 кв.м. по
документ за собственост,а по скица-30кв.м.,съставляваща Сграда с ид.№
56 722.656.265.4 съгласно КККР на гр.Плевен,одобрени със Заповед
№РД-18-56на ИД на АГКК,с предназначение-друг вид сграда за обитаване. Твърди,че
в изготвената от вещото лица скицата неправилно е обозначена улица „Найчо
Цанов”, вместо ул.”Найден Геров”, както действителното й име. Обяснява,че от
към улица „Найден Геров” има порта, която е направил, с цел преминаване и
осъществяване на безпрепятствен достъп да сградата за обитаване,която е дарил
на дъщеря си и която е с административен адрес гр.Плевен,ул.”Найден Геров”№11.
На скицата е изобразена пътека за преминаване около жилищната сграда на два
етажа,но от към улица „Найден Геров” няма порта, от която да се осъществи
безпрепятственото преминаване до сградата за обитаване, собственост на дъщеря
му. Твърди,че вещото лице С.С.е обещала при посещението на имота да предложи
два варианта за реално ползване на незастроената част на недвижимия имот.
Възразява,че е изготвена експертизата само в един вариант,който е приет без
негово участие и е неприемлив вариант, както за него, така и за новия
съсобственик.
Обяснява,че не е могъл да се яви в
съдебното заседание на 03.01.2019г. поради заболяване. Не е могъл да присъства
и на следващото съдебно заседание,поради семеен ангажимент,за който представя
епикриза и препис-извлечение от смъртен акт.
Моли да се допусне нова
експертиза,която да даде заключение при съобразяване настъпилите промени в
правата на страните и даде заключение в три варианта за разпределение на
съсобствения недвижим имот,представляващ незастроената част от дворното място.
Моли да се отмени решението и се
уважи въззивната жалба,като се присъдят и направените разноски.Прилага Епикриза
от МОБАЛ”Д-р Ст.Черкезов-Велико Търново”, Препис-извлечение от смъртен акт на Н.К.Ц., Нотариален акт №1,
т.І, рег.№88,д.№1 от 04.01.20/04.01.2019г., изготвен от Нотариус с рег.№516 в
НК и район на действие РС-Плевен.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил
отговор на въззивната жалба от С.Х. ***,чрез адв.Н.Д.-***. Моли въззивната жалба да се остави без
уважение и се присъдят направените в
настоящето производство разноски. Определя като необосновани и неоснователни
заявените във въззивната жалба бланкетни оплаквания. Счита, че решението е
постановено при правилно прилагане на материалния закон и спазване на
съдопроизводствените правила. Решението е основано на доказателствата по делото,на
установените правнорелевантни факти и приетото от съдебната експертиза.По оповестената с въззивната жалба
прехвърлителна сделка излага,че е
извършена след предявяване на иска и образуване на делото. Предвид момента на
сключване, вида на сделката и лицата по нея,е очевидно, че е била сключена
единствено и само за целите на настоящето производство. Видно е,че ответникът
не се е явил в съдебното заседание,не е уведомил съда и представил
доказателства за извършената от него сделка в процесния имот.Не го е сторил и в
процеса на постановяване на решението. Позовава се на чл.226,ал.1 от ГПК,съгласно която,когато в течение на производството спорното право Съгласно
чл.226,ал.1 от ГПК,когато в течение на производството спорното право бъде
прехвърлено върху другиго,делото продължава своя ход между първоначалните
страни. Затова счита,че сключената прехвърлителна сделка не води до порок на
постановеното решение. Също следва да се съобрази,че приобретателката не
придобива право на собственост върху
имота,разпределението на чието ползване,е предмет на настоящето дело.
Като несъстоятелно определя
оплакването за разработения един вариант на разпределение. Неоснователно е и
възражението,че не е присъствал в съдебното заседание,в което е била приета
експертизата,тъй като е бил редовно призован съгласно нормата на чл.56,ал.2 от ГПК.Възразява,че не е било налице препятствие по см.на чл.142,ал.2 от ГПК за
явяването му в насроченото за 08.01.2019г. съдебно заседание. Самият ответник
не е уведомил съда до провеждане на това заседание,за наличие на пречка за
явяването му.
Счита,че първоинстанционният съд е
постановил правилен и обосноват съдебен акт, действайки като съдебна
администрация в производството по чл.23,ал.2 от ЗС,е извършил разпределение на
реалното ползване на общата вещ между съсобствениците ,въз основа на
предложеното и прието по делото заключение на съдебната експертиза. Моли решението да се потвърди,като правилно и
законосъобразно.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с пълномощниците им и
поддържат вече заявените позиции.
Въззивният състав допусна нова съдебно-техническа експертиза, със задача
да изготви повече от един варианти за
разпределение на правото на ползване,съобразно
правата на страните. Експертизата е изготвена от в.л.инж.К.К..
От събраните по делото
доказателства-приложените по гр.д.7511/2018г. по описа на РС-Плевен,в.гр.д.№161/2019г.на
ОС-Плевен, в.ч.гр.д.№178/2019г.на АС-Велико Търново и приетите в настоящето
производство доказателства: Епикриза от МОБАЛ”Д-р Ст.Черкезов-Велико Търново”,
Препис-извлечение от смъртен акт на Н.К.Ц.,
Нотариален акт №1, т.І, рег.№88,д.№1 от 04.01.20/04.01.2019г., изготвен от
Нотариус с рег.№516 в НК и район на действие РС-Плевен и назначената
съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.К.К.,както и становищата на страните,
преценени поотделно и в съвкупност, съдът приема за установено следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се
произнесе с определението си по чл.267 от ГПК,като прие,че е обоснована.
Въззивната жалба е подадена е в срок и от легитимирано лице. Отговаря на
изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за
редовна.В срок е подаден и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на
чл.270 от ГПК въззивната инстанция не
открива пороци, водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост
на първоинстанционното решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по
реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение в
рамките на въведените от въззивника основания,съгласно чл.269 от ГПК,а именно
относно разпределението на ползването на незастроената част от дворното място.
Съставът констатира,че в диспозитива
на решението няма изрично произнасяне по отношение ползването на съсобственото
подпокривно пространство, но тъй като в тази част се касае за процедура по
чл.250 от ГПК, където инициативата е само на страните и при липсата на наведени
във въззивната жалба възражения за това,по правилото на чл.269 от ГПК не следва
да се произнася по този въпрос.
По същество.
Не се спори,че страните
са съсобственици при равни права-по ½ ид.ч.на всеки, от ПИ с
идентификатор 56722.656.265 по КККР на гр.Плевен, одобрени със Заповед №
РД-18-56/18.09.2007г.на Изп.директор на АГКК,с административен адрес на имота
гр.*****, целият с площ от 339кв.м.,а по документ за собственост с площ от
335кв.м. В имота е изградена двуетажна жилищна сграда с идентификатор
56722.656.265.1 със застроена площ от 109 кв.м., постройка на допълващо застрояване
с идентификатор 56722.656.265.2 със застроена площ от 21 кв.м., Гараж с
идентификатор 56722.656.265.3 със застроена площ 23 кв.м., друг вид сграда за
обитаване с идентификатор 56722.656.265.4 със застроена площ от 30 кв.м. и
постройка на допълващо застрояване с идентификатор 56722.656.265.5 със застроена площ от 4 кв.м.
Ответникът И.И.М. е
придобил правото на собственост въз основа на постигната съдебна спогодба по
гр.д.№2726/2001г. по описа на РС-Плевен, където е получил в дял- „..І етаж от
двуетажната жилищна сграда с площ от 84кв.м.,състоящ се от три
стаи,кухня,сервизно помещение с тоалетна и баня,склад и коридор,външна маза от
16кв.м.с вход към двора, ½ ид.ч.от стълбището до тавана,1/2 ид.ч.от
таванското подпокривно пространство,като е получил правото да ползва южната
част от общото таванско помещение,което се намира към двора, 1/2ид.ч.от двора,целият
от 335кв.м.,съставляващ УПИ І-653 , в кв.544 по плана на гр.Плевен,както и
Стопанска сграда от 20кв.м. в южния ъгъл на
двора и долепените до нея Складово помещение,външна тоалетна.
В дял на другия
съделител Д.И.М. е останал- „Втори
жилищен етаж от 84кв.м.от двуетажната жилищна сграда,намираща се в гр.*****,състояща
се от три стаи,кухня,сервизни помещения с тоалетна,баня,коридор,1/2ид.ч.от
таванското подпокривно стопанство, като ще ползва северната част от тавана от
към ул.”В.Петлешков”, а също и Избено помещение,достъпът до което ще
осъществява от вътрешно стълбище,заедно с обособената ниша и тъмно складово
помещение с врата, ½ ид.ч. от стълбището
до втория етаж и тавана, ½ ид.ч.от двора,целият от
335кв.м.,съставляващ УПИ № 0653 в кв.544 по плана на гр.Плевен,както и Гараж от към ул.”Найден
Геров.”
Установява се,че с
Нотариален акт №141,т.ІІІ,рег.№5601,д.№317 от 10.06.2003г.на Нотариус с №16 в
НК и район на действие РС-Плевен, Д.И.М. и М.Х.М.са продали своята част от
недвижимия имот,придобит по време на брака и представляващ СИО, на Л.П.Г.и Н.М.Г..
С Нотариален
акт№155,т.ІV,рег.№5454,д.№495 от 26.09.2016г.на Нотариус с рег.№5 и район на
действие РС-Плевен Л.П.Г.и Н.М.Г. са продали на ищеца С.Х.Х. същия недвижим имот,описан вече с данните по
КККР- „1/2 ид.ч.от Поземлен имот с идентификатор 56722.656.265,намиращ се в
гр.Плевен по КККР на града,одобрени със Заповед №РД-18-56 от 18.09.2007г.на
Изп.д-р на АГКК, целият с площ от 339кв.м., а по документи за собственост целият е с площ от 335кв.м.,трайно
предназначение на територията-урбанизирана,начин на трайно ползване:ниско
застрояване, стар идентификатор-няма,номер по предходен план 653,а по документ
за собственост представляващ УПИ І-653,при
съседи : 56722.656.264, 56722.656.263, 56722.656.266, 56722.656.267, 56722.656.281,
заедно с втори жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда с
идентификатор 56722.656.265.1.2,със застроена площ от 84кв.м., състояща се от
три стаи,кухня,сервизни помещения с тоалетна,баня,коридор, ведно с ½
ид.ч.от Таванското подпокривно пространство,като ще ползва северната част от
тавана към ул.”Васил Петлешков”,а също и Избено помещение, достъпът до което ще
се осъществява от вътрешното стълбище, заедно
с обособената ниша и тъмно складово помещение с врата, ½ ид.ч. от
стълбището до втория етаж до тавана, при съседи-на същия етаж няма,под
обекта-обект с ид.56722.656.265.1.1,над обекта-няма и Гараж от към улица
„Найден Геров”, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор 56722.656.256.3,
със застроена площ от 23 кв.м., с предназначение-гараж, хангар, при
съседи–североизток-улица, югоизток-ПИ с ид.56722.656.266, югозапад-сграда с ид.
56722.656.265.4.
Представен е „Сигнал”
с вх.№448/22.11.2017г. от И.М. *** за проблеми с ползването на общия водомер
със С.Х. и касови бонове за заплатена вода от М..
Пред настоящата
инстанция въззивникът представи доказателства за извършено в хода на
първоинстанционното производство дарение на притежаваната в изключителна
собственост Стопанска сграда с идентификатор 56722.656.265.4,представляваща
стопанска сграда с площ от 20 кв.м.-по документа за собственост,а по скицата на
имота-30 кв.м.,намираща се в процесния поземлен имот с идентификатор
56722.656.265, на дъщеря си Ц.И.М.,с Нотариален акт за дарение №1,т.1,рег.№88, д.№1
от 04.01.2019г.на Нотариус с рег.№516 в НК и район на действие РС-Плевен.
Пред първата
инстанция е допусната съдебно-техническа експертиза със задача след оглед на
съсобствения имот и съобразяване правата на страните, да изготви вариант за
разпределение на ползването на незастроената част от имота и на общото таванско
помещение в двуетажната жилищна сграда между страните. Експертът инж.С.С.е
изготвила един вариант,в който от площа на целия имот-335кв.м. е извадила площа
на жилищната сграда 100 кв.м.и е приела,че за разпределение остават 235кв.м. С
оглед равните права на страните на всяка остава по 117.5кв.м.от дворното място.
Експертът е предвидила обслужваща площ около жилищната сграда от общо 24.19 кв.м.
Така,след приспадане от общата площ на имота-335кв.м.на площа на жилищната
сграда-109кв.м.(заедно с приобщената тераса на първия етаж от 9кв.м.) и на
обслужващата площ,за разпределение остава площ от 201.81кв.м. Експертът е
изготвила вариант за разпределение,обективиран в нарочна скица, при който за С.Х.
остава празно дворно място в югоизточната част на имота(неоцветено на скицата)
с площ от 77.905кв.м.,а за И.И.М.-незастроената част от дворното място в
югозападната част на имота(защриховано и оцветено в синьо),с площ от
45.905кв.м.
Въззивната инстанция
също назначи съдебно-техническа експертиза, със задача вещото лице да изготви
повече от един варианти на разпределение. Експертът инж.К.К. предлага два
варианта. Съгласно Вариант 1 от общата площ на имота-339кв.м. се изважда площа
на съсобствената жилищна сграда-109кв.м. Изважда се и площ от 22кв.м. за общо
ползване,която представлява тротоар с ширина от 0.95м около жилищната сграда за
обслужването й. Така останалата за разпределение площ е 208кв.м.,като всеки от
съделителите има право на 104кв.м.,за чието разпределение експертът е изготвил
скица.Предлага се С.Х. да ползва дворното място в югоизточната част на имота
(оцветено в розово на скицата) с площ от 104кв.м.,а И.М. да ползва югозападната
част на имота (оцветено в зелено) с площ от 104кв.м. Различието в предложения
Вариант 2 е,че се предвижда площ за общо
ползване от 10кв.м. около сгради 3 и 4 от имота,като се осигурява подход към
двора и от ул.”Найден Геров” чрез този тротоар по дължината на сграда
3,достигащ до сграда 4. От останалата площ на имота-198кв.м. всеки съсобственик
има по 99кв.м.Отново предлаганата за ползване от С.Х. площ е оцветена с розово,
а от И.М. със зелено. При представяне на заключението в съдебно заседание
експертът поясни,че на скиците е нанесъл със стрелки съществуващите входове към
имота с порти,а именно-от към ул.”Найден Геров” една за гаража и за дворното
място,а от към ул.”В.Петлешков”-една малка и една голяма порта.
Съдът приема и
съобразява заключенията на вещите лица,като обективни и компетентни.
При
така установената фактическа обстановка,въззивният съд прави следните
правни изводи:
Съдът е сезиран с
претенция по чл.32,ал.2 от ЗС- за разпределение
на ползването на съсобствен поземлен имот,като в настоящото въззивно
производство предмет на разглеждане е разпределението на правото на ползване
върху незастроената част от съсобственото дворно място.
Съставът намира,че
при решаване на делото не следва да се съобразява настъпилата в хода на
първоинстанционното производство промяна
в собственика на намиращата се в съсобственото дворно място сграда с
идентификатор 56722.656.265.4-стопанска сграда,която ответникът И.М. е дарил на
дъщеря си- Ц.И.М.. Тази сграда е изключителна собственост на ответника и не
попада в подлежащите на разпределение правото на ползване съсобствени площи. Не
е налице промяна на правата на съсобствениците,както се твърди във въззивната
жалба. Освен това е приложимо и правилото на чл.226 от ГПК,съгласно което
делото продължава между първоначалните страни и съдът няма задължение да
конституира приобретателите.
Предпоставките за
уважаване на претенция с правно основание чл.32,ал.2 от ЗС са да е доказано
наличието на съсобственост между страните-факт,който не се оспорва и е
обоснован по категоричен начин от представените писмени
доказателства-легитимиращи страните като съсобственици.
Намесата на съда в
отношенията между съсобствениците се налага при невъзможност да се образува
мнозинство за вземане на решение за начина на ползването на съсобствената вещ-в
случая на празното дворно място. Видно от заявените от страните
позиции,поддържани и в съдебно заседание, където не постигнаха спогодба по
предложените от експертите варианти, съсобствениците не могат да постигнат
съгласие как да ползват дворното място.Тези спорове създават напрежение в
отношенията и им пречат да упражняват спокойно правата си на собственост. В
този смисъл е налице и втората предпоставка на производството по чл.32,ал.2 от
ЗС.
При преценката на предложените варианти за
разпределение на правото на ползване на съсобствения имот, съдът следва да
съобрази на първо място правото на собственост на
всеки един от съсобствениците, упражняването на което следва да е осигурено без
да се пречи на останалите съсобственици. Нужно е да се търси максимално
обективен и съответстващ на правата на страните вариант. На следващо място е
нужно да се съобрази и предназначението на дворното място-застроено/незастроено,
като се осигури възможност на всеки съсобственик да ползва построените и
притежавани в индивидуална собственост самостоятелни обекти в него. Недопустимо
е в производството по чл.32,ал.2 от ЗС да се създават пречки и затруднения за
ползването на притежавани в индивидуална собственост постройки в съсобствено
място, по-големи от необходимите за осигуряване правото и на другия
съсобственик да ползва веща.
В случая
дворното място е застроено със съсобствената двуетажна жилищна сграда и с
притежавани в индивидуална собственост сгради-на С.Х.-сграда 3, а на И.М.- сгради
2, 5 и 4. От назначената в настоящата инстанция съдебна експертиза се
установи,че е осигурен подход към парцела както от към север-от
ул.”В.Петлешков”-голяма и малка порта, така и от изток-от ул.”Н.Геров”-видно
порта до гаража (сграда 3 и дворното място).
Съществено при
преценката за избора на вариант е с него да се разрешат по възможно най-удачния
за страните начин проблемите във връзка с ползването и не се създават основания
за възникване на нови противоречия.
При съобразяване на
изложените по-горе критерии въззивният състав намира,че най-удачен и защитаващ
в максимална степен правата на страните е Вариант 1 на СТЕ на в.л.инж.К.К..,назначена
в настоящата инстанция. В този вариант е спазено в максимална степен
равенството на правата на страните. Видно предвидената за всеки съсобственик
площ за самостоятелно ползване е равна- по 104 кв.м.за всеки. С този вариант
също се постига и обособяване на ползването на всеки от съсобственик без намеса
и досег до собствеността на другия,с което дава възможност за спокойно
упражняване на правата им. Видно ползването на М. е локализирано изцяло в
югозападната част, на Х. в югоизточната. Така съвместното им ползване е
ограничено единствено около съсобствената жилищна сграда, без намеса в
останалото дворно място. Съставът намира,че този вариант в максимална степен
изпълнява изискването да се избегнат конфликти между съделителите и се обезпечи
спокойно и самостоятелно упражняване на правата им.
Изготвеният Вариант
2 съдът намира,че не е удачен именно с предлаганото съвместно ползване и на
тротоар от 10кв.м., от ул.”Н.Геров” навътре в парцела до сграда 4, собственост
на ответника. По този начин се нарушава
самостоятелността и независимото ползване на сградите в индивидуална
собственост-конкретно на сграда 3-собстевност на Х. и дворното място.
Изтъкнатият от М. аргумент,че така би се осигурил достъп до собствената му
сграда 4,който му е нужен с оглед на обстоятелството, че я е отдал под наем,не
може да се сподели,тъй като се касае за стопанска постройка-такъв е статутът й
съгласно КККР на гр.Плевен и като такава има несамостоятелен и обслужващ
характер. С оглед на този й статут не е наложително да бъде обезпечен
самостоятелен достъп, а реорганизациите в предназначението й следва да се
отчитат и се съобразяват единствено от
собственика й,но не и да ограничава правото на ползване на другия съсобственик
върху дворното място.
Съдът намира за
неудачен и изготвения от в.л.инж.С.в първата инстанция вариант, тъй като не е
спазено изискването за равенство в определената за всеки съсобственик площ за
ползване-предвижда се за Х.-77.905 кв.м., а за М. 45.905 кв.м.
По изложените
съображения ОС-Ловеч намира,че разпределението на правото на собственост следва
да се извърши съгласно Вариант 1 от съдебно-техническата експертиза,изготвена
от в.л.инж.К.К., в следния вид–
-около двуетажната
жилищна сграда (СО с идентификатор 56722.656.265.1) се оставя обща обслужваща
площ от 22кв.м., която представлява тротоар с ширина от 0.95м около жилищната
сграда за обслужването й (оцветена на скицата в розово).
- С.Х.Х. ползва дворното
място в югоизточната част на имота (оцветена в розово на скицата) с площ от
104кв.м.
- И.И.М. ползва
югозападната част на имота (оцветена в зелено) с площ от 104кв.м.
Заключението на
в.л.инж.К.К. и изготвената скица по Вариант 1 представлява неразделна част от
настоящето решение.
При така избрания
вариант,макар по същество да се доближава до избрания от първоинстанционния
съд,с оглед различията в площа за ползване на всеки от съсобствениците, следва
обжалваното решение да бъде отменено и се постанови ново,с разпределение
съобразно Вариант 1 от назначената във въззивната инстанция СТЕ.
По отношение на
разноските.
Съставът намира,че
първоинстанционното решение е неправилно и в частта на разноските и с оглед въведеното обжалване
и в нея,следва да го ревизира. Първоинстанционният съд е възложил разноски
изцяло и само върху ответника,като го е осъдил да заплати направените такива от
ищеца, включващи 300лв.- адвокатски хонорар и 230лв.-съдебни разноски.
Съставът намира разпределението по този начин за
неправилно,тъй като не е съобразена спецификата на производството по чл.32,ал.2
от ЗС. Касае се за спорна съдебна администрация,а не за исков процес. Намесата
на съда е предвидена когато съсобствениците не могат да постигнат съгласие по
управлението на общата вещ или взетото решение е вредно за вещта. Съдебното
решение ползва и двете страни и затова в първоинстанционното производство
същите понасят разноските за адвокатско възнаграждение така, както са направени
от тях, а разноските за такси и експертизи се разпределят според правата им в
съсобствеността. При обжалване отговорността за разноски се разпределя по
общите правила и се понася от страната чиято жалба е отхвърлена или срещу която
жалбата е уважена, освен когато ответната по жалбата страна не е дала повод за
обжалването и признае основателността му, в който случай и при обжалването
разноските се разпределят както в първоинстанционното производство.(в т.см.
Опр. № 389 от 8.10.2010 г. по ч.гр.д. № 293/2010 г., ВКС, ІІ г.о.,
Реш.№275/30.10.2012г.,пост.по гр.д.№444/2012г.на ІІ ГО на ВКС).
С оглед на това първоинстанционното решение следва да
се отмени и в частта за разноските и вместо него се постанови осъждане на И.И.М.
да заплати на С.Х.Х. припадащата му се част от направените в производството
разноски-общо 230лв. (50лв.-държавна такса и 180лв.-хонорар за съдебна
експертиза), а именно 115лв. Останалите разноски за изплатени адвокатски
хонорари остават за страните така,както са направени.
С оглед изхода на въззивното производство,в което се
уважава въззивната жалба,то направените разноски от въззивника следва да се
възложат на въззиваемия. Представени са доказателства за внесена държавна такса
от 25лв.,възнаграждение за СТЕ-250лв. и адвокатски хонорар от 600лв.-с изрично
отбелязване в договора за правна помощ,че е реално изплатен.
В съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия адв.Д.
направи възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, което съдът намира
за основателно. При съобразяване характера на производството приложима за
определяне минималния размер на адвокатското възнаграждение е нормата на
чл.7,ал.1,т.4 от Наредба №1/2004г-(за минималните размери на адвокатските
възнаграждения), в която е предвиден хонорар от 300лв. Казусът не се отличава с
изключителна сложност,която да налага присъждане на хонорар в по-висок размер. Затова
от изплатения от М. адвокатски хонорар следва да му се възстанови сумата 300лв.
Така дължимите от С.Х. разноски във въззивното производство са в общ размер на
575лв. - 25лв.-държавна такса, 250лв. депозит за съдебна експертиза и
300лв.-адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на
осн.чл.271 от ГПК съставът на Окръжен съд Ловеч
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №
88/17.01.2019г.,пост.по гр.д.№ 7511/2018г. РС-Плевен,с което е разпределил
на основание чл.32,ал.2 от ЗС ползването на незастроената част от ПИ с
идентификатор 56722.656.267 по КККР на гр.Плевен, одобрени със Заповед №
РД-18-56/18.09.2007г.на Изп.директор на АГКК,с административен адрес на имота
гр.*****, целият с площ от 339 кв.м.,а по документ за собственост с площ от 335
кв.м., съгласно приетата съдебно-техническа експертиза на в.л.инж.С.С.и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
РАЗПРЕДЕЛЯ на основание чл.32,ал.2 от
ЗС ползването на незастроената част
от ПИ с идентификатор 56722.656.267 по КККР на гр.Плевен, одобрени със Заповед
№ РД-18-56/18.09.2007г.на Изп.директор на АГКК, с административен адрес на
имота гр.*****, целият с площ от 339 кв.м.,а по документ за собственост с площ
от 335 кв.м., съгласно приетата съдебно - техническа експертиза на в.л.инж.К.К.,изготвена
по в.гр.д.№300/2019г.на ОС-Ловеч, както следва-
-около двуетажната
жилищна сграда (СО с идентификатор 56722.656.265.1) се оставя обща обслужваща
площ от 22кв.м., която представлява тротоар с ширина от 0.95м около жилищната
сграда за обслужването й (оцветена на скицата в розово).
- С.Х.Х. ползва
дворното място в югоизточната част на имота (оцветена в розово на скицата) с
площ от 104кв.м.
- И.И.М. а ползва
югозападната част на имота (оцветена в зелено) с площ от 104кв.м.
Заключението на в.л.инж.К.К. и изготвената скица по
Вариант 1 представлява неразделна част от настоящето решение.
ОСЪЖДА И.И.М. с ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на С.Х.Х. с ЕГН **********,***, сумата 115 (сто и петнайсет) лева,
представляваща полагащи се разноски в производството по гр.д.№7511/2018г.по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА С.Х.Х. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.М. с ЕГН **********,***, сумата 575 (петстотин седемдесет и пет)
лева, представляваща полагащи се разноски в производството по в.гр.д.№ 300/2019г.по
описа на ОС-Ловеч.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,ал.3,т.2
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.