Р Е Ш Е Н И Е
Номер 230/29.06. Година 2020 Град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд Втори наказателен състав
На двадесет и четвърти юни Година 2020
В публично заседание в следния състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Даниела Благоева
като разгледа докладваното от съдията административнонаказателно дело № 00353 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалван е електронен фиш (ЕФ) серия К, № 2123871 на ОД на МВР Перник, с който на А.М.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, извършено на 18.06.2018 г. в 11:24 часа в гр. Перник, на път І-6, в района на км 81+000, преди бензиностанция Тенакс при управление на лек автомобил „Мазда ЦХ 3” с рег. № *******.
По изложени в жалбата доводи жалбоподателят А.М.Б. моли ЕФ да бъде отменен, тъй като е издаден в нарушение на закона и процедурните правила. Прави оплаквания, свързани с описанието на нарушението. Акцентира, че неправилно е било използвано автоматизираното техническо средство, което не е било позиционирано в съответствие с чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП. Твърди, че е било ограничено правото й на обжалване, предвид непосочване в ЕФ в какъв срок и пред кой съд може да го реализира. В хода на съдебното производство жалбоподателят А.М.Б. участва лично и със своя повереник – адв. Р.А. ***, който поддържа и допълва изложените в жалбата съображения за отмяна на обжалвания акт. Сочи, че ЕФ бил връчен eдна година и половина след извършване на нарушението, като навежда доводи, че автомобилът се е ползвал от други лица, но предвид изтеклия дълъг срок от извършване на нарушението до получаване на ЕФ жалбоподателят не можел да установи кой точно е управлявал автомобила. Пледира за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник – редовно призована, не изпраща представител за съдебно заседание.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени доказателства и служебно провери правилността на обжалвания ЕФ намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, имащо правен интерес в предвидения в закона срок, поради което е допустима. Не се спори, че в процесния ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, но настоящият състав не споделя изразеното становище от повереника на жалбоподателя, че това е ограничило възможността на наказания субект да упражни правото на обжалване на същия, тъй като именно с оглед ненарушаване правото на защита на Б. при евентуално пропускане на срока, следствие на пропуска на издателя на оспорения административен акт да означи начина на обжалването му, жалбата би била процесуално допустима дори подадена след законоустановения срок. В настоящия случай не се касае за такава хипотеза, предвид извършеното на 29.01.2020 г. връчване на обжалвания ЕФ на санкционираното лице и депозирането на жалбата срещу него в законовия 14-днвене срок - на 10.02.2020 г., което се установява от пощенското клеймо на плика с който същата е постъпила в пощата.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От фактическа страна:
На 18.06.2018 г. на км 81+000 на Път І-6, намиращ се в рамките на населено място - гр. Перник, с посока
на движение към гр. София бил извършван
контрол на скоростния режим на движещите се моторни превозни средства (МПС) с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR1-М, с радар № 632, монтирана в полицейски
автомобил, в стационарен режим. Мястото се намирало след пътен знак В26,
въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км/ч и променящ общото ограничение от
50 км/ч. В 11:24 часа лек автомобил „Мазда ЦХ 3” с рег. № *******
преминал през обсега на радарното устройство на автоматизираното техническо
средство TFR1-М, което фиксирало
скорост на движение 108 км/ч.
След преустановяване на извършвания в периода от 11:15 часа до 13:30
часа видеоконтрол на скоростния режим на
движещите се МПС на посочената дата и място полицейският служител А. А.изготвил
протокол съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи
за контрол на правилата за движение, който бил регистриран на 21.06.2018 г. с № 1158р-3934.
При направена справка в централна база–КАТ било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена, е собственост на „Уникредит Лизинг” ЕАД, а като ползвател на същия е посочена А.М.Б., ЕГН ********** срещу която е издаден процесния ЕФ. С обжалвания фиш отчетената скорост била редуцирана на 105 км/ч, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3%, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта, т.е. превишаването на максимално допустимата скорост на движение било с 45 км/ч. Издателят на фиша наложил на жалбоподателя на основание чл. 189, ал.4, вр. с чр. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон. А.Б. не се възползвала от правото си на възражения по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП, а обжалвал същия с процесната жалба пред съда.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Справката от централна база данни- КАТ, доказва, че лек автомобил „Мазда ЦХ 3” с рег. № ******* е собственост на „Уникредит Лизинг” ЕАД, като за ползвател на същия е посочена А.М.Б., ЕГН **********. Разпечатката от показанията на автоматизираното техническо средство – клип № 2224, установява, че на 18.06.2018 г. в 11:24 часа автомобил с рег. № ******* е засечен със скорост от 108 км/ч, която съвпада с обективираната такава от 105 км/ч в процесния фиш, предвид приспаднатия толеранст. По делото се кредитираха като писмени доказателства протокол за използване на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10 ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение, протокол от проверка № 17-ФМИ от 28.01.2013 г. на Български институт по метрология, писмо изх. № 20-00-10 от 14.02.2013 г. на същия, протокол № 3-29-17 от 25.10.2017 г. за последваща проверка на мобилна система за видеоконтрол „TFR1-М”, писмо изх. № 11-00-59 от 18.03.2020 г. на Областно пътно управление Перник, разписка за връчване на процесния ЕФ.
От правна страна:
От приложената справка от централна база данни- КАТ за
лек автомобил „Мазда ЦХ 3” с рег. № ******* е видно, че същият е собственост на
„Уникредит Лизинг” ЕАД, като за негов ползвател е посочена А.М.Б., ЕГН **********.
Не се спори, че собственикът по занятие е лизингодател, който предоставя на
лизинг автомобили. Същият се е възползвал от предоставената му правна
възможност в чл.4, ал.3 от Наредба № І-45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане,
прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторни превозни средства и
ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, тъй като при регистрацията на автомобила е посочил
физическото лице, на което е
предоставено МПС, а именно А.М.Б., ЕГН **********,
поради което е направено вписването в централна база–КАТ, че ползвател на същия
е посоченото физическо лице. Предвид тези факти правилно в съответствие с
разпоредбата на чл.189, ал.5, вр. чл. 188, ал. 1 от ЗДвП е била ангажирана
административнонаказателна отговорност на жалбоподателя доколкото същият не е посочил на кого е предоставил МПС, въпреки че във
връчения фиш наказващият орган изрично е указал възможността, че в случай, че
не той е управлявал автомобила, а друго лице в 14-дневен срок след получаването
му следва да подаде писмена декларация до териториалната структура на МВР с
данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на моторно превозно средство. Вместо декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, жалбоподателят е подал жалбата, предмет на настоящото производство, т. е.
той не се е възползвал от предоставената му законова възможност. Поради всичко
това настоящият съдебен състав счита, че в случая не е оборена законовата
презумпция А. Б. да носи отговорност за
извършеното с предоставения й автомобил нарушение по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.
Настоящият състав приема, че оспореният ЕФ е издаден за нарушение, установено със система от одобрен тип и технически годна за експлоатация, с оглед цитираните по-горе и приети като писмени доказателства протокол от проверка № 17-ФМИ от 28.01.2013 г. на Български институт по метрология и такъв с № 3-29-17 от 25.10.2017 г. за последваща такава на системата за видеоконтрол „TFR1-М” с радар № 632. Същевременно възпроизвеждането на данните в клип № 2224 от 18.06.2018 г. (снимка) от автоматизираната система за контрол, изключва намесата на субективния фактор, тъй като за констатирането и заснемането, присъствието или отсъствието на контролен орган на мястото на позициониране на средството за видеоконтрол е без значение за правомерността на прилагането му, защото изображенията се създават автоматично от използваното техническо средство, което има капацитета да заснеме автоматично нарушението, записвайки мястото, датата, точния час на извършване на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, както е предвидено в чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Ето защо съдът прие, че са налице визираните в тази разпоредба условия, за да се издаде процесния ЕФ, а именно: нарушението е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което е било предварително стационарно позиционирано, същото работи на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, поради което и не се касае за нарушение, констатирано с техническо средство, за което е приложим общият ред за съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата) в патрулния автомобил, по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство. Измерването и регистрирането на скоростта и записа на доказателствения видеоматериал се извършва напълно автоматично от системата радар-камера-компютър.
Съдът констатира, че атакувания ЕФ съдържа надлежно описание на нарушението, каквото изискване съдържа разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДвП. Описано е мястото на нарушението, като са посочени данни за наименованието на пътя, пътния участък, посоката на движение (към гр. София). В ЕФ е посочена нарушената разпоредба – чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, предвид доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, за разположението на автоматизираното техническо средство след въведеното ограничение на скоростта с пътен знак В26 (60 км/ч), който изрично е вписан както в оспорения фиш, така и в изготвения съгласно чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. протокол рег. № 1158р-3934. Последният е официален документ и е приложен по административнонаказателната преписка. От неговото съдържание е видно, че използването на автоматизираното средство е именно на мястото на извършване на нарушението – път І-6, в района на км 81+000, като изрично е посочено, че се намира в гр. Перник. Не е спорно, че се касае именно за населено място и с оглед кредитираното по делото писмо писмо изх. № 11-00-59 от 18.03.2020 г. на Областно пътно управление Перник, като нарушението е установено на място, което попада в обхвата на пътен знак В 26, променящ общото ограничение на скоростта валидно за населено място от 50 км/ч на 60 км/ч. Не е спорно, че автоматизираното техническо средство е било позиционирано в обсега на неговото действие, предвид факта, че пътния знак е монтиран на разстояние от 1250 м преди мястото на контрол (писмо изх. № 11-00-59 от 18.03.2020 г. на Областно пътно управление Перник).
Предвид изложеното съдът намира за неоснователни наведените в жалбата и поддържани в хода на съдебните прения възражения, че по делото липсват данни относно мястото на извършване на нарушението.
Към датата на извършване на нарушението – 18.06.2018 г., е отпаднало задължението по чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП (ДВ. бр. 54/2017 г.) на контролните служби на МВР да обозначават участъка от пътя, на който се осъществява контрол, поради което и не е съществувало задължение да поставят знак Е24 на участъка от пътя. Същевременно е отменена и разпоредбата по прилагане на тази норма, а именно –чл.7 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. (ДВ. бр. 6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), поради което и е неоснователно направеното възражение, че не е било спазено изискването за поставяне на знак Е24.
Несподеляеми са аргументите, че връчването на ЕФ повече от една година и шест месеца след извършване на нарушението е довело до нарушаване правото на защита на наказания субект, който бил затруднен да си спомни дали е управлявал автомобила по този маршрут или го е бил предоставил на друго лице, тъй като законодателят е дал възможност на лицето, собственик на автомобила или ползващо го на валидно основание в разумен срок от 14 дни от връчването на фиша да представи доказателства пред административнонаказващия орган за наличието на тези обстоятелства, при които няма да бъде санкциониран за извършеното с този автомобил нарушение. Действително развилият се процес по връчването на фиша на жалбоподателя Б. е един твърде продължитилен период, което обаче съдът не счита за съществено процесуално нарушение на процедурата по налагане на административно наказание с ЕФ, и което да води до отмяна на същия на формално основание. Още повече, че нито общата уредба в ЗАНН, нито специалната уредба в ЗДвП предвиждат срок, в който фишът да бъде изпратен, респективно получен от жалбоподателя, поради което съдът не следва да следи служебно за спазването на такъв.
По вида и размера на
наказанието:
Предвид мястото на което е бил позициониран полицейският автомобил, в който е било монтирано автоматизираното техническо средство – км 81+000 на път І-6, който попада в рамките на гр. Перник, което е населено място, санкцията за неизпълнение на задължението по чл. 21, ал.2 от ЗДвП е установена в разпоредбата на чл. 189 ал.4, вр. с чл. 182 ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба от своя страна диференцирана нейния размер (в шест отделни точки), в зависимост от превишената стойност на скоростта. Деянието на жалбоподателя е санкционирано на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП, която предвижда точно фиксирано по вид и размер наказание - глоба от 600 лева, каквато е била и наложена на Б.. Посочената разпоредба обвързва наказващия орган при реализиране отговорността на нарушителя и изключва възможността му за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което обжалваният ЕФ се явява законосъобразен и в санкционната му част.
С оглед гореизложеното съдът намира, че при издаването на обжалвания ЕФ
не е допуснато съществено нарушение на процесуалния и материалния закон, поради
което прие, че е законосъобразен, което води до неговото потвърждаване. Предвид
на този изход на спора искането за присъждане на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К, № 2123871 на ОД на МВР Перник, с който на А.М.Б., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в размер на 600 лв (шестотин лева) на основание чл. 189, ал.4, вр. чл.182, ал.1, т. 5 от Закона за движението по пътищата за нарушаване на чл. 21, ал.2, вр. чл.21, ал.1 от същия закон, извършено на 18.06.2018 г. в 11:24 часа в гр. Перник, на път І-6, в района на км 81+000, преди бензиностанция Тенакс при управление на лек автомобил „Мазда ЦХ 3” с рег. № *******.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИЕ