Решение по дело №1247/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №  260052

гр. Пловдив,01.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивският окръжен съд,въззивно гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми юли,през две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Светлана Изева

                                                 ЧЛЕНОВЕ: Радостина Стефанова                             

                                                                Мария Шишкова   

 

при секретар Петя Цонкова,като разгледа докладваното от председателя в.гр.д.№ 1247/20г.по описа на ПдОС,за да се произнесе,взе предвид следното:

  Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

  Образувано по въззивна жалба вх.№ 17584/29.06.20г.,подадена от К.Т.П.,ЕГН-********** чрез пълномощника му адв.Н.И. против решение № 1322/13.04.20г.на ПдРС,3-ти бр.с.,постановено по гр.д.№ 7169/19г.,с което е задължен К.Т.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.К.Б.,ЕГН-********** и малолетната Ф.Т.Б.,ЕГН-********** за срок от една година от влизане в сила на решението; забранява се на същият да приближава пострадалите лица-К.К.Б. и малолетната Ф.Т.Б.,жилището,което обитават последните,находящо се в с.****; местоработата на К.К.Б. и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица за срок от една година от влизане на настоящото решение в сила и е наложена на К.Т.П. глоба в размер на 200лв.на осн.чл.5,ал.3 от ЗЗДН.

  Жалбоподателят счита решението за неправилно,необосновано и незаконосъобразно и иска неговата отмяна.

   Въззиваемата по жалбата  К.К.Б.,действаща лично и като законен представител на малолетното си дете Ф.Т.Б.,чрез  пълномощника си адв.К. изразява становище за неоснователност на същата по изложени в писмен отговор и съдебно заседание съображения.Претендира разноски.

Производството пред РС-Пловдив е по реда на чл.4,ал.1 от ЗЗДН и е образувано по подадена от К.К.Б.  в лично качество и като законен представител на малолетното си дете Ф.Т.Б. жалба против баща ѝ К.Т.П., за осъществени на 04.05.19г.актове на домашно насилие-психическо и физическо,изразяващи се в затварянето на вратата (сменен патрон),към второто ниво на собствената ѝ къща,обитавана от нея и детето и препятстване по този начин на възможността молителката да има достъп до багажа си,включително до храна,дрехи,памперси за детето,лекарства и играчки,както и изразяващи се в заключване на помещението,в което е монтиран бойлерът,в резултат на което в жилището нямало топла вода.Това принудило молителката да вземе от съседка дрехи и памперси за детето,а също така не могла да изкъпе дъщеря си поради липсата на топла вода и  достъп до бойлера.За случая К.Б.  сигнализирала РП-****.

Молителката посочва,че е собственик на къща с двор в с.****,в което живее заедно с малолетната си дъщеря Ф. от м.септември 2018г.Баща ѝ започнал да я подлага от м.декември същата година на  психическо и физическо насилие-при скандал я изблъскал,докато тя държала  детето,което паднало и се ударило и оттогава силно се стреснало,което наложило да се търси психологическа помощ; започнал системно да идва в имота и да заключва багажа на двете молителки на втория етаж,да им изключва тока и да им спира водата.Целта на ответника била да ги изгони от имота,а те нямали къде другаде да живеят.Иска налагане на посочените в молбата мерки за  защита по  ЗЗДН.

Ответникът в отговора си посочва,че  имотът в с.**** бил негов собствен,който той дарил  на дъщеря си К.К.Б.  с НА от 19.01.11г.,но при запазено пожизнено и безвъзмездно право на ползване върху имота.С идването на молителката да живее в него с детето ѝ Ф. и мъж,с който К. Б. съжителствала на съпружески начала,ответникът бил лишен от  възможността да ползва имота-да получава наем от него,да обработва двора и  да произвежда плодове и зеленчуци за собствените си нужди.С доходите от имота до тогава ответникът допълвал оскъдните пенсии-негова и на съпругата му.Отрича да е извършвал описаните в молбата актове на дом.насилие на 04.05.19г.,като твърди,че на този ден изобщо не се е виждал с дъщеря си и внучката си.Моли молбата да се отхвърли като неоснователна.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта-в обжалваната му част. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита). 

    По същество решението е правилно,а жалбата-неоснователна.

    По делото е приложена декларация от молителката  по чл.9,ал.3 от ЗДДН, разпитани са двама свидетели на същата-С. Г. и И. Б.,който е  във фактическо съжителство с К.Б..Приети са писмени доказателства-справка за родствени връзки,цитирания по-горе НА за дарение,писмо от 15.07.19г.от Пето РУ на ОД на МВР-****,ведно с материали по преписка по жалба на К.Б. срещу К.П. от 17.12.18г.,изготвен е и е приет социален доклад от ДСП“Родопи“.

    За да постанови обжалваното решение Районен съд-Пловдив е приел, че е извършено емоционално насилие от страна на ответника спрямо молителката и малолетното ѝ дете,изразяващо се в лишаване на същата и детето ѝ от достъп до част от  жилището им и вещите им от първа необходимост,лишаването им от достъп до помещението,в което е монтиран бойлерът и лишаване на домакинството от топла вода,с което практически П. лишил Б. и детето ѝ от нормални условия на живот,особено необходими с оглед възрастта на детето.Приел е за доказан актът на насилие от показанията на двамата разпитани свидетели Б. и Г.

Настоящата инстанция намира,че  като краен резултат атакуваното решение е правилно,но не споделя изводите на първостепенния съд,че актът на дом.насилие се доказва от свидетелските показания.

По делото не се спори,че отношенията между К.Б. и баща ѝ-ответникът К.П. са влошени във връзка със спора им относно ползването на обитаваното от молителката жилище в с.****.Това се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели.Правилно съдът е определил,че се касае за емоционално насилие над молителките,осъществено от ответника чрез препятстване на достъпа на К.Б. до  част от нейните и тези на малолетната Ф. вещи от първа необходимост и до топла вода (чрез заключване на помещението,в което е монтиран бойлерът).Тези актове на дом.насилие обаче не се доказват от свидетелските показания,доколкото нито един от двамата свидетели няма преки и непосредствени впечатления от случилото се на 04.05.19г.,а възпроизвежда това,което е научил от самата молителка.От друга страна,ответникът също не е провел насрещно доказване,като сам  признава,че е заключил вратата към втория етаж на къщата,но не доказва ,че това е било направено с цел безопасност,тъй като този етаж бил необитаем.

При това положение единственото доказателство,което следва да се  вземе предвид,е декларацията на молителката по чл.9,ал.3 от ЗЗДН,която поначало има качеството на достатъчно доказателство за основателност на депозираната молба при липса на инициирано и проведено насрещно доказване от другата страна,какъвто е и настоящия случай.Следователно,макар декларацията на К.К.Б. по чл.9,ал.3 от ЗЗДН да не е подкрепена с доказателства по отношение на твърдените актове за дом.насилие от 04.05.19г.,на същата е придадена с изричната разпоредба на чл.13,ал.3 от ЗЗДН доказателствена стойност,включваща и правната възможност при липса на други доказателства заповед за защита да може да бъде издадена само въз основа на приложената декларация.

Предвид  изложеното жалбата се явява неоснователна и атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските-с оглед изхода на делото жалбоподателят К.Т.П. следва да заплати на въззиваемата К.К.Б.,действаща лично и като майка и законен представител на малолетната Ф.Т.Б. направените от нея разноски пред възивната инстанция,но  само ако по делото има доказателства за направени такива разноски.В конкретния случай са представени списък на разноските и ДПЗС,от които е видно,че въззиваемата е заплатила в брой адв.възнаграждение в размер на 400лв.В този размер следва да ѝ се присъдят разноски пред настоящата инстанция.

          Водим от горните мотиви Пловдивският окръжен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 1322/13.04.20г.на ПдРС,3-ти бр.с.,постановено по гр.д.№ 7169/19г.,с което е задължен К.Т.П. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо К.К.Б.,ЕГН-********** и малолетната Ф.Т.Б.,ЕГН-********** за срок от една година от влизане в сила на решението; забранява се на същият да приближава пострадалите лица- К.К.Б. и малолетната Ф.Т.Б.,жилището,което обитават последните,находящо се в с.****;местоработата на К.К.Б. и местата за социални контакти и отдих на пострадалите лица за срок от една година от влизане на настоящото решение в сила и е наложена на К.Т.П. глоба в размер на 200лв.на осн.чл.5,ал.3 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА К.Т.П.,ЕГН-********** да заплати на К.К.Б.,ЕГН-********** и малолетната Ф.Т.Б.,ЕГН-********** сумата от 400(четиристотин)лв.разноски за адв.възнаграждение пред въззивната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: