Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Плевен, 09.07.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в публично съдебно
заседание на девети юни, през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА
Членове: РЕНИ Г.А
ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА
при секретаря Вергиния Петкова, като разгледа докладваното от
съдията Емилия Кунчева в.гр.дело № 16 по
описа за 2020 година, на основание данните по делото и
закона, за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въз основа на постъпила
въззивна жалба от „***“ ООД, със
седалище гр. Велико Търново, представлявано от управителя Т.С.Д., чрез
пълномощника адв. Д.М. от АК – В.Търново, срещу решението на Плевенски районен съд от 31.10.2019
г., постановено по гр.д. № 4047/2019 г., с което е отхвърлен предявения
от същото дружество против „***“ ЕООД, със седалище с. ***, общ. Плевен, иск по
реда на чл. 422 ГПК, след издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2368/2019
г. и подадено възражение по чл. 414 ГПК. С въззивната жалба се поддържа довод,
че атакуваното с нея решение е неправилно поради допуснати съществени нарушения
на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния
закон. Изложени са подробни съображения в подкрепа на този довод и се
претендира отмяната на първоинстанционното решение и уважаване на предявения по
реда на чл. 422 ГПК установителен иск, както и сторените деловодни разноски.
Ответникът по въззивната жалба „***“ ЕООД изразява становище за нейната неоснователност и моли въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение, чрез процесуалния си представител
адв. И.А. ***.
Като взе предвид данните
по делото, оплакванията във въззивната жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав на въззивната
инстанция намира разглеждането на жалбата за процесуално допус***о, а по
същество жалбата за основателна, предвид следните съображения:
От събраните по делото
доказателства се установява, че в полза на ищеца „***“ ООД, като заявител в заповедно
производство, е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2368/2019 г. по описа на Плевенски районен съд срещу
длъжника „***“ ЕООД за предаване на
следните замес***и вещи: 121 бр. пластмасови каси за стъклени бутилки „бира
0.5“; 2410 бр. бутилки „бира 0.5“; 50 бр. пластмасови каси за Кока Кола 0.25л;
1200 бр. бутилки Кока Кола 0.25л; 1 бр. кег амбалаж, със стойност на замес***ите
вещи 1693,98 лв.
Ответното дружество „***“ ЕООД своевременно е подало възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение чрез законния си
представител Г.Б. – управител на дружеството, с оглед на което първоинстанционният съд е дал указания на
кредитора да предяви установителен иск за съществуването на присъденото със
заповедта вземане.
Искът е предявен за част от
присъдените със заповедта замес***и вещи, като ищецът е заявил, че след
образуването на заповедното производство ответникът му е предал 70 бр. каси
бира 0.5 л и 30 бр. каси Кока Кола 0.25л. Исковата претенция се основава на
твърдения за сключен между страните неформален договор за доставка на
безалкохолни напитки, бира, минерална вода и други стоки, опаковани от
производителите в стъклени и пластмасови бутилки и подредени в пластмасови
каси и друг амбалаж за многократна
употреба, който амбалаж е предоставян на ответното дружество за временно и
безвъзмездно ползване с цел осъществяване доставките на стоки в два негови
обекта. Ищецът се позовава също така на два предавателни протокола за амбалаж
от 27.03.2018 г., приложени към исковата молба, като твърди, че в същите е удостоверен предаденият и приет преди тази
дата амбалаж, от който амбалаж са възстановени само посочените по-горе
количества след образуването на заповедното производство.
Ответникът е депозирал писмен отговор, с който е оспорил
основателността на предявения иск.
Въз основа на събраните по делото писмени
и гласни доказателства, както и приетото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза се установява, че между страните съществуват търговски
взаимоотношения още от 2012 г. Съгласно заключението, както за
предоставяния от ищеца на ответника
амбалаж, така и за върнатия такъв от
страна на ответното дружество, са били извършвани счетоводни записвания при
ищеца по сметка 3023 – депозитен амбалаж. По същата сметка е осчетоводен и
протокол от 20.06.2014 г. /без подпис на представител на ответника/ за доставен
на ответното дружество амбалаж, описан по видове и количества. За наличния
амбалаж в обекта на ответника към 27.06.2014 г. е било издадено потвърждение от
същата дата, с подпис на служителката М.г..
Последната доставка на амбалаж, според заключението, е извършена на 27.03.2018
г., когато са били съставени двата протокола, приложени към исковата молба,
съдържащи данни за старо салдо, доставен амбалаж и върнат амбалаж. Вещото лице
е изложило в обобщен табличен вид данните за останалия невърнат амбалаж по
двата протокола, а именно: бутилки бира – 2410 бр.; бутилки Кока кола – 1200
бр.; каси бира – 120,5 бр.; каси Кока Кола – 50 бр.; кег – 1 бр. След тази дата вещото лице е установило
счетоводни записвания само за върнат амбалаж от ответника, за което е бил
съставен протокол от 01.05.2019 г. Върнатите количества амбалаж са приспаднати,
при което получените резултати по заключението /количества и видове невърнат амбалаж/
съвпадат с посочените в исковата молба. Стойността на невърнатия от ответника
амбалаж по счетоводни данни на ищеца, според заключението е в размер на 1333,68
лв. Вещото лице е посочило също така, че ответникът не извършва счетоводни
записвания за получения от ищеца, респективно върнат амбалаж.
Следва да бъде посочено също така,
че приложените по делото предавателни протоколи от 27.03.2018 г., надлежно
осчетоводени при ищеца съгласно
заключението на вещото лице, са подписани за получател от управителя на
ответното дружество. При това положение и доколкото в същите са удостоверени
неизгодни за издателя им факти, тези документи се ползват с доказателствена
сила, т.е. имат силата на извънсъдебно признание и важат срещу своя издател.
Ответникът е оспорил истинността на тези протоколи и първоинстанционният съд е открил
производство по чл. 193 ГПК, но при правилно разпределена доказателствена
тежест в това производство, по делото не са събрани доказателства,
опровергаващи както авторството, така и съдържанието на документите.
По отношение на събраните по делото гласни
доказателства, въззивният съд намира, че показанията на свидетелите Ц. и И.
кореспондират напълно с наличните писмени доказателства и заключението на
вещото лице. Показанията на свидетеля Г., касаещи капацитета на складовото
помещение на ответника, се опровергават от удостоверените с представения от
самия ответник протокол от 01.05.2019 г. данни за върнати количества амбалаж.
Що се касае до показанията на свидетеля Б., съпруг на Г.Б. - управител на
ответното дружество, същите следва да се преценят съгласно изискванията на чл.
172 ГПК, предвид тяхната заинтересованост.
С оглед на гореизложените съображения,
въззивният съд приема, че исковата претенция на „***“ ООД гр. Велико Търново за установяване съществуването на вземане за част от замес***ите вещи, присъдени с издадената в
полза на дружеството заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, е доказана по своето основание и размер и
следва да бъде уважена изцяло.
Първоинстанционното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, като въззивната
инстанция се произнесе по съществото на спора в посочения по-горе смисъл.
При този изход на процеса на въззивника
следва да бъдат присъдени направените от него разноски за заповедното
производство в размер на 34 лв. и
разноски за исковото производство в общ
размер от 550 лв. за двете съдебни инстанции.
Така мотивиран и на основание
чл. 271 ГПК, Плевенският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 2208 от 31.10.2019 г., постановено по гр.д. № 4047/2019 г. по описа на Плевенски районен
съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 от ГПК, че „***“ ЕООД, със
седалище с.***, общ.Плевен, ЕИК ***, дължи да ПРЕДАДЕ на „***“ ООД, със седалище гр. Велико Търново, ЕИК
***, следните замес***и вещи: 51 бр. пластмасови каси за стъклени
бутилки бира 0.5л; 2410 бр. бутилки
бира 0.5л.; 20 бр. пластмасови каси
за Кока Кола 0.25 л.; 1200 бр. бутилки
Кока Кола 0.25л.; 1 бр. кег амбалаж,
с обща стойност на замес***ите вещи 1333,68 лв., за което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
№ 1326 от 15.04.2019 г. по ч.гр.д. № 2368/2019 г. по описа на Плевенски
районен съд.
ОСЪЖДА „***“ ЕООД, със седалище с.***,
общ.Плевен, ЕИК ***, да заплати на „***“
ООД, със седалище гр. Велико Търново, ЕИК ***, сумата 34 лв., представляваща
направени разноски в заповедното производство, и сумата 550 лв., представляваща деловодни разноски в
исковото производството за двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: