Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 261692
15.12.2020 година, град Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XIV
граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми октомври две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ
при
участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3782 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на В.Т.П. срещу
„Фератум България” ЕООД, с която са предявени обективно съединени искове –
установителни и осъдителен, с правна квалификация по чл. 22, вр. с чл. 11, ЗПК
и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Ищцата твърди, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит за сумата от 4000 лева, като била уговорена лихва от
23.00%, а ГПР бил 49.11%. Твърди, че договорът е недействителен поради
непредставянето в писмен вид на пълна и подробна информация под формата на
стандартен европейски формуляр преди сключването на договора. В договора не се
съдържали конкретните параметри на общата дължима сума, липсвали условия за
прилагане на договорната лихва, а погасителния план не удостоверявал
погасяването на различните видове вземания със всяка вноска. Неспазването на
тези изисквания довело до недействителност на целия договор. Иска се
установяване на нищожността на договора, както и осъждането на ответника да
заплати сумата от 84.35 лева, платена без основание, ведно със законната лихва.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете. Твърди, че условията на ЗПК са спазени, като на ищцата била
предоставена преддоговорната информация, съдържаща погасителен план с
разпределение на вноската по отделните дължими суми. Договорът съдържал
необходимата информация за лихвата, като простият лихвен процент не изисквал
специални знания от потребителя за изчисляването му. След сключването на
договора на ищцата бил изпратен погасителен план, който съдържал необходимата
информация за погасяването. Иска се отхвърляне на исковете. Не се претендират
разноски.
С определение от о.с.з. от 28.10.2020г. производството е
прекратено по отношение на осъдителния иск в частта над сумата от 83.76 лева до
84.25 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По установителния иск за недействителност на договора:
Страните не спорят, а и от писмените доказателства по делото
се установява, че на 06.06.2019 г. са сключили договор за потребителски кредит
№ **** по който „Фератум България“ ЕООД, в качеството му на кредитор, е
предоставило на В.Т.П., в качеството й на кредитополучател, кредит в размер на
4000 лева, който е следвало да бъде върнат с плащането на 12 месечни
погасителни вноски.
Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова
институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със
средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Дружеството е вписано в
регистъра на финансовите институции съгласно чл.3а, ал.1 от Закона за кредитните
институции. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Ето защо сключеният между
страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се
съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода
редакция.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и
20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Относно
непосочването на условията за прилагане на лихвения процент- чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК:
Съгласно чл. 22 ЗПК
вр. чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако
не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В
случая в договора е посочено, че лихвеният процент е 23%. Липсва обаче
разпоредба за условията за прилагането му. Не е посочено, че процентът е
годишен и не е записано, че стойността му е фиксирана и не подлежи на промяна. Липсва
уточнение и за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху
целия размер на кредита или върху остатъчната главница. Поради горното от
записванията е договора не става ясно как е разпределян лихвеният процент във
времето - върху цялата дължима главница или е съобразно поетапното й намаляване.
Оттук не става ясно как се формира възнаградителната лихва и защо възлиза на посочения
в справката размер. Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или
променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за
прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено
размерът на лихвения процент. В този смисъл съдът намира, че действително е
налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК, която е императивна. Следователно процесният договор е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл.
26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Имайки предвид последиците на тази
недействителност, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК,
потребителят – ищец би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по
кредита, но не и лихви или други разходи.
Общите условия не могат да отстранят тези пропуски, защото
представените по делото не са подписани на всяка страница от потребителя,
каквото е изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК.
По осъдителния иск по чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита. Следователно по процесния договор длъжникът дължи
единствено главницата в размер на 4000 лева. От представените платежни нареждания се установява, че ищцата е платила по договора общо сума в размер на 4083.35
лева. По договора е платена над получения кредит сумата в размер
на 83.35 лева.
Съгласно чл.
23 във вр. с чл. 22 ЗПК тя се явява платена при начална липса на основание
и подлежи на връщане на потребителя. Като законна последица върху тази сума
следва да се присъди и законната лихва от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане.
Представеното от ответника извлечение
не може да бъде възприето, защото е издадено от него и удостоверява изгодни за
страната обстоятелства.
За разликата до 83.76 лева искът е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищцата следва да бъде присъдена сумата от 196.80 лева за д.т. по
установителния иск и 49.40 лева за д.т. по осъдителния иск по съразмерност.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и
чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв, в полза на адвокат П. следва да бъде присъдена сумата от 580.10
лева за адв. възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните В.Т.П., ЕГН ********** и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********,
че сключеният между тях договор за потребителски
кредит № **** от 06.06.2019 г. е
недействителен, на основание чл. 22 ЗПК
във вр. с чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В.Т.П., ЕГН **********, сумата от 83.35 лева– получена без
основание във връзка със сключения между страните договор за потребителски
кредит № **** от 06.06.2019 г., който е обявен за недействителен, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от подаването на исковата молба – 06.03.2020 г. до окончателното
погасяване, като ОТХВЪРЛЯ
претенцията за разликата НАД 83.35 лева ДО 83.76 лева.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на В.Т.П., ЕГН **********, сумата от 246.20 лева – разноски по
делото.
ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на адв. С.Ж.П.,***, със
служебен адрес – *****, сумата от 580.10
лева– адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ В.Т.П. по производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: /п/
/Тоско Ангелов/
Вярно с оригинала.
Р.М.