№ 241
гр. Айтос, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20242110100354 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по молба на С. Д. А., ЕГН
**********, от ***, със съдебен адрес: *** – чрез адв.Ж. К. – АК-*** против М. А. А., ЕГН
**********, с адрес: ***.
Предявен е иск за развод поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство в брака без обсъждане на въпроса за вината.
Предявени, наред с молбата за прекратяване на брака чрез развод са
обективно съединени искове досежно упражняване родителски права, режим на контакти и
издръжка на роденото от брака дете Ф. М. А., ЕГН **********, родена на 12.08.2016г.,
както и за определяне на местоживеенето на детето при майката, на адрес: ***. Ищцата
моли да й бъде възстановено предбрачното фамилно име – И., както и бащата да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 250,00 лева, считано от датата на
постановяване на съдебното решение. Към исковата молба се прилагат писмени
доказателства, документ за внесена държавна такса, както и преписи за връчване на
ответника и Д”СП”. Прави се искане за ангажиране на гласни доказателства.
В съдебно заседание ищцата лично и чрез процесуалния си представител
адв.Ж.К. поддържа иска и моли съда да прекрати брака, като поддържа претенцията за
предоставяне на родителските права отношение на детето от брака на майката и за
определяне режим на контакти и справедлива издръжка от бащата в размер към
минималния 250 лв. Ангажира гласни доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК /възстановен с определение № 202/24.01.2024г.на РС
- ***/ ответникът М. А. А., чрез адв.Р.Н. от БАК изпраща писмен отговор на исковата молба.
1
Не възразява по допустимостта иска за развод, но оспорва изнесените в и.м. обстоятелства.
Моли при прекратяване на брака, съдът да приеме, че вина за брачното разстройство има
ищцата С. Д.А., с произтичащите от това последици. Ответникът претендира възлагане на
родителските права, както и местоживеенето по отношение на детето от брака на него, при
дължима месечна издръжка от майката в размер на 250 лева. Заявява искания за разпит на
двама свидетели.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител адв.Р.Н.
поддържа отговора на и.м. Прави искане за назначаване на съдебно-психологична
експертиза. Ангажира писмени и гласни доказателства – двама свидетели.
Заинтересованата страна Дирекция ”СП” – *** представя социален доклад по
случая.
Заинтересованата страна Дирекция ”СП” – Айтос представя писмено
становище.
Исковата претенция намира правно основание в чл.49 и сл. от Семейния
кодекс (СК).
От събраните по делото гласни и писмени доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Страните са сключили граждански брак на 22.06.2016 година в ***, видно от
представеното удостоверение, издадено въз основа на акт № 125/22.06.2016 г. на Община
Айтос, обл.Бургас.
От брачното съжителство имат едно дете – Ф. М. А., ЕГН **********, родена
на 12.08.2016г., съгласно представените писмени доказателства – копие от У-ние за
раждане, изд.въз основа на акт № 806 от 18.08.2016г. на община Бургас, вкл. отразеното в
социалния доклад.
Съдът намира за установено в хода на делото, че бракът на страните е дълбоко
и непоправимо разстроен, което обстоятелство се доказва по категоричен начин, както от
дадените от двамата съпрузи обяснения по реда на чл.176 от ГПК, така и от събраните
гласни доказателства – показанията на разпитаните свидетели, водени по двама от всяка от
страните и то от кръга на най-близките им към момента лица, както следва: мъжът, живеещ
на семейни начала с ищцата и неговата майка от една страна и от друга - сестрата и майката
на ответника.
Не е спорно между страните, че са живели заедно с детето Ф. в дома на
родителите на ответника в *** като в началото съжителството било в рамките на
нормалното. Според ищцата след време ситуацията се променила, т.като възникнало
неразбирателство между нея и роднините на съпруга й, а самата тя се чувствала нежелана и
2
била подложена на постоянен тормоз, включително гонена от дома. Отношенията между
съпрузите постепенно също се влошили и през 2022г. ищцата напуснала семейното жилище,
като твърди, че първоначално от уплаха и безпомощност, а и поради противопоставяне от
страна на роднините на мъжа й, не успяла да вземе със себе си дъщеря си Ф.. Сочи, че от
този момент със съпруга й, който по това време бил на работа в ***, са разделени и след
раздялата бракът съществува формално и не изпълнява житейското си предназначение.
Ответникът също още с отговора на исковата молба признава, че бракът е
изчерпан от съдържание, но твърди, че основната причина за това е създадената от
съпругата му извънбрачна връзка, включваща заживяването на ищцата С. А. с друг мъж и
забременяването й от него веднага след раздялата им и връщането й в *** при родителите
й.
В подкрепа на част от изложеното в исковата молба и отразеното в отговора
й, а именно досежно настъпилото отчуждение между двамата съпрузи и нежеланието им да
полагат усилия за запазване на брака, са както собствените им категорични заявления,
дадени в с.з., така и ангажираните гласни доказателства – при пълно кореспондиране в
показанията на четиримата свидетели – Н. С., И. М., Т. А. и Ф. А., които са единодушни, че
съпрузите са имали спорове, разделили са се, като ищцата е напуснала семейното жилище в
***, собственост на родителите на съпруга и се е завърнала в дома на родителите си в ***, а
от около година и половина съжителства на семейни начала със св.И. М.. От връзката им С.
А. забременяла, но при раждането детето е починало. Според четиримата свидетели
раздялата на страните е трайна и окончателна, тъй като проблемите помежду им са
изключително сериозни, а отношенията им – влошени в степен на непреодолимост, като от
раздялата са преустановили общуването помежду си. Ето защо и при пълното
дезинтересиране на съпрузите един от друг, бракът не може да бъде запазен. Двете групи
свидетели излагат различни съображения за причините за раздялата на съпрузите, но същите
са по-скоро в резултат на собствените им разсъждения на база на споделеното им от
съпрузите, каква би могла да е причината за разрива в отношенията им, а не конкретни
факти и обстоятелства, които свидетелите да са възприели лично. Безспорно създадената от
ищцата извънбрачна връзка със св.*** и продължителното (над година) съжителство с него
следва да се отчете ката решаващ фактор, сочещ по категоричен начин разпада на
семейството на страните. В този смисъл основателно ответникът твърди виновност на
ищцата за брачното разстройство. При изследване на причините за разрива в отношенията
между двамата съпрузи обаче съдът, анализирайки всички събрани доказателства, счита, че
извънбрачното съжителство на ищцата е по-скоро последица от проблемните отношение на
съпрузите, а не първопричина. В този смисъл следва да се ценят показанията на св.С. и
св.*** за споделени им от ищцата проблеми в брака, изразяващи се упражнен й тормоз
(вкл.физически) от страна на ответника. Отчасти това потвърди дори сестрата на ответника
– св.Т.А., която макар да отрече да е виждала брат й да тормози жена си („…караха се, но
брат ми не я е удрял“), обясни че двамата имали спорове, а самата тя присъствала на
сериозен скандал по повод ползван от ищцата мобилен телефон. В подкрепа на доводите за
3
упражнен тормоз от страна на ответника спрямо съпругата му съдът намира, че следва да се
цени отразеното в заключението на СПЕ, като ВЛ и в с.з. потвърди ,че детето на страните Ф.
е споделило относно биологичния й баща (отв.М.А.) следното: „Биеше майка ми…, когато
защитавах майка и му казах: „Не убивай майка ми“, той ме удря.“.
В обобщение независимо от конкретната причина и имайки предвид описаната
фактическа обстановка, съдът намира за безспорно наличието на разстройство в брака, което
не може да се вмени в изключителна вина само на единия от съпрузите, а следва да се отчете
като резултат от поведението и на двамата.
Това е станало както поради липсата на достатъчно упорити съвместни усилия
за преодоляване на съпътсващите едно младо семейство трудности в началото на брака, а
също отчасти поради различията в семейната среда и условията на живот, за всеки от
съпрузите, които с времето са обострили характеровите им различия, и при липса на
положени съвместни усилия са задълбочили разминаванията на вижданията им по основни
житейски въпроси, израз на които е упражнения от страна на съпруга тормоз спрямо
ищцата, а на последната – съжителството й на семейни начало със св.***. При това
положение съдът приема, че са налице условията на чл.49 от СК, като именно
гореописаното противобрачно поведение и на двамата съпрузи, е довело до изчерпването от
съдържание на брачните отношения, които би следвало да се изграждат на основата на
взаимно уважение, разбирателство, доверие и общи грижи за семейството.
Ето защо искът за прекратяване на брака между страните, се явява
основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен, като се приеме, че за брачното
разстройство имат виновно поведение и двамата съпрузи.
Досежно родителските права по отношение на малолетното дете Ф., родено по
време на брака съдът намира, че упражняването им следва да бъде възложено на майката,
така както е поискано в молбата до съда, с традиционен режим на лични контакти с другия
родител (бащата): всяка първа и трета събота на месеца от 09,00 ч. до 17,00 ч., както и 1
(един) месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск. Съображенията
на съда в тази връзка са следните: преценявайки качествата на отделния родител безспорно
се установи, че майката полага нужните грижи за отглеждане на детето Ф. по време на
раздялата с бащата. Този факт кореспондира с представените по делото гласни
доказателства, а също и с доклада на Дирекция ”СП” *** и с категоричното заключение на
ВЛ – психолог Д.Ж., неоспорено от страните и прието от съда като логически издържано,
обосновано и изчерпателно.
От друга страна при определяне упражняването на родителските права съдът
взе под внимание и факта, че спрямо детето майката е полагала всички необходими грижи,
като дори ответникът и водените от него свидетели (майка му Ф. А. и сестра му Т. А.)
описват ищцата като добър родител, поради което и съдът намира, че следва да бъде
възприет именно този начин на грижи като обичайното местоживеене на детето следва се
4
определи при майката. В конкретния случай са иревантни направените от ответната страна
възражения досежно лоши, неподходящи за детето битови условия в дома на родителите на
ищцата в ***, доколкото безспорно се установи, че майката С. А. и детето Факта обитават
жилището на св.И. М., в което условията са описани като „отлични“ в приложения от Д“СП“
*** социален доклад.
Решаващо значение при предоставяне родителските права на единия родител
имат интересите на детето. По делото е установено, че до настоящия момент детето живее с
майката, която полага преките и непосредствени грижи за него. Не са налице данни и не се
установиха факти, които да сочат на невъзможност същата да ги полага и занапред или
които да опровергаят родителските й качества. Видно от Социалния доклад и експертното
заключение на психолога, майката притежава необходимия родителски капацитет да полага
грижи за детето. С исковата молба и в съдебно заседание, чрез процесуалния си
представител майката изразява желание родителските права относно непълнолетното дете
Ф. да бъдат предоставени на нея. Изтъква дезинтересираното отношение на бащата,
включително чрез отказ да съдейства на психолога, при изготвяне на СПЕ, поискана от
самия него (чрез адв.Н.) Съобразявайки горното, както и привързаността на детето с
майката, неговата възраст и пол, възможност за обгрижването и възпитанието му, така и от
съвкупността от обстоятелства, релевантни за решаването на въпроса, съдът намира, че
родителските права следва да бъдат предоставени за упражняване на майката, като определя
местоживеене на детето при нея.
В този смисъл е заключението на СПЕ, с отразено категорично предпочитание
на детето – при майката. По отношение на контактите с бащата се налага извод за най-
адекватно определяне от съда на традиционен режим на отношение, като при желание на
детето Ф. няма пречки същата да общува с бащата и по всяко друго време, при съгласие
между родителите.
С оглед възлагане упражняването на родителските права по отношение на
малолетната Ф. на майката, съдът намира за основателна ищцовата претенция за заплащане
от бащата за ежемесечна издръжка, като с оглед възрастта на детето (8-годишно) и при
поддържана претенция за издръжка към минимума, счита за адекватен претендирания
размер от 250,00 лв., считано от датата на постановяване на съдебното решение, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до окончателното плащане. От една страна
посоченият размер отговаря отчасти на нуждите на дете с оглед на възрастта му, като при
липсата на доказателства за дохода на бащата, който е в трудоспособна възраст, се
презюмира, че същият е в състояние да реализира доход от поне в размер над минималната
за страната работна заплата.
В потвърждение на изложеното са отразените констатации досежно нуждите
на детето , а също сочените от ищцовата страна твърдения и доказателства във връзка с
материалните им възможности.
5
По отношение ползването на семейното жилище от страните няма заявени
претенции, като липсва спор, че домът, който са обитавали съвместно и находящ се в ***
(собственост на майката на ответника) е бил напуснат, както следва: от ищцата при
завръщането й при родителите й в ***, а от ответника – при заминаването му, за да работи
извън страната.
По направеното искане съпругата да възстанови предбрачното си фамилно
име, липсва спор между страните. Ето защо съдът с оглед прекратяването на брака и липсата
на основателни причини за запазване на брачното фамилно име на ищцата, намира че
претенцията следва да бъде уважена, като съпругата възстанови фамилията отпреди брака –
И..
По повод направените от страните искания за присъждане на деловодни
разноски, съдът намира същите за неоснователни, съобразявайки приложимата при брачни
искове специална разпоредба на чл.329, ал.1 ГПК, която предвижда, че при необсъждане на
въпроса за вината при прекратяване на брака или когато и двамата съпрузи са виновни,
разноските по делото остават за всеки от тях, така както са направени.
Съдът служебно се занима с въпроса за определянето на окончателна
държавна такса и като съобрази предвидения законов размер и материалните възможности
на страните, намира че същата следва да бъде от 50,00 лв., 25,00 лв. от които внесени от
ищцата при завеждане на иска, а останалите 25,00 лв. - платими от ответника, като на
последния следва да се възложи и дължимата д.т. съобразно размера на присъдената за
детето издръжка – 360.00 лева.
Мотивиран от гореизложеното, Айтоският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА гражданския брак, сключен на 22.06.2016 год. в ***, с акт №
125/22.06.2016 год. на община Айтос, обл.Бургас между С. Д. А., ЕГН **********, от ***,
със съдебен адрес: *** и М. А. А., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез развод, поради
настъпилото в брака дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРИЕМА, че вина за брачното разстройство имат двамата съпрузи.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права върху роденото от брака
дете Ф. М. А., ЕГН **********, родена на 12.08.2016г. на майката С. Д. А., ЕГН
**********, със следния режим на лични контакти за бащата М. А. А., ЕГН **********:
всяка първа и трета събота на месеца за времето от 09,00 ч. до 17,00 ч., както и 1 (един)
месец през лятото, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
6
ОПРЕДЕЛЯ местоживеене на детето Ф. М. А., ЕГН **********, при майката
С. Д. А., ЕГН **********, на адрес: ***.
ОСЪЖДА бащата М. А. А., ЕГН ********** да заплаща месечна издръжка на
детето Ф. М. А., ЕГН **********, чрез майката и законен представител С. Д. А., ЕГН
**********, в размер на 250,00 (двеста и петдесет) лева ежемесечно, начиная от датата на
постановяване на решението – 29.10.2024 година, ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска до настъпване на законна причина за прекратяването или изменяването й.
ВЪЗСТАНОВЯВА предбрачното фамилно име на съпругата - И., като след
прекратяване на брака ще носи името С. Д. И..
ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН ********** да заплати по сметка на Айтоския
районен съд държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет) лева – за прекратяване на
брака и държавна такса в размер на 360,00 (триста и шестдесет) лева – съобразно
присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в 2 -
седмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
7