Решение по дело №2551/2018 на Районен съд - Дупница

Р Е Ш Е Н И Е

			03.12.2019
					Дупница

 

Номер                                     Година                                    Град

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

	II гр. отделение

 

Районен съд – Дупница                                                                                        състав

	29.11.		2019

 

на                                                                                      Година

 

Иван Димитров

В публично съдебно заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

      1.

Роза Цветанова

       2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Сложи за разглеждане докладваното от

	Гражданско		2551		2018

 

                                дело №                          по описа за                    г.

 

„А1 България" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Илинден, ул. "Кукуш" №1, чрез адв. В.Г., адрес: ***, е предявило срещу А.Г.В., ЕГН **********, с адрес: ***, иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.92  от ЗЗД. Искането е да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер на 512.24 лв. (петстотин и дванадесет лв. и 24 ст.), от които:

- 13.9 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4003027 от дата 05.02.2014 г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 17.09.2014 г., за отчетен период от 28.07.2014 г. до 27.08.2014 г.;

- 498.34 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М3833829 от дата 16.10.2013 г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 24.11.2014 г., за отчетен период от 16.10.2014 г. до 15.11.2014 г., фактура № *********/24.11.2014 г., с падеж на плащане 24.11.2014 г., за отчетен период от 16.10.2014 г. до 15.11.2014 г. и договор номер М4003027 от дата 05.02.2014 г. съгласно фактура № *********/05.01.2015 г., с падеж на плащане 05.01.2015 г., за отчетен период от 28.11.2014 г. до 27.12.2014 г. Претендират се и направените разноски.

Ищецът твърди, че се е намирал с ответника в следните договорни правоотношения:

-             договор с индивидуален потребителски номер М3833829 от дата 16.10.2013 г. за мобилен номер ********** по тарифен план М-Тел Смарт с месечна абонаментна такса 24, 90 лв. /с ддс/ за срок от 24 месеца и договор с индивидуален потребителски номер М4003027 от дата 05.02.2014 г., с които на ответника са предоставяни далекосъобщителни услуги.

На 04.02.2014 г. длъжникът е добавил за ползване и мобилен номер **********, избирайки условията на тарифен план М-Тел мобилен интернет Ес с месечна абонаментна такса 5,90 лв /с ддс/ за срок от 24 месеца.

Поради неизпълнението на задължения на ответника в размер на 186, 92 лв. ищецът е прекратил договорите за мобилни услуги, начислил е договорна неустойка и е издал следните фактури: - фактура № *********/24.11.2014 г., с падеж на плащане 24.11.2014 г., за отчетен период от 16.10.2014 г. до 15.11.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 290.5 лв.; - фактура № *********/24.11.2014 г., с падеж на плащане 24.11.2014 г., за отчетен период от 16.10.2014 г. до 15.11.2014 г., в която е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги в размер на 68.88 лв.

За защита на интересите си ищецът подал заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение. Впоследствие получил указания по чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който се оспорва получаването на услуги по сключените договори, направено е възражение за нищожност на клаузата за рекламация от ОУ като неравноправна; направено е възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,  прие за установено следното:

С доклада по делото е обявено за безспорно сключването между страните на описаните в исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги, по които ищецът е издал представената по делото фактура № **********/02.09.2014 г., с период на фактуриране 28.07.2014 г. – 27.08.2014 г. за сумата 13, 90 лв. – месечна такса, с краен срок за плащане 17.09.2014 г. и посочени задължения за предишни периоди 29, 69 лв. Представени са и три броя сметки – две от 24.11.2014 г. и една от 05.01.2015 г. с получател ответницата, с начислени неустойки в размер 68, 88 лв., 138, 96 лв. и 290, 50 лв.  

От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, се установява, че за отчитането на ползваните услуги и месечното потребление ищецът ползва софтуер на независим от него доставчик – Амдокс, като служителите на ищеца единствено контролират пълнотата и коректността на данните. Посредством сертифициране на базите данни е гарантирана сигурността на трафичната информация. На ответницата са предоставени услугите /ползване на мобилен интернет/, за които е издадена фактура № **********/02.09.2014 г. По отношение на начислените неустойки не е уточнено, по кой договор са начислени, като не е представена фактура за ползвани и неплатени услуги, която да послужи за основание за начисляване на неустойките.

Приложено е ч.гр.д. № 125/2018 г. по описа на ДРС, по което са приложени доказателства за спазване на срока по чл.415 ГПК за предявяване на иска по чл.422 ГПК. От материалите по делото се установява, че заявлението по чл.410 ГПК е подадено пред СРС на 30.10.2017 г.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 125/2018 г. по описа на РС – Дупница. В тежест на ищеца е да докаже сключването на договорите за предоставяне на мобилни услуги, условията по договорите – уговорена неустойка, неизпълнение на задължението, за което е уговорена, едностранното прекратяване на договорите – на коя дата и на кое договорно основание, и размера на дължимите суми.

По делото не е спорно сключването между страните на описаните в исковата молба договори за предоставяне на мобилни услуги, като посредством заключението на вещото лице е установено и предоставянето на услугите, за които ищецът е издал фактура № **********/02.09.2014 г. Не е спорно, че сумата по фактурата не е заплатена.

Основателно е направеното от ответника възражение за изтекла давност. Вземанията на доставчиците на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б. «в» ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност - ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2011 г., ОСГТК. Предвид посочения във фактура № **********/02.09.2014 г. краен срок за плащане 17.09.2014 г., давността за вземането за 13, 90 лв. – месечна такса,  е изтекла на 17.09.2017 г., преди датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение - 30.10.2017 г.

По давност е погасено и вземането за неустойка поради неплащането на посочената сума в размер общо на 498.34 лв.; макар началният срок за неговата изискуемост да е различен, то се явява акцесорно по отношение на главното вземане за заплащане на ползваната далекосъобщителна услуга и е приложима разпоредбата на чл.119 от ЗЗД /в този смисъл - Решение № 285 от 6.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1953/2015 г., IV г. о., ГК/.

По изложените съображения предявеният иск за установяване съществуването на вземане на ищеца в размер на 13.9 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга и 498.34 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Ответницата не е представила доказателства за направени разноски и не следва да й се присъждат такива.

Воден от горното, съдът 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А1 България" ЕАД, ЕИК *********, срещу А.Г.В., ЕГН **********, иск с правно основание чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника съществуването на вземане на ищеца в размер на 512.24 лв. (петстотин и дванадесет лв. и 24 ст.), от които:

- 13.9 лв. - незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М4003027 от дата 05.02.2014 г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 17.09.2014 г., за отчетен период от 28.07.2014 г. до 27.08.2014 г.;

- 498.34 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна услуга, дължима по договор/и за далекосъобщителни услуги с номер М3833829 от дата 16.10.2013 г., съгласно фактура №********* с падеж на плащане 24.11.2014 г., за отчетен период от 16.10.2014 г. до 15.11.2014 г., фактура № *********/24.11.2014 г., с падеж на плащане 24.11.2014 г., за отчетен период от 16.10.2014 г. до 15.11.2014 г. и договор номер М4003027 от дата 05.02.2014 г. съгласно фактура № *********/05.01.2015 г., с падеж на плащане 05.01.2015 г., за отчетен период от 28.11.2014 г. до 27.12.2014 г.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: